Решение по Гражданско дело 4835/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

N

гр. С.,

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, II – E състав, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав

Председател: И.И

        Членове: П.С

     мл. съдия Я.Ф

при секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Филипова в.гр.д. № 4835 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба от Л.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Решение № III – 88 – 76/10.12.2015г., постановено по гр.д. № 40888/2014г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 88 състав, с което предявените от жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове са отхвърлени изцяло.

Въззивникът релевира оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал исковата претенция като такава касаеща отношения между съсобственици във връзка с поддържане на обща вещ, вместо като претенция по чл. 45 ЗЗД, чийто правопораждащ факт са извършени от страна на ответника противоправни деяния.  Изложени са съображения, че в разрез с ангажираните по делото доказателства съдът е приел за установено, че ответникът е възстановил разрушените от него стълби, осигуряващи достъп до етажа ползван от Л.В.. Жалбоподателят поддържа, че ползването на стълбището към момента на депозиране на въззивната жалба продължава да бъде опасно, поради което претенцията за осъждане на ответника за заплащане на сумата необходима за ремонт следва да бъде уважена. Страната намира, че по делото категорично са установени претърпените от страна на Л.В. неимуществени вреди свързани с неудобството, причинено й от обстоятелството, че е била възпрепятствана да ползва имота си необезпокоявано в един продължителен период от време.

По изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените осъдителни искове бъдат уважени. Направено е искане за присъждане на сторените съдебни разноски.

В законоустановеният срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е ангажирал становище по депозираната жалба. В проведено открито съдебно заседание на 10.06.2016г. и в писменни бележки, процесуалният представител на Д.С. е развил подробни доводи за правилност на атакувания съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по съществото на спора с оглед доводите, наведени в срока за въззивно обжалване, и относимите императивни норми на материалния закон, за чието приложение следи служебно, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Л.В. срещу Д.С., в която са изложени твърдения, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.4328.8201, находящ се в гр. С.,***, ведно с намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор 68134.4328.8201.2 със застроена площ от 70 кв.м. Съгласно постигната между страните устна уговорка ответникът ползвал първия етаж и мазето на жилищната сграда, а ищцата втория етаж. През месец януари 2013 г. Д. С. срязал водопроводната тръба на етажа от сградата ползван от Л.В., като по този начин ограничил водоснабдяването на имота. На 26.09.2013г. ответникът с помощта на багер разрушил водещото към втория етаж външно стълбище и сложил желязна врата непосредствено пред вратата на Л.В., като с тези си действия била ограничен изцяло възможността страната да ползва имота си. Ищцата е формулирала искане за осъждане на ответника на заплащане на сумата в размер на 2000 лева необходима за възстановяване на разрушеното стълбище, сумата в размер на 500 лева за поправка на водопроводната инсталация и сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичаща от липсата на достъп до имота й в продължение на година, ведно със законна лихва за забава от момента на извършване на вредоносните действия до окончателно изплащане на вземането.  

В депозирания писмен отговор, Д.С. излага твърдения, че стълбището осигуряващо достъп до имота ползван от ищцата не било стабилно и представлявало опасност за децата на ответника, поради което той го премахнал и на негово място изградил ново такова. Ответникът запушил водоснабдителната тръба на ищцата, тъй като имало теч, но впоследствие изградил наново водопроводната инсталация.

Първоинстанционният съд отхвърлил изцяло предявените искове, тъй като приел, че извършените от страна на Д. С. действия са свързани с управление на съсобствената вещ, които са извършени без съгласие на другия съсобственик. По отношение на претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът приел, че ищцата не е установила в условията на пълно и главно доказване, че действително са нанесени вреди върху емоционалното, психическото или здравословното й състояние, поради което претенцията е отхвърлена като неоснователна.

Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са съсобственици на процесния имот и са постигнали съгласие по отношение на ползването на вещта, като ответникът ползва първия етаж от жилищната сграда, а ищцата втория. От изготвеното заключение по допусната съдебно – техническа експертиза изготвено от вещо лице инж. Й.П.Н. се установява, че процесното стълбище осигурява единствения достъп до втория етаж на сградата. Вещото лице посочва, при извършване на оглед на имота се установява, че стълбището е било отделено от сградата и впоследствие отново свързано чрез изливане на ново последно стъпало. Експертът посочва, че стълбището във вида, в който се намира към момента на изготвяне на заключението е неудобно за ползване, като е необходимо обезопасяването му, чиято стойност възлиза на 388 лева. От съдебно – техническата експертиза се установява, че водопроводните тръби на втория етаж са подменени с полипропиленови на тапи.

От допуснатата допълнителна съдебно – техническа експертиза се установява, че към датата на огледа не са налице прегради, които препятстват достъпа до втория етаж на процесната сграда. Вещото лице е констатирало, че стълбището е възстановено и е в добро експлоатационно състояние, което позволява нормалното му ползване. При извършения оглед експертът е установил, че обрушените стъпала са възстановени и парапетът на стълбището е новоизграден. Вещото лице посочва, че водоснабдяването на втория етаж е възстановено, като тръбите са подновени с пропиленови такива. Съдът дава приоритет на допълнителната съдебно – техническа експертиза при формиране на правните си изводи, тъй като тя е изготвена към по – късен етап от производството и носи информация относно актуалното състояние на сградата.

Видно от представения по делото контролен лист за осъществена от служители на „С.В.“ ЕАД проверка в спорния имот, водоснабдяването на втория етаж към 09.01.2014г. е било преустановено.

Свидетелката М.Е. ( втора братовчедка на страните по делото) разкрива, че е живее в съседство на процесния имот, като съсобствената на страните жилищна сграда е изградена през 1970 г. с външни стълби. На 26.09.2013 г. свидетелката чула силен шум от съседния имот, поради което излязла от дома си за да провери какво се случва. М.Е. видяла как процесното стълбище посредством багер било отделено от сградата и изхвърлено на улицата от ответника. Д.С. заградил площадката, намираща се непосредствено след стълбището и поставил врата, ключ за която не е предоставен на ищцата и нейния син. След премахването на стълбището имота бил посетен от полицейски органи. Свидетелката знае, че водоснабдяването на втория етаж е преустановено, тъй като синът на ищцата на няколко пъти идвал в къщата й за да ползва санитарните помещения. М.Е. разкрива, че Л.В. многократно е посещавала имота заедно със сина си след премахването на стълбището, но не са били допуснати до втория етаж от ответника. Преди извършените от Д.С. действия свързани с премахване на стълбището и поставянето на врата, ищцата заедно със сина си живеела в имота и след като достъпът им бил ограничен двамата се преместили да живеят в друг имот. Свидетелката посочва, че към датата на разпита стълбището е подпряно до сградата и е направена единствено замазка на последното стъпало. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Е., тъй като същата е роднина на страните по делото, живее в съседство на спорния имот и непосредствено е възприела разкритата от нея информация. Изнесената от свидетелката информация се характеризира с хронологична последователност и детайлност, които сочат, че М.Е. лично е възприела сочените от нея обстоятелства.

По делото е разпитан синът на ищцата И.В., който посочва, че до момента на отстраняването на стълбището и поставянето на врата от страна на ответника, свидетелят е живял на втория етаж от процесната сграда с разрешението на своята майка. След извършване на посочените действия от страна на ответника, свидетелят и ищцата не са имали достъп до имота и вещите им са останали заключени в него. Свидетелят посочва, че след премахването на стълбището заедно с Л.В. сезирали полицията и прокуратурата, както и отправяли нотариални покани до Д.С. за възстановяване на предишното състояние на стълбището и водоподаването до имота. Към момента на разпита свидетелят сочи, че стълбището е подпряно до къщата и е опасно за ползване. Водоснабдяването на втория етаж било преустановено на 27.02.2013 г., тъй като до тази дата водоподаването към имота е функционирало нормално. Макар да се установява, че свидетелят е заинтересован от изхода на спора, тъй като  от една страна е в родствени връзки с ищцата, а от друга лично е живял в имота, съдът дава вяра на показанията му, тъй като същите разкриват информация, която се подкрепя от другите събрани по делото доказателства, а и не се оспорва от ответника, а именно премахването на стълбището, осигуряващо достъп до втория етаж на съсобствения на страните имот, изхвърлянето му и последващото му връщане от ответника.

Свидетелят А.Д., който е приятел на ответника сочи, че Д.С. премахнал процесното стълбище и впоследствие го изградил наново. Свидетелят разкрива, че ответникът му споделил, че поради теч от водопроводната тръба временно преустановил водоподаването до втория етаж, но го възстановил. Свидетелят сочи, че не е виждал други лица освен семейството на Д.С. да живеят в имота. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля в частта относно разрушаването и възстановяването на стълбището, тъй като изнесената информация се подкрепя от другите събрани по делото доказателства. Съдът не цени показанията на А.Д. в частта относно обстоятелството, че ищцата и синът й никога не са живели в имота, тъй като свидетелят разкрива за свои епизодични посещения, а не за впечатления изградени чрез често и непосредствено наблюдение върху имота.

По делото е разпитан свидетелят А.В., но лаконичните му показания не способстват за разкриване на фактическата обстановка по делото. Свидетелят заявява, че чул от Д.С. за извършени ремонтни дейности в съсобствената на страните жилищна сграда, но не знае в какво точно се изразяват. Съдът не цени показанията на А.В. в частта относно обстоятелството, че вторият етаж на сградата бил необитаем от пет години, тъй като изложеното не се подкрепя от другите ангажирани по делото доказателства. Следва да се посочи, че свидетелят не е близък на страните, нито твърди често да е посещавал имота. Макар А.В. да сочи, че има пряка видимост от неговия имот към процесната сграда, свидетелят не сочи, че живее постоянно в имота и ежедневно е наблюдавал дали втория етаж от сградата се ползва от ищцата и/или сина й.

Предвид така изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата е сезирала първоинстанционния съд с искане за осъждане на ответника за заплащане на парично обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтекли в резултат на извършени от страна на ответника неправомерни действия. С оглед изложените в исковата молба твърдения и формулирания от страната петитум, съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи, че ищцата е посочила релевантните за спора обстоятелства, от които извежда претендираното право, релевирала е причинно следствената връзка между вредите, които твърди, че е претърпяла и продължава да понася по причина извършени от страна на ответника действия и по какъв начин намира, че вредите следва да бъдат репарирани, а именно чрез заплащане на парично обезщетение за претърпени пасиви в имущественото й състояние и за претърпени неудобства от невъзможността Л.В. да ползва имота си.

Основателността на иск с квалификацията на чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

Ищцата претендира заплащане на парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на противоправни действия на ответника, които в съвкупност са довели до необходимост от изграждане на ново стълбище и водопроводна система на ползвания от страната втори етаж от съсобствена жилищна сграда, както и заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на навъзможността страната да ползва имота си по предназначение необезпокоявано.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Д.С. е отстранил стълбището, което осигурява единствения достъп до имота, ползван от ищцата. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че правния спор се касае до извършване на действия от страна на ответника свързани с управление на съсобствената вещ без съгласие на другия съсобственик. Настоящият съдебен състав намира, че поведението на ответника е свързано с разрушаване на стълбище, запушване на водопровод и поставяне на врата, по начин препятстващ правото на единия съсобственик да ползва вещта спрямо постигнатото съгласие за разпределение на вещта. Поведението е противоправно в случаите, в които предприемането му е забранено с правна норма, т.е. следва да е налице правен запрет, установен в общо правило за поведение, действащо към момента на обективиране на поведението. Съгласно чл.216, ал.1 НК противозаконното повреждане на чужда недвижима вещ е деяние, за което се носи наказателна отговорност, ето защо поведението, осъществено от ответника е противоправно, тъй като е забранено с наказателноправна норма.

Изложените от ответника твърдения, че е премахнал стълбището, тъй като последното било неизползваемо и създавало риск за живота и здравето на децата му не са подкрепени с доказателства. Напротив от показанията на свидетелката М.Е. се установява, че съсобствената на страните къща е изградена през 1970 г. с външно стълбище, което е било годно за ползване до момента на неговото премахване чрез багер. По делото безспорно се установява, че ответникът е запушил водопроводните тръби на втория етаж на процесния имот. Недоказани остават твърденията на Д.С., че е запушил тръбите, тъй като са довели до теч в ползвания от него първи етаж. Доказателство във връзка с липсата на водоснабдяване на втория етаж е и представения по делото контролен лист за осъществена от служители на „С.В.“ ЕАД проверка в имота, при която е установено, че към 09.01.2014г. водоподаването към втория етаж е прекъснато.

От приетата от първостепенния съд допълнителна съдебно – техническа експертиза се установява, че към момента на осъществяване на огледа вещото лице е констатирало, че процесното стълбище е ремонтирано и е годно за ползване и водоподаването до втория етаж е възстановено. Вещото лице сочи, че при посещение на имота не е налице допълнително поставена врата, която препятства влизането в имота, ползван от ищцата. Следва да се посочи, че при извършване на оглед върху имота е присъствал пълномощника на Л.В., който не е оспорил констатициите на експерта по отношение на актуалното състояние на сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК при постановяване на решение по същество на правния спор, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение нанесените от страна на ответника щети върху имота на Л.В. са отстранени напълно, поради което не е налице вреда, която да бъде репарирана чрез заплащане на обезщетение от страна на ответника, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден в тази част.

Съдът намира, че причинените от ответника щети върху имота ползван от ищцата макар и отстранени към настоящия момент са рефлектирали неблагоприятно върху правната сфера на въззивника в един продължителен период от време, през който страната е била възпрепятствана да ползва имота си лично или чрез трето лице, а именно сина си. От показанията на свидетелката М.Е. се установява, че многократно съсобствения имот е бил посещаван от Л.В. и нейния син, които не са могли да влязат в сградата, поради извършеното от Д.С. премахване на стълбище и поставяне на допълнителна врата. Свидетелката Е. сочи, че поради прекъснато водоподаване към втория етаж сина на ищцата е бил принуден да ползва санитарните помещения на своята съседка. Свидетелката разкрива, че поради ограничаване на достъпа до процесния имот, на жалбоподателката и сина й се наложило да започнат да живеят в друго жилище. Съдът намира, че действията на ответника са причинили на въззивника неудобства в значителна степен в един продължителен период от време.

Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/. Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания.

Увреждането е извършено по начин, който е довел до ограничаване на възможността ищцата да ползва имота си пълноценно лично и чрез трето лице в един продължителен период от време. Страната е била е възпрепятствана да вземе личните си вещи от имота, тъй като достъпа до последния бил изцяло ограничен. Жалбоподателката и сина й са били принудени в резултат на извършените от ответника действия да започнат да живеят в друго жилище. С оглед нанесените щети върху имота, ползван от Л.В., въззивникът сезирал правоохранителните органи с цел защита на накърнените си права и законни интереси. Съдът намира, че след съвкупен анализ на всички обстоятелства по делото свързани с извършване на противоправното деяние и причинените вреди, претендираното от Л.В. обезщетение в размер на 1000 лева е съобразено с нормата на чл. 52 ЗЗД и справедливо възмездява страната за претърпените неимуществени вреди, поради което предявеният иск в тази част е основателен.

Основателна се явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на законна лихва от датата на извършване на противоправните деяния, а именно 26.09.2013г. до окончателното изплащане на вземането. В тази връзка следва да бъде посочено, че претенцията за присъждане на обезщетение за забава от 01.01.2013 г. е неоснователна, тъй като от показанията на свидетеля И.В. се установява, че водоснабдяването е преустановено от 26.09.2013 г., а не както се твърди в исковата молба през месец януари 2013 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва да заплати сторените от въззивника разноски съобразно уважената част от иска, поради което в тежест на Д.С. следва да бъдат възложени направените от ищцата разноски за държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар за процесуалния представител на Л.В. пред първоинстанционния съд в размер общо на 334. 28 лева. С оглед направеното от въззиваемия възражение за прекомерност на претендирания от въззивника размер на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя за въззивното производство, на изследване съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК подлежи обстоятелството дали уговорения и заплатен хонорар отговаря на действителната правна и фактическа сложност на производството. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съотнесено към действителната правна и фактическа сложност на делото, която се определя от размера на процесното вземане, който възлиза на 3500 лева и извършените от процесуалния представител действия се явява прекомерно и следва да бъде намалено до сумата в размер на 475 лева съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция изчислено пропорционално на уважената част от исковата претенция възлиза на сумата в размер на 135.71 лева. С оглед изложеното въззиваемият следва да бъде осъден да заплати общо сумата в размер на 470 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковата претенция, а именно сумата в размер на 485.71 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждения за процесуално представителство пред въззивния съд.

Предвид материалният интерес по делото и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № III – 88 – 76/10.12.2015г., постановено по гр.д. № 40888/2014г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 88 състав, в частта с която предявеният иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен, КАТО ВМЕСТО ТОВА:

ОСЪЖДА Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,*** да заплати на Л.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност ищеца да ползва втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 68134.4328.8201.2, находяща се в гр. С.,*** за периода от 26.09.2013г. до 25.07.2014г., ведно със законна лихва върху сумата от 26.09.2013г. до окончателно й погасяване.

ОСЪЖДА Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,*** да заплати на Л.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата в размер на 470 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Л.Г.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Д.Р.С., ЕГН **********, с адрес в гр. С.,*** сумата в размер на 485.71 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № III – 88 – 76/10.12.2015г., постановено по гр.д. № 40888/2014г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 88 състав в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: