Решение по Търговско дело 1746/2011г.

РЕШЕНИЕ

                                                   гр. София, 08.09.2015 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 състав

в открито заседание на двадесети април

две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

при секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА т.д. № 1746 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59 ОТ ЗЗД, СЪЕДИНЕН С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.86, АЛ. 1 ОТ ЗЗД.

Ищецът „Ч.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. В.Ч., с искова молба от 09.05.2011 г. и с молба–уточнение от 30.05.2011 г. твърди, че през периода 05.05.2006 г. - 05.04.2011 г. е бил собственик на поземлен имот с идентификатор № 12259.1021.292 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В. с площ от 3 156 кв.м., ведно с построените в имота четири сгради, три от които с пряко предназначение за енергопроизводство - т.нар. „Главна заводска подстанция" (ГЗП) на бившия Чугуно-леярен комбинат в гр.В. - ЧЛК „В." ЕАД - гр.В.. Съществуващата ГЗП е изградена далеч преди влизането в сила на Закона за енергетиката (обн. ДВ бр.107/09.12.2003 г.). Дружеството е закупило енергийните обекти и съоръжения (електрически уредби) от масата на несъстоятелността на ЧЛК „В." ЕАД (н) на 09.07.2003 г. с Нотариален акт № 198, том II, рег.№ 3341, дело № 286/2003 г. на Нотариус № 026 - Р. С. с район на действие PC - В.. Главната заводска подстанция включва открита разпределителна уредба (ОРУ) 110/20/6 kV  и закрита разпределителна уредба (ЗРУ) 20 kV, както и всички принадлежащи й ел.съоръжения и компоненти, находящи се на територията на бившия комбинат, като същата се захранва и към момента с 20 kV ел. енергия от Подстанция „В.-1" на „НЕК" ЕАД. По отношение на включеното в ГЗП електрическо оборудване, машини, съоръжения и др. представя подробен опис. Съществуващият енергиен обект и съоръженията към него са част от разпределителната мрежа в Промишлената зона на гр.В., чрез който се захранват всички производствени и търговски предприятия на територията на бившия ЧЛК „В." ЕАД. От Главната заводска подстанция се захранват с електрическа енергия и външни предприятия като разпределителната заводска подстанция на „М.О." АД - гр. В. (бивш Машиностроителен Комбинат „Г.Г." – В.), съответно захранваща площадка № 2 на комбината, на която са разположени мощности на „Б.Л."АД и на други производствени и търговски компании.

Съгласно чл.43 ал.2 и ал.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ „Ч.Р.Б." АД единствено притежава лицензия за Р.на електрическа енергия на територията на гр.В.. През посочения по-горе времеви период „Ч.И."ООД не е било лицензирано да осъществява тази дейност, но въпреки това за изминалите пет години чрез ГЗП са разпределени към други потребители повече от 5 500 000 киловат часа електроенергия. Съгласно чл.117 ал.1 от ЗЕ разпределителното предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на потребител на електрическа енергия при спазване на законовите изисквания. Според §1, т.49 от ДР на ЗЕ „Р." на електрическа енергия означава транспортиране на такава през разпределителните мрежи. Съгласно §1 т.22 от ДР на ЗЕ „електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за Р.на електрическа енергия, а според т.23 „енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, в които или посредством се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, Р.на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на потребителите. Съгласно чл.117 ал.7 от ЗЕ собствениците на електрически уредби (съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване и Р.на електрическа енергия - §1 т.19 от ДР на ЗЕ) и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от ДКЕВР. „Достъп" съгласно §1 т. 15 от ДР на ЗЕ означава правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Цената за предоставения достъп се определя по Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, одобрена с решение по протокол № 27/04.02.2008г., т.12 на ДКЕВР.

През исковия период „Ч.И." ООД е предоставяло на ответника постоянен достъп до собствените си енергийни уредби и съоръжения, описани в началото на исковата молба, без да му е заплащана каквато и да било цена (обезщетение) за този достъп, съгласно разпоредбите на чл.117 ал.7 и §1 т.15 от ДР на ЗЕ. Същевременно ответникът не притежава изградена разпределителна мрежа, към която да присъедини захранените от ГЗП на дружеството потребители на електрическа енергия, за да изпълни задълженията си на разпределител без да извърши поне в минимално необходим обем И.иционно строителство. Същевременно разпределяната от ищеца електрическа енергия се продава на присъединените потребители от „ЧЕЗ Е.Б." АД по цени, одобрени от ДКЕВР, в които е включена и съставка за заявените от ответника технологични разходи, присъщи на извършваната дейност в съответствие с чл.31 т.2 от ЗЕ. Фактически, разходите които „Ч.И." ООД е направило през процесния период от време по обслужването, поддържането и ремонта на енергийните уредби и съоръжения в Главната заводска подстанция, а също и технологичните загуби при преобразуването, Р.то и преноса на електрическа енергия, са калкулирани в цената, която „ЧЕЗ Е.Б." АД изисква и без основание получава от потребителите, макар такива реално да не са правени от „Ч.Р.Б."АД (както е в случая), а същите са били за сметка на ищеца, без той да е получил някаква имуществена компенсация за това (обезщетение за предоставен достъп). Изпълнявайки задълженията си по закон, „Ч.И." ООД дори е отправило предложение до ответника да изкупи въпросните енергийни уредби и съоръжения, съгласно предвиденото в §4 т.1 от ДР на ЗЕ негово задължение. На това предложение е получил отговор с Писмо изх.№ 300-310/1/11.01.2010г., с който е уведомен, че в момента няма И.иционни намерения за разширяване на разпределителната мрежа в района на бившия ЧЛК „В." в гр.В. и не предстои изкупуване на ГЗП на дружеството, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящия иск.  

Размерът на лихвата за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху всяко едно месечно обезщетение в рамките на общо 5 000 лева е, както следва: за първите 30 месеца от исковия период по 100 лв. месечно върху определения размер на обезщетението за достъп или общо 3 000 лева; за следващите 20 месеца от исковия период по 80 лева месечно върху определения размер на обезщетението за достъп или общо 1 600 лева; за следващите 8 месеца от исковия период по 48 лева месечно върху определения размер на обезщетението за достъп или общо 384 лева; за последния  месец  от  исковия  период   16  лева   върху  определения  размер  на обезщетението за достъп.

 Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Ч.Р.Б." АД *** да заплати на „Ч.И." ООД *** сумите: 60 000 лева, частична претенция от 150 000 лева, представляваща цената за предоставен достъп по чл.117 ал.7 от ЗЕ вр.  §1 т.15 от ДР на ЗЕ до енергиен обект на дружеството - „Главна заводска подстанция" на бившия Чугуно-леярен комбинат в гр.В. - ЧЛК „В." ЕАД  - гр.В., за периода 05.05.2006г. - 05.04.2011г.; 5 000 лева - обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от края на всеки календарен месец от исковия период, при месечен размер на обезщетението за достъп от 1 016.95 лева, до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху сумата от 60 000 лева от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С Определение от 20.04.2016 г., постановено в публично съдебно заседание, СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т.д. № 1746/2011 г., е допуснал увеличение на иска, съобразно подадена от ищеца „Ч.И.“ ООД молба от 20.04.2016 г., както следва: увеличение на иска за главница по чл.117, ал.7 от ЗЕ от 60 000 лв. на 115 078 лв., представляващо увеличение със сумата от 55 078 лв; увеличение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава от 5 000 лв. на 36 458.95 лв., представляващо увеличение със сумата от 31 458.95 лв. Общата цена на двата иска след увеличението: 151 536.95 лв. /сто петдесет и една хиляди петстотин тридесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/.

Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, с отговор на искова молба от 27.06.2011 г., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Счита, че индивидуализацията на „Главна заводска станция“ (ГЗС) на ЧЛК И., за което е представена единствена скица от СГКК – В., не е достатъчно, тъй като на нея не е видна улица, а имотът е посочен с административен адрес ул. „*******. Също не е ясна идентичност на имот със стар идентификатор „парцел 43" и приложения нотариален акт, нито е видна застроената площ на помещението, тук сочено като „Главна заводска станция", а огромна част от същото е със сградово-производствено предназначение, което в цялост няма задължение да купува, дори и да би било собственост на ищеца. Оспорва, че „Главна заводска станция" – „ЧЛК И.“, за която се твърди, че се намира в имот с идентификатор 12259.1021.292 „захранва" повече от три „производствени и търговски компании". Твърди, че бившето предприятие „Г.Г." се захранва от ПС В.-1, находяща се в имот с идентификатор 12259.1021.11 по ККР, която не е собственост на ищеца, като мястото за измерване на ел. енергията, което е и граница на собствеността е именно в тази ПС В.-1. Видно от приложения Нотариален акт № 198/2003 г., придобити са множество обекти с производствено предназначение. Налице е захранване от ТП „Леярна", находящ се в имот с идентификатор 12259.1021.267.8 по ККР, който не е собственост на ищеца. Не са представени конкретни данни и графичен материал, които да показват местоположението на твърдените присъединени обекти, нито на посочени енергийни обекти в района. Оспорва твърдението, че не притежава разпределителна мрежа (ЕРМ), към която да присъедини обектите в района, напротив, видно от изложеното от правна страна, притежава цялата ЕРМ на лицензионната територия. ЧЛК не е правило разходи „по обслужването, поддържането и ремонта на енергийните обекти и съоръжения", още по несъстоятелно е да се счита, че има отношение към технологичните разходи по ЕРМ. ЧЕЗ не е отказвало разглеждане на документите на „Ч.И." ООД и не е извършвало окончателна преценка по наличието/липсата на предпоставки за извършване на сделка за покупко-продажба на това енергийно съоръжение. Приложеното писмо е на лице от инженерния състав, което няма правомощие да прави такива преценки.  Ищецът е посочил като правно основание на иска за заплащане на обезщетение - чл.117 ал.7 от ЗЕ. В исковата молба не се твърди, нито е представено доказателство, че договор по чл.117 ал.7 от ЗЕ между него и „Ч.Р.Б." АД е сключен. Такъв няма как да бъде представен, тъй като договор за предоставен достъп с ищеца не е сключван. Наличието на сключен договор е предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.117 ал.1 от ЗЕ.). Изискуемата писмена форма за действителност на договора е определена в Закона за енергетиката - чл. 116 ал. 1 т.1, който закон се явява специален спрямо ТЗ. Чл.117 ал.З от ЗЕ, също поставя изискване за сключен писмен договор с разпределителното предприятие. След като такъв договор между страните не е сключен, Методиката на ДКЕВР за определяне цена за достъп, не може да бъде прилагана и се явява неотносима при определяне на търсеното обезщетение. Сключване на такъв договор е възможно само между разпределителното дружество и собственика на електрически уредби и съоръжения. Разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗЕ, уреждащи реда за изкупуване на чужди електросъоръжения от страна на разпределителното дружество, предвиждат задължения и права и за двете страни. Осигуряването на удостоверителен документ за собственост, актуална скица по действащ устройствен/кадастрален план, данъчна оценка, удостоверение за тежести, удостоверение за липса на данъчни задължения на продавача, строителни книжа и т.н., са изцяло в тежест на продавача и са такива, с които само той би могъл да се снабди, в случай че е собственик. Така комплектовано предложение за обсъждания обект до момента в деловодната система на ЧЕЗ не е постъпвало, а никой не може да черпи права от собственото си бездействие.  Задължение  на ЧЕЗ по §4 от ПЗР на ЗЕ, във връзка с редица други разпоредби на ЗЕ (съотв. ЗЕЕЕ - отм.), е корелативно свързано с единственото задължението да заплати еднократно неговата цена, в случай че по категоричен начин се докаже собствеността на лицето, твърдящо да е собственик. Това е и в случай, че не са налице изключенията по тази разпоредба, а именно - §4, ал.2 от ЗЕ, на който е обърнато внимание и в отговора на инженер - ръководител на отдел в ЧЕЗ. според който „разпределителното предприятие не е длъжно да изкупи изградените уредби и/или електропроводни линии - собственост на присъединени към преносната, съответно към разпределителната, мрежа потребители, към които фактически са присъединени, без договор за присъединяване на нови потребители." Още по-малко дължи обезщетение, наем, достъп или каквато и да е форма на месечно периодично овъзмездяване за обекти като процесния, които са съществуващи към момента на приемане на ЗЕЕЕ (отм.) и за които ЧЕЗ притежава възникнали ех lege сервитутни права по чл. 60 ал.2, т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ - ДВ бр. 64/1999г.) вр. с §26 от ПЗР на ЗЕ. Оспорва както наличието на договорно или извъндоговорно основание за заплащане на обезщетение или „цена за достъп", така и отделно собствеността на енергийните обекти, като твърди, че притежава специалните сервитути по ЗЕЕЕ (отм.), съотв. ЗЕ, чието съдържание е в правото на експлоатация на съоръженията. Алтернативно, дори и енергийното предприятие да би дължало заплащане на цена за достъп, оспорва размера на тази цена, който по никакъв начин не кореспондира с цената на иска, дори и изчислена по Методиката на ДКЕВР. Посочената от ищеца цена не отговаря на изискванията на Методиката, а е многократно завишена. Тъй като претенцията е предявена за период пет години назад от предявяване на иска, счита, че същата частично се е погасила по давност и може да бъде търсена за не повече от 3 години назад от датата на завеждане на исковата молба, тъй като се претендират периодични месечни плащания, за които е приложима по-кратка погасителна давност.

В случай, че искът се прецени като такъв с правно основание чл. 59 от ЗЗД, счита, че и той се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Оспорва собствеността на процесните съоръжения. Ищецът извежда правото си на собственост въз основа на извършена през 2003 г. покупко-продажба на недвижим имот и повече от 30 постройки, между които и енергийни обекти от синдика на „В." ЕАД (в несъстоятелност), с Нотариален акт за покупко продажба №198/2003 г. Освен цитирания нотариален акт, други доказателства - първични документи за собственост, счетоводни справки и др. документи, относно процесните обекти не се представят. Ответникът твърди, че  праводателите на ищеца не са били собственици на процесните съоръжения и не са прехвърлили валидно вещни права. Същите са изградени много преди 2003 г., т.е. преди влизане в сила Закона за енергетиката, при действието на Закона за електростопанството от 1975 г., отменен през 1999 г. със Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Презумпцията е тази на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството (отм.), според който електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и Р. на електрическа енергия са държавна собственост. Настоящата искова молба е образувана във връзка с претенции, относно „Главна заводска подстанция", която попада в предметния обхват на това определение. Изключение от правилото на чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството (отм.) въвежда единствено чл.2 ал.2, според който кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти. По делото няма данни праводателят на ищеца да е бил кооперация или друга обществена организация, нито към момента на въвеждането им в експлоатация да е било предоставяно такова разрешение от Асоциация „Енергетика". След като не са налице кумулативно дадените изисквания на закона, а и доколкото в исковата молба няма твърдения, относно това, че тези изисквания на закона са били налице, съоръженията не могат да станат собственост на субект, различен от държавата, съответно само тя може да се разпореди с тях. При действието на цитираните закони, дейностите в енергетиката са били изключителен държавен приоритет. До образуването на „НЕК" ЕАД в края на 1991 г., при режим на единна общонародна собственост (чл.15 от Конституцията на НРБ (отм.), Държавата е упражнявала тази своя обществено полезна дейност чрез съответните експлоатационни предприятия. Енергийните обекти са предоставяни за стопанисване и управление и предавани на съответната държавна структура - предприятие, извършващо дейността по електроснабдяване. Вещните права са на държавата, а фактическата власт върху отделните обекти на електроразпределителната мрежа е била упражнявана от съответното експлоатационно предприятие. След редица преобразувания, подробно описани в ОИМ, с новото си търговско наименование и на основание Закона за търговския регистър, „Ч.Р. Б." АД е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията към Министъра на правосъдието с ЕИК *******. Същото притежава лицензия за Р. на електрическа енергия peг. № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР при условията и по реда на ЗЕ, във връзка с което се характеризира като енергийно предприятие, чиято легална дефиниция се съдържа в § 1 т. 24 от ДР на ЗЕ,  действащ към момента. Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЕ, Р.то на електрическа енергия и експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от разпределителни предприятия - собственици на разпределителните мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на Р. на електрическа енергия за съответната територия. Дори „В." ЕАД  да е било собственик на описаните в нотариалния акт енергийни съоръжения, според трайната практика на ВКС, след влизането в сила на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. единственият им хипотетичен купувач е лицензиантът за дейността Р.на ел. енергия, какъвто не е ищецът. С оглед специфичното им функционално предназначение, тези вещи са извън свободния търговски оборот - в този смисъл Определение № 182 от 04.03.2009 г. по гр.д. № 3575/2008 г. на ВКС; Определение № 660 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 114/2010 г. I г.о. на ВКС; Решение № 1040 от 10.01.2008 г. по гр.д. № 610/2006 г. на ВКС, II г.о., Решение от 03.02.2006 г. на ВКС по гр.д. 7172/2004 г. Потвърждение за изложеното са и §67 ал.6 и ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.), които предвиждат, че енергийни обекти се прехвърлят възмездно на лицензираните еднолични преносни или разпределителни предприятия с държавно или общинско участие в срок до 31 декември 2002 г.  Оспорва, както обстоятелството някое от тези дружества да е било собственик на процесния енергиен обект, поради което договорът във формата на нотариален акт, няма никакво конститутивно действие по отношение на спорния имот, тъй като приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и ищецът не е станал негов собственик. Оспорва вещно прехвърлителния ефект на сделката, материализирана в приложения нотариален акт и като нищожна поради противоречие с императивни норми на закона. Тъй като съоръженията са изградени преди 1999 г.. спорът е относно "съществуващ" по смисъла на чл.60  ал.2  т.1 от ЗЕЕЕ (обн. ДВ, бр.64 от 16.07.1999г. и отм.), към влизането му в сила енергиен обект. "Енергиен обект" е обект, в който или посредством който се извършва производство на ел. енергия, Р. на ел. енергия, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения (§1 т.17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.), съответно §1 т.23 от ДР на ЗЕ. Обстоятелството, че енергийният обект е съществуващ обект по смисъла на чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ (отм.), е съществено с оглед режима и преценката на възможно припокриване по място на два интереса и на две вещни права - на собственост върху поземлен имот и на сервитутните права на ЧЕЗ. Съгласно чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ (отм.) около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти към момента на влизане в сила на закона сервитутното право възниква автоматично ех lege (no силата на закона), с юридическия факт на приемането му и като следствие от естеството на обекта, без във фактическия състав да присъства задължение за заплащане на обезщетение. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60 ал. 2  т. 1 към момента на влизането в сила на този закон. Такава е непротиворечивата съдебна практика по въпроса  -  Решение № 9398 от 09.10.2007г. по адм.д. № 4913/2007г. на ВАС, ІІ Отделение. Съгласно разпоредбата на § 7 ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.), не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл.60 ал. 2  т.1, към момента на влизането в сила на цитирания закон. Сервитутът, като особенно вещно право на ползване върху чужд поземлен имот е несъвместимо с възмездното облигационно наемоподобно отношение относно имота за същата цел – Решение № 238/19.03.2008г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1775/2007г. по описа на съда. Притежаването на ограничено вещно право от ответното дружество изключва претендираното право „да получава граждански плодове от същия този имот". Лицезционният режим на дейността Р.на ел. енерия изключва възможноста да бъде упражнявана от лице, различно от електроразпределителното предприятие. Създаденият по силата на закона сервиут задължава юридическия собственик да осигурява възможност на лицензианта да ги ползва по предназначение. Тъй като породеното правно състояние на практика лишава от съдържание правото на собственост, §4 от ПЗР преодолява конфликта. Енергийните предприятия не дължат нито еднократно обезщетение за ползването на съществуващи енергийни обекти и прилежащите им терени, още по-малко дължат периодични, ежемесечно повтарящи се плащания. Упражняването на сервитута се извършва и може да се извършва единствено и само от лицензианта за дейността Р.на ел. енергия, като това енергийно предприятие може да бъде съответно и единствен негов титуляр. Не са налице елементите на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД. Няма конкретни твърдения за обедняване на ищеца. Към исковата молба не се прилагат и доказателства, които да доказват наличието на обедняване. Налице е само неоснователно искане за заплащане на обезщетение. Съобразно с издадената от ДКЕВР лицензия за Р.на електрическа енергия на територията на Западна България (включително гр. В.) peг. № Л-135-07 от 13.08.2004г. и действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ЧЕЗ притежава, управлява, експлоатира и поддържа тази електроразпределителна мрежа, включително процесните съоръжения. Те се ползват за осъществяване на една обществено полезна дейност - електроснабдяване на населението, която ищецът дори да беше собственик не би разполагал с правото да упражнява, тъй като не притежава лицензия, издадена при условията и по реда на ЗЕ. Т.е. имуществото на ищеца не е намаляло. Отделно, не е налице "обогатяване" за дружеството, което не е получавало, нито би имало хипотетична възможност да получава приход от конкретното съоръжение. Ответникът няма печалба от експлоатацията на конкретния обект, която е свързана и с разходи по поддръжка и експлоатация. Освен това самият ищец сочи, че обогатилото се лице е „ЧЕЗ Е.Б." АД, т.е. различен правен субект от „Ч.Р.Б." АД, видно от публично достъпните удостоверения за актуално състояние на електронната страница на АВ и лицензиите на електронната страница на ДКЕВР. По иска за заплащане обезщетение за забава - същият е неоснователен и следва да се отхвърли, поради отхвърлянето на главния иск. Алтернативно, дори и главният или част от него да е основателен, не се дължи обезщетение за забава, тъй като не е изпаднал в такава. Фактическият състав на изпадането в забава включва и покана за заплащане на съответната. главница, каквато не е отправена. Претендира направените по делото разноски, вкл. възнаграждение за процесуално представителство, пропорционално на размера на имуществения интерес за всеки от тях.

С Определение от 21.03.2012 г. СГС, ТО, VI-9 състав, постановено по т. д. № 1746 по описа за 2011 г., на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституирал в производството по делото, в качеството на трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г. В..

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА:

         По делото са представени доказателства относно правосубектността и представителна власт на управителните органи на страните  -  Извлечение от АВ-ТР за „Ч.И.“ ООД към 02.05.2011 г. и Удостоверение за актуално състояние на „Ч.Р.Б.“ АД с изх. № 20110511141058/11.05.2011 г., както и  Лицензия за Р.на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на „Ч.Р.Б.“ АД;

  

            Видно от представените от ответника писмени доказателства след влизане в сила на Търговския закон (01.07.1991г.) обединенията, комитетите и предприятията от системата на Асоциация "Енергетика" са били  трансформирани в търговско дружество с държавно имущество „Н.Е.К." ЕАД ("НЕК" ЕАД) – този смисъл е Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на МС и ф.д. № 29869/1991 г. на СГС. Едноличен собственик на капитала на "НЕК" ЕАД е също държавата, поради което и с оглед предмета на дейност на държавното енергийно предприятие, всички енергийни обекти и съоръжения за пренос и Р.на електрическа енергия, са включени в активите (капитала) на "НЕК" ЕАД.

            Съгласно Заповед № ДВ-138-А от 24.04.2000 г. на ДАЕЕР „НЕК" ЕАД е преобразувано чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество с фирма „ЕЛЕКТРОР.- П." ЕАД, което е правоприемник на дейностите по експлоатация на електроразпределителните мрежи, преноса, Р.то и доставката на електрическа енергия на обособените територии, обслужвани от бившите: клон „В.", клон „Монтана", клон „Видин", клон „П.", клон „Ловеч" на „НЕК" ЕАД. „ЕЛЕКТРОР.- П." ЕАД е регистрирано в Регистъра на търговските дружества при П.ски окръжен съд по ф.д. № 833 от 2000 г. В това си качество, новообразуваното дружество е правоприемник и на съответната част от активите и пасивите на „НЕК" ЕАД по разделителен протокол, съставен по счетоводни данни към 31.12.1999 г., който също е приет като доказателство по делото. Съгласно Протокола са включени всички енергийни обекти и съоръжения, представляващи елемент от електроразпределителните мрежи на територията на бившите клонове на „НЕК" ЕАД и е станало собственик на енергийните обекти и съоръжения за пренос и Р.на електрическа енергия на територията на бившия клон „В." на „НЕК" ЕАД, включително на процесния.

            Видно от Решение № 20 от 02.11.2007г. на СГС по ф.д. № 6358 от 2000 г. „ЕЛЕКТРОР.- П." ЕАД се е вляло в „ЕЛЕКТРОР.- СТОЛИЧНО" АД, което с Решение № 21 от 29.01.2008 г. по същото фирмено дело е преименувано на „Ч.Р.Б." АД.

            С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198, том II, рег. № 3341, дело № 286 от 09.07.2003 г. на Нотариус Р.С., с рег. № 026 на НК, с район на действие РС-гр. В., вписан в СВ под акт № 168, том VI, вх. рег. № 2568 от 09.07.2003 г., „В.“ ЕАД /н./ продава на „Ч.И.“ ООД следните недвижими имоти, а именно: УПИ - парцел I от п.и. 4996, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 709/07.07.2000 г. на Община В., с площ от 101 351 кв.м., заедно с построените в имота нежилищни обекти: ЛЕЯРСКИ ЦЕХ, СГРАДА МЕХАНИЧНА ОБРАБОТКА, КОПРОВИ ЦЕХ, АБОНАТНА ГЛ. ПОДСТАНЦИЯ, БИТОВА ЛЕЯРНА, ГЛАВНА ЗАВ. ПОДСТАНЦИЯ, ПОМПЕНА СТАНЦИЯ, СГРАДА ЗА ПАРЕН КОТЕЛ, СГРАДА КЪМ ЛЕЯРЕН ЦЕХ, ПОМПЕНА СТАНЦИЯ, ЗАВОДСКА ПОДСТАНЦИЯ, СГРАДА ЗИВНО, СГРАДА РМЦ 8/9, СГРАДА СКАЛ – I, СГРАДА УПРАВЛЕНИЕ РП, СГРАДА ЕРЦ, СГРАДА ЗИВНО, КВАНТОМЕТЪР, ЛЕЯРЕН ЦЕХ, ИНЖЕНЕРИНГ, БИТОВА ЛЕЯРЕН ИНЖЕНЕРИНГ, БИТОВА ЗЕТ ИНЖЕНЕРИНГ, СГРАДА РМЦ 1/9, СГРАДА ЛАБОРАТОРИЯ ДЕФЕКТОСКОП, ТРАФОПОСТ 15, ТРАФОПОСТ 16, ТРАФОПОСТ 17, БИТОВИ СГРАДИ ЗЧО, СГРАДА, СГРАДИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТОПИЛЕН, СГРАДИ ПРОИЗВОДСТВО Т АФЛ, СГРАДИ ПРОИЗВОДСТВО ОТЦ, СГРАДИ ПРОИЗВОДСТВО Т-ЗЕМЕПОД, СГРАДА ШЛОСЕРНО РМЦ, ГРУНДИРОВЪЧЕН ЦЕХ, ЛЕЯРЕН ЦЕХ, СГРАДА ХВОРЕКОНСТРУКЦИЯ, БИТОВА ПЕРКИНС, БИТОВА ЗСО, СГРАДА СЪРЦЕВ. ГЛАВИ 300, СГРАДА ЦЕХ – СЛМ 300, СГРАДА СЪРЦЕВ ЦЕХ ЗЧО, СКЛАД ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ, СКЛАД БУНКЕРИ ЗА ПЯСЪК, СКЛАД РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ, БИТОВКА РМЦ, както и градирна кула, открит плувен басейн, път с баластра, основа трафопост, основа неприкосв. в под за брак, канал на кабел тунел, кабелен тунел, два броя напорни резервоари, складова площадка ЖП, складова площадка, три броя сондажни кладенци, подкранов път, при съседи по нот. акт: парцел XII, парцел X, парцел XXIV, парцел VIII, парцел VII, улица, парцел XXIX, парцел XXXIII, парцел XXX, парцел XX, парцел XXII, улица, парцел XIV и парцел XIII; УПИ  - парцел XV, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 114/10.02.1999 г. на Община В., с площ от 2233 кв.м., при съседи: парцел XVI, улица, улица; УПИ  - парцел XVI, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 114/10.02.1999 г. на Община В., с площ от 2218 кв.м., при съседи: парцел XV и от три страни улици; УПИ  - парцел XIX, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 114/10.02.1999 г. на Община В., с площ от 1681 кв.м., при съседи: от четири страни улици; УПИ  - парцел XXI, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 114/10.02.1999 г. на Община В., с площ от 1703 кв.м., при съседи: парцел от четири страни улици; УПИ  - парцел XXV, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В.,8986 2218 кв.м., при съседи по нот. акт: парцел XXVIII, парцел XXXIII, парцел I от кв. 13 и улица, заедно с построената в имота СГРАДА 3 КЛ; УПИ  - парцел XXVI, п.и. 4996, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 769/09.07.1999 г. на Община В., с площ от 6036 кв.м., при съседи по нот. акт: парцел XXIX, парцел XXXIII, парцел XXVII от кв. 13 и улица, заедно с построените в имота – СКЛАД КРЕПИТЕЛНА И СКЛАД ГСМ – СКЛАДОВА СГРАДА от стоманенобетонови частични елементи на един етаж, с площ от 264 кв.м., покрив, стоманенобетонови елементи с изолация; УПИ  - парцел XXX, кв. 13, „Промишлена зона“ по плана на гр. В., обл. В., одобрен със Заповед № 769/09.07.1999 г. на Община В., с площ от 3860 кв.м., при съседи: парцел XXXI, парцел XXXIII, парцел I от кв. 13 и парцел XX, заедно с построената в имота – КОПРОВИ ЦЕХ.

            Приети като доказателство са следните доказателства, във връзка със собствеността на процесното съобръжение и актуалния му правен статут: Скица № 2028/21.04.2008 г. на поземлен имот с идентификатор 12259.1021.292; Скица № 5668/29.12.2010 г. на поземлен имот с идентификатор 12259.1021.292; Скица № 1 – Еднолинейна схема на захранване – пренос и Р. до консуматорите на 20 kV и на 0.4 kV; Чертеж „Главни командни табла“; Скица № 2 – ГЗП ЗРУ 20 kV – работещи съоръжения; Списък на съдържащите се и използвани в ЗРУ 20 kV ел. съоръжения и апарати; Опис на имуществото на Главна заводска подстанция 110/20/6KV, собственост на „Ч.И.“ ООД. Съгласно същите сградите, които попадат в поземления имот с номера съответно 292.1, 292.2, 292.3 и 292.4, като от тях единствено сграда № 12259.1021.292.2 със застроена площ от 23 кв.м. е с предназначение: хангар, депо, гараж. Останалите 3 бр. сгради (според кадастралното им заснемане) са свързани в архитектурно и функционално отношение и представляват т.нар. „Главна заводска подстанция".

            Съгласно Частичен застроителен и регулационен план кв. 13 „Промишлена зона“ гр. В., изработен върху действащата кадастрална карта за „Електрозахранване на територията на ЧЛК - И. и външни потребители от собствена ГЗП 110/20 kV, 25 MVA“, с червени линии са обозначени съществуващите подземни кабелни линии 20 kV на ЗРУ до Хлебозавода (резерва), резервно захранване до „Центромет" АД - гр.В., работещо захранване на ПС КРУ - 20 kV. На скицата е показано разположението на поземлените имоти на външните потребители, като не е показана вътрешнозаводската мрежа, по която са захранени с ниско напрежение 0.4 kV от Трансформатор № 7 - 20/0.4 kV; 1000 kVA. Потребителите са общо 8 на брой.

            С Писмо с изх. № 114/23.01.2007 г. „Е. – П.“ АД – Клон В. е отправило предложение до „Ч.И.“ ООД за преговори, относно започване на процедура по изкупуването на кабелна линия 20kV от п/ст В. 1, от извод“Чугун“, която е собственост на „Ч.И.“ ООД.

            С Писмо с изх. № ДОС 200-2183/20.08.2008 г., ответникът „Ч.Р. Б.“ АД е уведомил ищеца „Ч.И.“ ООД, че на основание Решение № Ц-021 от 26.06.2008 год. на ДКЕВР и изискванията на Правила за условията и реда за достъп до електропрекосната и електроразпределителните мрежи /приети с Решение на ДКЕВР № П-4/08.06.2007г. / и Правила за търговия с електрическа енергия /обн. ДВ, бр.46 от 16.05.2008 г./ от 01.07.2008 г. за услугата Р. на електрическа енергия се въвеждат две отделни цени. Въз основа на горните нормативни документи, всички потребители заплащат цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Определената с Решението цена за пренос се дължи в полза на разпределителното предприятие в определени случаи, в зависимост от начина на присъединяване на обекта/тите на Потребителя към електроразпределителната мрежа и в зависимост от собствеността на съоръженията за присъединяване.

            С Писмо с изх. № DOC 300-3100/24.11.2008 г., ответникът „Ч.Р. Б.“ АД е уведомил ищеца „Ч.И.“ ООД, че поради непредоставяне на документи, еднозначно доказващи собствеността на съоръженията за пренос на електроенергия, считано от 01.07.2008 г., ще му бъде начислена цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, собственост на „Ч.Р. Б.” АД.

            В отговор на писмо с изх. № DOC 300-3100/24.11.2008 г., ищецът „Ч.И.“ ООД, с писмо с изх. № 34/01.12.2008 г., адресирано до г-жа Е.Н., е  заявил, че разполага със собствена разпределителна ел. подстанция с PY-110/20/6 kV и 3PY-20 kV (на бивш ЧЛК Весец – гр. В.). Посочено е, че в отговор на писмо с изх. № DOC 200-2183/20.08.2008 г., с препоръчано писмо разписка № 01201/17.10.2008 г., ищецът е изпратил на ответника исканите документи. Приложена е разписка № 01201/17.10.2008 г.

            С Писмо с изх. № DOC-300-3100(1)/11.01.2010 г., изпратено във връзка с искане за изкупуване на съществуваща подстанция РУ 110/20/6 kV и ЗРУ 20 kV и принадлежащи ел. съоръжения, находящи се на територията на бивш ЧЛК „В.“, Промишлена зона, гр. В., ответникът „Ч.Р. Б.“ АД е уведомил ищеца „Ч.И.“ ООД, че няма И.иционни намерения за разширяване на разпределителната мрежа в района на бившия ЧЛК „В.“ и съгласно § 4 (2) от ПЗР от ЗЕ не предстои изкупуване на горепосочената главна заводска подстанция.

            С Договор за цесия от 22.06.2011 г. ищецът „Ч.И.“ ООД е прехвърлил на „ТИС“ ООД, гр.В., вземането си, предмет на настоящото дело. цесията е съобщена на ответника, като в тази връзка е конституиран „ТИС“ ООД, гр.В. като трето лице помагач.

            Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците на „Ч.И.“ ООД, проведено на 02.05.2011 г.;    Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ; Констативен протокол № 1000019778 от 03.05.2011 г., издаден от „Ч.Р. Б.“ АД; Констативен протокол № 1000019779 от 03.05.2011 г., издаден от „Ч.Р. Б.“ АД; Констативен протокол № 1000019751 от 08.03.2011 г., издаден от „Ч.Р. Б.“ АД; Констативен протокол № 1000013549 от 02.06.2010 г., издаден от „Ч.Р. Б.“ АД; Фактура № 0072168496/31.07.2010 г., за сумата от 975,34 лв., за електрическа енергия за 07.2010 г., издадена от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на „Ч.И.“ ООД; Фактура № 0084683586/31.03.2011 г., за сумата от 1 111,40 лв., за електрическа енергия за 03.2011 г., издадена от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД на „Ч.И.“ ООД;

        

            По делото е приета съдебно – оценителска експертиза (с основно и допълнително заключение), чието заключение като неоспоренo, обективно и компетентно даденo се възприема изцяло от съда. Вещото лице е дало следното заключение: Пазарната стойност от индикативен характер на неограничените вещни права на собственост и ползване върху самостоятелен обект сграда, а именно: ГЛАВНА ЗАВОДСКА ЕЛЕКТРОПОД-СТАНЦИЯ "Ч.И." ООД ***, при условия на нормална ликвидност, е в размер на: 425 740 лева, равняващи се на 217 677 евро. Пазарната стойност на машите, съоръженията и оборудването е в размер на 201 000 лева, равняващи се на 102 769 евро. Общата пазарна стойност на целия обект (земя, сгради, машини, съоръжения и оборудване) е в размер на 626 740  лева, равняващи се на 320 446 евро. Пазарната стойност на оценените машини, съоръжения и оборудване, действително участващи в раз, е в размер на 107 300 лева, равняващи се на 54 862 евро.

            По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, оспорена от ответника, като е допусната тройна съдебно-техническа експертиза. Вещото лице от единичната експертиза, след извършен оглед, е констатирало, че в периода от 01.06.2006 г. до 31.03.2011 г. е извършвано Р. на електрическа енергия от ГЗП на „Ч.И.” ООД до други потребители, като общото количество консумирана електроенергия възлиза на 4 164 374 квтч. През процесния период „Ч.И.” ООД е изпълнявало фактическа дейност по Р. на електрическа енергия. Цената за предоставения достъп от „Ч.И.” ООД на „ЧЕЗ Р.” АД, изчислена по методиката на ДКЕВР за всеки месец от посочената година, е следната: за 2006 година - 6 519,00 лева;  за 2007 година - 7 180,00 лева; за 2008 година - 6 628,00 лева; за 2009 година - 6 646,00 лева; за 2010 година - 7 397,00 лева; за 2011 година - 6 659,00 лева. За периода от 01.06.2006 г. до 31.03.2011 г. цената за предоставен достъп е равна на 393 303 лв. Въпреки проучванията, които е направило в Общината и в Агенцията по приходите в гр. В., вещото лице не е могло да открие документ, от който да е видно кога е въведена в експлоатация заводската подстанция. След проведен разговор със синдика г-н Гриша Езекиев, вещото лице е установило, че  главната заводска подстанция е въведена в експлоатация през 1971 г.

            Вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза (с основно и допълнително заключение), след запознаване с приложените към делото писмени доказателства, са констатирали, че за посочения в исковата молба срок е извършвано Р. на електрическа енергия от страна на ищеца на страна до други консуматори, които не са присъединени от „Ч.Р. Б.“ АД по предвидения от закона ред и нямат сключени с дружеството договори за присъединяване. Единствено абонати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за процесния период са били „Ч.И.“ ООД и бившето предприятие „Г.Г.“ (понастоящем „Б.Л.“). Количеството електроенергия, която е измерена е на базата на предоставената справка от страна на ЧЕЗ - В. за периода от 01.06.2006 г. до 31.03.2011 г., а не както е по исковата молба от 05.05.2006 г. до 05.04.2011 г. и разликата се дължи на месечното отчитане на потребената електроенергия. Общото количество за горния период възлиза на 4 164 374 квтч. На практика през процесния период „Ч.И.” ООД е изпълнявало дейност по Р. на електрическа енергия на страна 20 кV на ГЗП на дружеството и по-специално за бившето предприятие „Г.Г.” (понастоящем „Б.Л.”). От изводи на подстанцията на дружеството са изтеглени два кабела 20 кV (основен и резервен) до един от двата трафопостта на „Б.Л.”. Меренето на консумираната електроенергия от „Б.Л.” се осъществява от два броя измервателни групи, монтирани в ЗРУ 20 кV на заводската подстанция (ГЗП) на „Ч.И.” ООД. Останалите консуматори, които са били захранвани от заводската подстанция на дружеството не са били абонати на ответника - „Ч.Р. Б.” АД. Отчитането на консумацията на електроенергия от тяхна страна е било на база контролни средства за търговско мерене (електромери), въз основа на което са се уреждали търговските взаимоотношения между страните - от една страна „Ч.И.” ООД като доставчик, а от друга страна потребителите на електроенергия, преминала през заводската подстанция. Въз основа на „Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ” на ДКЕВР и по-специално от нея Раздел „Цена за предоставен достъп на преносното, съответно разпределителното предприятие през собствени уредби и съоръжения на потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия” е определена цената на достъп за процесната ГЗП (уредби и съоръжения в ГЗП на бившия ЧЛК „В.”) при следните условия и допускания: Стойността на дълготрайните материални активи е приета от заключението на съдебно-оценителската експертиза, приета на открито заседание на съда от 03.06.2015 г. в частта на оценката на машините, съоръжения и оборудването на ЗРУ - 20 kV, тъй като земята и сградите не участват в преноса и Р.то на електроенергията. Тъй като от страна на ищеца не са посочени разходите за достъп съгласно Методиката, е прието те да бъдат изчислени на база т. 3.1 от същата. Съгласно т. 3.3 от Методиката: „В случай, че лицензиантът изрази несъгласие с по предходната точка стойност на дълготрайните материални активи или лицата, предоставящи достъп не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, то за стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност.” От изготвената съдебно-оценителска експертиза стойността на активите, които участват в преноса и Р.то, а именно машините, съоръженията и оборудването възлиза на 201 000 лева. От т. 8 и т. 9 на Методиката е видно, че коефициентите на обслужване за дейността по сектори се определят от ДКЕВР „ежегодно през годината, предхождаща прилагането на съответната цена за предоставен достъп, като същите се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР.” За процесния период и съответно на сектора - пренос и Р. на електрическа енергия, този коефициент е бил, както следва: 2006 г. – 0,29; 2007 г. – 0,31; 2008 г. – 0,29; 2009 г. – 0,22; 2010 г. – 0,23; 2011 г. – 0,22. Въз основа на получените резултати, общото прогнозно годишно нетно потребление от всички потребители, включително това на лицето, предоставящо достъп по години ще възлезе на: 01.06.2006 г. - 31.12.2006 г. - 645 296 kWh; 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. -1 051 710 kWh; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 1 032 082 kWh; 01.01.2009 г.-31.12.2009 г. -1 022 814 kWh; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.           -1 014 669 kWh; 01.01.2011 г. — 31.03.2011 г. - 325 877 kWh. Цената за достъп за месец ще възлиза: 01.06.2006 г. - 31.12.2006 г. - 3 808,95 лева; 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. - 4 320,84 лева; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 3 934,64 лева; 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - 3 897,11 лева; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. - 3 101,17 лева; 01.01.2011 г. — 31.03.2011 г. - 3 223,97 лева. Или за периода от 01.06.2006 г. до 31.03.2011 г., дължимото обезщетение за ползване на процесното съоръжение ще възлиза на: 01.06.2006 г. - 31.12.2006 г. - 22 854 лева; 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. - 51 850 лева; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 47 216 лева; 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - 46 765  лева; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. - 37 214 лева; 01.01.2011 г. — 31.03.2011 г. - 9 672 лева. ОБЩО за периода: 215 571 лв. Съгласно предоставена справка от „Ч.Р. Б.“ АД, клон В., единствени абонати са „Ч.И.“ ООД и бившето предприятие „Г.Г.“ (понастоящем „Б.Л.“). Колкото до другите обекти, намиращи се на територията на бившето предприятие ЧЛК, нито един не е присъединен от „Ч.Р. Б.“ ДД и нямат сключени договори за присъединяване.

            В резултат на извършената проверка на приложената допълнителна съдебно-оценителска експертиза към делото, вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза са депозирали допълнение към представеното от тях заключение. Въз основа на „Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия е на преноса на природен газ” на ДКЕВР и по-специално от нея Раздел „Цена за предоставен достъп на преносното, съответно разпределителното предприятие през собствени уредби и съоръжения на потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия” е определена цената на достъп за процесната ГЗП (уредби и съоръжения в ГЗП на бившия ЧЛК „В.”) при следните условия и допускания: Стойността на дълготрайните материални активи е приета от заключението на допълнителната съдебно-оценителската експертиза, приета на открито заседание на съда от 21.10.2015 г. Тъй като от страна на ищеца не са посочени разходите за достъп съгласно Методиката е прието те да бъдат изчислени на база т. 3.1 от същата. От изготвената съдебно-оценителската експертиза, стойността на активите, които участват в преноса и Р.то, а именно машините, съоръженията и оборудването възлиза на 107 300 лева. От т. 8 и т. 9 на Методиката е видно, че коефициентите на обслужване за дейността по сектори се определят от ДКЕВР „ежегодно през годината, предхождаща прилагането на съответната цена за предоставен достъп, като същите се публикуват на интернет страницата на ДКЕВР“. За процесния период и съответно на сектора - пренос и Р. на електрическа енергия, този коефициент е бил, както следва: 2006 г. – 0,29; 2007 г. – 0,31; 2008 г. – 0,29; 2009 г. – 0,22; 2010 г. – 0,23; 2011 г. – 0,22. Въз основа на получените резултати, общото прогнозно годишно нетно потребление от всички потребители, включително това на лицето, предоставящо достъп по години ще възлезе на: 01.06.2006 г. - 31.12.2006 г. - 645 296 kWh; 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. - 1 051 710 kWh; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 1 032 082 kWh; 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - 1 022 814 kWh; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. - 1 014 669 kWh; 01.01.2011 г. — 31.03.2011 г. - 325 877 kWh; Цената за достъп за месец ще възлиза: 01.06.2006 г. - 31.12.2006 г. – 2 033,33 лева; 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. – 2 306,60 лева; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. – 2 100,43 лева; 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. – 2 080,40 лева; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. – 1 655,50 лева; 01.01.2011 г. — 31.03.2011 г. – 1 721,05 лева. Или за периода от 01.06.2006 г. до 31.03.2011 г., дължимото обезщетение за ползване на процесното съоръжение ще възлиза на: 01.06.2006 г. - 31.12.2006 г. – 12 200 лева; 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. – 27 679 лева; 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. – 25 205 лева; 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. – 24 965 лева; 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. – 19 866 лева; 01.01.2011 г. — 31.03.2011 г. – 5 163 лева. ОБЩО за периода: 115 078 лв.

            По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение като неоспоренo, обективно и компетентно даденo се възприема изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване и анализ на приложените към делото документи и доказателствен материал, с Баланс на „В.” ЕАД към 31.12.1997 г., с Инвентарна книга на „В.” ЕАД към 01.07.1998 г. и след проверка на документите и счетоводните книжа, предоставени от ищеца, е установило, че размерът на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху установения от СТЕ за всеки отделен месец от исковия период размер на цената на предоставен достъп, считано от края на всеки календарен месец до датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.05.2011г., възлиза на 117 513.71лв. Съгласно предоставена инвентарна книга на “В.” ЕАД - гр.В. към 01.07.1998 г., под номер 000010 е заведена ГЛАВНА ЗАВОДСКА ПОДСТАНЦИЯ., с дата на въвеждане 12/1993 г., отчетна стойност 40 072 780 лв., балансова стойност към 01.07.1998 г. 35 595 690 лв. (Сумите са в неденоминирани лева). При преобразуване на бившия Чугуно - леярен комбинат “В.” - гр.В. в еднолично акционерно дружество с държавно участие ЧЛК “В.”ЕАД по реда на ЗОЕТДДИ/обн.ДВ,бр.50/12.07.1991 г./ ГЗП е била част от активите на преобразуваното държавно предприятие и е преминала в активите на новосъздаденото еднолично АД. Бившият синдик на “В.”ЕАД (в несъстоятелност) снабдява дружеството за целите на производството с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 18.10.1999 г. № 92, том II, рег.№ 7217, дело 1135 от 1999г., от който е видно, че ГЗП е част от активите на това дружество. Процесната ГЗП и изградените към нея енергийни уредби и съоръжения са включени в актива на баланса на Ч.”И.”ООД на 10.07.2003 г., на основание нотариален акт №198 том II, рег.№ 3341, дело 286 от 2003г. за покупка на имота и издадената в тази връзка от продавача “В.”ЕАД (н) на купувача Ч.”И.”ООД фактура №0000008471/14.07.2003г. за сумата от 500 000 щ.д., с левова равностойност 868 338.50 лв. Фактура № 0000008471/14.07.2003г. е осчетоводена в счетоводството на Ч.”И.” ООД и Главната Заводска Подстанция и изградените към нея енергийни уредби и съоръжения са заприходени по дебита на сметка 203’’Сгради”, с дата на придобиване 10.07.2003 г. и отчетна стойност 10 304.78 лв.

            След запознаване с депозираното по делото заключение на тройната СТЕ и с допълнителното заключение на тройната СТЕ, вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза е представило следното допълнение: Тъй като задачата на ССЕ не е конкретизирана по коя цена за предоставен достъп за месец да изчисли обезщетението за забава установена от СТЕ (по заключението депозирано на 14.10.2015г. или по допълнителното заключение на СТЕ депозирано на 01.02.2016г.), от вещото лице са изготвени два варианта: Съгласно ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на извършената комплексна съдебно-техническа експертиза, депозирано на 14.10.2015г. от вещите лица инжинери М., С. и Н., цената на предоставения достъп от “Ч.И.”ООД на “ЧЕЗ “Р.” АД, изчислена по методиката на ДКЕВР за всеки месец от посочената година, е както следва: за 2006 г. - 3 808,95 лева; за 2007 г. - 4 320,84 лева; за 2008 г. - 3 934,64 лева; за 2009 г. - 3 897,11 лева; за 2010 г. - 3 101,17 лева; за 2011 г. - 3 223,97 лева. За периода от 01.06.2006г. до 31.03.2011г. цената на предоставен достъп е равна на 215 571 лв. Размерът на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху установения от СТЕ депозирана на 14.10.2015г. за всеки отделен месец от исковия период размер на цената на предоставен достъп, считано от края на всеки календарен месец до датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.05.2011г., възлиза на            68 296.83 лв. Съгласно ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ на извършената комплексна съдебно-техническа експертиза, депозирана на 01.02.2016г. от вещите лица инжинери М., С. и Н., цената на предоставения достъп от „Ч.И.“ ООД на „ЧЕЗ Р.” АД, изчислена по методиката на ДКЕВР за всеки месец от посочената година, е както следва: за 2006 г. – 2 033,33 лева; за 2007 г. – 2 306,60 лева; за 2008 г. – 2 100,43 лева; за 2009 г. – 2 080,40 лева; за 2010 г. – 1 655,50 лева; за 2011 г. – 1 721,05 лева. За периода от 01.06.2006г. до 31.03.2011 г. цената на предоставен достъп е равнана 115 078 лв. Размерът на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху установения в допълнителното заключение на СТЕ депозирано на 01.02.2016г., за всеки отделен месец от исковия период размер на цената на предоставен достъп, считано от края на всеки календарен месец до датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.05.2011г., възлиза на 36 458.95 лв.

                ОТ ПРАВНА СТРАНА:

         ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.59 ОТ ЗЗД.

            Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице или когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 от ЗЗД - фактически състав на неоснователно обогатяване, при който едно лице получава нещо без правно основание не чрез престиране от друго лице, а по друг начин. При хипотезата на чл. 59 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. За да може да бъде уважена исковата претенция следва да е налице следното: 1.обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2.обедняването на другото лице; 3.липса на основание за обогатяването и 4.отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

            Видно от СТЕ и ССЕ, процесното съоръжение – Главна заводска подстанция, е построено по време на действието на Закона за електростопанството (обн. В ДВ бр.95/1975 г.), като датата му на въвеждане в експлоатация е м.декември 1993 г.

            Законът за електростопанството е отменен със Закона за енергетиката и енергийната ефективност (обн. ДВ бр. 64/16.07.1999 г.), като след това са приети още няколко закона – сега действащият ЗЕ (Обн. ДВ. бр.107 от 09.12.2003 г.) и Закон за енергийната ефективност (ДВ бр. 18/05.03.2004 г.), отменен с нов Закон за енергийната ефективност (ДВ бр. 98/2008 г.), отменен със сега действащия Закон за енергийната ефективност (ДВ бр. 35/2015 г., в сила от 15.05.2015 г.)

            Съгласно чл. 2 ал.1 от ЗЕ  от 1975 г. (отм.)  електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и Р. на електрическа енергия са държавна собственост. Легална дефиниция на понятието "електрически уредби" е дадена в § 2 от Допълнителните разпоредби на същия закон - това са устройствата, в които се преобразува и разпределя електрическата енергия. Поради това електрическото съоръжение - Главна заводска подстанция, попада в предметния обхват на това определение, като съдът приема, че датата на въвеждането му в експлоатация – м.декември 1993 г., е релевантна за изводите му досежно това била ли е придобита собствеността върху него. По делото липсват доказателства, опровергаващи този времеви момент. Разговорът на вещото лице, изготвило единичната СТЕ с бившия синдик Гриша Езекиев, при което последният му е заявил, че  главната заводска подстанция е въведена в експлоатация през 1971 г., не може да служи като доказателство. Не следва нещо различно и от Констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот от 18.10.1999 г. № 92, том II, рег.№ 7217, дело 1135 от 1999г., тъй като същият само констатира, че към този момент, на база на представените му доказателства, праводателят на ищеца е бил собственик на ГЗП. Още повече, че този нотариален акт не е представен – т.е. не можат да се направят различни правни изводи.

                Предвид изложеното, основателни са доводите на ответника, че  ЧЛК „В.“ ЕАД не е станало собственик на процесния енергиен обект. Тъй като съоръжението е изградено преди 1999 г.. спорът е относно "съществуващ" по смисъла на чл.60  ал.2  т.1 от ЗЕЕЕ (обн. ДВ, бр.64 от 16.07.1999г., отм.), към влизането му в сила енергиен обект. "Енергиен обект" е обект, в който или посредством който, се извършва производство на ел. енергия, Р. на ел. енергия, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.), съответно §1 т.23 от ДР на ЗЕ. Тъй като енергийният обект е съществуващ по смисъла на чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ (отм.), около него се създава сервитутна зона. Това сервитутно право възниква автоматично ех lege, като следствие от естеството на обекта. Собствеността на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, съгласно  чл. 58 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от действащия Закон за енергетиката, принадлежи на лицата, които са получили лиценз за  осъществяване на дейности в областта на енергетиката. В случая е неприложима хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ – че лицензираните енергийни предприятия следва да  изкупят съответните съоръжения от третите лица - собственици, в 12-годишен срок от влизането на закона, тъй като обектът е заварен.

            Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) не се дължат обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват сервитутни зони по чл. 60 ал. 2  т. 1 към момента на влизането в сила на този закон. Сервитутът, като особено вещно право на ползване върху чужд поземлен имот е несъвместимо с възмездното облигационно наемоподобно отношение относно имота за същата цел – Решение № 238/19.03.2008 г. на ВКС,  постановено по гр. д. № 1775/2007 г. Електроразпределителното предприятие притежава законов сервитут, даващ му основание за безвъзмездно ползване на имота, което ограничава правата на собственика на служещия имот. Лицензионният режим на дейността Р. на ел. енерия изключва възможноста да бъде упражнявана от лице, различно от електроразпределителното предприятие. Енергийните предприятия не дължат нито еднократно обезщетение за ползването на съществуващите енергийни обекти и прилежащите им терени, нито дължат периодични, ежемесечно повтарящи се плащания. Право на еднократно обезщетение за учредено сервитутно право имат само собствениците на земята, върху които има новопостроени енергийни обекти – арг. от чл.60 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ (отм.). Т.е. за съществуващите енергийни обекти - електрически централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и Р. на електрическа енергия, които са държавна собственост, е можело да бъдат придобивани и притежавани в собственост от кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ за задоволяване на собствени нужди. Правният режим на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти, независимо от това дали са държавна собственост, или са собственост на кооперативни и други обществени организации, не е променен с приемането на следващия Закон за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г., и със сега действащия Закон за енергетиката от 2003 г. и на Закона за енергийната ефективност 2004 г. (отм. 2008 г.), с които е уредена възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото и задължението на енергийното предприятие да го изкупи.

            Така съществуващата правна уредба е запазена и с Закона за енергетиката (ДВ бр. 107/09.12.2003 г.) и със Закона за енергийната ефективност 2004 г. (отм. 2008 г.), с които е уредена възможността на собственика да прехвърли притежавания енергиен обект единствено на съответното енергийно предприятие и правото и задължението на енергийното предприятие да го изкупи. Правото на енергийните предприятия да ползват съществуващите и новоизградените енергийни обекти е уредено съответно в § 26 ал. 1 и в чл. 64 от действащия Закон за енергетика под формата на сервитути, които по същността си представляват ограничения на собствеността за обществени цели.

            С оглед изложеното, предявеният иск се явява неоснователен. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да са налице едновременно обедняване на ищеца, обогатяване на   ответника „Ч.Р. Б." АД и връзка между тях. В конкретния случай липсват всички изброени предпоставки за уважаване на иск за неоснователно обогатяване. Липсва обедняване поради факта, че процесните съоръжения са специфичен обект - електрическа уредба, посредством които се извършва една всеобщо предлагана услуга - Р. и снабдяване с електрическа енергия, осъществяването, на която е поставена в зависимост от разрешителен/лицензионен режим, като ищецът не притежава качеството - енергийно предприятие по смисъла на § 1 т. 24 от ДР на ЗЕ. Поради това същият не би могъл да извлича никакви граждански плодове от ползването на електропровода и трафопоста, съответно да „обеднее". Като част от съответната електроразпределителна мрежа, ГЗП може да се управлява, експлоатира и поддържа единствено от съответното енергийно предприятие - лицензиант на съответната дейност в енергетиката. За заварените към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) енергийни обекти, се запазват сервитутните права. Съобразно с издадената от ДКЕВР лицензия за Р. на електрическа енергия на територията на Западна България (включително гр. В.) peг. № Л-135-07 от 13.08.2004г. и действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответникът притежава, управлява, експлоатира и поддържа тази електроразпределителна мрежа, включително процесните съоръжения. Те се ползват за осъществяване на обществено полезна дейност - електроснабдяване на населението, която ищецът, дори и да е собственик, не би могъл да упражнява, тъй като не притежава лицензия, издадена при условията и по реда на ЗЕ. Поради това не е налице „обеднявяне“, тъй като имуществото му не е намаляло. Тъй като не е налице нито обедняване на ищеца, нито обогатяване на ответника, липсва и изискуемата за изпълнението на фактическия състав на неоснователното обогатяване причинна връзка между тях, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В този смисъл е и задължителната за практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - РЕШЕНИЕ № 300/28.06.2010 г. по гр. д. № 169/2009 г., І г. о. на ВКС.                 Следва да бъдат споделени и доводите на ответника, че праводателят на ищеца не е бил собственик на процесния енергиен обект, поради което не е настъпил вещнопрехвърлителен ефект от сключения между „В." ЕАД и „Ч.И." ООД договор във формата на нотариален акт. Приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. Съоръженията са били изградени и въведени в експлоатация преди 1999 г., спорът е относно "съществуващ" по смисъла на чл.60  ал.2  т.1 от ЗЕЕЕ (обн. ДВ, бр.64 от 16.07.1999г. и отм.), към влизането му в сила енергиен обект.. В този смисъл е и практкиката на ВКС - РЕШЕНИЕ № 247 ОТ 22.04.2010 Г. ПО ГР. Д. № 3868/2008 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС. Обезщетение, респ. възнаграждение за пораждане на сервитутното право върху служещия имот се дължи само за построяване на нови енергийни обекти. Собственикът на поземления имот, през който той преминава, е длъжен да търпи ограниченията в правото на собственост, съответстващи на учреденото по силата на закона сервитутно право. Следователно, тъй като енергийният обект е съществувал към влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.), към този момент е породено сервитутно право, за упражняването на което неговият носител не дължи обезщетение на собственика на служещия имот. В този смисъл е § 26 от ПР на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 107/2003 г./, цитиран по-горе. За упражняването на възникналите по силата на закона сервитутни права не се предвижда заплащане на обезщетение, в отклонение от правилото, което предписва, че за учредените сервитутни права по силата на ЗЕ (арг. чл. 64, ал. 5 (отм.) ЗЕ) се заплаща еднократно обезщетение съгласно ал. 4. Съгласно чл. 62 ЗЕЕЕ (отм.) собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или граничещи с тях, не могат да препятстват упражняването на сервитутното право (сходна е и нормативната уредба на сервитутите и по действащия ЗЕ). Тъй като при влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) е възникнало сервитутно право за използване на процесните енергийни обекти, учреденото сервитутно правоотношение е запазило действието си по силата на ЗЕ. Това право се явява основание за използване на процесния имот, което изключва един от кумулативно необходимите материални предпоставки, обуславящо възникването на твърдяното спорно право - липсата на действителен юридически факт, поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. В този смисъл съдът прецени и РЕШЕНИЕ № 440 ОТ 23.12.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1605/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, съгласно което общите енергийни обекти (уредби), който захранва няколко потребители, са държавна собственост, не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански оборот - налице е правна невъзможност за тяхното деривативно придобиване. С оглед така изложеното в задължителното решение, договорът за покупко-продажба от 2003  г., в частта , с която са прехвърлени енергийнте съоръжения е сключен при съществуваща императивна забрана за лице, извън онези, които могат да придобиват собствеността върху енергийния обект. Поради това сделката не е произвела правно действие и съобразно във връзка с въведените ограничения за свободен граждански оборот с такива обекти.

             

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Ответникът претендира разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като не е представил списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

                                Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените при условията на обективно кумулативно съединяване от „Ч.И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. В.Ч. против „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ ЗЗД за заплащане на сумата 115 078 лв. (сто и петнадесет хиляди седемдесет и осем лева) представляваща цената за предоставен достъп по чл.117 ал.7 от ЗЕ вр.  §1 т.15 от ДР на ЗЕ до енергиен обект на дружеството - „Главна заводска подстанция" на бившия Чугуно-леярен комбинат в гр.В. - ЧЛК „В." ЕАД  - гр.В., за периода 05.05.2006г. - 05.04.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.05.2011 г. до окончателното й изплащане, и ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 АЛ.1 ОТ ЗЗД – за заплащане на сумата 36 458.95 лв.(тридесет и шест хиляди четиристотин петдесет и осем лева, деветдесет и пет стотинки) - обезщетение за забава, считано от края на всеки календарен месец от исковия период до датата на предявяване на исковата молба.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника „Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г. В.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                              

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Ключови думи
No law branches!