Решение по Гражданско дело 10179/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 13.09.2016г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО отделение, в закрито заседание  на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав :

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

КАЛИНА АНАСТАСОВА                                                          

като разгледа докладваното от съдия С.И гр. дело № 10179/2016г.  по описа на СГрС, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 435  и сл. от ГПК.

         Образувано е на 18.08.2016г. по жалба вх.№ 25397/13.06.2016г. по входящия регистър на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от Община К., Булстат  BG ******** и съдебен адрес: адв.  В.Н. , гр.С., ул. ******** -взискател по изпълнителното дело,  срещу отказ от 02.06.2016г. на съдия-изпълнителя по изпълнително дело № 2020128510403430 да извърши опис ,  оценка и изнесе на публична продан на възбранения недвижим имот на длъжника: апартамент № 16 в гр.С., ул. „*********,  с идентификатор 68134.101.28.1.16. Навел е твърдения, че вземането за събиране на което е образувано изпълнителното дело е обезщетение за извършен от длъжника деликт, поради което и несеквестируемостта на този единствен на длъжника имот е отпаднала по отношение на това вземане.

Ответникът по жалбата и  длъжник по изпълнително дело –  Б.В.А., ЕГН **********, в предоставения му срок не е изразил становище по жалбата.

С мотивите си ЧСИ е посочил, че длъжникът притежава единствено процесния имот, върху този имот има запазено пожизнено право на ползване от ІІІ-то лице, този имот бил несеквестируем, защото длъжник и членовете на семейството му, с които живее не разполагат с друг.

         Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени от ЧСИ преписи от книжа по изпълнително дело № 2020128510403430 п о описа на ЧСИ М. П., съгласно които същото е образувано на 28.12.2012г. по молба на Община К. срещу Б.В.А. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 03.08.2012г. издаден по дело №  8236/2009г. на СГрС, І-1 състав , прехвърлени му с договор за цесия от 15.11.2012г., като е поискал изпълнението да се насочи към недвижими имоти на длъжника и вземанията му към банки, с молба от 12.12.2013г. и 09.01.2014г., е посочил и конкретен имот: апартамент ********* гр.С., възбрана върху същия е наложена на 22.01.2014г. С молбата е представен изпълнителен лист от 03.08.2012г. издаден по дело №  8236/2009г. на СГрС, І-1 състав, договор за цесия от 15.11.2012г., нотариална покана оформена от нотариус И.Н., рег. № 040 на Нот.К., съгласно които  Б.  В.А. е осъден да заплати на Л.И.И.  сумата от 15 000лв. главница и лихва от 28.02.2006г. до изплащането й, представляващи обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за претърпени неимуществени  вреди от публикации в книга „Просто Л.“ и сумата от 1280лв. разноски по делото, които вземания с всичките им принадлежности Л.И. е прехвърлила на Община К. с договор за цесия от 15.11.2012г.  без възнаграждение, за договора за цесия длъжник е уведомен от Л.И. с нотариална покана на 27.12.2012г. Съгласно справка от 2012г. на ЧСИ длъжникът А. има баща, пълнолетни към 2016г. двама братя , отделно и сестра,  всички с постоянен и настоящ адрес, различни от този  на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 09.01.2013г., на 11.02.2013г. е оспорил изчисления от ЧСИ размер на лихва, на 18.12.2013г. Р.В. е оспорила насочване на изпълнението върху движими вещи в апартамент ********* гр.С., сочейки че в него живее тя и вещите са нейни, в него не живее длъжникът, на който само прехвърЛ. собствеността, но със съпруга си запазили правото на ползване върху имота. Представила е нотариален акт №  144/11.07.1993г., съгласно който Б. В. и Р.В. са дарили на  Б. А.  апартамент № *******, ул. ********“  , гр.С. с площ от 75,25кв.м. състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, като са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота.

С молба от 13.07.2015г. и от 01.06.2016г.  взискател е поискал да се извърши опис и оценка на апартамент № *******, ул.******** , гр.С. и същият да бъде изнесен на публична продан, с Постановление от 02.06.2016г., съобщено на взискателя на 09.06.2016г. ЧСИ е отказал да го извърши, поради несеквестируемост на имота.

         С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.1, пр. 1  от ГПК  взискателят може да обжалва в едноседмичен срок от съобщението отказа на съдия-изпълнителя  да извърши исканото изпълнително действие. В случая жалбоподателят е взискател , който е поискал да се насрочи публична продан на апартамент № 16 в гр.С.,ул. „******** , който по делото се установи, че е придобит на 11.07.1993г от длъжника, поради което и същият е легитимиран да обжалва отказа на ЧСИ да се насрочи публична продан, която е  изпълнително действие.

 Защитата , уредена за несеквестируемите вещи, е за защита на имуществени обекти, които са необходими за издръжка на длъжника и на неговото семейство. Целта е да се осуети лишаването му от определено имущество, което е необходимо за издръжката му-неговата и на неговото семейство. Изпълнението върху вещи на длъжника за събиране на негови парични задължения се осъществява чрез осребряването на тези вещи на публична продан. Несеквестируемостта на непотребимите вещи, каквото е жилището, е забрана за тяхното осребряване. Възбрана и запор върху непотребими вещи задържат в патримониума на длъжника същите, не му пречат да ги ползва, поради което и такива възбрана/запор не са несъвместими с несеквестируемостта. Допустим е и опис върху такива вещи, но ако това е несеквестируемо жилище, то не може да бъде предадено за пазене на ІІІ-то лице, което не е от домакинството на длъжника, освен ако длъжник отсъства и същевременно няма лице от неговото домакинство, което да е съгласно да му бъде предадено за пазене същото.  (В този смисъл т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълд.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Доколкото в случая се касае за непотребима вещ, то съдът приема, че несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис, назначаването на пазач. Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване,  но не е забрана за ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда  с тези вещи. Отказано е да се извърши опис, оценка и публична продан,  последното е осребряване на вещта, поради което и съдът приема, че от решаващо значение в случая е дали имот е секвестируем. Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи служебно през целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва насочването на изпълнението към определена вещ с твърдения,  че тя е несеквестируема в различни моменти до изтичане на 7 дни от насрочването на проданта на тази вещ.  Секвестируемостта може да се променя при промяна на обстоятелствата.  Така е възможно в хода на изпълнително производство длъжник или член на семейството му да придобие друго жилище и така да отпадне несеквестируемостта на единственото притежавано преди това жилище. Възможно е и длъжник да загуби собствеността върху жилище в хода на изпълнително дело, което загубване на собствеността да е противопоставимо на взискателя и така ще отпадне и секвестируемостта на другото единствено останало в патримониума на длъжника жилище. Такова изгубване на право на собственост върху друго жилище може да е резултат и от публична продан или сделка.

Несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника и на семейството му, в което  живеят и което съответства на жилищните му нужди е относителна. ( Върху такова жилище може в хода на принудителното изпълнение да се посегне за удовлетворяване на определени изрично посочени притезания – тези, изброени в хипотезата на чл. 445 от ГПК. Такова вземане е вземането за обезщетение от вреди от непозволено увреждане. Имуществената отговорност на длъжника по отношение на това вземане е по-широка, защото към нея се прибавят и допълнително права към общо секвестируемите такива. Относителната несеквестируемост е особена привилегия в полза на притезанията, за които е уредена същата от законодателя.  Тази привилегия предхожда всички други привилегии по чл. 136 от ЗЗД , освен ако някое друго притезание , спрямо което несеквестируемостта също не важи, е привилегировано на собствено основание. (В този смисъл проф.С., „Българско гражданско процесуално право“, стр. 717-718, издание 6-то преработено). Когато вземане, което попада в хипотезата на чл. 445 от ГПК, е прехвърлено с договор за цесия, който договор отговаря на съответните изисквания на закона, включително и за противопоставимостта му на трети лица и на длъжника, то тогава тази особена привилегия по чл. 445 от ГПК следва вземането, освен ако изрично с договора за цесия това не е изключено. Прехвърлено с такъв договор за цесия вземане преминава в патримониум на цесионера с всичките си обезпечения, както и с общите и особените привилегии  (В този смисъл проф. А.К., стр. 499, Облигационно право, обща част, пето издание от 2010г.). Цесионер би могъл да се възползва и от процесуалните привилегии, каквато е относителната секвестируемост, ако вземането е притежавало такова. Облекчения процесуален ред за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК може да се използва от цесионер, ако цедент е имал такава възможност и ако договора за цесия е с нотариално заверени подписи (В този смисъл ТР от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по заповедно производство). Относителната несеквестируемост по чл. 445 от ГПК е  създадена от законодателя с оглед на основанието на вземането, а не с оглед на носителя на вземането. Промяната на носителя на вземането, ако не води до промяна на основанието на задължението, не води до отпадане на особената привилегия по чл. 445 от ГПК.

В конкретния случай по делото се установи, че взискателят е  придобил с договор за цесия  вземане срещу длъжника за обезщетение за вреди, причинени  от него от деликт. Това вземане попада в хипотезата на чл. 445, ал.2, т.1, пр. 2 от ГПК, поради което и съдът приема, че то е снабдено с особената привилегия на относителната несеквестируемост, тоест по отношение на това вземане забраната по  чл. 444,т.7 от ГПК не намира приложение. Доколкото с договора за цесия не е изключено  прехвърлянето на тази особена привилегия, то съдът приема, че съобразно чл. 99, ал.2 от ЗЗД цесионерът е придобил вземането с всички негови привилегии, включително и с тази по чл. 445 от ГПК.

Същевременно, съдът приема, че по изпълнителното дело не са събрани доказателства, които да установят че  към момента длъжникът е собственик на посочения в жалбата имот, а това е задължително условие, за да се насочи изпълнението върху тази вещ. Тези действия са били дължими от ЧСИ преди да се произнесе по искането на взискателя от 01.06.2016г. и без същите да бъдат извършени не може да се разреши спора, дали процесия имот следва да бъде обект на принудително изпълнение. По делото ЧСИ е посочил, че изпраща преписи от книжата по изпълнителното дело, но сред тях не съдържат справка от Агенция по Вписвания , позволяваща да се установи, дали  длъжник не се разпоредил с имота, че трето лице не го е придобило, че имотът по нотариалния акт от 1993г., описан като такъв на ул. „********“,  е идентичен с имот на ул. „******** , че този имот е с идентификатор по кадастъра, който е посочен от жалбоподателя с жалбата. Обстоятелство, че тези факти не са оспорени от длъжника, не може да се приеме за достатъчен за установяването му, доколкото  признание на тези факти няма от длъжника, а и спецификите на дейността в принудително изпълнение не позволява такъв подход. Събиране на такива доказателства не може да се извърши служебно от съда в настоящото производство. При така възприето съдът приема, че отказът на ЧСИ следва да се отмени, защото мотивите за същия, изложени от ЧСИ са незаконосъобразни и само чрез отмяната на този отказ би могло да се постигне законосъобразно разрешение на спора в последствие. Същевременно, липсата на доказателства за собствеността върху имота към момента препятстват разрешаване на спора в момента, като се даде указание за извършване на публична продан на имота, поради което  ЧСИ следва да извърши действия за установяване на принадлежност на правото на собственост върху имота апартамент № 16 в гр.С., ул. „*********,  с идентификатор 68134.101.28.1.16. към момента,  след събирането и обсъждането на които съдия-изпълнителя следва да постанови пристъпване към изпълнение върху този имот или да откаже  същото.

         Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ от 02.06.2016г. на съдия-изпълнител по изпълнително дело № 2020128510403430 по описа на ЧСИ М. П..

Решениетоe е окончателно.

Препис от същото да се изготви служебно и да се изпрати на ЧСИ М. П. по изпълнително дело № 2020128510403430 за съобразяване  и изпълнение на дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                       

                                                                                         2.