currdb:
Присъда № 8 от 13.01.2017 по НОХД 1465/2016 на СГС

Мотиви по Наказателно дело 1465/2016г.

МОТИВИ по НОХД 1465/2016г. на СГС, НО, 7-ми състав

Софийски градска прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 11938 ЗМ 116/2015г. по описа на ГД „НП“ – МВР, пр. пр. 9690/2014г. по описа на СГП срещу И.И.И. за извършено от него престъпление по чл. 301, ал.1 предл. 1 и 2 от НК за това, че в периода от 08.05.2014г. до 06.06.2014г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - държавен служител по чл. 93, т. 1, б. „а” от НК - на длъжността „старши публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., назначен със Заповед № 45.1/10.01.2014г., на директора на ТД на НАП гр. С., и подписал на 14.02.2014г. длъжностна характеристика за длъжността „старши публичен изпълнител” с основна цел на длъжността - обезпечаване и събиране на просрочени публични задължения, с основно пряко задължение - налагане и отменяне на обезпечителни и други мерки и осъществяване процеса на принудително изпълнение, включително извършване преценка и избор кои способи за принудително изпълнение да използва, в личен разговор с Х.Н. И. на 08.05.2014г. в заведение за бързо хранене „М.”, находящо се в гр. С., ж.к. „М. 1”, е поискал дар - парична сума в размер на 3000 лева, който не му се следва и на 06.06.2014г. в района на бензиностанция „ОМВ”, бул. „*******”- 7- ми километър, гр. С., е приел дар - парична сума в размер на 1000 лева, който не му се следва, която сума получил от Х.Н. И. ***, в качеството му на собственик и управител на ЕТ „Е. - Х.Н.”, за да не извърши действие по служба, предвидено в длъжностната му характеристика, Раздел V „...осъществява процеса по принудително изпълнение... и избор на кои способи за принудително изпълнение да използва”, а именно: да реализира принудително изпълнение за събиране на изискуемо публично вземане като продаде по реда, регламентиран в чл. 205 - 215 от ДОПК, два недвижими имота, собственост на ЕТ „Е.- Х.Н.” с ЕИК *******, както следва: апартамент „Г”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 3, със застроена площ от 59, 47 кв. метра, с прилежащи 2, 24 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.14.2.2, и апартамент „Д”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 4, със застроена площ 87, 23 кв. метра, с прилежащите 2, 91 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.140.2.5, по отношение на които е била наложена възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1, чл. 200 във вр. с чл. 205, ал. 1 от ДОПК, на публичен изпълнител, вписано в Агенция по вписванията, гр. П, на 25.09.201 Зг., по изпълнително дело № 2566/2014г. на ТД на НАП гр. С., офис „Изток”.

В производството пред Софийски градски съд, защитникът на подсъдимия заявява, че желае производството да протече по реда на Глава 27 от НПК, като на основание чл. 271, т. 1 от НПК дава съгласие да несе провеждат разпит на всички свидетели и вещи лица от списъка към обвинителния акт и съответните протоколи от ДП да се ползват като доказателства при постановяване на присъдата.

Подсъдимият се присъединява към казаното от неговия адвокат и заявява, че желае да се проведе предварително изслушване. Разбира същността на процедурата, като сочи, че изложеното в обвинителния акт отговаря на истината и не желае да се разпитват свидетелите и вещите лица.

Прокурорът взима становище по така направеното от защитата искане, като не се противопоставя производството да протече по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.

Съдът след съвещание и като намери, че съответните действия по разследването са били извършени при условията и по реда, предвиден в НПК на основание чл. 372, ал. 3 от НПК с определение е одобрил изразеното съгласие на страните, че при постановяване на присъдата ще се ползват показанията на посочените свидетели и заключенията на вещите лица, дадени от тях на досъдебното производство, без да се провежда разпит на същите в хода на съдебното следствие.

Съдът е дал ход на съкратеното съдебно следствие по реда на гл. 27, чл. 371, т. 1 от НПК.

При разпита на подсъдимия, същият заявява, че не желае да дава обяснения по случая, като изразява съжаление за всички свои действия, които променили живота му.

В хода по същество представителят на прокуратурата поддържа обвинението при фактическите и правни рамки, очертани с обвинителния акт, прави разбор на доказателствата и иска налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА над средния размер, като същото да бъде изтърпяно ефективно, както на подсъдимия да му бъде наложено и кумулативното наказание ГЛОБА отново над средния размер.

Защитникът на подсъдимия адв. П. заявява, че не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, тъй като в общи линии повечето от изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи обаче, че подсъдимият не бил казал на св. И., че няма да пристъпи към продан на недвижимите имоти, а само, че ще го забави, докато фирмата на И. си плати задълженията. Въз основа на това твърдение защитата сочи, че не е налице нарушение на служебните задължения на подсъдимия, тъй като преценката да забави или не продажбата на недвижимия имот е право на публичния изпълнител, още повече, че по делото имало постъпления, което още веднъж сочи на това, че е имало основание за забавяне на изпълнението.

Защитата изразява несъгласие с посоченото в обвинителния акт, че срещите между подсъдимия и св. И. на 14.05.2014г. и 22.05.2014г. са станали по инициатива на подсъдимия, а напротив – техен инициатор бил св. И.. Разговорите между двамата на 05.06.2014г. и на 06.06.2014г. също били по инициатива на св. И.. По инициатива на подсъдимия била само първата среща между тях. В тази връзка защитата оспорва заявеното от прокуратурата като отегчаващо вината обстоятелство, а именно наличие на упоритост при осъществяване на деянието.

Защитата моли, при определяне на наказанието на подсъдимия същото да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като сочи чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, младата му възраст, неговото семейно положение, трудовата му ангажираност. Сочи и липса на грубо нарушение на служебните задължения от страна на подсъдимия. По тези съображения защитата счита, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ месеца, отложено за срок от ТРИ години ще изпълни целите на наказанието. По отношение на глобата защитата пледира същата да бъде под средния размер, посочен в закона. По отношение на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК предоставя на преценката на съда.

В реплика на СГП прокурорът сочи, че действително инициатор на част от срещите е бил именно св. И., но те са били не с цел да се даде подкуп, а да спаси двата си апартамента в рамките на законовите възможности на публичния изпълнител. Инициативата да бъде забавена проданта срещу 3000 лева обаче била изцяло на подсъдимия. В тази връзка и прокуратурата оспорва твърдението на защитата, че била налице „провокация към подкуп“. Сочи, че вината е единствено и само на подсъдимия, който си е поискал 3000 лева, но е получил 1000 тъй като св. И. не е разполагал с по-голяма сума.

В реплика на защитата адв. П. заявява, че не твърди „провокация към подкуп“, а само оспорва част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно акцентът, който прокурора поставил върху активната роля и поведение на подсъдимия.

Подсъдимият лично в своя защита поддържа казаното от адвоката си.

В последната си дума подсъдимият иска съдът да му наложи наказание по съвест.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна :

Подсъдимият И.И.И. е роден на *** г. в гр. Д., българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, местоживеене ***, ЕГН **********.

Подсъдимият работел на длъжност „публичен изпълнител“ в ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Д., ул. „*******” № * и в ТД на НАП гр. С., ул. „*******”№ *, като на 10.01.2014г. със Заповед № 45.1/10.01.2014г., на директора на ТД на НАП гр. С. бил преназначен на длъжността „старши публичен изпълнител” в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., ул. „** **” № *, кабинет **.

Подсъдимият бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността „публичен изпълнител“ на 14.02.2014г., включително и с основното си задължение - при наличие на изискуемо публично задължение да осъществи принудителното изпълнение като събере дължимите се суми от имуществото на длъжника по реда на ДОПК (ДВ, бр. 18 от 04.03.2014г. в сила от 04.03.2014г.).

Основните задължения на публичния изпълнител включвали всички действия, съобразно посочената в ДОПК процедура - от изпращането на поканата за доброволно изпълнение, през налагане и заличаване на запорите и възбраните, до продажба на имуществото чрез провеждане на публични търгове за продажба на възбранените недвижими имоти. При осъществяване на тези си правомощия публичния изпълнител  имал пълна оперативна самостоятелност относно развитието на процедурата по изпълнителното производство.

Компетентен да извършва принудителното събиране бил публичният изпълнител от ТД на НАП, където е регистриран длъжника. Ако в 7 дневен срок от поканата за доброволно изпълнение задълженото лице не погасяло задължението си, публичният изпълнител следвало да започне принудително изпълнение, като наложи и съответните обезпечителни мерки – запор върху движими вещи, банкови сметки и вземания на длъжника, както и възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти. Налагането на възбраната се извършвало чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията, а наложените обезпечения можели да бъдат отменени служебно или по искане на заинтересованото лице, в предвидените в ДОПК случаи.

Св. Х.Н. И. към инкриминирания период бил управител и собственик на ЕТ „Е. - Х.Н.” със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Д.” бл. ***, вх. *, ап. № *, с ЕИК *******.

Същият имал изискуеми публични задължения в размер на 112 383, 73 лева - дължими суми за ДОО, ДОД и здравно осигуряване по трудовите договори, сключени между него като ЕТ „Е.И. - Х. И.” и физически лица. В тази връзка било образувано изпълнително дело № 2566/2014г. по описа на ТД на НАП гр. С., офис „Изток”.

С Постановление от 23.09.2013г. за налагане на обезпечителна мярка на основание чл. 195, ал. 1 ДОПК и чл. 200 във вр. чл. 205, ал. 1 ДОПК, издадено от публичен изпълнител П.В., за обезпечаване на посоченото публично задължение била наложена възбрана на два недвижими имота собственост на св. Х. И. в ЕТ „Е.- Х.Н.”, а именно:

-          апартамент „Г”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 3, със застроена площ от 59, 47 кв. метра, с прилежащи 2, 24 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.14.2.2,

и

-          апартамент „Д”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 4, със застроена площ 87, 23 кв. метра, с прилежащите 2, 91 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.140.2.5.

Междувременно, за да може да плати задълженията си, св. Х. И. предприел действия по получаване на ипотечен банков кредит от банка „С.Ж.Е.” АД - гр. С.. В деня на учредяване на ипотеката върху друг собствен на свидетеля недвижим имот, св. И. установил, че банковите сметки на ЕТ „Е.И.-Х.Н.” са запорирани от ТД на НАП гр. С. и кредитът било невъзможно да бъде усвоен.

Св. И., заедно със св. И.Д. - финансов мениджър на фирмата, провел няколко срещи със св. П.В. в качеството му на публичен изпълнител по посоченото по-горе изпълнително дело с цел разсрочване на задълженията към НАП, но такова споразумение не било постигнато. Публичният изпълнител П.В. отказал да разсрочи задълженията на ЕТ, като наложил възбрана и на посочените по-горе два апартамента. При телефонен разговор през април 2014г. между св. П.В. и св. Н. И. - служител в ЕТ „Е. - Х.Н.”, същата била уведомена, че изпълнителното дело е възложено на старши публичен изпълнител И.И.И. за което същата уведомила своя работодател св. И..

На 08.05.2014г. Х. И. и Н. И. посетили подсъдимия И.И. в кабинета му в сградата на ТД на НАП на ул. „******” № ***. На тази среща подс. И.И. му съобщил, че заради запорираните му банкови сметки, възбранените два апартамента могат да бъдат обявени на публичен търг за погасяване на задълженията му и че сега всичко зависи от него, при което му поискал и мобилния телефонен номер, който св. И. му казал – *******.

След срещата, още същия ден, подс. И.И. се обадил на св. Х. И. от телефон ******* и си уговорил среща, която се провела по-късно в заведение за бързо хранене „М.” в ж.к. „М. 1” в гр. С.. На срещата подсъдимият съобщил на св. Х. И., че неговите началници настояват двата апартамента да бъдат продадени на публичен търг за погасяване на задължението му, но всичко зависело от него. Казал му също така, че срещу 3000 лева няма да пристъпи към продажба на двата апартамента и ще протака принудителното изпълнение на вземанията, като подчертавал, че именно от него зависи дали да продаде апартаментите или не, като можел да каже на своите началници, че понеже човекът си плаща, апартаментите не следвало да бъдат продавани.

За да мотивира Х. И. да му даде поисканата парична сума от 3000 лева, подс. И.И. заявил още, че исканото е значително по-малко от онова, което биха му поискали неговите началници - 10% от дължимите към НАП парични задължения. Св. И. заявил, че няма налични 3000 лева, но ще се опита да ги набави. При тези думи подс. И. заявил, че св. И. не трябвало да се притеснява и като събере парите следва да му се обади по мобилния телефон.

Междувременно със Съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК по изп. дело № 2566/2014г. до Х. И. подс. И.И. в качеството си на публичен изпълнител го уведомил, да плати в 7 дневен срок изискуемо вземане в размер на 80891 лева - главница и 9 591 лева - лихви. Свидетелят И. внесъл чрез Н. И. искане от 19.05.2014г. до публичен изпълнител И.И. за отсрочване на публично вземане срещу възбранените му два апартамента, но с писмо от 26.05.2014г. подс. И.И. в качеството си на публичен изпълнител отказал спирането на изпълнителното производство.

Св. Х. И. провел две срещи с подсъдимия, като за целта му се обадил по мобилния телефон. Срещите били свързани с уговарянето на поискания от подс. И. подкуп и били проведени на 14.05.2014г. и на 22.05.2014г. на бензиностанция „ОМВ”, находяща се в гр. С., на бул. "*******”.

По време на разговора на 14.05.2014г. св. И., за да забави даването на парите, казал на подс. И.И., че отива в Румъния, за да осигури парите, а при втората им среща му заявил, че е получил чек, чийто падеж е скоро и който ще осребри и ще му плати исканата сума. Срещите приключвали без конкретна уговорка за предаване на парите, тъй като св. И. успявал да убеди подс. И.И., че поради финансови трудности не може да ги плати. Подс. И. отново му казал да не се притеснява и че всичко зависи от него.

На 27.05.2014г. свидетелят Х. И. подал сигнал до ДАНС въз основа на който в СГП било образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. В хода на разследването били приложени специални разузнавателни средства, включително и по отношение на подсъдимия И.И.И..

На 05.06.2014г. свидетелят Х. И. се обадил по телефона на подс. И., който му заявил, че пътува от гр. Разлог и предложил срещата да е в петък на 06.06.2014г. Разговорът приключил с уговорка срещата да не е в петък, а в неделя, но след проведен още един телефонен разговор двамата се уговорили срещата да е късния следобед на 06.06.2014г. на бензиностанция „ОМВ” на бул. „*******” гр. С..

На 05.06.2014, св. Х. И. предал на служители на ДАНС сумата от 1000 лева, която била описана и фотографирана от св. С.Д.П. - експерт в ДАНС и отново предоставена на свидетеля. В предварително подготвения плик се съдържали 100 броя банкноти с номинал 100,00 лева, на обща стойност 1000,00 лева със серии и номера, както следва:серия АД 0435859, серия АГ 7844648, АВ 9922021, АГ 2009318, АГ 8900874, АВ 1035277, АГ 3173669, АГ 3173667, АГ 3958852, АД 6761524.

На 06.06.2014г., оборудван със записваща техника и белязаните 1000 лева, свидетелят Х. И. се обадил на подс. И.И. и уточнили датата и мястото на срещата. Подс. И., който пътувал заедно със съпругата си св. В.В. И. с лек автомобил „Опел Омега” с ДК № *****, спрял на бензиностанция „ОМВ” бул. „*******” под предлог да зареди с гориво и се срещнал със св. И., който седял на първата маса, непосредствено до бензиностанцията.

Подс. И.И. седнал до св. Х. И. и провели кратък разговор, като свидетелят, разбирайки че срещата приключва, оставил плика на масата, които подсъдимият взел, като му казал, че тук са само 1000 лева, тъй като не могъл да събере цялата сума при което подс. И. му казал, да не се притеснява. Св. И. предал на подсъдимия парите, а той ги взел и започнал да ги мачка. В този момент разследващи агенти от ДАНС задържали подс. И.И. и били проведени ПСД по реда на НПК. При извършеното претърсване била намерена сумата от 1000,00 лева в оцветени банкноти 10 банкноти по 100 лева номинал, съответно оцветени били дланите на лявата и дясната ръка на подсъдимия, от които по предвидения процесуален ред били иззети обтривки.

По делото била назначена физикохимична експертиза от чието заключение се установява, че предоставените за изследвани обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия И.И.И., по 10 броя банкноти с номинал 100,00 лева, както и по вътрешността на левия джоб на панталона на подсъдимия, се установява наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба, използвано за белязване - приложение 1 към протокол с регистрационен номер „ПВ 202010-001-05/5-5875 от 05.06.2014г“.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства в ДП, които съдът ползва при постановяване на присъдата си въз основа на даденото от подсъдимия и неговия защитник съгласие по чл. 372, т. 1 от НПК както следва :

А. Гласни:

Показанията на св. Х.Н. И. от 02.06.2014г. – стр. 104, ТОМ І, показанията на същия свидетел, дадени пред съдия от 03.06.2014г. - стр. 109, ТОМ І и показанията му, дадени на 06.06.2014г. – стр. 120, ТОМ І и от 10.12.2015г. – ТОМ V, стр. 24; Показанията на св. С.Д.П. – полицейски служител от 06.06.2014г. – стр. 129, ТОМ І ; показанията на св.Б. С.У. – полицейски служител от 06.06.2014г. – стр. 130, ТОМ І; показанията на св. М.В.С. от 06.06.2014г. – стр. 131, ТОМ І; както и показанията на св.          В. И. /съпруга на подсъдимия/ - стр. 134 от 06.06.2014г. , ТОМ І; св. П.П.С. от 11.06.2014г. – стр. 136, ТОМ І; С.Д.К. /поемно лице/ – от 06.06.2014г. – стр. 137; В.М.Д. /поемно лице/ от 06.06.2014г. – стр. 138, ТОМ І; С.Д.К. /поемно лице/ – от 06.06.2014г. – стр. 139, ТОМ І ; С.З.Ц. /поемно лице/ – от 06.06.2014г. – стр. 141, ТОМ І; П.З.В. : от 04.09.2015г. – ТОМ V, стр. 25; И.М.Д. /счетоводител/ от 23.07.2015г. – ТОМ V, стр. 26.

Б. Писмени :

Експертизи :

Заключението на ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ИСТИННОСТ по Протокол № 2561/22.07.2014г.- Том І, стр. 167. Експерт : К.К.К. и ФИЗИКОХИМИЧНА ЕКСПЕРТИЗА по Протокол № 14/ФЗХ – 226, експерт Р.П. – ТОМ 12 /секретен/.

Писмените доказателства и доказателствени средства както следва :

Том І :

1.  Заповед за преназначаване на държавен служител №1415/30.12.2009г. - стр. 48

2.  Заповед № 165.1/07.03.2013г. – стр. 49

3.  Заповед № 406.1/15.04.2013г. – стр. 50

4.  Заповед № 45.1/10.01.2014г. с която е назначен в гр. С. – стр. 51

5.  Длъжностна характеристика – стр. 52

6.  Протокол за оглед на местопроизшествие /описание на банкнотите/ – стр. 58

7.  Протокол за личен обиск и изземване с разрешение на съдия /иззет телефон/– стр. 70

8.  Протокол за освидетелстване на лице /установени натривки/ - стр. 75

9.  Протокол за претърсване и изземване в жилището /не намират нищо/ - стр. 100

10.  Декларация за банкнотите от Х. И. /опис/1000 лева – стр. 122

11.  Протокол за банкнотите – стр. 123

12.  Разписка от Х. И., че си ги получава обратно – стр. 125

13.  Протокол за доброволно предаване – стр. 143

14.  Съобщение за доброволно изпълнение – стр. 145

15.  Постановление за налагане на запор върху банковите сметки. – стр. 149

16.  Искане за отсрочване на публични вземания – стр. 151

17.  Описание на предоставеното обезпечение – стр. 153

18.  Покана за доброволно изпълнение – стр. 155

19.  Писмо до Х. И. – стр. 158

20.  Разпореждане за временно разрешение за неотложно плащане – стр. 159

21.  Постановление за налагане на обезпечителни мерки ВЪЗБРАНА върху недвижимите имоти – стр. 161

22.  Писмо от Виваком с данни относно тел. ******* на диск. – стр. 198

23.  Писмо с което предоставят запис от охранителните камери.- стр. 201

24.  Разпечатка за телефон 0895 231 215 /използван от И.И. – стр. 205

25.  Писмо от НАП, че срещу И. не е имало дисциплинарни производства – стр. 214

ТОМ ІІ : Документи от НАП за ЕТ „Е.И. – Х.Н.“

ТОМ ІІІ : Документи от НАП за ЕТ „Е.И. – Х.Н.“

ТОМ ІV : Документи от НАП за ЕТ „Е.И. – Х.Н.“

ТОМ V :

1.  Справка от Агенция по вписванията гр. П– стр. 29

2.  Постановление за Възбрана на недвижимите имоти – стр. 30

3.  Нотариален акт № 20/2013г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот в полза на С.Ж.Е. АД – стр. 32

4.  Нотариален акт № 150/2013г. за покупко продажба на недвижим имот. – стр. 34

5.  Нотариален акт № 118/2013 – стр. 36

6.  Заповед за утвърждаване на функционална характеристика на дирекция „Събиране“ на ТД на НАП. – стр. 42

7.  Функционална характеристика на дирекция „Събиране“ на ТД на НАП – стр. 43

СЕКРЕТНИ :

ТОМ VІ :

1.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Протокол за белязване и сравнителна проба“ – стр. 9

2.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Видеозапис“ – стр. 12

ТОМ VІІ :

1.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Видеозапис“ – стр. 8

ТОМ VІІІ :

1.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Звукозапис“ – стр. 3 : на разговора им в бензиностанцията на 06.06.2014г.

ТОМ ІХ :

1.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Звукозапис“ –от 06.06.2014г.

ТОМ Х :

1.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Звукозапис“ –от 06.06.2014г. – телефонни разговори от 05.06.2014г.  

ТОМ ХІ :

1.         Протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Звукозапис“ –от 06.06.2014г. – телефонни разговори от 05.06.2014г.

ТОМ ХІІ : Физико – химичната експертиза

ТОМ ХІІІ : Сравнителна проба

Писмени доказателства, представени в съдебно заседание : Трудов договор № 69 - стр. 31, Удостоверение за сключен граждански брак – стр. 34, Справка за съдимост – стр. 22.

Веществени по протокол от 10.06.2016г. : Един бр. бял хартиен плик с надпис „панталон“, един бр. хартиен плик с надпис „Обтривки от лява и дясна ръка на И.И., съдържащ обтривки и контролна проба и Един брой прозрачен полиетиленов плик, съдържащ мобилен телефон марка Нокия със СИМ карта.

За да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, съдът кредитира писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, тъй като са изготвени по предвидения процесуален ред и са относими към предмета на делото. Същите са ясни, логични, последователни и от тях се установява приетите от съда факти.

Наличните по делото писмени доказателства и доказателствени средства могат да бъдат обособени в няколко групи :

В първата група влизат доказателствата, относими към личността на подсъдимия. В тази група съдът включи Справка за съдимост от която се установява, че подсъдимият е неосъждан, както и тези, представени в съдебно заседание от които е видно, че подсъдимият е сключил граждански брак и е труодвоангажиран, което дава основание на този състав да приеме, че подсъдимият е с добри характеристични данни. В тази група съдът включи и посоченото под № 25 в ТОМ І Писмо от НАП, че срещу И. не е имало дисциплинарни производства.

 

Във втората група доказателства съдът включи тези, относими към длъжностното качество на подсъдимия и съответстващите на това задължения. В тази група влизат Заповед за преназначаване на държавен служител № 1415/30.12.2009г., заповед № 165/07.032013г., Заповед № 406.1/15.04.2013г. и Заповед № 45.1/10.01.2014г. с която подсъдимия е назначен на работа в гр. С., Длъжностната характеристика.

От посочените доказателства се установява каква длъжност е заемал И.И. през различните периоди, а именно същият е работел на длъжност „публичен изпълнител“ в ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Д., ул. „*******” № 7 и в ТД на НАП гр. С., ул. „*******”№ 2, като на 10.01.2014г. със Заповед № 45.1/10.01.2014г., на директора на ТД на НАП гр. С. бил преназначен на длъжността „старши публичен изпълнител” в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., ул. „******” № ***, кабинет 404. Същият бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността „публичен изпълнител“ на 14.02.2014г., включително и с основното си задължение - при наличие на изискуемо публично задължение да осъществи принудителното изпълнение като събере дължимите се суми от имуществото на длъжника по реда на ДОПК (в ред. ДВ, бр. 18 от 04.03.2014г. в сила от 04.03.2014г.). В тази група съдът включи и находящите се в ТОМ V писмени доказателства под номер 6 и 7, представляващи Функционални характеристики на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

От посочените доказателства се установява, че подс. И. в качеството си на публичен изпълнител е имал задължението да изпълнява посочената в ДОПК процедура по събиране на публичните задължения, в това число изпращането на поканата за доброволно изпълнение, налагане и заличаване на запорите и възбраните, и реализиране на обезпеченията чрез провеждане на публични търгове за продажба на възбранените недвижими имоти. При осъществяване на тези си правомощия публичния изпълнител  имал пълна оперативна самостоятелност относно развитието на процедурата по изпълнителното производство, като е следвало да пристъпи към принудително изпълнение след изтичане на 7 дневния срок за доброволно такова.

Посочените писмени доказателства съдът кредитира изцяло, като намира същите за относими към предмета на доказване, доколкото установяват елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 301 от НК, а именно – длъжностното качество на подсъдимия, същността на неговите служебни задължения и обстоятелството, че подс. И. е бил запознат със тях. Доколкото същите произхождат от държавни органи, подписани са от подсъдимия и не се оспорват от него, съдът им даде вяра за посочените по-горе обстоятелства.

В третата група съдът включи доказателствата, относими към правния статус и задълженията на ЕТ „Е. – Х.Н.“. В тази група съдът включи доказателствата, находящи се в ТОМ ІІ, ІІІ и ІV, както и Том V, под номера от 1 до 5, както и Доказателствата, находящи се в ТОМ І, под номера от 14 до 21. От посочените писмени доказателства се установява правната форма под която свидетелят Х.Н. И. е осъществявал своята търговска дейност, а именно в качеството си на ЕТ „Е. – Х.Н.“.

От посочените доказателства се установява, че размерът на публичните задължения на фирмата е бил 112 383, 73 лева - дължими суми за ДОО, ДОД и здравно осигуряване по трудовите договори, сключени между него като ЕТ „Е.И. - Х. И.” и физически лица, както и образуваното в тази връзка изпълнително дело № 2566/2014г. по описа на ТД на НАП гр. С., офис „Изток”.

От посочените доказателства се установяват и действията, извършени от публичните изпълнители, работили по делото – св. В. и подс. И. в това число изпращането на покана за доброволно изпълнение, налагането на запор върху банковите сметки на фирмата, налагането на възбрана върху посочените по-горе два недвижими имота, обстоятелството, че Х. И. е искал отсрочване на публичните му задължения, но това му е било отказано. Всички тези обстоятелства съдът намери за доказани въз основа на изброените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, издадени са от компетентни държавни органи и изясняват предмета на доказване.

В четвъртата група съдът включи доказателствата, относими към изпълнителното деяние в това число тези, находящи се в ТОМ І с номера от 6 до 13 и от 22-24, както и доказателствата, съдържащи се в секретните томове с номера от VІ до ХІІІ.

От посочената група доказателства се установява, че банкнотите, които са били иззети от подсъдимия - 100 броя банкноти с номинал 100,00 лева, на обща стойност 1000,00 лева със серии и номера, както следва: серия АД 0435859, серия АГ 7844648, АВ 9922021, АГ 2009318, АГ 8900874, АВ 1035277, АГ 3173669, АГ 3173667, АГ 3958852, АД 6761524 са същите, предадени от св. И. и белязани за целите на настоящото производство. От тези доказателства се установява и съдържанието на разговорите, проведени между подсъдимия И.И. и св. И. на 05.06.2014г. и 06.06.2014г. и действията на подсъдимия при срещата със св. И. за която е изготвен видеозапис. Същите подкрепят казаното от св. И. относно предаването на парите и думите на подсъдимия, който е взел дадените му на 06.06.2014г. 1000 лева, като посочените доказателства изцяло кореспондират не само помежду си, но и със заключението на двете експертизи – ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА и ФИЗИКОХИЧИМНАТА ЕКСПЕРТИЗА, както и със събраните по делото гласни доказателства, изготвени са по предвидения в закона ред, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Съдът дава вяра и на заключението на ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ИСТИННОСТ по Протокол № 2561/22.07.2014г., като намира същото за компетентно изготвено и отговарящо на поставените въпроси. Съгласно посоченото заключение, банкнотите, намерени у подсъдимия са истински, т.е. са годен предмет на престъплението по чл. 301 от НК.

Съдът дава вяра и на заключението на ФИЗИКОХИМИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА по Протокол № 14/ФЗХ – 226 като вярно, пълно и компетентно изготвено. От същото се установява, че от обтривките от лява и дясна ръка на И.И. както и от десетте броя банкноти с номинал 100 лева и по вътрешността на левия джоб на панталона се установява наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба, използвано за белязване. От така посоченото заключение настоящата инстанция прави извод, че именно подсъдимия И.И. е лицето, получило инкриминираната сума от св. Х. И..

Посочените по-горе писмени доказателства и доказателствени средства кореспондират в цялост със събраните по делото гласни доказателства и доказателствени средства които съдът кредитира за следните обстоятелства :

В центъра на своите фактически изводи настоящата инстанция постави показанията на св. Х.Н. И.. Същият е разпитан четири пъти по досъдебното производство, включително и пред съдия и дадените от него показания са пълни, точни, непротиворечиви и установяват важни елементи от предмета на доказване. От същите се установява, че св. Х. И. е потърсил контакт с публичния изпълнител, на когото е било възложено изпълнителното дело, като в началото това е бил. Св. В., а в последствие – подс. И.И.. От неговите показания се изяснява и причината да потърси контакт, а именно желанието му да бъдат разсрочени публичните задължения на неговата фирма, като същите бъдат погасени от изтегления от него кредит от С.Ж.Е., а не чрез продажба на притежаваните от него два недвижими имота в гр. П.

От показанията на посочения свидетел се установява също така, че инициативата за срещата, проведена на 08.05.2014г. в 18 ч. в ж.к. М. в заведението Мак Доналдс е била по инициатива на подсъдимия И., който му се е обадил по мобилния телефон и е посочил часа и мястото на срещата. Установява се също така и съдържанието на разговора, проведен между двамата при който разговор подсъдимият И. е поискал от св. Х. И. сумата от 3000 лева, за забави продажбата на посочените по-горе два недвижими имота. От показанията на този свидетел настоящата инстанция прави извод, че инициативата за извършване на престъплението по чл. 301 от НК е именно на подсъдимия И.. Същият е инициирал срещата и без да е провокиран по никакъв начин от св. И. е поискал сумата от 3000 лева, като е посочено и какво същият е следвало да извърши в замяна на тази сума, а именно – да не продава недвижимите имоти, като забави тяхната продажба до изплащане на задължението.

От посочените показания се установява и провеждането на другите две срещи на 14.05.2014г. и на 22.05.2014г. на бензиностанция „ОМВ”, находяща се в гр. С., на бул. "*******”, които както отбеляза защитата са проведени след обаждане от страна на св. И., но следва да се отбележи, че и двете срещи са били свързани с постигнатата уговорка на първата среща, тази от 08.05.2014г. за предаване на сумата от 3000 лева, като целта на последващите две срещи е била от една страна да се постигне отсрочка за плащането, а от друга, св. И. да се подсигури, че през това време имотите му няма да бъдат продадени.

От показанията на посочения свидетел се установяват и обстоятелствата, свързани със сезирането на ДАНС и предприетите в тази връзка действия по установяването и залавянето на извършителя. Видно е, че св. И. е потърсил помощ от ДАНС по повод поискания подкуп от подс. И.И., че е предоставил лични средства в размер на 1000 лева, надлежно описани и белязани, след което е уговорил среща с подсъдимия за предаването на парите, като е предал същите на подс. И., а той ги е приел, макар и да не е била цялата сума, след което е бил арестуван.

Показанията на този свидетел кореспондират в цялост от една страна с посочените по-горе писмени доказателства и доказателствени средства, а така също и с показанията на полицейските служители С.П. и Б. У., участвали в полицейската акция по задържането на подс. И., тези на св. П.С. – управител на ОМВ, показанията на поемното лице В.Д. и С.К., а така също и с показанията на свидетелката И.Д. и св. В.. По тази причина съдът намери същите за правдиви и им даде вяра в цялост.

Съдът извърши анализ и на показанията на двамата полицейски служители С.П. и Б. У., които са участвали в задържането на подсъдимия И.. От техните показания се установява, че посочените свидетели са възприели идването на подсъдимия на бензиностанцията на 06.06.2014г., срещата му със св. Х. И. и разговора между тях, както и относно това, че след задържането на подсъдимия от тези двама свидетели, в последствие в джоба му били намерени инкриминираните банкноти. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с казаното от св. Х. И. и св. П.С. – управител на ОМВ, както и с казаното от В.Д. и С.К. – поемни лица, присъствали при личния обиск на подсъдимия, както и с писмените доказателства по делото, поради което съдът им даде вяра.

Съдът кредитира и показанията на св. П.П.С., доколкото същият като управител на бензиностанция ОМВ на която се е провела срещата между подсъдимия И. и свидетеля, дава показания, за проведената акция от ДАНС по залавянето на извършителя.

Съдът кредитира и показанията на поемните лица В.М.Д. и С.Д.К., присъствали на огледа на местопрестъплението и личния обиск на подсъдимия от показанията на които може да се направи извод, че претърсването на И. и  огледът са извършени при стриктно спазване на законовите изисквания.

Съдът дава вяра частично и на показанията на св. И.Д., счетоводител на фирмата на св. Х. И., като счита същите за правдиви, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. От нейните показания се установяват проведените срещи първоначално с публичния изпълнител св. В. по повод запорираните от НАП сметки на фирмата, както и наличието на задължения на фирмата към държавата, обезпечени с двата имота, посочени по-горе. Доколкото в тази им част показанията на свидетелката кореспондират с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите са достоверни, независимо от наличието на служебни правоотношения между нея и св. Х. И.. В частта им в която тази свидетелка преразказва казаното от св. И. за срещите между него и подсъдимия, съдът не кредитира, доколкото те се явяват производни, а тази свидетелка не е била очевидец на станалото и не може да даде показания, основани на нейните преки впечатления.

Съдът кредитира и показанията на св. М.С. в частта им с която същият разказва, че е разпределил преписката на И., както и че същият действа при условията на оперативна самостоятелност по отношение на способите за принудително изпълнение, тъй като казаното от него съответства на разпоредбите на ДОПК.

Съдът анализира и показанията на св. П.В., който е бил публичният изпълнител, работел по изпълнителното дело на ЕТ „Е. – Х.Н.“ в частта им в която този свидетел потвърждава за проведени между него и св. И. срещи, задълженията на фирмата и наложените обезпечения, тъй като те кореспондират с останалите доказателства по делото, но не ги кредитира в частта им в която този свидетел прави тълкуване на чл. 191 от ДОПК, като твърди, че срокът за продажба на възбранените имоти е 12 месечен. Анализът на посочената разпоредба /чл. 191, ал. 2 от ДОПК/ сочи, че ако „реализацията на имуществото по ал. 1 не приключи в срок до 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, всеки друг кредитор има право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на Гражданския процесуален кодекс“. Цитираната разпоредба касае съвсем различен казус и е неотносима към предмета на доказване, още повече, че свидетелят дава мнение по правен въпрос, който следва да бъде разрешен от съда.

Съдът изключи показанията на съпругата В. И. и показанията на поемните лица С.Ц. и С.К. – поемни лица, участващи в претърсването на апартамента на подсъдимия., доколкото същите са неотносими към предмета на доказване, а посочените свидетели не са били очевидци нито на предаването на парите, нито на тяхното поискване от страна на подсъдимия.

В подкрепа на фактическите изводи на съда са и наличните по делото веществени доказателства.

От така събраните по делото доказателства и доказателствени средства категорично се установява и авторството на деянието. Видно е, че именно подсъдимият И. се е свързал на 08.05.2014г. със св. И., уговорил си е среща с него в ж.к. М., ресторант „Мак Доналдс“ на която среща е поискал сумата от 3000 лева, за да не продаде възбранените имоти, собственост на св. И. на публична продан. Той е и лицето, получило сумата от 1000 лева на 06.06.2014г., като по категоричен начин беше доказана както истинността на банкнотите, така и тяхната идентичност с тези, предоставени от св. И. на служителите на ДАНС и съответно белязани с оглед целите на досъдебното производство.

По тези причини съдът намери, че категорично е установено авторството на инкриминираните деяния и обстоятелствата около извършването им и въз основа на възприетата фактическа обстановка трябва да изгради своите правни изводи.

От правна страна:

От така изложената фактическа обстановка е видно, че с поведението си подс. И.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК.

От обективна страна :

В периода от 08.05.2014г. до 06.06.2014г. в гр. С., подсъдимият И.И.И. в качеството си на длъжностно лице - държавен служител по чл. 93, т. 1, б. „а” от НК - на длъжността „старши публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., в личен разговор с Х.Н. И. на 08.05.2014г. в заведение за бързо хранене „М.”, находящо се в гр. С., ж.к. „М. 1”, е поискал дар - парична сума в размер на 3000 лева, който не му се следва и на 06.06.2014г. в района на бензиностанция „ОМВ”, бул. „*******”- 7- ми километър, гр. С., е приел дар - парична сума в размер на 1000 лева, който не му се следва, която сума получил от Х.Н. И. ***, в качеството му на собственик и управител на ЕТ „Е. - Х.Н.”, за да не извърши действие по служба, предвидено в длъжностната му характеристика а именно: да реализира принудително изпълнение за събиране на изискуемо публично вземане като продаде по реда, регламентиран в чл. 205 - 215 от ДОПК, два недвижими имота, собственост на ЕТ „Е.- Х.Н.” с ЕИК *******, както следва: апартамент „Г”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 3, със застроена площ от 59, 47 кв. метра, с прилежащи 2, 24 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.14.2.2, и апартамент „Д”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 4, със застроена площ 87, 23 кв. метра, с прилежащите 2, 91 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.140.2.5, по отношение на които е била наложена възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1, чл. 200 във вр. с чл. 205, ал. 1 от ДОПК, по изпълнително дело № 2566/2014г. на ТД на НАП гр. С., офис „Изток”.

На първо място е налице годен субект на престъплението пасивен подкуп, тъй като по време на извършването на инкриминираното деяние, с оглед правата и задълженията, които са му били възложени, подсъдимият И.И. е действал в качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” НК. Тази констатация е от решаващо значение за обосноваването на наказателната отговорност на подсъдимия, защото престъплението, което е извършил е специално длъжностно престъпление – длъжностното качество е основен съставомерен признак от обективна страна на инкриминираното деяние.

По делото е установено, че подсъдимият е работел на длъжност „публичен изпълнител“ в ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Д., ул. „*******” № 7 и в ТД на НАП гр. С., ул. „*******”№ 2, като на 10.01.2014г. със Заповед № 45.1/10.01.2014г., на директора на ТД на НАП гр. С. бил преназначен на длъжността „старши публичен изпълнител” в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., ул. „******” № ***, кабинет 404. Същият е бил запознат с длъжностната характеристика за длъжността „публичен изпълнител“ на 14.02.2014г., включително и с основното си задължение - при наличие на изискуемо публично задължение да осъществи принудителното изпълнение като събере дължимите се суми от имуществото на длъжника по реда на ДОПК (в ред. ДВ, бр. 18 от 04.03.2014г. в сила от 04.03.2014г.).

По отношение на заеманата от подсъдимия И.И.И. длъжност и произтичащите от нея права и задължения, се установява качеството му на "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а” НК. Обвиняемият е бил назначен на длъжност в структурата на държавния апарат, част от който е Националната агенция по приходите, като в качеството му на старши публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., са му били възложени ръководно-организационни функции, свързани с принудителното изпълнение на дължими публични вземания, включително и по продажбата на обезпеченията по образуваните изпълнителни производства.

Анализът на правомощията на подсъдимия И., описани в длъжностната му характеристика, включващи права и задължения при осъществяване на възложената му дейност, води до извода, че същият има специфичното качество "длъжностно лице" според общата формулировка на чл. 93, ал. 1, б."а" от НК, поради което е и годен субект на престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК. Доколкото И. няма правомощия по отношение на цялостната организационна единица на НАП и с оглед мястото на длъжността му в йерархичната система на НАП, той няма качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение.

Подсъдимият И.И. е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние на чл. 301, ал. 1 от НК – поискване и приемане на дар, като с активното си поведение и с изискуемата от закона изходяща от него инициатива вербално е изразил желанието си да получи дар /парична сума в размер на 3000 лв./, а впоследствие е установил фактическа власт върху предадената му лично от св. И. парична сума в размер на 1000 лв.

          Поискването на сумата от подсъдимия И. е станало на 08.05.2014г. в личен разговор със св. Х. И. в заведение за бързо хранене „Мак Доналдс“ в гр. С., жк. „М. 1“. Следва да се отбележи, че инициативата за тази среща е била именно на И., който се е обадил на св. Х. И. от мобилния си телефон и е посочил часът и мястото на срещата. На тази среща И. е изразил по ясен и недвусмислен начин, че иска да получи сумата от 3000 лева, за да забави и да не бъдат продадени двата недвижими имота, собственост на Х. И..

Приемането на подкупа в размер на 1000 лв., представляващи 1/3 от поисканата от подсъдимия И.И. сума е извършено лично от него на 06.06.2014г. в района на бензиностанция ОМВ, като сумата му е била предадена лично от Х. И. и приета от подсъдимия.

Престъплението е довършено с поискването, респ. приемането на сумата от подс. И.., тъй като за съставомерността на извършеното не е необходимо той действително да е извършил действието или бездействието, за които е получил дара /т. 4 от ППВС № 8/30.11.1981г. по н.д.№10/ 81г./.

Тъй като предмет на изпълнителното деяние са пари – всеобщ еквивалент за стойност и всеобщо разменно средство - имущественият характер на облагата е извън съмнение.  Съдът даде вяра и на заключението на ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА ЗА ИСТИННОСТ по Протокол № 2561/22.07.2014г., от което е видно, банкнотите, намерени у подсъдимия са истински, т.е. са годен предмет на престъплението по чл. 301 от НК.

По делото категорично се установява на следващо място пряката връзка  между поискания и получен от подсъдимия дар и неговата служебна дейност и в двете изискуеми от наказателния закон насоки:  1. дарът да не се следва на подсъдимия и 2. подсъдимият  да е поискал и приел неследващия му се дар, за да не извърши действие по служба – да не продаде възбранените два недвижими имота, обезпечаващи задълженията на „ЕТ Е. – Х.Н.“

Несъмнено е, че поисканата парична сума в размер на 3000 лв. и получената в от подсъдимия сума в размер на 1000 лв. „не се следва” на длъжностното лице, тъй като не представлява част от трудовото му възнаграждение, и в този смисъл дарът е престиран извън установения законен начин и ред.

На следващо място подс. И. е поискал и приел дар именно, за да не извърши съответно действие, произтичащо от неговите права и задължения, включени в служебната му компетентност на публичен изпълнител, а именно да реализира обезпечението на публичното държавно вземане, като продаде на публична продан процесните два имота.

Задълженията на подсъдимия се съдържат в ДОПК и длъжностната му характеристика /ТОМ І, стр. 52/ от които е видно, че продажбата на недвижимите имоти, които служат за обезпечение на вземането на Държавата влиза в кръга на служебните му задължения.

Тук е мястото за настоящия състав да отговори на възраженията на защитата относно съставомерността на деянието. Действително, както посочи и защитата при срещата на 08.05.2014г. между подсъдимия и св. Х. И., същият е поел ангажимент да забави продажбата на имотите, за да може свидетелят да изплати своите задължения. Съдът обаче не приема доводите на защитата, че по този начин не може да се направи извод, че подс. И. е поискал сумата, за да не извърши действие по служба, доколкото за тези изпълнителни действия нямало срок.

От една страна продажбата на имотите на публична продан е сред способите, които предвижда ДОПК за събиране на публичните вземания на държавата. По делото е установено, че са възбранени два недвижими имота именно с цел извършване на тази продажба. Действително законът не поставя конкретен срок в който това следва да стане, доколкото успешното приключване на публичната продан зависи и от явяването на кандидат-купувачи. В същото време ДОПК предвижда след изтичане на поканата за доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително такова именно чрез посочените способи, сред които е и продажбата на недвижимите имоти. Доколкото в срока за доброволно изпълнение задълженията на ЕТ „Е. Х. И.“ не са били погасени, подс. И. е бил длъжен да пристъпи към принудително събиране на сумата, още повече че лично е отказал с писмо от 26.05.2014г. спирането на изпълнителното производство. Като е поел ангажимент да не изнася имотите на публична продан, макар и чрез забавяне за неопределен срок на това действие, същият се е съгласил да не извършва действие по служба, което е бил длъжен да извърши, поради което и деянието му се явява още веднъж съставомерно.

От субективна страна

От субективна страна подсъдимият И. е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е и неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Съдържанието на тази форма на вината се доказва посредством изясняване на характера и последователността на неговите действия. За съда няма съмнение, че подсъдимият е притежавал интелектуалния и волеви капацитет за правилно възприемане на всички елементи от действителността, свързани с предмета на настоящето наказателно дело, както и на собственото си поведение, и ясно е осъзнавал значението на последното за накърняване на обществените отношения, гарантиращи правилното осъществяване на дейността на държавно управление. Съзнавал е и неправомерността на поведението си, като степента на образованост и професионалните му знания дават основание на съда да приеме, че същият ясно е осъзнавал за незаконността на извършването.

От интелектуална страна му е било добре известно, че действията му са извършени в длъжностното качество, което е имал. Бил е наясно, че същото качество не позволява той да влиза в неформални отношения с длъжниците по изпълнителното дело, нито да иска получаването на дарове срещу обещанието да не изпълни служебните си задължения. Все на плоскостта на интелектуалната страна на умисъла, той е разбирал, че с действията си иска и получава неследваща му се облага, срещу въздържане от изпълнение на служебни задължения – неизнасянето на публична продан на недвижимите имоти, обезпечаващи задължението на длъжника. Обсъдените по-горе доказателства сочат, че подсъдимия е проявил необходимата активност, за да поиска и получи подкупа, като е искал и целял настъпването на противоправните проследици.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимия И.И.И. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК законът е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до ШЕСТ години и ГЛОБА до 5000 лева.

 Разпоредбата на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или изключителни  такива, като в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП моли съда да вземе предвид посочените в Обвинителния акт отегчаващи вината обстоятелства а именно конкретните характеристики на деянието, начина на неговото извършване - проявената престъпна упоритост и конспиративност, както и значителната степен на засягане на правно защитения обект като допълнително посочва и отзвука от извършването на това престъпление. Прокуратурата счита, че смекчаващи отговорността обстоятелства са само чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, поради което и прави искане за определяне на наказание над средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата на подсъдимия сочи като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, младата му възраст, неговото семейно положение, трудовата му ангажираност, както и изразеното от него съжаление за извършеното, поради което моли за налагане на наказание в минимален размер от 3 месеца, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от ТРИ години.

С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК и за замяна на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ПРОБАЦИЯ. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито изключителни такива.

Настоящия състав приема като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, които включват в себе си трудовата му ангажираност и семейното му положение, като следва да се има предвид, че това са обстоятелства, които следва да са налице за всеки български гражданин. Съдът приема като смекчаващо отговорността и обстоятелството, че същият не е бил наказван за дисциплинарни нарушения. Съдът не може да приеме като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото към момента на осъществяване на престъпното деяние същият е бил на 33 години, която възраст настоящия състав преценява като достатъчна, за да е достигнал подсъдимия необходимата житейска зрялост, която му позволява да преценява постъпките си.

Като отегчаващи вината обстоятелства, настоящата инстанция приема сочените от прокуратурата упоритост при извършване на деянието, както и степента на засягане на обществените отношения, доколкото подсъдимият е бил част от структурата на държавния апарат, част от който е Националната агенция по приходите, като в качеството му на старши публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., са му били възложени ръководно-организационни функции, свързани с принудителното изпълнение на дължими публични вземания, която дейност е от изключително значение за правилното функциониране на държавата.

Ето защо настоящият съдебен състав прецени, след съпоставка между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание към средния размер а имено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ години.

Настоящият състав прецени, че са налице всички основания на чл. 66 от НК, което е предпоставка институтът на „Условното осъждане“ да бъде приложен. Наложеното наказание е до 3 години и подсъдимият е неосъждан, като настоящия състав прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от ПЕТ години, който беше преценен от настоящия състав като достатъчен, с оглед постигане на целите на наказанието.

Съдът наложи и комулативно предвиденото в нормата на чл. 301, ал. 1 от НК наказание ГЛОБА, като по изложените по-горе съображения, същото беше определено към средния размер, посочен в нормата а именно 2 500 лв.

Съдът намери, че са налице основанията за приложение на нормата на чл. 301, ал. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, като постанови ЛИШАВАНЕ на подсъдимия И.И. от право да заема държавна длъжност „Публичен изпълнител“ в НАП за срок от ТРИ години, който срок беше съобразен със срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като заемането на тази длъжност е категорично несъвместимо с извършеното престъпление.

По същите съображения съдът намери, че следва да приложи и нормата на чл. 301, ал. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като постанови ЛИШАВАНЕ на подсъдимия И.И. от право да упражнява професията „юрист“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, който срок беше съобразен със срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като за осъществяване на всяка една от юридическите професии е необходимо лицето да разполага с високи морални и нравствени качества, които не са налице, поради естеството на престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК за което подсъдимия беше признат за виновен от настоящия състав.

Съдът намери, че са налице основанията за прилагане и на императивната разпоредба на чл. 307а от НК, поради което осъди подсъдимия да заплати сумата от 3000 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението, тъй като този предмет не е наличен по делото.

По разноските:

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.И.И. да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 184,17 лв. /сто осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ по сметка на МВР, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лв.) за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, в полза на Бюджета на съдебната власт.

По изложените съображения съдът постанови своята присъда.

                                 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

Присъда по Наказателно дело 1465/2016г.

П Р И С Ъ Д А

№ ………

гр.С., 13.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 7 - ми състав тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ

                                               

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ж.Т.

                                                                                                    2. Р.И.

при секретаря И.И.

в присъствието на прокурора Лилия Симеонова

разгледа докладваното от съдията наказателно дело НОХД № 1465 по описа за 2016 год. и въз основа на закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия И.И.И. - роден на *** г. в гр. Д., българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, местоживеене ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 08.05.2014г. до 06.06.2014г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - държавен служител по чл. 93, т. 1, б. „а” от НК - на длъжността „старши публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване на публични вземания” в отдел „Публични вземания” в дирекция „Събиране” в ТД на НАП гр. С., в личен разговор с Х.Н. И. на 08.05.2014г. в заведение за бързо хранене „Макдоналдс”, находящо се в гр. С., ж.к. „М. 1”, е поискал дар - парична сума в размер на 3000 лева, който не му се следва и на 06.06.2014г. в района на бензиностанция „ОМВ”, бул. „Цариградско шосе”- 7- ми километър, гр. С., е приел дар - парична сума в размер на 1000 лева, който не му се следва, която сума получил от Х.Н. И. ***, в качеството му на собственик и управител на ЕТ „Е. - Х.Н.”, за да не извърши действие по служба, предвидено в длъжностната му характеристика а именно: да реализира принудително изпълнение за събиране на изискуемо публично вземане като продаде по реда, регламентиран в чл. 205 - 215 от ДОПК, два недвижими имота, собственост на ЕТ „Е.- Х.Н.” с ЕИК *******, както следва: апартамент „Г”, находящ се в гр. П, ул. „*****” № 1, ет. 3, със застроена площ от 59, 47 кв. метра, с прилежащи 2, 24 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.14.2.2, и апартамент „Д”, находящ се в гр. П, ул. „******” № 1, ет. 4, със застроена площ 87, 23 кв. метра, с прилежащите 2, 91 процента идеални части от общите части на сградата (секция „А2”), с идентификатор № 56784.529.140.2.5, по отношение на които е била наложена възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1, чл. 200 във вр. с чл. 205, ал. 1 от ДОПК, по изпълнително дело № 2566/2014г. на ТД на НАП гр. С., офис „Изток”, поради което и на основание чл. 301, ал.1 предл. 1 и 2 от НК, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин лева/ лв.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 301, ал. 4 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК ЛИШАВА подсъдимия И.И.И. от правото да заема държавна длъжност „Публичен изпълнител“ в Национална агенция по приходите за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 301, ал. 4 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия И.И.И. от правото да упражнява професия „юрист“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 307а от НК осъжда подсъдимия И.И.И. да заплати в полза на държавата сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща равностойността на предмета на престъплението.

НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.И.И. (с установена самоличност) да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 184,17 лв. /сто осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ по сметка на МВР, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лв.) за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СГС, в полза на Бюджета на съдебната власт.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                         2.

Ключови думи
No law branches!