Решение по Гражданско дело 10940/2013г. Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. С., 09.09.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на десети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

при участието на секретаря Ц.Д.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 10940 по описа за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран със субективно съединени искове  с правно основание чл. 108  от ЗС и искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

Ищците А.Н.С., Х.Н.Ш., С.Н.С., С.Г.М., Е.С.А. и Е.С.С. (последните трима в качеството на процесуални правоприемници на Ц.И.М.), П.Б.Д. и И.Б.Д. поддържат твърдение, че притежавали в съсобственост недвижим имот, представляващ нива с площ от 1 299 кв. м. в м. „Азмата”, землището на кв. Д., С., с кадастрален идентификатор  № 68134.1945.122  от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., при съседи на имота: имот с кадастрален идентификатор № 68134.1945.401, имот с кадастрален идентификатор  № 68134.1945.189. Правото на собственост върху посочения имот, ищците твърдят да са придобили по силата на наследствено правоприемство – чрез наследяване по закон на З.А.В. и Е.А.С., а за С.Г.М., Е.С.А. и Е.С.С. и по право на заместване на Ц.И.М. и като последица от приключилата процедура по земеделска реституция на имота – с влязло в сила Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК В..                           Ответното дружество също претендирало да е собственик на процесния недвижим имот, тъй като формално легитимирало правата си с издаден в негова полза Констативен нотариален акт за собственост № 117, том VІ, рег. № 14605, дело № 1020 от 22.12.2006г., а при това и  владеело този имот, а в регистрите на АГКК имотът бил описан като собственост на „Н.Б.ф.” АД, макар че, със Заповед № КД-14-1/11.02.2011г. на изпълнителния директор на  АГКК, същият този имот бил отразен като спорен. Без да притежава правото на собственост върху процесния имот, ответникът упражнявал без правно основание фактическа власт върху него и неоснователно пречел на ищците да упражняват правото си на собственост. При изложените фактически твърдения, ищците претендират (с оглед направено пред СРС писмено уточнение от 18.03.2013г., потвърдено изрично в първото открито съдебно заседание пред СГС на 09.04.2015г.) за осъждане на ответника - да им предаде владението върху спорния недвижим имот с кад. идентификатор  № 68134.1945.122. С оглед правните последици от предявения ревандикационен иск срещу ответника, ищците претендират да бъде отменен и Констативен нотариален акт за собственост № 117, том VІ, рег. № 14605, дело № 1020 от 22.12.2006г. касателно процесния недвижим имот, от който ответникът неоснователно се ползвал, легитимирайки се като собственик на същия имот. При уважаването на иска, ищците претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Предявените искови претенции са оспорени от ответника „Н.Б.ф.” АД.                 Чрез процесуалните си представители, ответното дружество оспорва преди всичко надлежната материална легитимация на ищците, като сочи, че процесното Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК В., на което ищците основават правата си не приключвало реституционнната процедура, тъй като не индивидуализирало реституирания имот. При липсата на скица на имота, издадена от Техническата служба на общината, ревандикационният иск бил неоснователен. При това, самото Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК В. било нищожно на две самостоятелни основания: поради липса на компетентност на органа, който го е постановил (имотът бил отчужден по реда на закон, изключен от приложното поле на реституционните закони за земеделски имоти) и от незаконен състав, защото било подписано от едно и също лице - в качеството на председател и на секретар. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище, че притежавал изключително право на собственост върху  процесния недвижим имот, което било придобито при условията на §6, ал.6 от ЗППДОП. Ответникът не оспорва твърдението, че осъществява фактическа власт върху процесния недвижим имот, но при това твърди, че е осъществявал тази фактическа власт необезпокоявано, непрекъснато и явно в периода от 1997г. до предявяването на иска. С оглед последното от фактическите твърдения на ищеца, последният поддържа твърдение, при условията на евентуалност, че придобил процесния имот при условията на придобивна давност /в период от 10 години/ и прави възражение срещу претенциите на ищците в тази насока. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетата като доказателство Скица на поземлен имот № 16863/18.03.2013г. изд. от АГКК – С. /на л.11 от делото/ установява местонахождението и пространствените граници на процесния недвижим имот с кад. идентификатор  № 68134.1945.122., попадащ в урбанизирана градска територия.

