Определение по Гражданско дело 11405/2013г.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№………

гр. С., 14.09.2016 г.

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11405 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба от Г.Г.ЕООД, с което са предявени срещу С.С.П., Т.Д.П., С.Д.Т. и Н.Д.С. (последните трима конституирани в правата на починалия в хода на процеса Д.С.П.) иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. 17а ЗППДОбП отм. и чл.79 ЗС за установяване на право на собственост на недвижим имот, представляващ ПИ №000187 в местността „Новото ливаде“ в землището на В., общ. Столична, район Кремиковци, с площ от 4518 кв.м., при граници на имота: имот №000159 Др. тер. нестоп. на СО – кв. В., имот №000121 Полски път на СО – кв. В., имот №000139 нива на насл. на К.П.Ф. и имот №000321 насип на Държавата, на придобивно основание по чл.17а ЗППДОбП отм. - поради предоставяне на имота за стопанисване и управление на приватизирано държавно предприятие и на при условията на евентуалност – на основание чл.79 ЗС - изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода 01.01.2000 г. – 23.04.2013 г.

            Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на предоставяне на имота за стопанисване и управление и включване на имота в баланса преди приватизацията на държавно дружество, а при условията на евнтуалност – и поради давностно владение в продължение на повече от 10 години преди подаване на исковата молба. Твърди, че ответниците му оспорват собствеността чрез снабдяване с титул за собственост за същия имот по пътя на земеделската реституция. Твърди, че настоящият спор за собственост се разкрил при отказ за попълване на кадастралния план с процесния недвижим имот именно поради спор за материално право с ответниците.

            Ответниците оспорват легитимацията си и твърдят, че нямат спор с ищеца за собствеността върху процесния имот. Признават, че им е признато правото на собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ, но тези имоти или част от тях не са идентични с процесния имот, нито граничат с него.  

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка, без наличието на която производството по предявения иск не е допустимо. Интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице когато правото на ищеца се оспорва от ответниците. Интересът определя и легитимацията на ответниците като надлежни страни – искът следва да бъде насочен именно срещу лицата, чието неоснователно оспорване на правата на ищеца е предизвикало правния спор и с това – нуждата от защита.

Ищецът твърди, че ответниците оспорват правата му чрез снабдяване от тяхна страна с титул за собственост върху процесния имот по реда на земеделската реституция и поради образуваните от тях административни и съдебни производства по ЗСПЗЗ му е отказано попълване на кадастралния план с процесния недвижим. Процесният имот, предмет на установителните искове, индивидуализиран съгласно посоченото в исковата молба и в уточнителната молба от 10.09.2013 г. (л.6), представлява ПИ №000187 в местността „Новото ливаде“ в землището на В., общ. Столична, район Кремиковци, с площ от 4518 кв.м., при граници на имота: имот №000159 Др. тер. нестоп. на СО – кв. В., имот №000121 Полски път на СО – кв. В., имот №000139 нива на насл. на К.П.Ф. и имот №000321 насип на Държавата. Следва да се отбележи, че при индивидуализация на имота се използват градоустройствения му статут, площта и границите му, а не административния адрес – последният не е константен белег, а и не може да служи за идентификация на имота (в този смисъл изричното заключение на вещото лице в допълнителната техническа експертиза – л.137).

Ответниците оспорват така обоснования от ищеца правен интерес, като представят съдебните решения, по силата на които по реда на ЗСПЗЗ им е възстановено правото на собственост върху недвижими имоти и твърдят, че тези имоти не са идентични в никоя своя част и не граничат с имота на ищеца. От представеното решение от 29.04.2009 г. на СГС, АО, III-Е състав, по гр.д. №56/2005 г. се установява, че по жалба на ответниците е определена за незастроена част от бивш имот пол.№75, кад.л.322, която част е с площ от 1944 кв.м. С решение №1065/18.09.2009 г. ОСЗ – община Кремиковци е възстановила на ответниците правото на собственост в стари реални граници на две ниви – с площ от 2,265 дка и 1,944 дка, попадащи в имот №75 на кад.л.322 в строителните граници на квартал В., к-с Ботевградско шосе, м. „Левски“ – кв.401.

От приетите по делото основна и допълнителна технически експертизи се установява, че процесният имот №187 в землището на кв. В. се покрива с части от имоти с идентификатори, посочени в експертизата на л.126 и попада в кадастрален лист 303. Имотите, за които на ответниците е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, попадат в друг кадастрален лист (кад.л.322), който дори не е и съседен, имотите нямат общи граници, а разстоянието между имота на ищеца и имотите на ответниците е повече от 3 км. Заключението на вещото лице е категорично, че няма никаква идентичност между процесния имот и имотите на ответниците. В допълнителната експертиза вещото лице изрично сочи, че по административен адрес не би могъл да идентифицира имота и действително – административният адрес би могъл да е някаква индиция за местоположение на имота, но не съдържа данни за неговата площ и граници. Поради това и индивидуализацията на имота не се извършва по административен адрес.

При това положение съдът приема, че не е налице спор относно собствеността на процесния имот, съответно – ответниците с правни или фактически действия не оспорват собствеността на ищеца върху процесния имот. Това сочи на липса на правен интерес за ищеца да предяви процесните искове и съответно – липса на процесуална легитимация за ответниците да отговарят по тях – действията, с които се твърди да са засегнали правата на ищеца и представляващи снабдяване с титул за собственост, не касаят процесния имот, нито части от него. По тези съображения съдът приема, че процесните искове са предявени при липса на положителна процесуална предпоставка за допустимостта им.

Съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на т.1 на ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, „съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията“. В настоящото производство поради наличието на спор относно идентичността на имота, предмет на установителния иск, и имотите, за които ответниците разполагат с титул за собственост, липсата на правен интерес се разкри след разглеждане на делото в открито заседание и събиране на доказателства – от приетите технически експертизи. Това обаче не променя задължението на съда, без да се произнася по основателността на претенцията, да прекрати производството поради липсата на правен интерес.

Следва да се отбележи, че не могат да се споделят доводите на ответника, че предмет на спора е имотът, индивидуализиран с административен адрес: гр. С., бул. *********, за което на л.114 от делото е представена нова скица. На първо място, от скицата не става ясно дали на нея графично е изобразен именно имотът с посочения от ищеца административен адрес. На второ място, видно от самата скица, същата не е за процесния имот съгласно индивидуализацията по исковата и уточнителната молба от 10.09.2013 г. – скицата на л.114 е за имот с различен номер (ПИ 1576), с различна площ (1944 кв.м.). Той не би могъл да бъде въведен като предмет на иска, освен по реда на 214, ал.1 ГПК – чрез изменение на искането, в който случай обаче би се стигнало до разглеждане на иск за собственост на съвсем различен имот, за който липсва вписване на исковата молба и за който, с оглед защитата на ответника, изменението не би било уместно. Не на последно място следва да се отбележи, че до първото съдебно заседание липсва искане за изменение на иска, поради което и не е налице и произнасяне на съда по този въпрос.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са процесуално недопустими и производството по тях следва да се прекрати.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК, на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение – 1700 лв. за С.С.П. и 1700 лв. за Т.Д.П., С.Д.Т. и Н.Д.С., както и разноски за експертиза – 100 лв. за С.С.П. и 100 лв. за Т.Д.П., С.Д.Т. и Н.Д.С..

Поради което Софийският градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ОТМЕНЯ определението от 16.03.2016 г., с което е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №11405/2013 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, като процесуално недопустимо.

ОСЪЖДА Г.Г.ЕООД, ЕИК:********, адрес: гр. С., бул. *********, да заплати на С.С.П., адрес: ***, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 1800 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА Г.Г.ЕООД, ЕИК:********, адрес: гр. С., бул. *********, да заплати на Т.Д.П., ЕГН:**********, адрес: ***, С.Д.Т., ЕГН:**********, адрес: *** и Н.Д.С., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 1800 лв., представляваща съдебни разноски.

            Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

СЪДИЯ: