В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконният строеж пречи на засегнатия собственик да ползва имота си по предназначение или само с факта на неговото извършване в съсобствения имот – етажна собственост, това действие вече представлява нарушение на правото на собственост на засегнатите собственици?

чл. 109 ЗС 
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Така дадените указания по приложението на закона са задължителни за всички съдилища, поради което приложение намират те, а не застъпеното в решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о. разбиране, че всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 139/2019 г.

гр.София, 10.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. И, изслуша докладвано от съдия Г. Н гр.дело № 4222 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 303 от 14.06.2019 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 295 от 20.07.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 223/2018 г. на Окръжен съд – Смолян по въпроса „В производството по предявен иск по чл. 109 ЗС следва ли да се доказва точно и конкретно с какво незаконният строеж пречи на засегнатия собственик да ползва имота си по предназначение или само с факта на неговото извършване в съсобствения имот – етажна собственост, това действие вече представлява нарушение на правото на собственост на засегнатите собственици?”, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – предвид констатацията, че произнасянето на ОС е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК.

Касаторът М.И.К. чрез адвокат Д. К. от АК – Смолян поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е постановено отменяване на решението по гр.д.№ 328/2018 г. на РС – Мадан, а искането във въззивната жалба е касаело решението по гр.д.№ 329/2018 г. на РС – Мадан. Освен това въззивното решение е постановено по нередовна искова молба поради несъответствие между посочената от ищцата и действителната цена на иска, респ. – не е внесена реално дължимата държавна такса. Липсва и надлежна активна процесуална легитимация на ищцата, която не е непосредствен съсед по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗУЕС. Поддържа и доводи за неправилност, тъй като в нарушение на практиката на ВКС е прието, че всяко нарушение на строителните правила и норми съставлява ограничаване правата на собственика на съседен имот, без да е изследвано дали състоянието, създадено в резултат от действията на ответницата, действително създава пречки, надхвърлящи обичайния обем неудобства. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за трите инстанции.

Ответницата по касация Г.С.Б. е подала отговор срещу касационната жалба чрез адвокат А. К. – П. от АК – С., като изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания и в правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Проверката за допустимостта на въззивното решение (включително в отговор на заявените с касационната жалба оплаквания в тази насока) не обосновава извод за недопустимост на акта. Наличието на грешка при изписване в диспозитива на годината на образуване на първоинстанционното дело (2017 г., вместо посочената 2018 г.) не поставя под съмнение предмета на упражнения въззивен контрол, доколкото е несъмнено, че окръжният съд се е произнесъл именно по спора, с разрешаването на който е сезиран. Исковата молба изхожда от надлежно процесуално легитимирана страна и е редовна от гледна точка изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Цената на иска е стабилизирана съобразно чл. 70 ГПК и върху нея е внесена дължимата държавна такса.

Произнасяйки се по съществото на спора, въззивният съд е отменил изцяло решение № 71 от 23.04.2018 г. по гр.д.№ 329/2017 г. (в диспозитива погрешно посочено като гр.д.№ 329/2018 г.) по описа на РС – Мадан, като вместо това на основание чл. 109 ЗС е постановено осъждането на настоящата касаторка да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г.С.Б. да упражнява правото си на собственост върху жилищен апартамент № 13, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, като премахне незаконно построените /в отклонение от строителните правила и нормативи/ пристройки към апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2 за своя сметка и възстанови фасадата по одобрения архитектурен проект.

Въззивният съд е приел за установено, че в отклонение от строителните правила и нормативи ответницата по иска - М.И.К., е изградила пристройки към собствения си апартамент – по една тераса по източната и по западната фасада на жилищния блок. Позовал се е на решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о. и е приел, че всяко нарушение на строителните правила и нормативи съставлява пречка по смисъла на чл. 50 ЗС, т.е. обективира действие, с което собственика се препятства да упражнява пълноценно правото си на собственост по смисъла на чл. 109 ЗС. В случая ищцата търси защита на правото на собственост върху общите части на сграда в режим на етажна собственост (част от които са фасадите) и е доказала наличието на елементите от фактическия състав по чл. 109 ЗС.

Съдържанието на изложените от въззивния съд решаващи мотиви свидетелства за несъответствие между атакувания акт и задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Така дадените указания по приложението на закона са задължителни за всички съдилища, поради което приложение намират те, а не застъпеното в решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о. разбиране, че всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС.

Окръжният съд е възприел тезата, че след като е налице строеж, извършен без строителни книжа или при съществено отклонение от тях и от строителните правила и нормативи, то е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, което е равнозначно на смущаващо правото на собственост поведение. В конкретния случай е прието, че процесните пристройки са реализирани в отклонение от строителните правила и нормативи, тъй като с тях се засенчва апартамента на ищцата (чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), както и е намалена якостта на жилищния блок. Така формираните изводи са необосновани, тъй като не намират опора в доказателствата по делото.

По делото е установено, че пристройката по западната фасада е извършена през 1994 г., като през 2000 г. е разрешено частичното й остъкляване. За пристройката по източната фасада са издадени разрешение за строеж № 25 от 30.09.2015 г. на гл.архитект на община Рудозем, проекти и договор за отстъпено право на пристрояване на жилищна сграда върху общински недвижим имот. Факт е, че след приключване на строежа, със заповед № ДК-10-ЮЦР-44 от 28.07.2017 г. на началника на РДНСК – ЮЦР е отменено разрешение за строеж № 25 от 30.09.2015 г., но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се уважи иск по чл. 109 ЗС. Причината е, че (съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК) е необходимо ищцовата страна да проведе пълно главно доказване в подкрепа на твърденията си за наличието на конкретни пречки, надхвърлящи допустимите съгласно чл. 50 ЗС. За да се приеме, че е налице „неоснователно действие” по смисъла на чл. 109 ЗС, не е достатъчно същото да е лишено от позитивна административна санкция, когато се касае до регламентиран разрешителен режим за извършване на определени действия (строеж, реконструкция и др.), но също така да се установи, че то обективно създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот.