Представения с исковата молба и приет като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 155, том І, рег. № 155, дело 138/1946 г. установява, че на 31.01.1946г. е извършена сделка за покупко- продажба на нива, намираща се в землището на с. Д., местността „Азната“  с площ от 7 ара, при съседи С.Н.А., Д.М., Л.К.А.. Страни по сделката са от една страна П.Б.А. (продавач) и от друга страна Е.Н.С. и З.И.М. (купувачи).

Съдържанието на прието като доказателство Решение № 216/22.11.1993г. на ПК Д., допълнено с Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК Община В., установява волеизявлението, с което споменатия орган за земеделска реституция се произнася позитивно по по заявлението за възстановяването на правото на собственост „на наследниците на З.А.В. и Е.А.С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: нива от 0,7 декара по нотариален акт, а по скица 1, 78 декара находяща се врегулация на в.з. „Габеро- Азната“ с. Д., представляваща имот № 116 от кад. Лист 660, 661, при граници: С.Н.А., Д.М., Л.К.А. и нива от 1, 300 декара в землището на с. Д., м. „Азмата“, част от имот № 116 в кад листове № 660, 661 от кадастрален план изработен през 1946г. и установен с нотариален акт № 155/1946г.“

Като доказателство по делото са приети Скица № СТ-94-И-131/18.10.2000г. изд. от Столична община Район „В.“ и Скица – копие от неодобрен кадастрален план на имот с пл. №116, която е издадена на 23.10.1992г.  Скиците са документи, съдържащи графична част, с оспорено от ответника съдържание, а заедно с други графични карти и техническа документация – тези два документа са обект на анализ от допуснатата съдебно- техническа експертиза (първоначална и повторна), чиито изводи ще бъдат обсъдени подробно по- долу.

Приетите като доказателства Заповед № РД- 57-201/06.06.2001г. на И.Д.О управител на Област С. и удостоверение от 27.06.2001г. с предмет – споменатата заповед се установява, че на основание Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК Община В., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на З.А.В. и на Е.А.С. - от актовите книги за държавна собственост е отписан АДС № 4613/13.04.1970 г. на Ройон „В.“, касаещ недвижим имот- нива с площ от 1300 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 660, 661 от 1946г. м. „Азмата“ в землището на с. Д..

Приетите като доказателства и неоспорени документи - Удостоверение за наследници на Е.А.С. с № 239А/05.03.1996г. изд. от Столична община, Район „Лозенец“, Удостоверение за наследници на И.М.В. с № 21/14.01.2002г. изд. от Столична община, Район „В.“ и Удостоверение за наследници на Ц.И.М. с № 1666/11.09.2014г. изд. от Столична община, Район „В.“ установяват, че ищците А.Н.С., Х.Н.Ш., С.Н.С., П.Б.Д. и И.Б.Д., С.Г.М., Е.С.А. и Е.С.С. (последните трима в качеството на наследници и на Ц.И.М.) са наследници по закон на З.А.В. и Е.А.С..

Като доказателства по делото са представени от ответника и приети следните документи: Схематична карта на гр. С., според Градоустройствен план от 1938г.; Писмо от 13.09.1946г. на Архитектурно- градоустройствена дирекция, Протокол към Заповед № 13328/31.07.1948г. на Председател на СГНС, Скица към Указ № 973/20.12.1949г, Заповед № 2139/19.04.1948г. на МКСБ, Акт за държавна собственост № 4752/29.09.1952г., извлечение от списък, публикуван във в. „Известия“ бл.71/1959г., Акт за държавна собственост № 4613/13.04.1970г., Заповед № 1230/1972г. на Зам министър на МАБ с извлечение от кадастрален и регулационен план, одобрен с тази заповед; Оценка на ДМА на СИФ „Б.“ от 1992г., Разпореждане от 18.01.1995г. за създаване на „Б. Ф.“ ЕАД, РМС № 9/29.07.2002г., Акт за държавна собственост № 3342/18.02.2003г, препис от счетоводна документация на ДП „Българска кинематография“, План за национален киноцентър от 1951г.,  Заповед РД 09-417/13.12.1999г., Заповед РД 09-36/06.02.2001г., Заповед РД 09-323/13.10.1999г. Заповед РД 09-303/22.08.2002г., на Министъра на културата, РМС № 527 от 04.07.2001г., Уведомление с рег. № 22-10-1905-1/23.02.2011г. на АГКК; Заповед № РД -02-14-1633/07.12.1998г. на МРРБ, които установяват преки и косвени данни  за градоустройствения статут на терена на местността, в която се твърди да се намира на процесния недвижим имот преди постановяване на решението за земеделска реституция и са обект на анализ от допуснатите съдебно- техническа и съдебно- счетоводни екпертизи.

В хода на делото е изслушана първоначална съдебно- техническа експертиза, с приложена към нея скица. Становището на вещото лице А.Ж.К. мотивира следните правнозначими за спора изводи:

·         Процесният недвижим имот  е идентичен с имот пл. № 122, кад листове 660, 661. В НАГ не се установява наличие на данни за включване на имота в регулация;

·         Терен, който е одобрен за отчуждаване с цел изграждане на Национален киноцентър е утвърден с Указ № 973/1949г. на НС, в граници, включващи процесния имот;

·         С.З № 2149/1948г. на Министъра на строителството е утвърден подробния регулационен план, съобразно общия регулационен план на  Ф.ов център- Българска кинематография;

·         Процесният имот попада в границите на терен, който е предвиден за обществени нужди с Общ устройствен план от 1961г., а имотите в землищата на Б. и Д. имат характеристиките на терени с особено народостопанско значение по см. На ЗПИНМ от 1973г.;

·         За масива от земи, който е определен и отчужден за изграждане на национален киноцентър има регулационен план, който е одобрен със Заповед № 1230/15.07.1972г. на МАБ, а процеснияти имот попада в терена, който е отчужден за изграждане на Национален киноцентър;

·         Мероприятията, предвидени за изграждане на Национален киноцентър са изпълнени, като са налице наземни сгради, комуникации и съоръжения / снимачни площадки, обслужващи територии, елементи на техническа и инженерна инфраструктура и озеленяване в целия терен.

·         След отчуждаването на процесния имот, той загубва своя самостоятелен статут и е включев в общия масив на киноцентъра до 2001г.;

·         Процесният имот попада в терена, отреден за Национален киноцентър съгласно АДС № 4613/1970г.

В хода на делото е изслушана повторна съдебно- техническа експертиза, с приложена към нея скица. Становището на вещото лице доц д-р В.К. /геодезия/ мотивира следните правнозначими за спора изводи:

·         Налице е идентичност между Процесният недвижим имот с кадастрален идентификатор  № 68134.1945.122  от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. и имот пл. № 122, кад листове 660, 661.

·         Законът за одобрение на общ градоустройствен план на С., обн. на 05.04.1941г. (по т.нар. План „М.“) предвижда присъединяването на нови територии към урбанизираните територии на града; В НАГ не се установява наличие на данни за включване на конкретния имот в регулация, понеже т.нар. План „М.“ не се съхранява там, но териториите, в които попада процесния имот са без съмнение присъединени към урбанизираната територия според споменатия план и това е видно от очертанията на т.нар. „зелени клинове“ по плана;

·         Терен, одобрен за отчуждаване с цел изграждане на Национален киноцентър е утвърден с Указ № 973/1949г. на НС, в който влиза и процесния имот;

·         Решението на Градоустройствения съвет ва Временната управа на Столична голяма община от 29.08.1946г. по Протокол №22 т.1 касае терени, обхващащи местностите“Габеро“, „Равен герен“, „Жевовица“ и „Манастирска нива“, а процесния имот попада в генплана на Киноцентъра;

·         Процесният имот попада в границите на терен от 1118 дка, който е предвиден за обществени нужди с Общ устройствен план от 1961г., а имотите в землищата на Б. и Д. имат характеристиките на терени с особено народостопанско значение по см. На ЗПИНМ от 1973г.;

·         За масива от земи, който е определен и отчужден за изграждане на национален киноцентър има регулационен план, който е одобрен със Заповед № 1230/15.07.1972г. на МАБ, а процеснияти имот попада в терена, който е отчужден за изграждане на Национален киноцентър; За масива от земи, включени в Националния киноцентър са извършени общо 26 броя регулационни мероприятия до 2007г. (посочени в съдържанието на самото заключение).

·         Мероприятията, предвидени за изграждане на Национален киноцентър са изпълнени, като са налице наземни сгради, комуникации и съоръжения / снимачни площадки, обслужващи територии, елементи на техническа и инженерна инфраструктура и озеленяване в целия терен.

·         След отчуждаването на процесния имот, той загубва своя самостоятелен статут и е включев в общия масив на киноцентъра до 2001г.;

·         Процесният имот попада в терена, отреден за Национален киноцентър съгласно АДС № 4613/1970г.

·         Процесният имот попада в терена, който е обект на Заповед РД 09-417/13.12.1999г. на Министъра на културата и в рамките на терена, който е актуван с Акт за държавна собственост № 3342/18.02.2003г.

Като писмени доказателства по делото са приети и други преписи от документи, касаещи съдебни производства различни от настоящото, документи, касаещи трети за производството лица, които доказателства съдът не обсъжда подробно, доколкото приема, че те не са пряко относими към предмета на спора, нямат обвързваща съда сила на пресъдено нещо и не могат да послужат като писмени доказателства за подлежащи на установяване факти.

Оспорените от ответника скици /документи с графична част/, относно процесния недвижим имот, съдът цени, като отчита тяхната специфична същност и възприема с оглед изводите на допуснатите и изслушани заключения на съдебно- техническата експертиза. Споменатите документи, съдът кредитира – но само в частта, която не противоречи на заключенията на съдебно- техническата експертиза.

Заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице И.Й. мотивира извода, че описаните в счетоводните документи на ответника ДМА не могат да бъдат идентифицирани като конкретни недвижими имоти за целите на настоящото производство, тъй като критерия на описанието им е различен и произтича от тяхната материална стойност, а не според техните кадастрални идентификационни данни.

В дадените пред съда показания, свидетелят З.А.М. заявява, че имал преки впечатления от имотите в землището на бившето с. Д., понеже бил роден там. Според представите на свидетеля, имотите в това землище били земеделски, защото се обработвали по такъв начин и били засаждани със земеделски култури. Свидетелят можел да идентифицира процесния имот, тъй като имал спомен за него и описма местонахождението му зад ограда на Киноцентъра. Преди 10 години имотът бил „обрасъл“ с растителност. Свидетелят си спомнял, че през 1958г. процесния имот бил включен в ТКЗС, но уточнява, че нямал „преки спомени“ за имота, защото по това време интересите му били насочени към различни други цели (а не към имота), а „общи впечатления“ за всички имоти в землището. Свидетелят не е виждал собствениците на процесния имот да го внасят в ТКЗС, но предполага, че са сторили това. Свидетелят познавал ищците и техните наследодатели, понеже бил председател на обществена организация за възстановяване на земите.

 В дадените пред съда показания, свидетелят Л.Т.Л. заявява, че имал преки впечатления от имотите, включени в границите на Киноцентъра, тъй като бил в трудово правоотношение с организациите, които осъществявали Ф.опроизводство там. Според свидетеля, границите на киноцентъра, обхващащи процесния имот не били променяни във времето. Имотът бил заграден с метална ограда, а в частта на процесния имот били построени пиротехнически складове и обслужваща инфраструктура. Спецификата на инфраструктурата според свидетеля била съобразена с особеното предназначение на сградите- теренът бил празен и незастроен, но поддържан и използван.

