Решение по Гражданско дело 10024/2016г.

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №

гр.С., 13.09.2016 г.

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско  отделение, в закрито заседание на тринадесети септември

две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:        СТАНИМИРА ИВАНОВА                                                                                      КАЛИНА АНАСТАСОВА

при секретаря                                                                      и  в присъствието на

прокурора                                                                като разгледа докладваното

от съдия Алексиева ч.гр.д.№ 10024                                                  по описа

за 2016 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

        

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

         Образувано е по жалба на С.Х.П. в качеството си на длъжник по изпълнително дело № 20138380405628 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ против насочване на изпълнение по изпълнителното дело върху нейно недвижимо имущество, което смята за несеквестируемо.

         Жалбоподателката твърди, че в нарушение на чл.444, т.7 от ГПК ЧСИ е насрочил принудително изпълнение върху несеквестируем имот, представляващ самостоятелен обект в сграда-апартамент, с адрес на имота гр. С., бул. „*****“ № ***, ет.2. Твърди се, че това е единственото жилище на жалбоподателката, поради което имотът се ползва от закрилата на чл.444, т.7 ГПК. Поддържа се, че ЧСИ не е извършил съответната проверка, а именно: дали възбраненият недвижим имот, срещу който е насочено принудително изпълнение, задоволява жилищните нужди на длъжника и има жилищно предназначение. Твърди се, че жилищната площ на недвижимия имот не надвишава жилищните нужди на жалбоподателката и на членовете на нейното семейство. Поддържа се, че семейството на същата се състои от четири члена-двете й непълнолетни деца и майка й, която има запазено право на ползване върху всичките недвижими имоти предмет на публичната продан, съгласно нотариален акт № 5, дело № 6442/1993 г. Твърди се, че е налице прекомерност на наложените в съвкупност обезпечителни мерки и мерки на принудително изпълнение, както и свръхобезпеченост на дълга, като за вземания в общ размер на 55 170 лв., ЧСИ е насочил принудително изпълнение към активи на длъжника оценени на 96 000 лв.

         Жалбоподателката оспорва насочването на изпълнение върху трите недвижими имоти и обявяването им в насрочената публична продан като едно цяло. Поддържа се, че като е обединил трите имота в обща процедура и е определил да го продава като един недвижим имот с една обща цена от 96 000 лв., съдебният изпълнител е ограничил възможността в публичната продан да участват повече потенциални купувачи, които евентуално биха искали да закупят само единият от имотите или само идеалните част от мястото без жилищния и търговския обекти, ограничена е възможността за всеки отделен имот да се получи по-висока цена при наддаването. Не е посочена отделна цена за отделните недвижими имоти, нито съдебният изпълнител е посочил как точно се образува общата посочена. Твърди се, че при обявяването на публичната продан не е отбелязано, че върху недвижимите имоти са налице вписани вещни тежести –пожизнено право на ползване.

         Моли съда да отмени действия по насочване на изпълнението по отношение на самостоятелен обект в сграда-апартамент, с адрес на имота гр. С., бул. „*****“ № ***, ет.2, поради несеквестируемост на имота на основание чл.444, т.7 ГПК, както и наложената възбрана върху имота.

         Моли съда да постанови на основание чл.438 ГПК спиране на изпълнението до постановяване на влязъл в сила съдебен акт.

         В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „К.“ ООД. Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че срещу длъжника С.Х.П. има влязло в сила съдебно Решение № 1104/28.05.2015 г., гр.д. № 596/2015 г. на САС, 7 състав, с което напълно е уважен предявен от страна на „К.“ ООД отменителен иск срещу ответниците С.П.-продавач и Н.М.-купувач и брат на С.П. с правно основание чл.135 от ЗЗД, с оглед на което и съобразно утвърдената съдебна практика, несеквестируемостта по отношение на имота е отпаднала. Твърди се, че семейството на С.П. не е четиричленно, тъй като нейната майка не влиза в семейството, а в домакинството на жалбоподателката. Твърди се, че дългът на П. не възлиза на сумата от 55 170 лв., а на 95 268,05 лв., поради което е налице почти пълна съразмерност със стойността на имуществото. Отделно от това в ГПК липсва правна норма, която да слага „граници“ на обезпечението като размер. Твърди се, че при обявяването на публичната продан ЧСИ е отбелязал, че е налице пожизнено право на ползване.

         Моли съда да остави жалбата без уважение, както и да присъди на ответника по жалбата разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По повод постъпилата жалба, ЧСИ депозира писмени мотиви. Поддържа неоснователност на жалбата, както и недопустимост на част от оплакванията на жалбоподателя, тъй като не попадат сред лимитивното изброяване на правните основания и на процесуалните действия, подлежащи на обжалване от длъжника.

         Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

                Изпълнително дело № 5628/2013 г. по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на взискателя „К.“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 23.07.2013 г., издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение от 23.07.2013 г. по ч.гр.д. № 31061/2013 г. по описа на СРС, 35 състав срещу длъжника С.Х.П..

         Длъжникът П. е придобила апартамент, находящ се в гр. С., бул. „*****“ № ***, ет.2, дюкянско помещение разположено в сградата, заедно с малката сграда в дъното на двора, както и 14/100 идеални части от мястото, съставляващо имот пл. № 17, кв.88 нов, стар 97 по плана на гр. С. за м.зона ГГЦ-Зона В17, цялото с пространство от 392 кв.м. въз основа на договор за дарение от 29.03.1993 г., материализиран в нотариален акт № 5, дело № 6442/1993 г. Върху имотите е учредено пожизнено вещно право на ползване за М.П Христова.

         С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на задължение за плащане на парично задължение № 181, том І, рег. № 2250, дело № 93/2013 г. на нотариус М.К., на 05.06.2013 г., С.П. се е разпоредила с правото си на собственост върху горните имоти в полза на нейния брат Н.Д.М..

С влязло в сила на 11.03.2016 г. Решение № 1104/28.05.2015 г., гр.д. № 596/2015 г. на САС, 7 състав, е уважен предявен от страна на „К.“ ООД отменителен иск срещу ответниците С.П.-продавач и Н.М.-купувач и брат на С.П. с правно основание чл.135 от ЗЗД.

На 21.04.2016 г. е вписана възбрана върху имотите, на 13.06.2016 г. е извършен опис.

На 14.07.2016 г. жалбоподателката е уведомена, че по изпълнителното дело е насрочена публична продан на имотите за времето от 15.07.2016 г. до 15.08.2016 г., 17 часа.

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима, а по съществото си е неоснователна.

В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В случая жалбоподателката твърди, че изпълнението е насочено срещу апартамент, находящ се в гр. С., бул. „*****“ № ***, ет.2, който е единствено жилище на длъжника и е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК,

 По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия, в случая възбрана на имота, като Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.

С цитираното по-горе тълкувателно решение е прието, че изпълнителните действия - възбрана и опис са съвместими с несеквестируемостта на непотребимите вещи, поради което същите не подлежат на отмяна.

По същество на жалбата.

Принципно цялото имущество на длъжника е секвестируемо, но в чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения, с които обявява определени имуществени права на длъжника за несеквестируеми. Разпоредбите имат социално основание и са насочени към защита на длъжници - физически лица. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 Закона за собствеността.

С разпореждането извършено от длъжника на 05.06.2013 г. е отпаднала закрилата на чл.444, т.7 от ГПК.

По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 357 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 100/2010 г., IV г. о., ГК, в което е прието, когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.

В този смисъл и Решение № 456/25.06.2010 г., гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, ІV г.о.

Жалбоподателката оспорва насочването на изпълнение върху трите недвижими имоти и обявяването им в насрочената публична продан като едно цяло. Поддържа се, че като е обединил трите имота в обща процедура и е определил да го продава като един недвижим имот с една обща цена от 96 000 лв., съдебният изпълнител е ограничил възможността в публичната продан да участват повече потенциални купувачи, които евентуално биха искали да закупят само единият от имотите или само идеалните част от мястото без жилищния и търговския обекти, ограничена е възможността за всеки отделен имот да се получи по-висока цена при наддаването. Не е посочена отделна цена за отделните недвижими имоти, нито съдебният изпълнител е посочил как точно се образува общата посочена. Твърди се, че при обявяването на публичната продан не е отбелязано, че върху недвижимите имоти са налице вписани вещни тежести –пожизнено право на ползване.

В тази част възраженията на жалбоподателката не следва да бъдат разглеждани.

При действието на новия ГПК процесуалната възможност на страните в изпълнителното производство да обжалват незаконосъобразни актове и действия на съдебния изпълнител е ограничена само в рамките на чл. 435 от ГПК, като длъжникът може да обжалва само актовете по ал. 2 и ал. 3 от тази разпоредба, а целта на уредбата е да се стимулира бързината и ефективността на производството. В същото време обаче те не трябва да се преследват самоцелно, а при осигурена възможност на страните в производството да осъществят правото си на защита в пълен обем.

Т.е. подлежат на обжалване само действия на съдебния изпълнител, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба.

Така посочените действия на ЧСИ не подлежат на самостоятелно обжалване.

С оглед изхода на делото в настоящото производство жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски в настоящото производство в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р  Е  Ш  И:

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба с правно основание чл.435, ал.2 от ГПК на С.Х.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,  адвокат Х. Й. срещу действия по насочване на изпълнението по изпълнително дело № 20138380405628 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, по отношение на собствения й апартамент, находящ се в гр. С., бул. „*****“ № ***, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.513.47.1.1., поради несеквестируемост на имота на основание чл.444, т.7 ГПК, както и искането за отмяна на наложената върху имота възбрана.

         ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Х.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,  адвокат Х. Й. да заплати на „К.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис № *, представлявано от управителя Л. Р.сумата от 200 лв. /двеста лв./, разноски направени в настоящото производство.

         Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.