ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 53 ОТ 18.09.1989 Г. ПО Н. Д. № 47/1989 Г., ОСНК НА ВС

Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 2 от 1990 г., пор. № 1

ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ И СУБЕКТИВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА СЪСТАВА ПО ЧЛ. 144, АЛ. 3 НК

Чл. 144 НК

Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на въпроса: "За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК необходимо ли е деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение?"

В предложението се поддържа, че правораздавателните органи дават две противоречиви тълкувания:

Едни приемат, че за състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е достатъчно от действията на дееца да би могло да се възбуди основателен страх, че по отношение на заплашения ще се извърши убийство. Не се изисква да е доказано оформено решение у извършителя действително да извърши престъплението, като причини смърт на заплашения, нито да е действал с годни средства и при условията, при които резултат реално може да настъпи.

Други считат, че закана по чл. 144, ал. 3 НК ще има само когато е доказано оформено решение у дееца да извърши убийството. Ако той не е имал намерение действително да го извърши, не е налице и закана с убийство.

Върховният съд, общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:

Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава II на Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна срана деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време.

Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, л. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

Ако е налице предварително решение за извършване на убийство, следва да се обсъди дали не е извършено друго престъпление - приготовление по чл. 117 или опит за убийство по чл. 115 и следващите от НК.

При тези съображения Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, на основание чл. 51, ал. 2 ЗУС

РЕШИ:

За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение.