Решение по Търговско дело 2638/2010г.

Р      Е      Ш       Е      Н      И      Е

гр.София, … септември 2016 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

при участието на секретаря Л.Ч., като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 2638 по описа за 2010 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 213 КЗ отм. .

Постъпила е искова молба от „К.Б.И И.Л.“  дружество учредено и съществуващо в съответствие със законите на Англия и Уелс, вписано в регистъра на дружествата с № 1761561, срещу „М.В.“ ЕАД, с  ЕИК ******** , в която се твърди, че с неучастващо в настоящето производство лице има сключен договор за имуществена застраховка, обективиран с посочена полица със срок на действие от 20 юни 2009 г. до 19.06.2009         г., с посочен предмет на застраховка сграда /подобрения/, 4 000 лв. – стоки, 200 000 лв. и обзавеждане за 40 000 лв. за магазин № 025, намиращ се в МОЛ – В.. Твърди, че на 04.09.2009 г. в резултат на запушване на канализационна тръба между магазини, горен етаж, в магазина е навлязло голямо количество фекална вода. Твърди, че е съставен авариен протокол от 21.10.2009 г., в който са отразени констатации от извършен оглед, изрично посочен в първоначалната искова молба и нейните последващи уточнения, че това са настъпилите увреди в резултат на излетите фекални води. Твърди, че размерът на щетите е определен от експерти в този авариен протокол и той засяга подобрения в магазина и стоки на стойност 78 531,59 лв. Твърди, че на 01.12.2009 г. ищецът, в качеството си на застраховател, е заплатил на застрахования обезщетението, съобразно действието на застрахователното правоотношение, обвързващо ищецът и неучастващото по делото лице. Поради тази причина твърди, че за него съществува интерес по чл.213 КЗ да претендира заплащане от ответника, в качеството му на пряк причинител на увредата, на сумата от 79 031,05 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение, за която сума се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.Моли съда, след установяване на изложеното, да постанови решение, с което уважи претенцията, ведно с лихвата и разноските по делото.

Ответникът в подадения отговор на исковата молба изразява становище, че не признава претенцията на ищеца и оспорва, наличието на плащане от страна на ищеца в качеството му на застраховател.Оспорва годността на приложените документи, като доказателствени средства, тъй като същите са изходящи от страната, не са подписани и не установяват твърдените от нея факти. Твърди, че ищецът не разполага с право от суброгационен характер, поради факта, ако се приеме, че е извършено плащане - такова е извършено неправомерно. Оспорва причинно- следствената връзка между вредоносен резултат и своите действия. Въвежда твърдение, че поведението на застрахования попада в хипотеза уредена в общите условия, съгласно която изключението от тях е приложимо независимо от наличие от покрит Р.к или от застрахователно събитие, допринасящо или намиращо се в друга зависимост с възникналите щети, претенции или разходи. Твърди, че третото лице не е положило грижите на добрия стопанин за намаляване на размера на вредите.

С определение от 23.10.2012 г. са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника „Д. - В.“ ЕАД с ЕИК ******** и „П.“ ООД с ЕИК ********.

Третото лице – помагач „П.“ ООД поддържа съображенията, изразени от ответника в отговора на исковата молба и счита иска за неоснователен.

Третото лице – помагач „Д. - В.“ ЕАД поддържа съображенията, изразени от ответника в отговора на исковата молба. Счита, че „И.Б.“ ООД не е положило дължимата грижа за ограничаване размера на претърпените вреди, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че причината за канализационния теч е запушване на канализационна тръба с примеси от хартия и растителна мазнина, натрупани в колената на WC канализацията и затлачване на хоризонтален щранг, поради което причинените вреди не са вследствие на негово действие или бездействие и Р.кът следва да бъде покрит от ищцовото дружество.

С молби от 14.03.2013г., от 02.07.2013г. ищецът е внесъл конкретика по отношение на претърпените вреди, а в открито съдебно заседание е посочил размера на вземането, което иска да му бъде пР.ъдено- левовата равностойност на 35 675евро.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По делото е представен договор за строителство, сключен между ответника и третото лице – помагач „П.“ ООД, по силата на който на последния е възложено да извърши срещу заплащане на възнаграждение СМР, свързани със строителството „до ключ“ на обект „Сграда за обществено обслужване – The Mall at Varna“ в УПИ XVII 1.541.567 в кв. 27 по плана на 26 МР, обл. В.. Изпълнителят поема спрямо възложителя гаранционни задължения за гаранционен срок съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. – към ЗУТ, който започва да тече от датата на издаване на разрешение ползване. При констатирани дефекти и повреди възложителят съставя протокол и уведомява изпълнителя за отстраняването им, който от своя страна ги отстранява без право да ги оспорва и за своя сметка.

На 12.12.2007 г. „М.В.“ ЕАД и „Д.-П“ ООД са сключили договор, по силата на който първият предоставя на втория да ползва под наем срещу заплащане на наемна цена помещение № 0.25 на Партерен етаж с площ от 161.80 лв.м., находящ се в сградата на развлекателен комплект „Мол В.“, с административен адрес: гр. В., бул. „**********. Наемателят ползва обекта под търговското наименование „Morgan/Yzatis“. Наемодателят се задължава да осигури на наемателя възможността да извърши всички договорени довършителни работи, както и да осигури нормалното и спокойно ползване на обекта съобразно предназначението му и за срока на договора.

По делото е представен договор № 13-2008 от 06.2008 г., по силата на който „М.В.“ ЕАД възлага за срок от 6 г. срещу заплащане на възнаграждение на „Т. В.“ ЕАД (с променено наименование на 17.07.2008 г. на „Д. - В.“) да извършва технически услуги за търговски център „Мол В.“, изразяващи се в осигуряване на планирана превантивна и ефективна поддръжка и 24-часово обслужване на различни инсталации, намиращи се в имота, между които и на водопроводната и канализационната.  Уговорено е, че считано една година от получаване на разрешение за ползване, Д. - В.“ осъществява пълна поддръжка на обекта. При възникване на повреди той започва работа и организация по отстраняването ѝ във възможно най-кратък срок.

Представен е неподписан опис на разходите за изпълнение на вътрешни електро инсталации на магазин 0.25 в МОЛ В. от „А. 07“ ЕООД на стойност 9 452 лв., който е адресиран до г-н А.П.

На 25.06.2008 г. е издадено от ДНСК разрешение за ползване № СТ-12-581 на обект „Mall В.“.

С договор от 01.09.2008 г. сключен между „М.В.“ ЕАД, „Д.-П“ ООД и „И.-Б.“ ООД страните са се уговорили, последният да замести „Д.-П“ ООД като наемател на магазин № 0.25 на партерен етаж в сградата на развлекателен комплект „Мол В.“ по договор от 12.12.2007 г. Поемателят приема всички права и задължения, произтичащи от договора за наем от 12.12.2007 г. Договорът е с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус В.Г с рег. № 340 от НК.

По делото е представен в заверен превод от английски на български език, от преводач Д.П., на застрахователна полица № 0331 000 886 от 08.01.2009 г. за сключен договор между застрахователя „Е.А.Д.Б. ЗПД“ ЕАД и „М.М.В.У.“ ЕАД по застраховка Обща гражданска отговорност (Помещения/Операции), включително отговорност на наемодателя. Първоначално застрахован е „М.В.“ ЕАД, като е уговорено, че обезщетението, осигурявано от полицата, се разширява да включва „М.Г.Л.“ като допълнително застрахован по отношение на правната отговорност, за която би имал право на обезщетение първоначално застрахования. Застрахователният срок е от 25.12.2008 г. до 24.12.2009 г. От застрахователното покритие се изключва отговорност по отношение на СМР и произтичаща от дейности и операции на наематели. Лимит на отговорността е 5 000 000 евро на застрахователно събитие. Съгласно застрахователния договор застрахователят дължи обезщетение на застрахования за всички суми, които последният е законово отговорен да заплати като обезщетение, вследствие на застрахователно събитие. Сред основанията за изключване на отговорността на застрахователя е посочено замърсяване, произтичащо пряко или косвено от изтичане на отпадъчни вещества или други замърсяващи такива.

От констативни протоколи от 1 и 14.03.2009 г., първият съставен от представители на „Д. - В.“ и „М.-И.“, а втория и от представител на „МОЛ В.“,  се установява, че на 01.03.2009 г. е имало теч от връзки канализационна тръба – мръсен канал. Направен е опит за спиране на теча, но той само е намалял. За проблема е уведомен З.Д. и е повикана фирма „Т.“. Спряна е водата на кота -3.00. Отбелязано е, че в магазинът е бил в състояние, неподходящо за клиенти от 11 ч. до 14:30 ч.Констатиран е теч от тавана на 2-3 места, вследствие на запушване на канализацията. В магазина е проведено почистване от обслужващата тръбната система фирма.

 Представени са два броя скици, издадени от Служба ГКК – гр. В., в които е отбелязано, че пететажна сграда с идентификатор 10135.3516.140.1, със застроена площ 8595 кв.м., се намира е в поземлен имот с идентификатор 10135.3516.140 с площ 17919 кв.м. на административен адрес гр. В., бул. „**********. Като собственик и на двата недвижими имота е посочено едно и също лице – „М.М.В.У.“ ЕАД.

Видно от определение № 1313, постановено от ВОС по гр.д. № 758/2009 г. и удостоверение от 14.05.2009 г. на Агенция по вписванията по силата на универсално правоприемство  и под формата на вливане „М.В.“ ЕАД се е преобразувало в „М.М.В.У.“ ЕАД.

В нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том № 2, с рег. Ж 4285 по нот. д. № 248 от 2009 г. на нотариус Ж.Т. „М.М.В.У.“ ЕАД е учредил ипотека върху собствени имоти с с идентификатор 10135.3516.140 и 10135.3516.140.1 в полза на кредитора си „И.У.“ АД.

На 18.06.2009 г. „К.Б.И. Ю.) Л.“ – клон София и „И. - Б.“ ООД са сключили, във формата на застрахователна полица № 031 0002709, договор за застраховка „Имущество на юридически лица“ за срок от 20.06.2009 г. до 19.06.2010 г. срещу заплащане на застрахователна премия в размер на 673,77 лв. Като база за определяне на застрахователната сума е избрана възстановителна стойност. Отбелязано е, че към договора се прилагат Общи условия „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“ в сила от 01.01.2002 г. и добавък. Уговорено е, че авариите на инсталации са покрит Р.к за конструкциите и подобренията, обзавеждането, стоките и материалите, стъкла и витрини и електронно оборудване, които всички се намират в магазин 0.25 в МОЛ В.. Представени са добавък и въпросник към полицата. Съгласно анекса към полицата не се покриват от застрахователя щети директно или косвено свързани с плесени, влага и микроорганизми, които представляват действителна или възможна заплаха за човешкото здраве. Приложени са и ОУ, ураждащи отношенията между ищеца и застрахованото лице, за които не се спори, че са действащите към датата на подписване на договора за имуществена застраховка.

 Констативен протокол от 26.06.2009 г., съставен от представители на „Д.-В.“ и наемателя на магазина сочи, че в тавана на магазин „Кенвело“ има незаустена тръба, явяваща се събирателна на конденза от конвекторите в помещението.

Видно от протокол от 02.07.2009 г., съставен от представители на „Д.-В.“, е съществувал теч в магазин „М. И., от незаустени конвекторни камери от магазин „Кенвело“, като са предприети действия за изливане на събраната вода в гипсокартонен куфар в магазин „Кенвело“.

На 27.08.2009 г. „М.М.В.У.“ ЕАД и „И. - Б.“ ООД са сключили допълнително споразумение към договор от 12.12.2007 г. за наем на магазин 0.25, находящ се в „М. В.“, с което се изменя наемната цена и възможностите за прекратяване на договора по инициатива на всяка от страните. Към споразумението се прилагат и правилата на Правилника за вътрешния ред на М. В., съгласно който наемодателят отговаря за ремонтите, обновителните дейности за поддържане на добрия вид, хигиена и състояние на общите части на комплекса, а също така и извършва  профилактична, текуща и ремонтна дейност по поддръжка на изградените технически съоръжения, системи и инсталации.

По делото е представено уведомление от 04.09.2009 г. от „И. - Б.“ до ищеца за наводняването на търговския им обект – магазин в „М. В.“ с фекални води, което е заведено в деловодството на застрахователя на 07.09.2009 г.

На 04.09.2009 г. „Д.-В.“ ЕАД са съставили авариен протокол, в който са констатирали, че течът в магазин „М. И.“ е започнал в 18:30 ч. Като причина за аварията е посочено запушването на вертикален и хоризонтален канализационен щранг над окачения таван и наводняването на магазинното пространство.

По делото е представен авариен протокол от 05.09.2009 г., съгласно който на 04.09.2009 г. в 21:00 ч. са пР.тигнали техници, които са отпушили тръбата с проболка в 22:30 ч., след което течът на фекални води се е подновил.Установено е, че запушването е вследствие на примеси от хартия и растителни мазнини изхвърляни от фудкортовете, натрупани в колената на WC канализацията и затлачване на хоризонтален щранг.

Ищецът е депозирал подробни описи на стоковите наличности в склад на магазин „М. И.“, по видове, брой и цени, които са се намирали в склада зад работната маса, отделен от помещението на аварията с врата-завеса, на мястото на аварията и в претърпялото щета помещение (но извън мястото на събитието). Всичките стоки по описа са на обща стойност 46 084.11 евро. Представени са и описи със складовите наличности към 5 и 8.09.2009 г.

 Видно от авариен протокол от 10.09.2009 г., съставен от „Д.“ ЕАД, съгласно който в магазина на „М. И.“ са подменени нагорели автоматични представители в ел. табло, а също така и шини, за което е издадена фактура  01085 от 21.07.2008 г. Смяната се е наложила поради съмнение за навлажняване на връзки в таблото вследствие на теч от канализационен щранг над окачения таван на търговския обект.

 Съгласно договор № D-09-208 от 16.09.2009 г., сключен между „И. - Б.“ ООД и „Р.“ ООД, първият е възложил на втория да изработи и монтира срещу възнаграждение с-ми за сухо строителство, както и част електро. Общата цена за изпълнение по договора е в размер на 12 571,40 лв.  В приложение е направена разбивка на видовете СМР по количество и стойност, а именно – монтаж и демонтаж на гипсокартон, боядисване, монтаж и демонтаж на въздуховоди, контакти, говорители и шини, товарене и изхвърляне на отпадъци и др.

Възложителят и изпълнителят по процесния договор са съставили протокол (обр. 19) на 01.10.2009 г. за установяване на завършването на СМР и са установили тяхното извършване и че подлежат на заплащане.

Изпълнителят е издал фактура № 364 от 01.10.2009 г. „И. - Б.“ ООД, която е на стойност 5 058,96 лв.

На 06.10.2009 г. е съставен констативен протокол от представители на магазин „М. И.“, на „МОЛ В.“ и на USSofia ltd.- гр. София, които при извършване на първичен оглед на 08.09. и на заключителен на 06.10.2009 г. на магазин „М. И.“, са констатирали теч от фекални води от канализационната тръба, минаваща по тавана на помещението, частично намокрени таван и стени от гипсокартон, повредена част от електро инсталацията, напукани декоративни панели, частично надуване и напукване на основа. Стоката е засегната в различна степен в зависимост от разположението ѝ в склада. Представителят на МОЛ В. отбелязал мнението си, че не е съгласен с констатацията за напукани декоративни панели, че раздуването на основата е минимално и мебелите са годни, както и че предпазителите и шините на ел. табло са заменени с нови за сметка на МОЛ В..

По делото е представен и съставен от „Универсален сервиз София“ ООД по възлагане на дружеството-ищец авариен протокол. При извършена инспекция на място на 08.09 и 06.10.2009 г. и представените му документи във връзка с аварията е направил оценка на нанесените щети. Подробно са описани увредените подобрения на магазини – на стойност 9426,32 лв., мебели и обзавеждане за 2141,06 лв., стоки за 34 237,98 евро.

На 14.10.2009 г. „И. - Б.“ ООД и „Р.“ ООД са съставили протокол (обр. 19), в който са установили извършването на СМР по № D-09-208 от 16.09.2009 г., които са в размер на 9117,19 лв. и подлежат на заплащане.

На същата дата изпълнителят е издал на възложителя фактура № 366 на същата парична стойност.

На 20.10.2009 г. „В.К.****“ ЕООД е издало фактура № 1147 на „И. - Б.“ ООД за извършено основно почистване на магазин след ремонтни дейности на стойност 500 лв.

С декларация от 20.11.2009 г. управителят на „И. - Б.“ ООД А.П. заявява, че е съгласен да получи застрахователно обезщетение в размер на 79031,05 лв. и прехвърля регресните си права срещу трети отговорни лица на застрахователя-ищец.

С платежно нареждане от 01.12.2009 г. ищецът е наредил на банка „БНП Париба“ да преведе сумата от 79031,05 лв. на „И. - Б.“ ООД по сметката на последния в „П.Б.“ с основание на превода „Плащане щета 03101427 по полица 0310002709“.

На 12.02.2010 г. дружеството ищец е изпратило писмо на „М.М.В.У.“ ЕАД, с което го информира, че е получил отказ от застрахователя на последния Ч.Ю.С.А. да покрие щетите от събитието в магазина на „И. - Б.“ ООД, въпреки че е положил всички усилия за уреждане на претенцията. Застрахователят-ищец кани ответника сам да покрие вредите в размер на изплатеното на застрахованото лице „И. - Б.“ ООД обезщетение – 79 031.05 лв.

От заключението на вещото лице проф. д-р В.И.Г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че изхождайки от състава на микрофлората на фекалните води, възможностите за контаминиране с тях и възникване на различни болестни състояния би могло категорично да се заключи, че стоките, престояли под въздействието на фекални води повече от 24 часа, са представлявали потенциална опасност и са застрашавали здравето на хората, пребивавали в помещението и били в контакт с тези стоки.

От заключението на вещото лице инж. А.Г.Ч. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че вероятните причини, довели до аварията са: изпускане в канализацията на мазнини и други трудно разтворими материали, които са предпоставка за периодични запушвания; лош монтаж; фабричен дефект на тръбите; механично увреждане на тръбите при периодично почистване. Вещото лице е посочило, че водеща причина е първата от изброените, която довежда до периодични запушвания и при наличие на една от следващите се стига до аварията.

Съгласно заключението на експертизата аварията се е случила към 18:30 ч. на 04.09.2009 г. в работното време на магазина. Нанесени са щети върху строителната част (стени, окачен таван, ел. осветление), върху неподвижното оборудване в магазина и върху дрехи. Върху първите две персоналът няма никаква възможност за ограничаване на щетата, но по третата е възможно чрез бързо преместване на безопасно място същата да бъде ограничена.

Според вещото лице ограничаването на щетата е възможно само при подвижното оборудване и дрехите, като по най-бързия начин бъдат преместени на сухо място, извън обсега на аварията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

 Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице, произтича от самия закон. Разпоредбата на чл. 213 КЗ е общ състав, уреждащ встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице. Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност –деликт или неизпълнение на договорно задължение, задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования, може да упражни регресния си иск както срещу прекия причинител на вредата-чл.45 ЗЗД- така и срещу възложителя на работата – чл.49 ЗЗД или собственика на вещта- чл.50 ЗЗД, която  отговорност е безвиновна.

Тежестта на доказване в процеса за наличието на елементите от състава на субрагационния иск е върху ищеца.

Ответникът не е оспорил единствено наличието на застрахователно обезщетение, представляваща имуществена застраховка, сключено между ищеца и увреденото лице.Всички останали елементи от състава на чл.213 КЗ отм. са оспорени от ответника и неговите помагачи.по делото безспорно е установено извършеното плащане на ищеца на застрахователното обезщетение.

По наличието на възникнало застрахователно събитие, представляващо покрит Р.к по имуществената застраховка, обвързваща ищеца и увреденото лице.

Ответникът твърди, че е налице изключение от застрахователното покритие и това е така, тъй като в ОУ, регулиращи отношенията между ищеца и застрахованото лице, се съдържа клауза, според която не се обезвреждат щети, претенции и разходи, директно или косвено произтичащи от или свързани с влага, плесен, спори и други микроорганизми от всякакъв вид, включително, но не и единствено, вещества, чието пР.ъствие представлява действителна или възможна заплаха за човешкото здраве.Това изключение се прилага, независимо от наличие на физическа щета на застрахованото имущество, независимо от настъпване на покрит Р.к или застрахователно събитие, допринасящо или намиращо се в друга зависимост с възникнали щети, претенции или разходи; загуба на възможност за ползване или обитаване или загуба на функционалност; необходимост от действия за ремонт, замяна, отстраняване, разчистване, изхвърляне, преместване на имущество или вземане на мерки за решаване на медицински или юридически въпроси – т.III от ОУ – лист 14 от делото.В настоящия случай, твърди ответникът, стоката в магазина е била изложена на фекални води, в която престоят е повече  от 24 часа.

Действително експертизата на вещото лице проф. В.Г. съдържа изводи, че съдържанието на фекалните води, със силно динамичен характер, е богато на микроорганизми, акциномети, кандиди, плесенни гъби, чийто компонентов състав достига до 400 микробни вида.Значителна част от тези микроорганизми са резистентни за човека, но част от тях са болестотворни, в резултат на чиято инвазия могат да се развият опасни за хората заболявания.Тези извод са теоретични, тъй като вещото лице е посочило, че липсва извършен санитарен контрол на стоките, които са били в досег с фекалните води, както липсва и информация за осъществена санитарна обработка на помещението и засегнатите стоки, а от представената фактура не става ясно какви дезифекционни процедури са осъществени и дали те засягат само помещението или засягат и намиращите се в него стоки.Вещото лице дава заключение, че стоките, подложени на въздействието на фекалните води представляват опасност за здравето на хората, които са имали контакт с тях.

При тези изводи, с условията, посочени в тях, а именно, че не става ясно кое имущество е било засегнато от фекалните води / в частност артикулите, предлагани в магазина/ не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че наличието на микроорганизми по застрахованото имущество, които са опасни за здравето, представлява изключение съгласно ОУ.Всъщност тази клауза разглежда хипотеза, която е различна от процесната.В тази клауза на ОУ е хипотеза, при която увредата е в резултат на вредни микроорганизми, плесени и др. и именно тези са причина за настъпилото вреждане на имущество.В настоящия случай увреждането е в резултат на изтекли отпадни  води.Тези води, дори и да нямат качествените характеР.тики, дадени от вещото лице проф.Г., а да са просто отпадни води, в които няма фекалии, пак биха довели да увреждане на активи.В какво точно ще се изразява увреждането и какви ще са неговите параметри, е въпрос на конкретика, която не е предмет на настоящия спор, но правилата на логическото мислене водят до несъмнен извод, че наводнение, в резултат на спукана канализационна тръба, съдържаща отпадни води, без същите да са фекални /напр. съдържащи мазнини и кухненски отпадъци/, пак би увредила имуществото на субекта.Ето защо, настоящият състав намира, че възражението на ответника, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, което не се дължи не може да бъде споделено.

По отношение на причината за тази авария.

Вещото лице Ч. сочи, че вероятните причини авария в инсталацията са: 1/ изпускане в канализацията на мазнини и други трудно разтворими материали, които са предпоставка за периодични запушвания; 2/ лош монтаж;3/ фабричен дефект на тръбите; 4/механична увреда на тръбите при периодично почистване.Вещото лице е посочило, че водеща е първата причина, която води до периодични запушвания, а при комбинация с някоя от следващите причини, води до авария.

Заключението, съобразено с аварийния протокол /лист 55 от делото/, съставен от представител на помагача на ответника „Д.“ , в съвкупността им, водят да извод, че причината за пробива на тръбата е запушване с мазни налеп,и откъртени от вътрешната част на канализационната тръба, а самите налепи са от хранителни мазнини, заедно с обратен наклон на системата.Двете наличности – запушването / причинено от хартиени остатъци и растителна мазнина, натрупани в колената на отходната канализация/ е довело до пробив на същата и в резултат на това – наводняване на таван и стени, заедно със съоръженията по тях.Ето защо, при така установената причина на аварията, следва да се прецени дали е налице основание за ангажиране отговорността на ответника т.е. дали същият отговоря пред застрахованото лице като причинител на вредата.

В тази насока следва да се посочи, че спор по делото относно собствеността на сградата, а именно, че тя е собственост на ответното дружество няма.

Въпросът е дали фактът на собствеността е достатъчен да се признание, че ответникът дължи обезвреда на лицето, в чиито права е встъпил ищеца. „За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите /собственикът и надзираващият/, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. ХарактеР.тиката на отговорността по чл.50 ЗЗД като обективна и безвиновна е основанието да се отрече правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования срещу собственика и надзираващия вещта за вредите, които тя е причинила на имуществото му.

„Вън от съмнение е, че когато вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а по вина на отговарящите за нея, отговорността по чл.50 ЗЗД се изключва и собственикът или надзираващият вещта ще следва на основание чл. 45 ЗЗД да отговарят за причинените от тях вреди на застрахованото имущество. В тази хипотеза на застрахователя следва да се признае правото да реализира отговорността им чрез предявяване на регресен иск, какъвто впрочем е бил и първоначално предявения иск, основан на виновното поведение на собственика на кравата, допринесъл за настъпване на вредоносния резултат”- Решение№12/11.07.2012г. по т.д.№1139/09г. на Второ т.о. на ТК на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, т.е. касационната инстанция допуска да се ангажира отговорност на собственика на вещта, тогава, когато вредата е причинена от самата вещ, от нейните особености и характеР.тики, специфични свойства, но не и когато намесата на други лица е довела до посегателтво по отношение на самата вещ, и в резултат на това същата е претърпяла увреда или придобил вредоносно качество или свойство и това от своя страна е довело до увреда на застрахованото лице.В този случай не може да се приеме, че отговорността на собственика на вещта може да бъде ангажирана на деликтно основание по правилата на чл.50 ЗЗД.Това води до извод, че заплатилия обезщетението застраховател не разполага с право да дири заплатеното от него обезщетение от собственика на вещта, а следва, на деликтно основание да иска заплащане на тази сума от прекия причинител на вредата.В същия смисъл е и Решение №592/05.12.2008г. постановено по т.д.№306/2008г. от Първо т.о. на ТК на ВКС, с което касационната инстанция заявява следното по повод нормата на чл.50 ЗЗД:“По правилото на чл.50 ЗЗД за вредите, причинени от вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността за вреди от вещи в гражданското право се отграничава от отговорността по чл. 45 от ЗЗД с оглед на правопораждащия непозволеното увреждане факт, а именно дали противоправното действие или бездействие е причинено вследствие на човешко поведение или произтича от особеностите на вещта. С оглед на тези характеР.тики субсидиарното приложение на отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД“.

Ето защо настоящият състав намира, че претенцията по чл.213 КЗ отм. се явява неоснователна, тъй като аварията е резултат от това, че отходната тръба е била запушена от мазнини, хартиени отпадъци и други трудно разлагащи се остатъци, което е довило до нейното спукване.Липсва причинно - следствената връзка с особеност на сградата, която да се явява достатъчна и необходима причина, без която вредоносният резултат не би настъпил.Липсата на пряка причинно-следствена връзка изключва да е налице състав, попадащ в хипотезата на деликта, още по-малко в нейната конкретна проява, уредена с нормата на чл.50 ЗЗД.

Но дори и да се приеме, че това не е така, тъй като вещото лице Ч. отбелязва в своето заключение, че водещата причина причина е запушване на канализацията с отпадъци от посочения вид.Т.е. тя е определящата за настъпване на вредоносния резултат, а останалите причини, посочени от вещото лице, дори и да се приеме, че съществуват, тъй като в хода на производството не са установени с надлежни доказателствени средства- верността на аварийните протоколи е оспорена от ответника-главна страна, то същите са подействали като катализатор за настъпване на спукването на тръбата.Не се установява с какво тегло от останалите причини е всяка от тях в комплекса от причини, довели до аварията, за да се приеме, че напр. лошият монтаж или лошото почистване, сами по себе си, могат да причинят тези последици- спукване на тръбата. Ето защо настоящият състав намира, че запушването на отходната тръба от мазнини и други отпадъци не представлява характеР.тика на вещта, която и е пР.ъща, за да се приеме, че тази характеР.тика и това свойство на вещта, е в пряка причинно-следствена връзка с вредите, понесени от застрахованото при ищеца лице.

Но дори и да се приеме, че това не е така / което настоящият състав не приема/ и причината за наводнението е лошия монтаж и лошата поддържка на вещта от страна нейния собственик, следва да се отговори на въпроса, дали лошият монтаж не е резултат на човещка намеса, както и дали лошото почистване са довели да нарушаване целостта или годността на отходната канализация да обслужва сградата и дали тези последици не са резултат от човешка намеса.По виждане на състава лошият монтаж е лошото почистване на канализационните отвори са пряко свързани с действия или бездействия на конкретни правни субекти, които се явяват причинители на това състояние на вещта, тъй като то не е иманентна характеР.тика на самата сграда.

Едновременно с това, в контекста на сторените възражения,  следва да се даде отговор на въпросите, какви по вид, количество и стойност са увредите, ако се приеме, че е налице състав на чл.50 ЗЗД.

      За тяхното установяване – като вид – ищецът е обособил три вида вреди – такива настъпили по помещението; такива които са засегнали находящите се в помещението вещи и такива, които са засегнали находящите се в складовото помещение активи.

        Подкрепил е тезата си с описи на складови наличности, снимки, Всички тези доказателствени средства са оспорени от ответника като негодни такива, като едновременно с това е оспорена истинността им, в хипотеза на вярност, т.е. че не отразяват действителното положение на нещата.

         По представените снимки на магазина.

         Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може, съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство.Представените снимки на листове 671 и сл., на които се съдържа датата на направата им и отразяващ мястото, където са направени / магазин с дрехи марка „М.“/,  установяват следните факти- нарушена цялост на гипсокартон, нарушена цялост на рафтове, предназначени за поставяне на закачалки и стелажи, посипана влажна мазилка върху дрехи, окачени на закачалки и положени на рафтове.Т.е. установява се засягане на активи, за които ищецът твърди, че са собственост на застрахованото лице.От тези снимки може да се направи извод, че основно са засегнати таванът и стените на магазина, но степента на засягане на дрехите, рафтовете и другите съдържащи се в магазина вещи, не може да бъде установена, както не може да бъде установено и количеството на тези вещи.След като има засягане на таван и стени, то логично е да се приеме, че са засегнати и съдържащите се на тях инсталации- предимно електро.Останалите снимки / от м. октомвир2009г./ касаят период, следващ с месец, деня на настъпилата авария, поради което съдът не приема, че същите установяват вредите от аварията и в този смисъл да са относими към факта, релевантен за спора, а именно видовете вреди и степента на засягане на притежаваните от застрахованото лице активи.Следва да бъде отбелязано и че заключението на вещото лице Ч., касателно причината за увредата и степента на засягане на помещението, е именно в този смисъл – вероятното допустимо количество води са довели предимно до засягане на таван и стени, но количеството вода, което е посочено в аварийните протоколи, вещото лице определя като „малък басейн“, а това е невъзможно, с оглед пропускливостта на тръбите, чрез които се отвеждат отпадните води.Едновременно с това вещото лице категорично е дало заключение, че дрехите, които са били в магазина е било възможно да бъдат изнесени от там и това би довело до ограничаване на вредите.Поради това настоящият състав приема, че може да се направи извод, че таван, стени и инсталация за ел. захранване, е била засегната от наводнението, но по отношение на дрехите и останалите артикули, такъв категоричен извод не може да бъде направен от веществените доказателства, тъй като от снимковия материал не може да се установи вид и степен на засягане на материите.

          Имуществената застраховка урежда задължението на застрахователя да заплати на застрахования възстановителна стойност на вредите.Това означава, че следва вредите да са установени, както по вид, така и тяхното количество, а събраните по делото доказателства не се явяват годни да установят това.Ищецът се позовава на съставени от застрахованото лице и трето, неучастващи по делото лице, частни свидетелствуващи документи, за което ответникът е направил възражение, освен, че са негодни доказателствено средство и за това, че същите на са верни.Верността на документите, които не носят подписа на страната, която ги е оспорила, следва да бъде ценена в съотношението и с останалите доказателства.Първо следва да бъде установено какво и била наличното количество дрехи, което е в магазина, какво е наличното количество дрехи и аксесоари, предмет от конюнктурата на търговеца, въз основа на тези данни да се установи каква част от тези дрехи, аксесоари и други е засегната и в какво точно се явява това засягане, за да се прецени каква и вредата, да се установи каква е стойността на тези активи към датата на аварията, за да се прецени в какъв обем може да се дири обезвреда- първо от самото увредено лице спрямо ответника и да се прецени дали заплатеното обезщетение, представлява тази договорена между ищеца и застрахования стойност.Извън представените описи на складови наличности-листове 67 и сл., съдържащи изброяване на вещи, намиращи се в“склада зад работната маса от помещението на събитието с врата/завеса- с посочени броя на вещите, единична цена, които носят печатите на ищеца- застраховател и застрахованото лице, заверени като верни с оригинала на процесуалния представител на ищеца, са представени и списъци на стоки с фекални води, със същите реквизити, с обща стойност 5 734 евро;  опис на стоки в претърпялото щета помещение – със същите реквизити, на обща стойност 46 084,11 евро.Представени са такива списъци и за 05.09.2009 година и за дата 08.09.2009г.

         Поради тази причини и с оглед оспорване годността и верността на тези документи съдът е допуснал, служебно, ССчЕ, която да даде отговор на въпроса какво точно се е намирал в наводненото помещение         , което е имало качество на магазин и склад едновременно, след като вещото лице се запознае със счетоводните регистри на увреденото лице.Едва след установяване на това количество, може да се постави въпросът каква част от намиращите се там артикули са били засегнати от отпадните води, по какъв начин са засегнати, за да се прецени стойността им и оттам – дължимото обезщетение от застрахователя- дали действителна или/ и възстановителна стойност е дължал същият на застрахованото лице.Независимо от дадената възможност за събиране на това доказателство, след като вещото лице получи достъп до счетоводството на застрахованото лице, такъв достъп до счетоводните записвания не е даден, поради което съдът е дал срок за събиране на доказателството, а ищецът едва след изтичане на този срок е предприел действия, за да бъдат предоставени на вещото лице необходимите документи.Поради просрочие на извършеното процесуално действие- искане за приложение на чл.192 ГПК, съдът е оставил искането без уважение като преклудирано.

Ето защо настоящият състав на съда намира, че дори и да се приеме, че собственикът да сградата дължи на ищеца възстановяване на заплатеното обезщетение, то поради липса на доказателства относно вида и размера на вредите, претенцията по чл.213 КЗ отм. се явява недоказана, тъй като не се установява, че претендираният размер е размер на дължимото от застрахователя обезщетение.При спор относно вида и размера на щета, съотнесена към размера на застрахователното обезщетение, което застраховател цели да си възмезди от причинителя на вредата, в тежест на ищеца е да установи този факт, тъй като отговорността на ответника е в пряка зависимост от това какъв е обемът на отговорността която той би имал спрямо увреденото лице.Няма как да се обоснове тезата, че застрахователят упражняващ правото си по чл.213 КЗ отм. следва да получи изцяло претендираната от него сума, ако се установи, че тя надвишава стойностното изражение на претърпяната вреда.

      Настоящият състав не приема, че с оспорените документи съдебно заявената сума следва да се приеме за установена.Видът и размера на вредите могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства.Съдът се ръководи от служебното начало, но няма задължение да указва на страната какви доказателствени средства следва да ангажира в процеса.Ищецът е този, който следва да прояви процесуална активност, а при оспорени от ответника доказателствени средства, да установи тяхната вярност, което страната може да стори и със свидетелски показания, а не само с експертиза.

      Ето защо, поради липса на установяване на вида и размера на вредите, няма как съдът да приеме, че съдебно заявената от ищеца сума следва да бъде заплатена от ответника по делото, като дължимо на застрахования обезщетение.Това е така, тъй като оспорените като неподписани и неверни частни свидетелствуващи документи не обвързват съда с констатациите, които съдържат, за да установяват релевантните за спора факти.Само изходящите от страната частни свидетелствуващи документи, удостоверяващи неизгодни за нея факти могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства, при условие, че същите са автентични.Представените по делото не са такива.Съдържат изгодни за ищеца факти, а част от тези доказателствени средства са е неподписани.Липсва възможност да се направи преценка с други доказателствени средства, за да се прецени верността им.

Единствено в частта на иска, касателно увредите по таван, стени и инсталации, може да се приеме, че е налице установено вреда.Това е така, тъй като съотнесени тези твърдения с представените веществени доказателства- снимковия материал, договора за изработка от 16.09.2009г., сключен от застрахованото лице с „Р.“ ООД / представляващ диспозитивен документ/, ведно приложението- КСС към този договор и издадените от изпълнителя по сделката фактури дават основание да се приеме, че са установени вреди по посочените части от помещението, тези вреди са отстранени чрез последваща сделка, която е на стойност 12 483,31лв.Тези вреди, като резултат от аварията са признати от представител на ответника в констативен протокол от 08.09.2009г., със резервите на ответника по отношение на напуканите декоративни канали, по отношение на мебелите, супените ръце на манекен и по отношение на предпазителите и  шините от ел.таблото, за които твърди, че като разход са понесени от ответника.Въпросът е дали доказателства удостоверяват размера на вредите и паричното им измерение, за да може съдът да ги кредитира и да приеме, частична основателност на претенцията за сумата от 14 176,14лв, стойност, определена от двете фактури, удостоверяващи това, че е налице стопанска операция, за която застрахованото лице-възложител дължи заплащане на изпълнителя по сделката.Тези документи са двустранно подписани и няма как да се приеме възражението на ответника, че са антидатирани и съставени за целите на настоящето производство, не носят подпис на ищеца, поради което тежестта за доказване тяхната неистинност/, изключая договора и неговото приложение/ е върху оспорилата ги страна.Ето защо съдът кредитира достоверността им и годността им да установят факта на сключване на сделка и нейното изпълнение и връзката на тази сделка с настъпилата увреда / съотносими към констативния протокол, подписан от ответника от 08.09.2009г./По виждане на състава тези документи не удостоверят размера на вредите защото е налице оспорване на този размер от ответника, следователно какъв е размерът на вредата е въпрос, на който отговор може да даде една експертиза или друго гласно доказателствена средство.Ето защо, макар и установен вредоносен резултат, касателно части от помещението, поради неустановен размер на вредите, тъй като няма как тези доказателствени средства да послужат на съда за база да обоснове извод за основателност на заявено право, касаещо помещението, настоящият състав на съда приема претенцията и в тази и част за неоснователно предявена.

При изложеното настоящият състав на съда намира, че искът следва да бъде отхвърлен, без да съществува необходимост от обсъждане на останалите елементи от състава на осъдителния иск, тъй като е достигнал до извод, че не е налице хипотеза по чл.50 ЗЗД, за да се ангажира отговорността на ответника на деликтно основание, а дори и да се приеме, че е налице деликт от вещ, то ищецът не установи вид и размер на вредите, които е обезвредил по силата на застрахователното правоотношение, за да се приеме,че суброгационното му право съществува в съдебно заявения обем.Ето защо искът следва да се отхвърли, а ищецът  понесе разноските на ответника в общ размер от 4 400лв- две технически експертизи в размер на 800лв, общо, както и адвокатско възнаграждение в размер на 3 600лв, за които по делото са представени доказателства, че реално са понесени от страната.Претенцията за разноски за ССчЕ в размер на 350лв не следва да се уважава, тъй като тази експертиза е заличена от съда, вещото лице не изготвило експертиза, за да му се дължи възнаграждение и разходът не е реален, тъй като е възстановим.

  Мотивиран от горното съдът

  Р           Е            Ш            И :

  ОТХВЪРЛЯ, предявения по чл.213 КЗ отм. , иск от „К.Б.И И./Ю./ Л.- В., дружество учредено и съществуващо в съответствие със законите на Англия и Уелс, вписано в регистъра на дружествата с № 1761561, чрез адв.В.В., с адрес ***-28-30 против „МОЛ  В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, за заплащане на сумата от  79 031,05 лв, на основание застрахователен договор от 18.06.2009 г., сключен между „К.Б.И. Ю.) Л.“ – клон София и „И. - Б.“ ООД , във формата на застрахователна полица № 031 0002709, договор за застраховка „Имущество на юридически лица“ за срок от 20.06.2009 г. до 19.06.2010 г. срещу заплащане на застрахователна премия в размер на 673,77 лв и при уговорена застрахователна сума от 200 000лв, поради неоснователността му.

  ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, “К.Б. И И./Ю./ Л.“- В., чрез адв.В.В., с адрес ***-28-30, да заплати на „МОЛ  В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, разноски по водене на делото в размер на 4 400лв.

Решението е постановено при участието на „Д. –В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и „П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.В. 9000, район „Приморски4, ул.“********* помагачи на ответника„МОЛ  В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „*********.

  Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                              СЪДИЯ: