Определение по Гражданско дело 16124/2016г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 27.01.2017 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав: 

                                                               

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                                                ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА           

като  разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 16124 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Д.М.Н. срещу определение от 01.11.2016 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което е отказано да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека, вписана с акт № 188, том XXXIV, дело № 41396/ 2009 г., с вх. рег. № 63601/ 29.12.2009 г. в Службата по вписванията при Районен съд – гр. София, което е поискано по молба с вх. № 67188/ 01.11.2016 г.

Жалбоподателят посочва, че недвижимият имот, върху който е вписана договорната ипотека е придобит на основание чл. 718 ТЗ в резултат на извършена от в хода на откритото производство по несъстоятелност на дружеството, собственик на имота, на продажба чрез пряко договаряне, която има последиците на публична продан по ГПК съгласно изричната норма на чл. 717л, ал. 4 ТЗ. Ето защо и с нейното осъществяване се погасява учредената върху имота ипотека, поради което и нейното вписване следва да се заличи.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК и изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В чл. 175, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. С оглед на тази правна норма с чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията /ПВ/ е уреден и ред за заличаване на ипотека върху недвижим имот, който е продаден на публична продан, като е регламентирано, че това става по молба на купувача на имота, към която следва да се представи влязло сила и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Посочената разпоредба дава рамките на проверката, която длъжностното лице извършва при подадено искане за заличаване на вписана ипотека, която включва изследване на това дали е осъществено основанието по чл. 175, ал. 1 ЗЗД за погасяване на ипотеката, т.е. преценява се дали е проведена публична продан на ипотекирания имот, която да е приключила със съответния акт, който е влязъл в сила и е вписан в Служба по вписвания, както и дали е налице пречката по чл. 175, ал. 2 ЗЗД за заличаване на ипотеката, т.е. дали тя е запазена в резултат на постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор първият от тях да поеме обезпеченото задължение, чиято липса за целите на охранителното производство по заличаване на вписания акт е предвидено да се установява с удостоверение, издадено от съдебния изпълнител по чл. 19, ал. 2, изр. 2 ПВ, за съставяне на което в тази норма не е предвидена никаква специална форма.

В случая се установява, че недвижимият имот, който е предмет на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 112/ 29.12.2009 г., не е продаден в хода на образувано индивидуално принудително изпълнение по ГПК, а в хода на производството по несъстоятелност на дружеството, собственик на имота „Е. и В.Р.” ЕООД, което има характер на универсално принудително изпълнение, чрез извършена от синдика продажба при пряко договаряне.

В чл. 717, ал. 1 ТЗ е предвидено, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по реда, предвиден в Глава 46 от ТЗ – „Осребряване на имущество”, който включва продажба чрез търг с тайно наддаване /чл. 717а – чл. 717е ТЗ/, продажба чрез търг с явно наддаване / чл. 717ж ТЗ/, както и продажба чрез пряко договаряне /чл. 718 ТЗ/. Съгласно нормата на чл. 717л, ал. 4 ТЗ продажбата, извършена по реда на Глава 46 от ТЗ, има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, което включва и последицата, предвидена в чл. 175, ал. 1 ЗЗД, изразяваща се в погасяване на учредените върху продадения имот ипотеки. Доколкото в чл. 717л, ал. 4 ТЗ не е конкретизирано, че уреденото с тази норма правило се отнася само към някоя от продажбите, чрез които синдикът извършва осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, то следва да се приеме, че то е приложимо по отношение на всяка една от тях, включително по отношение на продажбата на имот чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ. Ето защо следва да се заключи, че с осъществяване на продажбата на един имот от синдика в хода на универсалното изпълнително производство по несъстоятелност чрез пряко договаряне, учредените върху него ипотеките се погасяват по силата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, което от своя страна е основание за заличаване на вписването им по реда на чл. 19, ал. 2 ПВ. Този извод е направен и от ВКС в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 221/ 27.04.2016 г., постановено по ч.т.д. № 67/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 5/ 06.01.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4561/2015 г. на ВКС, IV гр.о.

Доколкото продажбата по чл. 718 ТЗ се осъществява чрез сключване във формата на нотариален акт на договор от синдика с избрания купувач, то за да се постанови заличаване на вписаната ипотека върху продадения имот купувачът следва да представи към молбата си по чл. 19, ал. 2 ПВ не постановление за възлагане, което при продажба по този ред не се издава, а препис от нотариалния акт, обективиращ сделката за продажба, от който да е видно и това, че той е вписан в книгите за вписванията. Установява се, че в случая тези изисквания са изпълнени. Към молбата, по която е образувано настоящото охранително производство, е представен нотариален акт № 078/ 24.08.2016 г. за извършена от синдика на „Е. и В.Р.” ЕООД продажба чрез пряко договаряне на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор № 68134.1930.97.1.2, заедно с прилежащото му мазе и ид.ч. от общите части на сградата, който е предмет на учредената договорна ипотека. Освен това от отбелязванията върху нотариалния акт се установява, че сделката за продажба е вписана в Службата по вписванията при Районен съд – гр. София под акт № 156, том CXXI, с рег. № 52218/ 24.08.2016 г.

В хипотезата на продажба, извършена по който и да е от начините, предвидени в глава 46 ТЗ, синдикът е този орган, който осъществява действията по изпълнението, т.е. има функции подобни на съдебния изпълнител в уреденото в ГПК индивидуално принудително изпълнение, поради което и в неговата компетентност е удостоверяването по реда на чл. 19, ал. 2, изр. 2 ПВ на обстоятелствата по чл. 175, ал. 2 ЗЗД. Ето защо следва да се приеме, че в този случай изискуемото съгласно чл. 19, ал. 2 ПВ удостоверение следва да се издаде от синдика. В този смисъл е произнасянето и на ВКС в цитираното Определение № 5/ 06.01.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4561/2015 г. на ВКС, IV гр.о. В настоящото производство от молителя е представено такова удостоверение, издадено от синдика на „Е. и В.Р.” ЕООД и съдържащо изявление за удостоверяване на това, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД.

С оглед на това следва да се заключи, че по делото се доказа както, че договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 112/ 29.12.2009 г., е погасена, така и че всички останали изисквания, предвидени в чл. 19, ал. 2 ПВ, за да бъде вписано нейното заличаване, са изпълнени от лицето, по чиято молба е образувано настоящото охранително производство. Ето защо и съдията по вписванията при СРС е следвало да извърши исканото заличаване.

По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е основателна и обжалваният отказ следва да бъде отменен.

            Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 01.11.2016 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което е отказано да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека, вписана с акт № 188, том XXXIV, дело № 41396/ 2009 г., с вх. рег. № 63601/ 29.12.2009 г. в Службата по вписванията при Районен съд – гр. София, по молба с вх. № 67188/ 01.11.2016 г., подадена от Д.М.Н., като вместо него постановява:

ДА СЕ ВПИШЕ в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София ЗАЛИЧАВАНЕ на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 112, том II, рег. № 6122, дело № 290 от 2009 г., вписана с акт № 188, том XXXIV, дело № 41396/ 2009 г., с вх. рег. № 63601/ 29.12.2009 г. в Службата по вписванията при Районен съд – гр. София, което заличаване е поискано с молба с вх. № 67188/ 01.11.2016 г., подадена от Д.М.Н..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.