В случая е поддържано, че ищцата търпи следните ограничения: пристройките засенчват стаите й (сутрин – спалнята от изток, следобед – кухнята от запад); пристройката от изток се ползва като кухня, шума от което смущава спокойствието в спалнята на ищцата, както и е налице шум от водата в тръбите, разположени по разделителната стена; променени са фасадите на целия блок, а не само тези на вх. А при отсъствие на нотариално заверено съгласие по чл. 185, ал. 2 ЗУТ от всички етажни собственици в целия блок; нарушена и застрашена е конструкцията/устойчивостта на блока; прозорецът на източната пристройка има видимост към спалнята на ищцата; разрешението за строеж на източната пристройка е отменено от началника на РДНСК – ЮЦР (чиято заповед е потвърдена от Административен съд – Смолян), но кмета община на Рудозем не предприема действия по чл. 225а ЗУТ да издаде заповед за премахване на строежа.

На първо място, нарушенията на чл. 185, ал. 2 ЗУТ и липсата на действия по чл. 225а ЗУТ не могат едновременно да обосноват както неоснователност на създаденото от ответницата състояние, така и пречки по смисъла на чл. 50 ЗС. При изследването на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е релевантно естеството на приетото за неоснователно действие и степента на неговото отражение върху пълноценното упражняване на правото на собственост върху засегнатия имот. За установяване на тези обстоятелства по делото са изслушани две заключения на СТЕ (на в.л. С. и в.л. П. със специалност „инженер-конструктор”), както и са събрани гласни доказателства. Установено е, че пристройките стигат до средата на общия зид между апартаментите на ищцата и ответницата (които, макар и намиращи се в съседни входове, се явяват съседни имоти, доколкото няма дилатационна фуга между вх. А и вх. Б). В източната пристройка е обособен кухненски бокс, но по общия зид между двата апартамента няма водопроводни и канализационни тръби, поради което няма и шум от такива, който да смущава ползването на спалнята на ищцата. Пристройката има радиатор за изграденото локално парно в имота на ответницата, но инсталацията е прокарана ниско по пода или по стената. Изследвано е дали пристройките нарушават целостта на конструкцията и създават ли опасност за сградата, в която връзка е установено, че по фасадата няма пукнатини, увисвания или видими изменения на конструкцията на сградата. В процеса на изграждането дървеният гредоред е заменен със стоманобетонови плочи. Така променената конструкция не само не застрашава, но дори повишава здравината на сградата. И двете тераси могат да понесат реалното натоварване върху тях. Не е налице опасност от разрушаване; няма опасност за живущите в блока. Във връзка с твърдението за засенчване от терасите върху помещенията на ищцата, такова е констатирано в отделни части на деня (сутрин около 10-11 ч. от изток, а следобед около 14 ч. – от запад), но същевременно е установено, че пред западната фасада са налични два големи чинара, които също засенчват имота на ищцата, а самата тя обичайно слагала вестници по прозорците и дърпала пердетата, за да намалява достъпа на слънчева светлина в помещенията си.

Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че, макар да са установени част от елементите от фактическия състав (ищцата е собственик на вещ под въздействието на създадено и поддържано от ответницата състояние, представляващо незаконен строеж), предявения иск по чл. 109 ЗС не е основателен. Установените по делото факти не обосновават извод, че изграждането на процесните пристройки създава за ищцата пречки да ползва имота си, надвишаващи обичайните. Наличието на двете тераси не ограничава възможността на ищцата да ползва имота си по предназначение – за жилище. Противно на твърденията й, не е налице и опасност от разрушаване на сградата, вкл. нейния имот, нито съществува опасност от разрушаване на пристройките, която да застрашава здравето и живота на обитателите, вкл. ищцата. Не са налице и смущения за ползването на имота, доколкото не е установено ползването на кухнята в източната пристройка да причинява шум от вида на описания в исковата молба. Източник на засенчване не е единствено построеното от ответницата, наред с което поведението на самата ищца (да ограничава достъпа на дневна светлина) свидетелства, че установеното засенчване в отделни части на деня не представлява съществено неудобство при ползването на жилището й. Не отговаря на обективната действителност и твърдението за пряка видимост към спалнята на ищцата. Промяната на фасадата не е довела до нарушаване на естетиката на сградата, поради което сам по себе си този факт не е основание да се постанови премахване на пристройките.

В обобщение – не се установява в резултат от действията на ответницата да е създадено състояние, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота на ищцата. Правото й да се ползва пълноценно от вещта си не е накърнено, поради което и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК искът по чл. 109 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора ищцата следва да понесе отговорността за разноските, направени от ответницата за защита пред трите инстанции, възлизащи общо на сумата 2 455 лв. (850 лв. за производството пред РС, 450 лв. за въззивното производство и 1 155 лв. за касационното производство).

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно решение № 295 от 20.07.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 223/2018 г. на Окръжен съд – Смолян, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Б., ЕГН [ЕГН], срещу М.И.К., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането й да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г.С.Б. да упражнява правото си на собственост върху жилищен апартамент № 13, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, като премахне незаконно построените /в отклонение от строителните правила и нормативи/ пристройки към апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2 за своя сметка и възстанови фасадата по одобрения архитектурен проект.

ОСЪЖДА Г.С.Б. ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К. сумата 2 455 (две хиляди четиристотин петдесет и пет) лева - разноски за защита пред трите инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: