Решение по Гражданско дело 4711/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 30.09.2016г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ П.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

                                                                                         ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА    

при участието на секретаря Ц.П., като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 4711 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищцата М.Д.С. срещу решение от 30.09.2014г. по гр.д. № 30878/2008г. на СРС, 43 с-в, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 40 ЗС за признаване за установено правото й на собственост върху 15/60 ид. части от дворно място, находящо се в гр. С., ул. С. № 4, м. ГГЦ, зона В -17, представляващ УПИ ІX за имоти 2 и 3 , кв. 39, с площ от 548 кв.м., при съседи: ул. С., УПИ І – 4, 5 и УПИ VІІІ -1, 24, като неоснователен.

Въззивницата – ищца обжалва решението като неправилно и необосновано. Поддържа, че искът за установяване на квотата й в съсобственото място е допустим и доказан по основание и размер. Поддържа, че не оспорва статута на мястото като обща част, владяно общо от всички съсобственици, поради което ответниците не могат да се легитимират като владелци на реална част от същото. Отделно излага подробни съображения как се формира претендиранта от нея квота по наследство и завещание. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения установителен иск за признаване правото й на собственост, с присъждане на разноски.

 Въззиваемите - ответници К.Х.Т., М.Х.Т. и Е.П.К. оспорват жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения. Молят съда да потвърди решението.

Въззиваемият – ответник З.И.Б., чрез назначения особен представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки.

Останалите въззиваеми – ответници Я.Т.Я., Н.К.С. и С.Д.А. не заявяват становище по жалбата.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

 При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.   

 При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на въззивницата - ищца спрямо ответниците върху 15/60 ид. части от дворно място, индивидуализирано като УПИ ІX за имоти 2 и 3 , кв. 39, с площ от 548 кв.м., при съседи: ул. С., УПИ І – 4, 5 и УПИ VІІІ -1, 24.

Активната материалноправна легитимация по предявения иск се определя от въведеното от ищцата основание за пораждане правото й на собственост.

В случая ищцата е твърдяла, че процесното дворно място е съсобствено на всички страни по делото по наследство от общия им наследодател Е.Я.Т. и придобивна давност, съгласно нотариален акт № 40, т. І, нот.д. № 37/42г. на І Нотариус при Софийски областен съд. Изложила е твърдения в исковата молба, че ответниците, като наследници на Т., Х. и П.Я., се легитимират като съсобственици на реална част от процесното място, с площ от 287. 50 кв.м., по силата на нотариален акт № 110, т. ІV, нот.д. № 651/1940г. на І Нотариус при Софийски областен съд, като в исковата молба са били изложени твърдения за нищожност на нотариалното действие, респ. за липса на удостоверено право на собственост върху реална част от същото. Ищцата поддържа, че в мястото е изградена поетапно обща сграда, цялата с площ от 268 кв.м., като през 1927г. – стара сграда на два етажа , през 1942 г. – пристройка /нова сграда/ - на три етажа, както и приземен етаж. Изложила е съображения, че след извършено одържавяване на част от имота, без дворното място, впоследствие реституция, саморъчно завещание от Олга Я. Т., обявено на 22.11.2002г. и по наследство от майка си Катерина Я. С., ищцата се легитимира общо на 15/60 ид. части от дворното място.

         С влязло в сила съдебно решение от 19.05.2014г. по гр.д. № 979/2006г. на СГС, поправено с решение от 01.10.2015г. по същото дело, е допусната съдебна делба между всички страни по настоящото дело върху първи приземен от построената в процесното дворно място сграда, с обща застроена площ от 329. 19 кв.м., заедно със съответните ид. части от общи части на сградата, както и от втори партерен етаж, със застроена площ от 276. 59 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата, построена в парцел ІX-2 от кв. 39, м. ГГЦ, Зона В-17, идентификатор 68134.512.613, с площ от 510 кв.м.

         В мотивите на решението по допускане на делбата, в съответствие със задължителни указания по тълкуване на материалния закон, дадени с отменително решение от 28.03.2006г. по гр.д. № 731/2005г. на ВКС, І ГО, е прието, че към момента на построяването на сградата в периода до 1942г. мястото, представляващо тогава парцели ІІ и ІІІ, е било в режим на обикновена съсобственост, като съобразно процентното съотношение на площите върху двата парцела са изчислени и квотите в процесните делбени етажи. По делото също е прието, че след национализацията е възникнала етажна собственост по отношение на мястото с участието и на Държавата, като с решение от 17.01.1973г. по гр.д. № 3744/1972г. на СРС са определени квотата й в общите части на сградата и върху мястото.

           При така изложеното, съдът намира, че влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата следва да бъде зачетено по същество на настоящия спор досежно изводите за статута на мястото на обща част към сградата в режим на етажна собственост. Процесното място е принадлежност към главната вещ, няма статут на самостоятелна вещ в режим на обикновена съсобственост и ищцата не може да обоснове активната си материалноправна легитимация на соченото в исковата молба основание. Всички твърдения в исковата молба относно сочения придобивен способ досежно претендираните идеални части от мястото въобще не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят режим на обикновена съсобственост , поради което така предявеният иск е изначално неоснователен на соченото основание.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените пасивно субекивно съединени установителни искове за собственост са неоснователни. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски имат въззиваемите, но такива не са поискани и не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2014г. по гр.д. № 30878/2008г. на СРС, 43 с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                       2.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2014г. по гр.д. № 30878/2008г. на СРС, 43 с-в.