Решение по Гражданско дело 11809/2015г. Р Е Ш Е Н И Е

№ ...............

 

гр. София, 30.08.2016г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                                      

                                                     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.А                            МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

при секретаря Е.С., като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.а въззивно гражданско дело № 11809 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК отм. във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

         Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ищцата Ц.С.К. срещу решение от 12.01.2015г., постановено по гр. дело № 16233/2000г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу Н.С.М. (конституирана на основание чл. 120 ГПК отм. като наследник по закон на починалата в хода на висящото производство ответница Й.И.Р.) с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ І-176, кв. 32 по плана на гр. ********, с площ от 1 000 кв.м., при граници: УПИ ІІ-471, улица и ПИ № 175 и улица, с идентификатор 02659.2192.599 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: имоти с идентификатори: 02659.2192.598; 02659.2192.602; 02659.2192.600 и 02659.2192.541, ведно с построената в същия имот масивна едноетажна желещня сграда – еднофамилна със застроена площ от 45 кв.м., със сутерен под сградата и етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня, спалня и сервизни полещения, с административен адрес гр. ********, ул. „********, заснета в одобрената със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта с идентификатор 02659.2192.599.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 02659.2192.599, със съседни сгради с идентификатори: 02659.2192.598.1; 02659.2192.598.2, попадащи в съседен имот с идентификатор 02659.2192.598. Жалбоподателят твърди, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен, тъй като по делото е установено, че ответницата владее процесния имот без основание.  Поддържа, че това обстоятелство не е спорно между страните по делото, поради което моли съда да отмени решението в обжалвана част и да уважи предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

         Ответникът по жалбата Н.С.М. не е подала отговор.

         Депозирана е и въззивна жалба от Й.П.А. срещу решение от 12.01.2015г., постановено по гр. дело № 16233/2000г. по описа на СРС, 49 състав, в частта, в която е уважен предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. , като е признато за установено, че Ц.С.К. е собственик по наследяване по силата на завещание от 05.03.1999г., направено в нейна полза от А. А. на процесния  недвижим имот. Жалбоподателят излага съображения, че решението е неправилно, тъй като завещанието, от което черпи правата си Й.А., е било валидно към момента на сключване на договора за покупко-продажба на  16.06.2000г. В този смисъл счита, че решението, с което е обявено за нищожно саморъчното завещание, легитимиращо Й.А. като собственик на имота, е непротивопоставимо, тъй като е влязло в сила на 29.10.2004г., т.е след транслативната сделка. Поддържа, че Й.Р. е трето добросъвестно лице, което не е знаело, че придобива от несобственик. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. и да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира и присъждане на разноски.

         Ответникът по жалбата - Ц.С.К., оспорва същата като неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. и чл. 108 от ЗС.

Ищцата Ц.С.К. твърди в исковата молба и с молба-уточнение от 20.01.2016г., че е собственик на следния недвижим имот: дворно място УПИ І-176 в кв. 32 по плана на гр. ****, район ********, с площ от 1 000 кв. м., при граници УПИ ІІ-471, улица и ПИ № 175 и улица, с идентификатор 02659.2192.599 в одобрена кадастрална карта на гр. Б., общ. Столична, обл. София-град, при съседи: имоти с идентификатори 02659.2192.598, 02659.2192.602, 02659.2192.600 и 02659.2192.541, както и на построената в дворното място вилна сграда, съставляваща масивна едноетажна жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 45 кв. м., състояща се от сутерен под сградата и етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня, спалня и сервизни помещения, с административен адрес: гр. ****, р-н ********, ул. „********, заснета в одобрена кадастрална карта с идентификатор: 02659.2192.599.1, брой етажи: 1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 02659.2192.599, със съседни сгради с идентификатори: 02659.2192.598.1, 02659.2192.598.2, попадащи в съседен имот с идентификатор 02659.2192.598. Като правопораждащ титулярството в правото на собственост юридически факт сочи саморъчно завещание от 05.03.1999г., с което А.Г.А. й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, в това число и процесните имоти. Излага твърдения, че ответницата Й.П.А. оспорва правата й, противопоставяйки свои самостоятелни права, основани на завещателно разпореждане от А.Г.А.. По отношение на ответницата Й.И.Р. поддържа, че същата оспорва правата й върху имотите на основание сключен с ответницата Й.А. договор за покупко-продажба. С оглед изложеното прави искане съдът да признае за установено, че ищцата е собственик на спорните имоти, като ответницата Й.И.Р. да бъде осъдена да й предаде владението на същите имоти.

         Ответницата Й.П.А. оспорва предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. по възражения за липса на активна материална легитимация на ищцата, като същевременно твърди свои самостоятелни права върху имотите, основани на завещателно разпореждане от А.Г.А. от 11.04.1999г.

Ответницата Й.И.Р. /починала в хода на висящото исково производство и заместена на основание чл. 120 от ГПК отм. от нейния наследник по закон Н.С.М./, оспорва предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС с твърдения, че същата е собственик на недвижимия имот въз основа на договор за покупко-продажба от 16.06.2000г., обективиран в нотариален акт  139, том ІІ, рег. № 15951, дело № 375 от 2000г., на нотариус Б.Я..

По силата на съдебна спогодба, одобрена в производството по гр. дело № 3209 по описа за 1968г. на  Софийски народен съд, обективирана в протокол от съдебно заседание, проведено на 23.03.1968г., А. А. е придобил собствеността на празно дворно място от 915 кв. м., съставляващо имот с пл. № 176, по регулационен план на село М., С., при съседи: улица, улица, наследници С.М. (М.), и ТКЗС. С нотариален акт № 119, том VІ, дело № 1170/1988г. от 06.12.1988г., А.Г.А. е придобил по силата на дворищна регулация собствеността върху следните реални части от имот, а именно: празно дворно място от 20 кв. м. от общинско място при съседи: А. ***; празно дворно място от 8 кв. м. при съседи: А. *** празно дворно място от 7 кв. м. при съседи А. ***, Е.Д.Г., които площи били придадени към собствения му парцел І-176, от кв. 32 по плана на кв. М., гр. Б..

От представения и неоспорен от страните нотариален акт № 155, том ХІV, дело № 543/1997г. от 20.08.1999г. се установява, че А.Г.А. е признат за собственик на основание давностно владение на 185/950 идеални части от дворно място, съставляващо парцел І, за имот пл. № 176 от кв. 32 по плана на кв. М., гр. Б., без построената в дворното място сграда.

По делото е представено саморъчно завещание от 05.03.1999г., с което  А.Г.А. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Ц.С.К.. Между страните не е спорно обстоятелството /а и това се установява от протокол за обявяване на саморъчно завещение от 26.11.1999г., издаден от нотариус Р.Д., рег. № * на Нотариалната камара/, че А. Г. А. е починал на 19.11.1999г.

Със саморъчно завещание от 11.04.1999г. А.Г.А. е завещал движимото и недвижимото си имущество на Й.П.А.. С решение от 27.06.2001г. по гр. дело № 3478/2000г. на СРС, 60- ти състав, влязло в законна сила на 29.10.2004г., е признато за установено по отношение на Й.П.А. по предявения иск от Ц.С.К. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че саморъчно завещание от 11.04.1999г., направено от А. А. в полза на Й.А., е нищожно поради противоречие със закона. С решението е отхвърлен предявеният от Й.А. насрещен иск срещу Ц.С.К. за обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 05.03.1999г., направено от А. А. в полза на Ц.К. поради липса на волеизявление за завещаване.

            С нотариален акт № 9, том І, рег. № 2887, дело № 51 от 2000г., на нотариус Б.Я., рег. № * в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие- раЙ.на действие на Софийски районен съд, на основание чл. 483, ал. 1 ГПК отм. , Й.А. е призната за собственик въз основа на саморъчно завещание (обявено от Д.Т., нотариус с рег. № 041 на Нотариалната камара, с район на действие- раЙ.на Софийски районен съд) на следния недвижим имот: дворно място с площ от 915 кв. м., съставляващо парцел І, за имот пл. № 176 от кв. 32 по плана на кв. М., гр. Б., при граници по скица: парцел ІІ-471, улица и имот пл. № 175 и улица, заедно с жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м., състояща се от сутерен под сградата и етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня, спалня и сервизни помещения.

            От договор за продажба от 16.06.2000г., обективиран в нотариален акт  139, том ІІ, рег. № 15951, дело № 375 от 2000г., се установява, че Й.П.А. е продала на Й.И.Р. следния недвижим имот: дворно място с площ от 915 кв. м., съставляващо парцел І, за имот пл. № 176 от кв. 32 по плана на кв. М., гр. Б., при граници по скица: парцел ІІ-471, улица и имот пл. № 175 и улица, заедно с жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м., състояща се от сутерен под сградата и етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня, спалня и сервизни помещения.

            Наследниците на А. А. - В.П.Н., Е.П.С., Г.П.А., Б.П.А. и Й.П.А., предявили иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН за унищожаване поради измама на саморъчно завещание от 05.03.1999г., направено от А. А. в полза на Ц.К.. С решение от 29.05.2006г. по гр. дело № 11593/2004г. на СРС, 73 състав, влязло в законна сила на 18.02.2010г., предявеният иск е отхвърлен.

            Й.П.А. е предявила срещу Ц.С.К. иск с правно основание чл. 42 б. „б“ ЗН за обявяване на саморъчно завещание от 05.03.1999г. в полза на Ц.К., за нищожно, поради това, че същото не е написано и подписано от завещателя - А. А.. С решение от 18.07.2011г. по гр. дело № 18943/2010г. на СРС, 66-ти състав, влязло в законна сила на 28.11.2012г., предявеният иск е отхвърлен.

            Представен е и акт за узаконяване № 20 от 18.04.2006г., издаден от главния архитект на район Б., с който е узаконена жилищна сграда, построена от А. А. в имот 176, кв. 32, кв. М., със застроена площ от 45 кв. м., състояща се от сутерен под сградата и етаж.

            По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. С.К., които съдът кредитира като логични, непротиворечащи на останалите доказателства по делото и отразяващи непосредствени възприятия относно правнорелевантните за спора обстоятелства. От показанията на свид. К. /син на ищцата/ се установява, че той и ищцата имали ключ за процесния имот, както и че след смъртта на А. А. двамата са носели багаж в процесния имот. Сочи, че при второто им посещение в имота била поставена верига с катинар и била сменена ключалката. Разбрали, че имотът бил продаден на някого, но не знае на кого, както и че към онзи момент /при второто посещение/ никой не живеел в имота.

            Пред въззивния съд са представени скица на поземлен имот № 15-87835 от 23.02.2016г. за поземлен имот с идентификатор 02659.2192.599, както и скица на сграда № 15-87837 от 23.02.2016г. за сграда с идентификатор 02659.2192.599.1.

            При така установените от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

            Относно иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. , предявен срещу Й.П.А.

            Искът по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. е претенция на собственика на вещта или имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което го оспорва или смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот, като се осуетява занапред възникването на спор за материално право на същото основание.

Настоящият състав счита, че на първо място следва да се произнесе по допустимостта на предявения установителен иск за собственост с оглед обусловеността му от наличие на правен интерес. Според задължителните разяснения, дадени в т. 3 „б“ от Тълкувателно решение № 4 от 2014г. от 14.03.2016г., постановено по тълк. дело № 4 от 2014г. на ОСГК на ВКС, правен интерес от предявяване на установителен иск е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, като такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ. Настоящият състав счита, че ищцата има правен интерес да насочи иска си, както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.

         Между страните не се спори, а и се установява от представените доказателства /протокол за съдебна спогодба по гр.д. № 3209 от 23.09.1968г.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация от 06.12.1988г.  и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 20.08.1999г./, че А.Г.А. е придобил право на собственост на празно дворно място от 915 кв. м., имот пл. № 176, по регулационния план на село М., гр. С., както и че по силата на приращението по 92 ЗС той е собственик и на построената в имота едноетажна еднофамилна сграда с площ от 45 кв.м. При съвкупна преценка на събраните доказателства по делото, настоящият състав счита, че процесното дворно място и сградата, построена в него, са били в патримониума на А. А. към момента на смъртта му.

         Ищцата се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа на универсално саморъчно завещание от 05.03.1999г., направено от А. А.. С влязло в законна сила решение, постановено по гр. дело № 18943 по описа за 2010г. на СРС, 66-ти състав, е отхвърлен предявеният от Й.П.А. срещу Ц.С.К. иск с правно основание чл. 42 б. „б“ ЗН за обявяване на саморъчно завещание от 05.03.1999г. в полза на Ц.К. за нищожно. С влязло в законна сила решение, постановено по гр. дело № 11593 по описа за 2004г. на СРС, 73 състав, е отхвърлен предявеният от наследниците на А. А. - В.П.Н., Е.П.С., Г.П.А., Б.П.А. и Й.П.А., иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ ЗН за унищожаване поради измама на саморъчно завещание от 05.03.1999г., направено от А. А. в полза на Ц.К..

         Ответницата Й.П.А. е противопоставила свои самостоятелни права върху имотите, основани на издадено в нейна полза саморъчно универсално завещание от 11.04.1999г. Спорът относно действителността на това завещание е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение, а именно – решение по гр. дело № 3478/2000г. на СРС, 60- ти състав, влязло в законна сила на 29.10.2004г., с което е признато за установено по отношение на Й.П.А. по предявения иск от Ц.С.К. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че саморъчно завещание от 11.04.1999г., направено от А. А. в полза на Й.А., е нищожно поради противоречие със закона. Според нормата на чл. 224, ал. 1 от ГПК отм. спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Непререшаемостта на спора обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо  срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Забраната за пререшаемост по чл. 224, ал. 1 от ГПК отм. е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт /какъвто е разглеждания случай/, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт има окончателно произнасяне на съд, което следва да бъде зачетено. Разрешеният със сила на присъдено нещо спор между страните не може да бъде пререшаван и съдът е длъжен да зачете формираната сила на присъдено нещо по отношение на действителността на саморъчното завещение, легитимиращо ответницата Й.А. като универсален правоприемник на имуществото, останало от А.Г.А., като възприеме като свое скрепеното със сила на присъдено нещо съдебно установяване и изхожда от него по отношение на лицата, обвързани от силата на присъдено нещо. В аспекта на изложеното се налага извод, че със сила на присъдено нещо е отречена действителността на саморъчното завещание от 11.04.1999г., издадено в полза на ответницата Й.А.. Нищожното завещание не поражда правно действие, поради което ответницата няма противопоставими права върху процесните имоти въз основа на това завещание.

         По изложените съображения и като взе предвид, че действителността на саморъчното завещание от 05.03.1999г., издадено в полза на ищцата Ц.С.К., не е оборена, се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК отм. е основателен. Постановеното първоинстанционно решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на иска с правно основание чл. 108 ЗС:

За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т. е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или да държи вещта без правно основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяване при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 127, ал.1, изр. 1 ГПК отм. .

С решение от 27.06.2001г., постановено по гр. дело № 3478 по описа за 2000г. на СРС, 60- ти състав, влязло в сила на 29.10.2004г., е признато за установено по отношение на Й.П.А. по предявен иск от Ц.С.К. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че саморъчно завещание от 11.04.1999г., направено от А. А. в полза на Й.А. е нищожно поради противоречие със закона. На основание чл. 220 ГПК отм. влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.

Ответницата Й.И.Р. се легитимира като собственик на процесните имоти въз основа на деривативно придобивно основание – договор за покупко-продажба от 16.06.2000г., сключен с Й.П.А., т.е. основава титулярството в правото на собственост върху спорните имоти въз основа на частно правоприемство.

След като правата на праводателя на ответницата Русинова са отречени с влязло в сила съдебно решение, то последната не може да прехвърли права, каквито няма и следователно сключеният с ответницата договор за продажба няма вещно-транслативен ефект. Неоснователни са доводите на жалбоподателката във въззивната жалба, че последващото обявяване на нищожност на завещанието, легитимиращо прехвърлителката като собственик, е непротивопоставимо на приобритателката. Причина за това е, че нищожното завещание не произвежда правно действие, то изначално не е годно да прехвърли права. Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на продадения имот, е без значение за невъзможността да настъпят вещноправните последици на продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. Когато несобственик се разпорежда с един имот, не може да се изпълни предназначението на сключения договор, а именно купувачът да придобие правото на собственост. Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост. Договорът за покупко-продажба е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права. Следователно, независимо че обявяването на завещанието за нищожно е последващо спрямо транслативната сделка, въз основа на която ответницата се легитимира като собственик, същото никога не е било годно да породи правно действие, поради което вещно-транслативното действие не може да се породи и в последващия договор за покупко-продажба.  

 Съдът счита, че се установи и втората кумулативна предпоставка на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС – имотите се намират във владение на конституираната по реда на чл. 120 от ГПК отм. ответница Н.С.М.. За да стигне до този извод съобрази, че между страните по делото няма спор относно това обстоятелство. Първоначалната ответница Й.Р. е оспорила иска с възражение, че тя е собственик на имота по силата на сключения договор за покупко-продажба. По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е без значение обстоятелството дали имота фактически се обитава или не от ответницата. В тази връзка ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането върху вещта. Както е прието в решение № 213 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6404/2007 г., II ГО, по реда на чл. 108 от ЗС собственикът на една вещ може да ревандикира същата от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предявявайки този иск, собственикът заявява претенция за защита на своето право да упражнява фактическата власт върху имота от действията на лице, което без основание му пречи да реализира правото си в пълен обем, чието осъществяване е започнало преди предявяването на иска и продължава и към момента на постъпването на исковата молба в съда. Претенцията може да се приеме за неоснователна само ако не е установено предявилото я лице да притежава правото на собственост върху вещта, респ. ако не е установено ответникът да е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска или ако се установи, че в хода на производството фактическата власт е преминала в собственика на вещта. Ако ответникът по предявен ревандикационен иск упражнява фактическата власт върху имота към момента на предявяването на иска, за да се освободи от отговорност по реда на чл. 108 от ЗС същият следва да предаде имота на предявилото иска лице. Дали към момента на приключване на устните състезания ответникът вече не се намира в имота би имало правно значение по смисъла на чл. 108 от ЗС само ако фактическата власт е надлежно предадена на легитимиращото се като собственик лице и то по начин, категорично удостоверяващ осъществяването на този факт, като се има предвид, че от съществено значение е не само кой физически присъствува в имота, но и кой държи ключовете, доколкото по правилата на формалната логика упражняването на фактическа власт върху един недвижим имот е свързано преди всичко с възможността за достъп до него.

В аспекта на изложеното и като съобрази липсата на оспорване от страна на ответника, че към момента на предявяване на исковата молба той упражнява фактическа власт върху имота и с оглед събраните по делото гласни доказателства, се налага извод, че фактическата власт върху имота се осъществява от ответницата без да е установено наличие на правно основание за това по смисъла на чл. 108 от ЗС.

Налице са всички предвидени в тази разпоредба предпоставки. Предявеният иск с правно основание е основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззивника-ищец следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 57, 13 лева, от които 26, 13 лева за държавна такса; 10 лева държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 21 лева такса за вписване на исковата молба

Ответникът по жалбата Й.П.А. също претендира разноски, но такива не следва да се присъждат предвид изхода на спора.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски, направени в първоинстанционното производство, в общ размер на още 129, 05 лева.

Така мотивиран Софийският градски съд,

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решението от 12.01.2015г., постановено по гр. дело № 16233/2000г. на Софийския районен съд, ГО, 49 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ц.С.К. срещу Н.С.М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на следния недвижим имот: дворно място от 915 кв. м. в кв. М., гр. Б., съставляващо парцел І-176 в кв. 32 по плана на кв. М., при съседи: парцел ІІ-471, улица и имот пл. № 175 и улица, заедно със застроената в същото дворно място жилищна сграда с площ от 45 кв. м., състояща се от сутерен под сградата и етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня, спалня и сервизни помещения и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц.С.К., ЕГН **********,*** срещу Н.С.М., ЕГН **********,*** /конституирана като ответник в производството на основание чл. 120 от ГПК отм. в качеството й на наследник по закон на Й.И.Р., ЕГН **********/ иск, че ищцата е титуляр на правото на собственост въз основа на саморъчно завещание от 05.03.1999г., издадено от А.Г.А., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ І-176, кв. 32 по плана на гр. ********, с площ от 1 000 кв.м., при граници: УПИ ІІ-471, улица и ПИ № 175 и улица, с идентификатор 02659.2192.599 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: имоти с идентификатори: 02659.2192.598; 02659.2192.602; 02659.2192.600 и 02659.2192.541, ведно с построената в същия имот МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЕДНОФАМИЛНА със застроена площ от 45 кв.м., със сутерен под сградата и етаж, състоящ се от антре, дневна, кухня, спалня и сервизни полещения, с административен адрес гр. ********, ул. „********, заснета в одобрената със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта с идентификатор 02659.2192.599.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 02659.2192.599, със съседни сгради с идентификатори: 02659.2192.598.1; 02659.2192.598.2, попадащи в съседен имот с идентификатор 02659.2192.598, като на основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН **********,*** /конституирана като ответник в производството на основание чл. 120 от ГПК отм. в качеството й на наследник по закон на Й.И.Р., ЕГН **********/ да предаде на ищцата владението на гореописаните недвижими имоти.

ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.01.2015г., постановено по гр. дело № 16233/2000г. на Софийския районен съд, ГО, 49 състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН **********,*** и Й.П.А., ЕГН **********,*** да заплатят на Ц.С.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК отм. сумата от още 129, 05 /сто двадесет и девет лева и 05 ст./ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и да заплатят сумата от 57, 13 /петдесет и седем лева и 13 ст./ лева – съдебни разноски на основание чл. 211 от ГПК отм. , вр. чл. 64, ал. 1 от ГПК отм. във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

                                        

                                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

                                                                                                    

                                                  

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                                                             2.