Решение по Гражданско дело 13500/2013г.

                            Р Е Ш Е Н И Е

                                        гр. С., 30.09.2016г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV В въззивен състав, в публично заседание провело се на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                Председател: М. Яначкова

                                                        Членове: Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         Атанас Маджев                                                                           А.М

                 при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдия Маджев гр. д. № 13500 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 07 юни 2013г. по гр.  д. № 30822/2011г., Софийски районен съд, 32 с – в е прекратил на основание чл. 126, ал. 2 ГПК производството по делото в частта му по предявения за разглеждане иск на Г.Н.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.Н.Г. е собственик на имот УПИ VII-125, кв. 8 по плана на село К., гр. С.; е прекратил, поради липса на правен интерес  производството по делото в частта му по предявения за разглеждане иск на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** *** срещу Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН **********, и двамата  с адрес – гр. ********** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.Н.Г. и Т.Н.Г. са собственици на УПИ VI-125, кв. 8 по плана на село К., гр. С.; е отхвърлил предявените от на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу М.Ц.М., ЕГН ********** и И.Р.М., ЕГН **********,*** и Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН **********, и двамата  с адрес – гр. ********** за признаване за установено, че договор за покупко-продажба от 27.02.2006 г., обективиран в нотариален акт **, дело 38/2006 г. на Нотариус – Р.Р. е нищожен на основание -  чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; е признал за устанвовено по исковете на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** ***  и двамата с адрес – село К., ул. „********** предявени срещу И.Р.М., ЕГН **********, с адрес *** и Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН **********, и двамата  с адрес – гр. **********, че на основание чл. 124, ал. 1 ГПК Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** са собственици на имот УПИ VII-125, кв. 8 по плана на село К., при съседи : улица, УПИ 126, УПИ VI-125 и УПИ XVI – за озеленяване, заедно с построената в него едноетажна масивна сграда; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН **********, и двамата  с адрес – гр. ********** са осъдени да заплатят в полза на  Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** *** сумата от 221,67 лв. – разноски; на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят в полза на М.Ц.М., ЕГН ********** и И.Р.М., ЕГН **********,*** сумата в размер на 250 лв. – разноски; същевременно на основание чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени : нотариален акт 11 съставен по дело 2694/92 г., в частта му, с която Г.Н.Г. е признат за собственик на имот - УПИ VI-125 и нотариален акт 71, съставен по дело 673/92г. на IV Нотариус на СРС. Въз основа на допълнително решение от 15.05.2015 г., което е постановено по гр.  д. № 30822/2011г., Софийски районен съд, 32 с – в е допълнено постановеното такова от 07.06.2013 г., като са отхвърлени исковете на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу М.Ц.М., ЕГН ********** и И.Р.М., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН ********** са собственици на имот  УПИ VI-125, кв. 8 по плана на село – К., С. на основание давностно владение.   

Жалбоподателите-ищци Г.Н.Г. и Т.Н.Г. са упражнили правото си на жалба срещу постановеното основано решение от 07.06.2013 г., като са атакували същото, както следва : в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на Г.Н.Г. срещу М.Ц.М. с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено на правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VII-125 от кв. 8 по плана на село К.; в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на Г.Н.Г. и Т.Н.Г. срещу Б.И.Б. и А.Д.Б. с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено на правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VI-125 от кв. 8 по плана на село К.; както и в частта му по чл. 78, ал. 2 ГПК за възложените им за плащане разноски в размер на сумата от 250 лв. В жалбата си поддържат решението в тази му прекратителна част да е неправило и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателите-ответници, М.Ц.М., И.Р.М. и Б.И.Б.  са упражнили правото си на жалба срещу постановеното основано решение от 07.06.2013 г., като са атакували същото в частта му, с която е признато за установено, че ищците Г. и Т. Н. са собственици на УПИ VII-125 от кв. 8 по плана на село К., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда. Въведени са оплаквания за недопустимост на разгледания и уважен иск за собственост по отношение на УПИ VII-125 и находящата се в него постройка, защото отсъства правен интерес от провеждането на подобна защита. Друго самостоятелно основание за недопустимост на този иск било това, че по отношение на цитирания недвижим имот към момента има одобрена кадастрална карта и същия е заснет с даден му идентификатор 41010.4891.991, като в кадастъра е нанесен и друг обект разположен в този имот – самостоятелна жилищна сграда с идентификатор 41010.4891.992.1 с площ от 63 кв.м. Следователно предмета на делото не бил изведен от влязлата в сила кадастрална карта, както и не третира самостоятелния обект с посочения вече идентификатор, като се подчертава, че в решението се говори за едноетажна сграда, но е налице несигурност, дали се касае до тази с посочения идентификатор. Новият кадастрален статут на имотите правел недопустим заявения иск при ненадлежна индивидуализация на същите. Добавя се и това, че в одобрените кадастрални карти и по специално в отразените записвания за собствениците на тези имоти не е видно, като собственици да фигурират потърпевшите от решението – И.М. и Б.Б., а вписването сочи на това, собственик на тези имоти да е трето неучастващо по делото лице. Поддържа се, че това ясно показвало, че нито към момента на завеждане на делото, нито към момента на постановяване на решението ответните страни не се легитимират и не твърдят да имат някакви собственически права по отношение на имота. В този контекст се добавя, че относно наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно и преценката се основава на релевантните за определяне на правни интерес факти за всеки отделен случай. Следователно няма правен интерес и не разполага с установителен иск за собственост ищецът, чието право е било само оспорено, но дори нещо повече в разглеждания случай правото на ищците, дори не е било предмет на оспорване от страна на ответните страни, а тъкмо обратното ответните страни поддържат да не са собственици на имота. Отбелязва се и това, че от страна на ищците вече е било водено производство в рамките на което те са поискали от съда установи, дали са собственици на УПИ VII, което е приключило, като настоящото има идентичен предмет, като единствено ответните страни по предявените искове са различни. Иска се постановяване на решение, с което това постановено от СРС в обжалваната му част да бъде отменено, а производството по иска с установяване на собственост УПИ VII-125 от кв. 8 по плана на село К., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск. Претендира се за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Жалбоподателите-ищци, Г. и Т. Г. чрез процесуалния им представител – адв. П. са упражнили правото си на жалба срещу постановеното допълнително решение от 15.05.2013 г. Излагат оплаквания за неправилност на това решение, като изтъкват, че същото не е мотивирано и некореспондира на събрания доказателствен материал. Подробно се анализира доказаната според ищците фактическа обстановка и последиците произтичащи от това, като се поддържа извод в насока, че първите двама ответници са продали на третия ответник недвижим имот, които се притежава в собственост от ищците, респективно не собственост на М., които са го отчуждили. Следователно се касаело за извършено разпореждане с чужд имот, които е собственост на Г., като М. са продали нещо, което не им принадлежи. Това разпореждане е станало в противоречие със закона, защото ответните страни – М. са се разпоредили с имот, чиято собственост не е била тяхна към момента на сключване на сделката. На следващо място се отбелязва й това, че СРС изобщо не се е занимал и анализирал изводите на вещото лице по приетото заключение на СТЕ. С него се давали ясни сведения относно годините на извършените регулации, а именно тази от 1966 г., когато имотите съставляват – парцел VII-70 и VIII-70, в кв. 8. Именно към този регулационен статут на имотите е била извършена и съдебната делба, която е завършила с постигане на спогодба по делбено дело 2897/1974 г. между Г.Г. и неговата майка – Д.Г., като именно Г. получава в негов дял и двата парцела. По отношение установената втора регулация се сочи, че тя е приложена през 1986 г., като съобразно нея имотите  съставляват – парцел VI-125 и VII-125, в кв. 8. Акцентира се и върху пропуска на първата инстанция да обсъди събраните в процеса гласни доказателства чрез разпита на св. Спасов, които в качеството му на бивш кмет на село К. в периода от 91 до 95 г. познавал спорните имоти, като му са известни споровете между Г. и М.. Отново той обяснил, че ответника Б. е направил върху основите на старата къща,   нова къща, като е сторил това преди около 2 -3 г. без да се е снабдил с нужните строителни разрешения. Отново от показанията на свидетеля се потвърждавало това, че Г. приемал, че и двата имота са негова собственост, като е заявено и това, че същите са оградени, включително и между тях е разположена телена ограда с метални колове. Изтъква се, че първите двама ответници са ползвали промяната в номерацията на спорните имоти, при различните регулации, които номерации са близки, като са проявили недобросъвестност и са се позовали, че имат качеството на собственици на нотариален акт, които не ги легитимира за такива, защото към момента на сделката с третия ответник вече е бил отменен по установения за това съдебен ред. Това опорочавало и фактическия състав на сделката между тях и третия ответник, защото към момента на изповядването й М. вече не са разполагали с качеството на собственици спрямо продавания имот. За правния интерес от водене на исковете се заявява, че той произтича от това да се разреши спора за собственост върху тях, които е възникнал с промяната на номерацията на имотите.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателите Г. в лицето на адв. П. е направил изявление, че поддържа, както първоначалната, така и допълнителната жалби. Същевременно е възразила по подадената от ответните страни жалба.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателите – М. в лицето на адв. Г. заявява, че не поддържа подадената от доверителите му ВЖ спрямо решението на СРС в частите му изрично посочени в жалбата, защото съдът е длъжен да извърши проверка за допустимостта на предявените искове, които са разгледани с постановеното решение, така че не е налице правен интерес от самостоятелно обжалване при доводи за недопустимост на акта.                 

С исковата молба от страна на Г.Г. и Т.Г. са изложени твърдения, че Г. е собственик въз основа на давност, наследство и спогодба по отношение на недвижим имот, за които се е снабдил с нотариален акт  №11/1992 г. на Нотариус – И. Н., а именно – дворно място /урегулиран поземлен имот/ с площ от 1 508 кв.м., което съставлява имот с пл. номер 125, от кв. 8 по плана на село К., при съседи : Б. Г.;***; улица; Б.Г., за които имот по силата на дворищна регулация са отредени парцели : VI-125 с площ от 745 кв.м. при неуредени сметки за придаваемите се 76 кв.м. и парцел VII-125 с площ от 645 кв.м. при неуредени сметки за придаваемите се 12 кв.м., заедно с построената в имота – парцел VII сграда на площ от 53 кв.м., като границите на парцел  VI-125  са както следва : от две страни улица; парцел VII-125 и VI-125, съответно границите на парцел  VI-125 са както следва : парцели VII-125 и  V-123 и от други две страни – улица. В рамките на дело  № 2897/1974 г. била постигната спогодба между Г.Н.Г. и майка му – Д.В.Г., като по силата на същата Г. получил в дял – парцел  VII, пл. номер 70, които е с площ от 500 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на 30 кв.м. 1937 г., както и парцел VIII от кв. 8 по плана на село К.- С.. На свои ред Д.Г. получила в дял – дворно място от 300 кв.м., съставляващо парцел 22, с пл. номер 517, кв.7 по плана на село К., заедно със стара износена сграда, като материал, а така също и дворно място от 300 кв.м., в местността „Ридо“, кв. 7, пл. номер 512 по плана на село К.. През 1990 г. М.М. в качеството й на наследник на Ц.Г. /втори съпруг на Д.Г. – майка на ищеца Г./ е предявила иск за делба спрямо Г.Г. с предмет на делбата – дворно място от 500 кв.м., съставляващо парцел VI-125 от кв. 8 по плана на село К. – С., при съседи – ул. И., Г. Г. *** н-ци на Д.Г., както и на други два имота, които са описани в ИМ за делба. През 1991 г. било постановено решение за допускане на делба между М.М. и Г.Г. относно парцел VI-125 от кв. 8 по плана на село К. – С. при равни квоти, както е застроен. Отново през 1991 г. в рамките на инициираното делбено дело било постановено решение по възлагане, с което в дял на М.М. е поставено дворно място 500 кв.м., съставляващо VI-125 от кв. 8 по плана на село К. – С., при съседи – ул. И., Г. Г. *** н-ци на Д.Г., заедно с построената в него жилищна сграда от 66,50 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, частично на мазе, като е направено парично уравнение на дяловете. Впоследствие на 13.02.1992 г. се снадила с нотариален акт  № 61 на основание собственост на недвижим имот, които е придобит по давностно владение, наследство и съдебна делба, на следния недвижим имот : дворно място с пространство от 600 кв.м., съставляваща парцел VII-125 по плана на село К. – С. при съседи : ул. И., Г.Н.Г., Б. Г.ев Г. и терен за озеленяване, заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда на 66,50 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, частично на мазе. Това наложило през 1992 г. от страна на Г.Г. да бъде инициирано исково производство пред съд с предявяване на иск по чл. 108 ЗС срещу М.Н., като този иск бил уважен с постановено решение, в което на основание чл. 97 ГПК е прието за установено, че Г.Н.Г. е собственик на следния недвижим имот : дворно място съставляващо парцел VII-125, от кв. 8 по плана на гр. С., село К., с площ от 640 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 12 кв.м., при граници : улица, парцел  VI-125, парцел VIII-126, улица, заедно със застроените в него паянтова жилищна сграда на 30 кв.м. и две стопански постройки, като същевременно на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариален акт  № 61, том V, н.д. 675/1992 г. на IV Нотариус при СРС за собственост върху недвижим имот. Посоченото решение било влязло в сила на 17.07.1998 г. Добавено е, че в мотивната част на решението, съдът разгледал спора е приел, че парцел VII-70 и парцел VIII-70 по стария регулационен план на С. от 1966 г. са идентични съществуващите към момента на предявяване на иска парцел VI-125 и VII-125 по действащия регулационен план на с. К.. Независимо от това съдебно произнасяне през 2006 г. ответниците – М.М. и И.М. продават на третия ответник – Б.Б., същият имот по отношение, на които Г.Г. е признат за собственик, а именно : УПИ VII-125, кв. 8 с площ от 600 кв.м., при граници : УПИ VI-126, УПИ VI-125, УПИ XVI за озеленяване, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, застроена на 66,50 кв.м. За да се легитимират продавачите по така цитираната сделка се излага да са представили пред нотариуса отменения нотариален акт № 61, том V, н.д. 675/1992 г. на IV Нотариус при СРС, като е вписано, че същия е от 2002 г., вместо действителната 1992 г., когато е бил съставен. Това е направено въпреки постановеното към този момент решение от 1998 г., по което М.М. е била страна. Поддържа се, че така ответниците М. са продали на ответника Б. имот, които не е тяхна собственост, а такава на ищците – Г.. Доколкото ответните страни М. са се разпоредили с имот, които не е бил тяхна собственост, то се твърди тази сделка да е нищожна, като на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД се иска прогласяването на тази нищожност, като се иска и отмяна на нотариалния акт  № ** от 2006 г. Пояснява се, че ищцата – Т.Г., считано от 1979 г. се намира в брак с Г.Г. и доколкото легитимиращия Г. нотариален акт е бил издаден през 1992 г. във връзка с констатирана изтекла придобивна давност, то доколкото тя е текла по време на брака им, то и Т.Г. има права върху спорния имот. От ищците се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищците Г. са собственици на парцел VI-125 с площ от 745 кв.м. при неуредени сметки за придаваемите се 76 кв.м. и парцел VII-125 с площ от 645 кв.м. при неуредени сметки за придаваемите се 12 кв.м., заедно с построената в имота – парцел VII сграда на площ от 53 кв.м., като границите на парцел  VI-125  са както следва : от две страни улица; парцел VII-125 и VI-125, съответно границите на парцел  VI-125 са както следва : парцели VII-125 и  V-123 и от други две страни – улица, по регулационния план на село К. от 1985 г., които са идентични с парцел  VII-70 и  VIII-70, кв. 8 по стария регулационен план на село К. от 1966 г., както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се прогласи нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт  № **, том I, рег. № 4327, дело № 38/2006г., като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е поискана и отмяната на същия.

Така предявените искове са оспорени от ответните страни – М. и И. М. чрез упражнен от тях отговор по реда на чл. 131 ГПК. Възразява се, че наведеното основание за нищожност на договора за продажба от 2006 г. в действителност не представлява такова, защото разпореждането с чужда вещ, както ищците твърдят да се е случило само по себе си не представлява основание водещо до нищожност на сделката. Изложени са възражения и относно отсъствие на правен интерес от предявените за разглеждане искове чрез които ищците да се легитимират процесуално да водят подобна искова защита. Това е така, защото към датата на завеждане на ИМ ответните страни – М. не се явявали собственици на имота, като с поведението си същите не са провокирали по никакъв начин формиране на извод в обратна насока. Възразява се и относно това, че по отношение на този имот има влязло в сила съдебно решение, съответно ново пререшаване на спора, каквото се иска с настоящото дело не е допустимо. С оглед на това се иска прекратяване на производството по спора касаещ имот – УПИ VII, доколкото ищците не разполагат с правен интерес от водене на иск за собственост с подобен предмет. По отношение на установителния иск за собственост върху  УПИ VI-125, доколкото всяка от насрещните страни разполага с легитимиращ я документ за собственост, то очевидно е наличен правен интерес от разрешаване на спора чрез предявения установителен иск. По същество относно собственическите права заявени от ищците спрямо УПИ VI-125 се изтъква, че такива не са възникнали на визираните в нотариалния акт основания.

Съобразно ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна :

От представен протокол от 28.11.1974 г., които е изготвен по повод разглеждане на гр.д. № 2897/1974 г. се установява, че между страните по течащото делбено производство е постигната спогодба, с която са се съгласили, че Г.Н.Г. получава дял 1-ви, представялващ : застроено дворно място, цялото от 500 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на 30 кв.м. през 1937 г., парцел VII с пл. номер 70 и парцел VIII, от кв. 8 по плана на село К. – С., които дял е оценен общо за 2 822 лв., а съделителката Д.В.Г. е получила дял 2-ри, представляващ : застроено дворно място цялото от 300 кв.м., ведно със стара износена сграда-като материал, парцел 22 с пл. номер 517 от кв. 7 по плана на село К. – С. оценен общо за 1100 лв., както и незастороено дворно място цялото от 300 кв.м., находящо се в местността „Ридо“, представляващо парцел от кв. 7 с пл. номер 512 по плана на село К. – С. оценен общо на 900 лв. С цел уравняване на дяловете съдеителят Г. е осъден да заплати в полза на съделителката Г. сумата в размер 411 лв., като Г. е потвърдила, че е удовлетворена с получаването на тази сума и няма повече претенции относно делбените имоти.                 

Съгласно удостоверение за наследници от 12.06.1992 г. от Кметство – К. при СО- Н.И. се установява, че лицето Н.Г.С. е починало на 18.04.1955 г. и е оставил за свои наследници по закон : Д.Н.Г. /съпруга/ и Г.Н.Г. /син/.

Съгласно удостоверения за наследници от 1992 г. издадени от Кметство – К. при СО- Н.И. се установява, че лицето Д.В.Г. е починала на 08.01.1979 г., като е оставила за свои наследници по закон – Г.Н.Г. /син/ и Ц.Х.Г. /съпруг/, като Ц.Х.Г. е починал на 03.05.1990 г. и е оставил за свои единствен наследник по закон – М.Ц.М. – /дъщеря/.    

Съгласно решение от 19.04.1991 г. постановено по гр.д. № 2534/1990 г. на Втори районен съд, 5 с-в се установява да е била допусната делба при равни квоти между М.Ц.М. и Г.Н.Г. на дворно място от 500 кв.м., както е застроено, съставляващо парцел VI за имот пл. № 125, от кв. 8 по плана на село К., С., при съседи : от две страни улици, Г. С. и наследници на Д.Г.. Ю

Съгласно решение от 25.11.1991 г. постановено по гр.д. № 2534/1990 г. на Втори районен съд, 5 с-в се установява, че в дял на М.Ц.М. е възложен следния имот : Дворно място от 500 кв.м., съставляващо парцел VI за имот с пл. номер 125, от кв. 8 по плана на село К., С. при съседи : от две страни улици, Г. С. и н-ци на Д.Г., заедно с построената жилищна сграда на площ от 66,50 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, частично на мазе; при възлагателна стойност от 22 000 лв., като съделителката М.Н. е била осъдена да заплати на съделителя Г.Г. в уравнение на дела му сумата от 11 000 лв. със законната лихва на двнадесет равни месечни вноски, считано от влизане на решението в сила.          

Ангажиран е нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 61/13.05.1992 г. въз основа на извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 ГПК е признато, че М.Ц.М.,*** – С., ЕГН ********** е собственик по давностно владение, наследство и съдебна делба на следния недвижим имот : Дворно място с пространство от 600 кв.м., съставляващо парцел VII, отреден за имот с пл. номер 125, от кв. 8 по плана на село К. – С., при съседи : ул. „И.“, Г.Н.Г., Б. Г.ев Г. и терен за озеленяване, заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда на 66,50 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и сервизни помещения, частично на мазе.

Видно от приложен препис от ИМ подадена пред компетентния съд се установява, че на 03.12.1992 г. Г.Н.Г. е предявил спрямо М.Ц.Н. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, като се е позвал, че притежава по наследство от своя баща – Н. Г., както и въз основа на осъществена съдебна делба и изтекла давност собствеността върху недвижим имот – двроно място, представляващо парцел VII-125, от кв. 8 по плана на село К. – С., целият с площ от 640 кв.м. с неуредени сметки по регулация от 12 кв.м. при граници : улица, парцел VI-125, парцел VIII126, улица, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда и две стопански постройки. Изложено е твърдение, че от страна на М.Н. е направено възражение относно тази му собственост върху имота, като същата го била оградила и препятствала достъпа на ищеца до него, като същесвременно се била снабдила с нотариален акт за собственост за този имот. Въведеният с посоената искова молба спор между страните е бил разрешен с решение от 17.07.1998 г. по гр.д. 3361/1997 г. на СГС, II-Б състав, с което на основание чл. 97, ал. 1 ГПК е било признато за установено по отношение на М.Ц.М., че Г.Н.Г. е собственик на следния недвижим имот : дворно място съставляващо парцел VII-125, от кв. 8 по плана на село К. – С., целият с площ от 640 кв.м. с неуредени сметки по регулация от 12 кв.м. при граници : улица, парцел VI-125, парцел VIII126, улица, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда на 30 кв.м. и две стопански постройки, а така също на основание чл. 431, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 61, том 5, н.д. 675/1992 г. на IV Нотариус при СИС, гр. С. за собственост върху недвижим имот, с които М.Ц.М. е призната за собственик въз основа на давностно владение, наследство и съдебна делба на следния недвижим имот :    Дворно място с пространство от 600 кв.м., съставляващо парцел VII, отреден за имот с пл. номер 125, от кв. 8 по плана на село К. – С., при съседи : ул. „И.“, Г.Н.Г., Б. Г.ев Г. и терен за озеленяване, заедно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда на 66,50 кв.м. Върху решението е налице отразяване, че същото е влязло в законна сила, считано от 17.07.1998 г.

Чрез представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № 4327, дело 38/2006 г. се установява, че на 27.02.2006 г. Р.М. и М.Ц.М. са продали на Б.И.Б. собствения си недвижим имот, придобит в условията на семейна имуществена общност, а именно Урегулиран поземлен имот – застроено дворно място, находящо се в с. К., район „Н.И.“, ул. „********** с площ от 600 кв.м., съставляващо по скица УПИ VII-125, кв. 8 по плана на село К., при граници : улица, УПИ VIII-126, УПИ VI-125 и УПИ XVI за озеленяване, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда, застроена на 66,50 кв.м. състояща се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, както и мазе, заедно с всички останали подобрения изградени в имота и явяващи се собственост на продавача по приращение. За сключване на сделката обективирана в цитирания нотариален акт продавачите са представили сред легитимиращите ги за собственици документи – нотариален акт № 61, том V, дело 675/2002 г. на IV Нотариус.

Според представено удостоверение за сключен граждански брак от 10.06.1986 г. се установява това, че между Г.Н.Г. и Т.Н.Г. има сключен брак, считано от 27.08.1979 г.             

Съгласно два броя удостоверения за семейно положение и членове на семейството издадени на 21.10.2011 г. от Кметство – К. се установява, че М.Ц.М. и И.Р.М. са съпрузи.

Съгласно удостоверение за семейно положение и членове на семейството, което е издадено на 25.10.2011 г. от СО- район „Н.И.“ е видно, че към 2011 г. Б.И.Б. и А.Д.Д.-Б. са съпрузи.

От заключението по допуснатата СТЕ, което е прието по делото при разглеждане на спора пред първата инстанция и настоящата инстанция кредитира дадените с него изводи, предвид неоспорването му от страните се установява, че спорните имоти, които съставляват парцели VI-125 и VII-125, в кв. 8 по действащия регулационен план на с. К. от 1985 г., които са изобразени върху изготвената към заключението комбинирана скица със сини и червени линии; посочените два имота са образувани от ПИ с № 125 с площ от 15** кв.м.; съобразно предходен регулационен план на село К., които е бил изработен през 1966 г. парцели VI-70 и VII-70 са изобразени върху изготвената към заключението комбинирана скица със зелени линии; прави се и извод, че парцел VII-70  е идентичен с парцел VI-125 в частта от него по цифрите 1,2,5,6,14,8,16,1, а парцел VIII-70 е идентичен с парцел с парцел VII-125, в частта от него по цифрите -2,13,4,5,2.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на св. Спасов, който посочва, че се познава с Г.,***. Свидетеля сочи, че в периода от 91-95 г. е бил кмет на селото, а Г. разполага с повече от един имоти там. Знае за конкретния имот, относно които се води делото, като заявява, че става въпрос за такъв намиращ се в регулацията на населеното място. Съсед от северната страна на този имот на Г. е някакъв нов човек в селото, които строи там къща и свидетеля не го познава. Имотът граничи освен това с улица И., от юг с местността „Висок брег“, а от изток е имот на роднини на Г.. Свидетелят допълва, че този имот Г. го има от много отдавна, а именно още от както двамата се помнят /от деца/. Казва, че Г. има свободен достъп до този си имот, но има спорове от 10 години със своята сестра относно него. Конкретизира, че сестрата на Г. се казва М., а спорът им е само относно единия от имотите на Г., които се намира там, защото Г. разполага с два имота. Свидетелят казва, че Г. отстоява това, че и двата имота са негови. Свидетелят сочи, че познава и лице на име Б., което преди около 2 години построил в единия от имотите нова къща, на мястото на стара такава, която била в имота. Изтъква, че оградата между двата парцела е телена с метални колове. Тази ограда я имало от преди повече от 5 години, още от времето преди Б. да започне строителството там.                                                     

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че постановеното от СРС съдебно решение, което е било допълнено по реда на чл. 250 ГПК с допълнително решение е валидно.

При разглеждане на спора пренесен пред настоящата инстанция СГС, счита, че на първо място следва да обсъди въпроса с атакуваното от жалбоподателите-ищци Г. и Т. Г. решение с характер на определение в прекратителните му части, което е постановено по част от предявените за разглеждане искови претенции, доколкото от страна на двамата ищци е упражнено право на частна жалба спрямо произнасяне на първата инстанция.

Във връзка постановеното от СРС определение /инкорпорирано в решението от 07.06.2013 г./, с което производството по делото е било прекратено в частта, с която Г.Н.Г. е предявил за разглеждане срещу М.Ц.М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.Н.Г. е собственик на имот – УПИ VII-125, от кв. 8 по плана на село К., поради това, че е налице предпоставката на чл. 126, ал. 2 ГПК настоящата съдебна инстанция, намира, че така постановеното определение е правилно. По делото е ангажирано съдебно решение от 17.07.1998 г.,, което е постановено по гр.д. № 3361/1997 г. от Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на М.Ц.М., че Г.Н.Г. е собственик на следния недвижим имот – дворно място, съставляващо парцел VII-125, от кв. 8, по плана на гр. С., село К. с площ от 640 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 12 кв.м. при посочените в решението граници. Видно е от отбелязването върху съдебния акт, че същия е влязъл в сила на 17.07.1998 г. Така разрешения спор несъмнено има, както обективен, така и субективен идентитет с този иницииран по настоящото дело във връзка с предявения от Г. против М. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК относно установяване на собственост по отношение на УПИ VII-125, от кв. 8 по плана на село К.. Съгласно чл.298, ал.1 ГПК „Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание”, като според чл.299, ал.1 ГПК спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. След като с влязло в сила съдебно решение е установено по отношение на ответницата – М.М., че ищеца - Г.Г. е собственик на УПИ VII-125, от кв. 8 по плана на село К., недопустимо е въпроса за титулярството на правото на собственост да бъде поставяне за повторно разглеждане  между същите страни за същия предмет-налице е сила не пресъдено нещо между страните относно вещното право на собственост за цитирания имот и вече разрешеният правен спор не може да бъде пререшаван, поради което и заявения за разглеждане иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване право на собственост от Г.Г. спрямо М.М. за описания недвижим имот е недопустим, като това налага и единствено възможния извод за прекратяване на инициираното съдебно производство в тази му част. Поддържаното от частния жалбоподател-Г. разбиране в насока, че осъщественото от страна на М.М. действие, което към момент след постановяване на цитираното решение, а именно извършената разпоредителна сделка с имота -  УПИ VII-125 /продажбата му на ответниците Б./ не съставлява предпоставка, която да влияе върху формираната със съдебния акт сила на пресъдено нещо, а напротив субективните предели на СПН се простират и върху новите приобретатели в качеството им на и правоприемници по отношение на спорния имот, за чиито собственик с влязло в сила съдебно решение е бил признат Г.Г.. Именно до такъв извод за недопустимост на конкретизирания по-горе иск е достигнал при разсъжденията си и първоинстанционния съд чрез постановяване на обжалваното определение, което прави подадената против същото частна жалба от 05.07.2013 г. /назована жалба/ неоснователна и във връзка с това СГС следва да я остави без уважение. 

Във връзка постановеното от СРС определение /инкорпорирано в решението от 07.06.2013 г./, с което производството по делото е било прекратено в частта, с която Г.Н.Г. и Т.Г.Н. са предявили за разглеждане срещу Б.И.Б. и А.Д.Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.Н.Г. и Т.Н.Г. са собственици на имот – УПИ VI-125, от кв. 8 по плана на село К., поради това, че отсъства правен интерес от предявяване на такъв иск, настоящата съдебна инстанция, намира, че така постановеното определение е правилно. Съгласно чл.124, ал.1 ГПК „всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това”. В случаят Г. са предявили против Б. положителен иск за собственост касаещ имот УПИ VI-125, от кв. 8 по плана на село К.. Същевременно анализирайки изложените фактически твърдения в исковата молба не се установява от страна на ищците въобще да се поддържа под каквато и да е форма от ответниците Б. да е предприето действие, което да демонстрира накърняване или застрашаване на притежаваното от тях право на собственост върху имот УПИ VI-125. Следва да се подчертае, че отсъстват изложени обстоятелства, че посочения имот е бил предмет на прехвърлителната сделка от 2006 г. или на някаква друга сделка по която страни или ползващи се лица да са били ответниците Б.. Няма и твърдения за осъществени фактически действия от страна на Б., които да са създали препятстване на правото на Г. да ползват в пълнота с комплекса на всичките му правомощия абсолютното вещно право на собственост спрямо УПИ VI-125. Не е налице и оспорване на ответните страни Б. спрямо така насочената срещу тях искова претенция с конкретни възражения по същество, които да издават поддържането от тяхна страна на определени права или фактически положения върху имота. Изложеното създава извод, че Г. не се легитимират и не извеждат конкретен правен интерес от търсената посредством предявения при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК установителен иск за собственост спрямо Б. относно УПИ VI-125, поради което същия се явява недопустим. Именно до такъв извод за недопустимост на конкретизирания по-горе иск е достигнал при разсъжденията си и първоинстанционния съд чрез постановяване на обжалваното определение, което прави подадената против същото частна жалба от 05.07.2013 г. /назована жалба/ неоснователна и във връзка с това СГС следва да я остави без уважение. 

 Относно допустимостта на предявения за разглеждане от Г.Г. и Т.Г. против И.М., Б.Б. и А.Б. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с предмет установяване, че Г. са собственици на имот УПИ VII-125, кв. 8 по плана на село К., при съседи : улица, УПИ – 126,   УПИ VI-125, УПИ XVI за озеленяване заедно с построената в него едноетажна масивна сграда настоящата съдебна инстанция намира следното : Изведеният по-горе спор, по които има формирана сила на пресъдено нещо като правна последица от влязлото в сила решение по гр. д. № 3361/1997г. на СГС, ВО, ІІ Б състав насред със страните, които са взели участие по него в лицето на Г.Г. и М.М., следва да се приеме, че цитирания съдебен акт, с които този спор е бил разрешен по същество се ползва със сила на пресъдено нещо и спрямо И.М., Б.Б. и А.Б., които се явяват съпруги и последващи приобретатели на имота. Разпореждането в полза на ответниците-Б. с имота, предмет на разгледания установителен иск за собственост (идентичността между имотите е установена и посредством заключение по допусната СТЕ), е станало след завеждането на исковата молба (03.12.1992г.), по която е било образувано гр. д. № 2377/1992г. на СРС, решението по което е било предмет на инстанционен контрол по гр. д. № 3361/1997г. на СГС, ІІ Б състав. По арг. от чл. 121, ал. 3 ГПК отм. (чл. 226, ал. 3 ГПК), съдебното решение по спора за собственост има сила на пресъдено нещо и спрямо последващите приобретатели, независимо, че не са станали страна по делото - ответниците, придобили права от ответника-М.М. след подаване на исковата молба /през 2006 г./, откогато са настъпили правните последици от предявяването на собственическия иск. Налице е непротивопоставимост по отношение на ищеца на правата, придобити от трети лица от ответника, - важи правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Следователно, след като ответникът по установителния иск с пр. основание чл. 124, ал. 1 ГПК в лицето на М.М. и нейния съпруг са прехвърлили правото на собственост върху имота, предмет и на настоящото дело, и прехвърлянето е осъществено при висящност на спора за собственост, е недопустимо пререшаването на спора  (чл. 224, ал. 1 ГПК отм. (чл. 298, ал. 2 ГПК). С правилото на чл. 416 ГПК отм. (чл. 523, ал. 1 ГПК) законът потвърждава, че силата на пресъдено нещо се разпростира срещу приобретателя на владението, върху когото преминава и задължението на предходния владелец да предаде владението на вещта, което е било установено със сила на пресъдено нещо. Правилото на чл. 416 ГПК отм. е основано на разбирането, че третото лице, което е правоприемник на владението и на свързаното с него задължение да се предаде на правоимащия, е обвързано от силата на пресъдено нещо, с което е било установено спрямо предишния носител на същото задължение, че то съществува, т. е. законът предпоставя, че владението е получено от ответника (длъжника) и правното положение на третото лице е идентично с това на ответника. Налице е формирана сила на пресъдено нещо и спрямо съпруга на М.М., а именно – И.М. /участващ като ответник по иска с пр. основание чл. 124, ал. 1 ГПК/, доколкото към момента на постановяване на решението по гр. д. № 3361/1997г. на СГС, ВО, ІІ Б състав същите са се намирали в брак, които е бил сключен през 1979 г. Макар И.М. да не е взел участие в качеството му на задължителен другар по предявения спрямо съпругата му - М. иск за собственост, доколкото решението е влязло в сила същия е обвързан от силата му на присъдено нещо, въпреки, че не е взел участие – така Постановление  № 2/29.09.1977 г. Способът му за защита ако желае да елиминира формираната спрямо него СПН на решението е да поиска отмяната му по реда на чл. 304 ГПК, което в случая не се твърди, респективно доказва да е направено от съпруга – М., поради което единствения възможен извод е, че и той е обвързан от решението по гр. д. № 3361/1997г. на СГС, ВО, ІІ Б състав, като съответно предявения от Г. и Т. Г. спрямо него установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недопустим, поради разрешаването на спора в предходно производство и разпростиране на СПН и спрямо И.М.. Поради наличието на посочената отрицателна процесуална предпоставка – формирана СПН в предходен спор СГС намира, че предявения от  Г.Г. и Т.Г. против И.М., Б.Б. и А.Б. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с предмет установяване, че Г. са собственици на имот УПИ VII-125, кв. 8 по плана на село К., при съседи : улица, УПИ – 126,   УПИ VI-125, УПИ XVI за озеленяване заедно с построената в него едноетажна масивна сграда е недопустим, съответно постановения съдебен акт по същество във връзка с него също се явява недопустим, което налага неговото обезсилване.

Относно предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения през 2006 г. договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт  № 38/2006 г., с които договор И.М. и М.М. са продали на Б.Б. недвижим имот - УПИ VII-125, кв. 8 по плана на село К., при съседи : улица, УПИ – 126, УПИ VI-125, УПИ XVI за озеленяване заедно с построената в него едноетажна масивна сграда, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда с площ от 66,50 кв.м.    

Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че  същата е засегната от посочените в исковата молба пороци –  противоречие със закона, а именно че при сключване през 2006 г. на договора за продажба на недвижим имот, чиято нищожност, като двустранна правна сделка се иска ответните страни – М.  не са били титуляри на правото на собственост върху имота, чиято продажба са извършили на посочения в нотариалния акт купувач – Б.Б., които към този момент се е намирал в брачно правоотношение с ответницата – А.Б.. В контекста на така наведеното от ищците-Г. основание за прогласяване на недействителност /нищожност/ на този посочената правна сделка, настоящият съдебен състав приема, че те доказват посредством приетия по делото доказателствен материал, че към момента на сключване на сделката – договора за продажба на недвижим имот ответните страни – И. и М. М. в качеството им на продавачи не се легитимират като собственици на имота, който е предмет на сключения от тях двустранен договор. По въпроса кому принадлежи вещното право на собственост върху предмета на атакуваната сделка е постановено влязло в сила съдебно решение, което обвързва със СПН продавачите – М. и И. М., а соченото от тях придобивно основание за собственост върху продавания имот не съществува.  По въпроса, дали договора за продажба на вещ, която към момента на сключване на сделката не е била собственост на продавача е действителен или пък това води до възникването на основание за нищожността й, СГС споделя изцяло изводите на първата инстанция, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но нямат вещно-прехвърлителен ефект, защото чрез  нея не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. Що се касае до искането на Г. да се постанови на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отмяна на нотариалния акт, в които е обективирана сделката по продажба на имота най-напред трябва да се посочи, че изявлението за отмяна на издаден нотариален акт не съставлява по своята правна природа самостоятелен иск за защита на накърнени собственически права, като това искане е възможно да бъде упражнено наред с иск за защита на собственост или друго вещно право, но подлежи на уважаване само в хипотезата, че иска е основателен и бъде уважен. Настоящият случай не е такъв, доколкото иска с основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД се прие да е неоснователен. Същевременно от систематичното място на разпоредбата чл. 537 ГПК единственото възможно тълкувание е, че тя се отнася и може да намери приложение само до нотариалните актове, издадени в хода на едностранно охранително производство, а именно констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, когато те установяват привидни права, несъответстващи на действителното правно положение. С исковата молба се иска отмяна на Нотариален акт № **, том I, дело 38/2006 г. на Нотариус 104 на НК, с който М.М. и И.М. продават на Б.Б. посочения в нотариалния акт недвижим имот с изградена в него жилищна сграда. Следователно тук се касае до съставянето на  конститутивен нотариален акт, обективиращ правна сделка. Сключените под формата на нотариален акт сделки могат да бъдат разваляни по съдебен ред, но нотариалните актове, в които сделките са обективирани, не подлежат на отмяна по реда на чл. 537 ГПК. По тази причина искането въведено за разглеждане в настоящия исков процес по смисъла на чл. 537 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Относно предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответните страни - М.М. и И.М., че ищците - Г.Г. и Т.Г. са носители на правото на собственост върху недвижим имот – съставляващ УПИ VI-125, кв. 8 по плана на село К. – С.. Този собственически иск СГС приема да е допустим, тъй като е налице правен интерес за ищците от провеждане на защита чрез него и отсъстват отрицателни пречки, които да препятстват провеждането на подобна защита.

При разглеждането на така предявения иск на първо място при преценка на заявените основания за придобИ.е правото на собственост върху този имот от страна на ищците – Г. следва да се има предвид, че с обжалваното решение, което е предмет на настоящото производство иска за собственост е бил разгледан при възприето придобивно основание давностно владение. В този смисъл в случай, че ищците са поддържали, че са собственици на някакво друго различно основание е следвало да поискат от СРС допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 ГПК, каквото процесуално действие не е било упражнено. Така СГС следва да разгледа, като единствено основание за придобИ.е на имота на което са се позовали ищците – Г. оригинерното такова по смисъла на чл. 79 ЗС – давностно владение. Изявленията на ищците в исковата молба сочат на това, че същите поддържат да са придобили имота предмет на спора, като са го владели непрекъснато в периода от 1979 г. /момента на сключване на брака между Г./ до 1993 г. /момента в които Г.Г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност/. Разглеждайки по същество този иск СГС приема, че същия е неоснователен, доколкото на първо място с оглед осъществилата се съдебна делба между ищеца Г. и ответницата М.М., която е приключила с възлагане на спорния имот УПИ VI-125 в полза на ответницата – М. необходимия фактически състав на заявеното оригинерно основание до 1990 г., когато е образувано производството за съдебна делба, респективно до 1992 г., когато решението по възлагане на имота е влязло в сила, дори и да се е реализирал и имота да е бил придобит по давност от  Г., то въз основа на осъществилата се съдебна делба, която обвързва участвалия в нея в качеството му на съделител – Г. правото на собственост върху имота е било придобито от ответницата М.. Респективно е периода от 1992 г. до 1993 г., които следва момента на придобИ.е на имота от М. по реда на проведена съдебна делба не е възможно да се осъществи оригинерното придобивно основание по смисъла на чл. 79 ЗС в полза на Г.Г., като същия стане собственик на имота. Дори да се приеме, че същия е провел доказване, че в периода от 1992 г. до 1993 г. е осъществявал самостоятелно фактическата власт върху спорния имот с намерение да го свои за себе си, то не е възможно да е изтекъл установения в закона давностен срок /пет години при наличие на добросъвестно владение, респективно десет години при недобросъвестно такова/. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че поддържаното от ищците – Г. оригинерно основание за придобИ.ето на имота не се е реализирало и те не са станали титуляри върху правото на собственост за имот УПИ VI-125 и изградената в него жилищна сграда. Следователно предявения от същите иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване това, че са собственици на посочения имот е неоснователен, като решението на първата инстанция в тази насока е правилно и следва да се потвърди.  

Обжалваното решение на СРС следва да се обезсили в частта му, с която СРС на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е постановил отмяна на нотариален акт № 11, дело № 2694/1992 г., в частта му в която Г.Н.Г. е бил признат за собственик на имот УПИ VI-125. По отношение цитиран нотариален акт е налице служебно произнасяне в насока отмяната му, за каквото произнасяне в случая не е била налице предпоставка, доколкото такава хипотеза на служебна отмяна на конкретен нотариален акт е допустима само ако е бил уважен иск за собственост, но страната, чиито иск е бил уважен е пропуснала да сезира съда с изрично искане за отмяна на издаден по отношение на имота предмет на иска констативен нотариален акт. В настоящото производство в качеството им на ищци са конституирани и участват Г. и Т. Г., поради което в хипотезата на отхвърляне на предявен от тях установителен иск за собственост за СРС не възниква процесуално задължение да се занимае служебно с въпроса за отмяната на нотариалния акт, с които ищците са се легитимирали, като собственици, макар същия да е от категорията на констативните. По отношение постановената отмяна на нотариален акт  № 71, съставен по дело № 673/1992 г. на IV Нотариус на СРС, предвид това, че в тази му част решението на СРС не е предмет на обжалване от ответните страни и същото е влязло в сила, то не следа да бъде обсъждана неговата допустимост в посочената част.    

Обжалваното решение на СРС следва да се отмени в частта му за разноските, а именно с което Б.Б. и А.Б. са осъдени да заплатят такива в полза на ищците - Г. в размер на сумата от 221,67 лв., доколкото уважения спрямо Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК иск по възприетите по-горе съображения се явява недопустим, респективно решението, с което СРС се е произнесъл по него подлежи на обезсилване.              

Предвид изхода на делото пред въззвината инстанция в полза на жалбоподателите-ищци Г. не възниква право на разноските, които те са направили за разглеждане на спора им. Такова право възниква в полза на ответните страни – И.и М. М. в размер на сумата от 500 лв., които са заплатени от същите, като адвокатски хонорар в полза на адв. Г. за осъществено представителство по делото пред настоящата инстанция. Тези разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат за плащане в тежест на ищците – Г..

          С оглед изложените мотиви Софийски градски съд

                                             Р Е Ш И :  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1026541/05.07.2013 г. /озаглавена жалба/, която е подадена от Г.Н.Г. и Т.Г.Н. против решение /с характер на определение/ от 07.06.2013 г. постановено по гр.д. № 30882/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, в частта му, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от Г.Н.Г. срещу М.Ц.М. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено на правото му на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VII-125, от кв. 8 по плана на село К., както и в частта, с която  е прекратено производството по делото по отношение на предявените от Г.Н.Г. и Т.Н.Г. срещу Б.И.Б. и А.Д.Б.  искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено на правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ  VI-125 от кв. 8 по плана на село К..    

ОБЕЗСИЛВА решението от 07.06.2013 г. постановено по гр.д. № 30882/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, в частта му, с която е признато за установено по исковете на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** срещу И.Р.М., ЕГН **********, с адрес ***, Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес – гр. **********, че на основание чл. 124 1 ГПК Г.Н.Г. и Т.Н.Г. са собственици на имот  УПИ VII-125, от кв. 8 по плана на село К., при съседи : улица, УПИ - 126, УПИ VI-125, УПИ XVI за озеленяване, заедно с построената в него едноетажна масивна сграда, както и в частта му, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 11, съставен по нотариално дело № 2694/1992 г. в частта му, в която Г.Н.Г. е признат за собственик на имот -   УПИ VI-125.

ОТМЕНЯ решението от 07.06.2013 г. постановено по гр.д. № 30882/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав, в частта му, с която Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес – гр. ********** са осъдени да заплатят в полза на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на сумата от 221,67 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.06.2013 г., допълнено с решение от 1505.2015 г. постановени по гр.д. № 30882/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 32 състав в частите, с които са отхвърлени предявените от Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу М.Ц.М., ЕГН ********** и И.Р.М., ЕГН **********,***, Б.И.Б., ЕГН ********** и А.Д.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес – гр. ********** за признаване за установено, че договор за покупко-продажба от 27.02.2006 г., обективиран в нотариален акт № **, дело 38/2006 г. на нотариус – Р.Р. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, съответно са отхвърлени исковете на Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** срещу М.Ц.М., ЕГН ********** и И.Р.М., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г.Н.Г. и Т.Г.Н. са собственици на имот – УПИ VI-125, кв. 8 по плана на село К., С. на основание давностно владение.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН ********** и Т.Н.Г., ЕГН **********, двамата с адрес *** да заплатят в полза на М.Ц.М., ЕГН ********** и И.Р.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 500,00 лв. – съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по повод осъществено процесуално представителство в проведеното пред СГС производство.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта му имаща характер на определение подлежи на обжалване от страните пред ВКС в 1-седмичен срок от момента на връчването му при условията на чл. 280 ГПК. 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.