В дадените пред съда показания, свидетелят Т.С.Н. заявява, че имал преки впечатления от имотите включени в границите на Киноцентъра, тъй като бил в трудово правоотношение с организациите, които осъществявали Ф.опроизводство там. Свидетелят имал непосредствени впечатления от поставянето на оградата на имотите, което било осъществено на два етапа, между 1980 и 1985г. Процесният терен, върху който били построени т.тар. „погреби“ т.е. складове за реквизит на пиротехнически изделия се намирал в източната и югоизточната част от имота на Киноцентъра. Построенана в него инфраструктура и оградата не били изменяни или премествани от 80 години на 20 век. Сградите били използвани със същото предназначение.

В дадените пред съда показания, свидетелят А.Й.А. заявява, че имал преки впечатления от имотите в землището на бившето с. Д., понеже бил роден там. При това, свидетелят бил роднина на ищците и знаел, че делото се води за терен- празно място, която преди било собственост на лелите му З. и Е.. Според впечатленията на свидетеля, споменатия имот бил обработван от лелите на свидетеля до колективизацията през 1967-68 година. Свидетелят помни, че върху имота били засаждани царевица, ягоди. Свидетелят също бил на работа в Киноцентъра и имал преки наблюдения върху имота, който попадал в голямата си част зад оградата на центъра. Друга част от имота било отнета от прокарания път. Свидетелят не е обработвал лично имота, поради младата си възраст, но знаел, че майка му е ходила да помага при обработването на имота на собствениците- неговите лели. Свидетелят не може да посочи кога за последен път е посещавал Киноцентъра, но заявява, че оградата му е изградена от тЕ. мрежа на бетонни колове. В попадащата зад оградата част от имота била построена „къща“, а останалата част била празна. Свидетелят разбрал, че в къщата се съхраняват взривни материали, тъй като имало охрана.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС;

Предмет на спора е заявеното от ищците право да осъществят фактическа власт върху процесния имот, в рамките на правомощията на сложното субективно право на собственост, което те претендират да притежават в своя патримониум.

Разрешаването на процесния спор по предявените субективно съединени ревандикационни искове е обусловено от преценката на съда – на първо място: дали ищците действително притежават в патримониума си заявеното от тях субективно право на собственост върху процесния недвижим имот (чиято защите е предмет на претенцията), а ако го притежават - дали не са го изгубили или могат успешно да го противопоставят на ответника, с оглед на заявените от последния самостоятелни права върху имота, които по твърденията му изключвали правата на ищците.

С оглед правното естество на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, следва да се отбележи, че  преди всичко ищците следва да установят надлежната си активна материална легитимация, като докажат надлежно осъществяването на заявеното от тях правопораждащо основание: земеделска реституция и наследяване по закон от реституционните собственици.

Едва след установяването на надлежната материална легитимация на ищците, съдът ще трябва да разгледа подробно релевираните от ответника основания за съществуване на самостоятелно право върху имота - изключващо правото на ищците, а респ. в този контекст съдът е длъжен да разгледа и направеното при условията на евентуалност възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност върху имота.

За преценка на основателността на ревандикационния иск следва да бъде установено, дали към момента на приключване на устните състезания по делото - ответника осъществява фактическа власт върху процесния имот, но по отношение на това конкретно твърдение на ищците – съдът констатира още в хода на съдебното дирене, че между страните няма спор.

Анализът на събраните по делото писмени доказателства обоснова извода, че ищците не могат да се легитимират като носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот. Този извод определя предявените субективно съединени искове като ДОПУСТИМИ, но НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следните съображения:

Ищците основават претендираното от тях право на собственост на наследствено правоприемство от З. В. и Е. С. и на правните последици от влязло в сила реституционно Решение № 216/22.11.1993г. на ПК Д., допълнено с Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК Община В., което е постановено на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. А решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие /виж ТР №1/1997г. по гр.д. № 11/1997г. на ОСГК на ВКС/, но само ако са действителни и законосъобразни.

При разглеждане на надлежно повдигнатия от ответника преюдициален въпрос относно правните последици от цит. по- горе решения на поземлената комисия за материалната легитимация на ищците, съдът съобрази трайно възприетото становище в задължителната практика на ВКС, че когато съдът се произнася по иск за собственост върху земеделски имот, той е длъжен да прецени и по пътя на косвения контрол, дали са били налице условията за връщане на земята с решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността (напр. в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 741 от 07.01.2011 г. по гр.д. № 1971/2009 г., ІV Г. О. на на ВКС).

В тази насока, при условията на чл. 17, ал.2 от ГПК, настоящият състав на съда е длъжен да разгледа последователно наведените от ответника възражения за нищожност поради нарушение във формата, нищожност поради материална некомпетентноскт  и за материална незаконосъобразност на реституционния акт а в случая - на влязло в сила Решение № 216/22.11.1993г. на ПК Д., допълнено с Решение № 8164/18.12.2000г. на ПК Община В., на чието правно действие ищците основават правата си.                              В проведеното реституционно производство, не е участвал ответника по процесния ревандикационен иск, поради което този ответник не е обвързан от правните последици на реституционния акт. Когато последния е материално незаконосъобразен, ответникът по ревандикационния иск има право да се защити в гражданския процес, в който му се противопоставят вещните права, придобити въз основа правните последици на реституцията и в тази връзка разполага с възможността да направи в исковия процес възражение за липса на законови изисквания за допустимост на реституцията. Гражданският съд, който е сезиран с разрешаване на спора е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно (след преценка на материалната законосъобразност на акта за възстановяване правото на собственост) - да отхвърли предявения иск за собственост. При обсъждане на наведените от ответника възражения и след като съобрази становището на ищците и събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи по преюдициалните въпроси:

Неоснователни са наведените от ответника доводи за порок, свързан с формата на акта и произтичащ от състава на поземлената комисия, която е подписала решението.  Твърди се от ответника, че това решение било постановено от незаконен състав на издалия то колегиален орган, но този довод не може да бъде споделен. Съставът на поземлената комисия, която е постановила процесното Решение № 8164/18.12.2000г. е бил съобразен с разпоредбата на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в редакцията с последни изменения към ДВ, бр. 113 от 1999 г. и това е видно от самото съдържание на споменатото решение, постановено и подписано от председател, зам. председател, секретар и четен брой членове на колегиялния орган. Твърдението, че едно и също лице е положило подписи срещу „председател“ и „секретар“ е неоснователно, доколкото такъв факт не се установи. Действително, споменатото решение на поземлената комисия не съдържа изрично обозначение за професионалната квалификация на отделните членове на постановилата го поземлена комисия, поради което не може да бъде установено съответствие (респ. несъответствие) с изискванията на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в ред. ДВ бр.5/13.05.1995г. При това обаче, съдът счита, че професионалната квалификация на отделните членове на колегиалния орган или липсата на такава не може да се приравни на материална некомпетентност на самия орган да издава процесния административен акт.

В конкретния случай обаче, съдът намира за основателно второто от наведените от ответника възражения -  след анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства се налага извода, че реституционният акт, на който ищците основават правата си, не е породил желаните от тях правни последици, понеже не са били налице нормативно предвидените условия за възстановяване на правото на собственост върху процесната бивша земеделска земя, в реални граници.

Този извод се налага, доколкото събраните в хода на съдебното дирене доказателства мотивират извод, че от 1946 година, от когато датира и ангажирания като доказателство от ищците Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 155, том І, рег. № 155, дело 138/1946 г. от 31.01.1946 - процесният недвижим имот е загубил предназначението си на земеделска земя, защото по силата на Решение по протокол № 22 от 29.08.1946г. на Градоустройствения съвет при Столична голяма община е бил включен в урбанизираната (градска) територия т.е. в границата на населено място. Следователно, още преди момента на колективизацията на земеделските земи, която е основание за земеделската реституция по реда на ЗСПЗЗ, процесният имот вече не е бил земеделска земя по предназначение и възстановяването му не би могло да бъде извършено по реда на ЗСПЗЗ и от предвидения в този закон орган.

Впрочем, показанията на разпитаните свидетели на ищците - А. и М. никак не опровергават споменатите изводи, тъй като тези показания са опосредствени и не могат да бъдат кредитирани от една страна поради ранната възраст на свидетелите към момента на настъпване на правно релевантните факти (колективизацията на земеделските земи в землището на с. Д.), а от друга страна- поради очевидната заинтересованост на свидетелите от изхода на делото - с оглед особеното им качество на лица, ангажирани в процеса на възстановяване на собствеността върху земи в района на бившето с. Д. за единия свидетел, респ. на близка родствена връзка с ищците за другия свидетел.

Независимо от изложения по- горе довод т.е. дори да се възприеме тезата на ищците, която е подкрепена и от показанията на ангажираните от тях двама свидетели, че имотът е бил земеделска земя, обработвана от наседодателите им – то изслушаните съдебно- технически експертизи категорично установиха, че към момента на извършване на земеделската реституция през 2000г., процесният имот се намира в урбанизирана територия на гр. С., а върху него е фактически реализирано мероприятието, за което той е бил отреден – налице са надземни постройки, комуникации и съоръжения по целия терен (виж отговор на въпр. № 4 от от заключението на първоначалната СТЕ и отговор на въпрос ІІ.6 от заключението на повторна СТЕ), който попада в технологичната територия на Национален киноцентър т.е. на реализираното отчуждително мероприятие (виж отговори на въпр. № 7 и 8 от заключението на първоначалната СТЕ и отговори на въпр. № ІІ. 7 и ІІ. 8 от заключението на повторната СТЕ). Съвкупната преценка на доказателствата (вкл. писмените доказателства и непротиворечивите заключения на  първоначалната и повторната съдебно- техническа експертиза) сочи, че без всяко съмнение, в технологичната площ на киноцентъра се включва и територията на претендирания от ищците недвижим имот. Разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ обаче, регламентира изрична забрана за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, намиращи се в строителните граници на населените места (урбанизирани територии), върху които е извършено застрояване или са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността в реални граници. При това, константната съдебна практика е приела, че под застрояване следва да се разбира и осъществяване на комплекс от строителни дейности, извършени от държавата, от общините, респ. от ползвателите на имотите.

Отнесени към процесния спор, направените по- горе изводи сочат, че самото мероприятие, за което е било извършено отчуждаването през 1946 г. предвижда изграждане на цялостен комплекс от строителни дейности с общо предназначение. Ето защо - макар процесния имот да не е плътно застроен със сгради (в него се намира склад със специално предназначение), той очевидно е обособена технологично част от споменатия устройствен комплекс за дейности на кинематографията. След извършеното комплексно застрояване, имотите, попадащи в Зона ІІ- Технологична територия на Националния киноцентър (между които и процесния – виж подробно отговора на въпр. № ІІ. 7 от заключението на повторната СТЕ) са изгубили характера си на земеделска земя и това обстоятелство представлява пречка за реституция на земите в реални граници към 2000 година.

Възстановявайки собствеността върху процесния имот именно в реални граници, поземлената комисия не е съобразила решението си с изискванията на материалния закон – чл. 10б ЗСПЗЗ.

Действително, няма спор, че процесният имот е бил деактуван като държавна собственост с приета като доказателство заповед на областния управител на Област С., но деактуването е било извършено единствено на основание посоченото по- горе Решение № 8164/ 18.12.2000г. на Поземлена комисия Д.. В административното производство по деактуване на имота ответникът не е участвал и поради това, не е обвързан от правните му последици.

В заключение на изложеното, следва да се посочи изрично, че при разрешаване на настоящия правен спор, съдът не е обвързан от правните последици на незаконосъобразното процесно Решение № 8164/18.12.2000г. на Поземлена комисия Д. и не следва да ги зачита като източник на материална легитимация на ищците. По тези съображения, ищците не могат да се легитимират като собственици на описания в исковата молба недвижим имот по наследство и по силата на земеделска реституция.

При изложения по- горе извод, съдът не следва да обсъжда пасивната материална легитимация на ответника, нито направеното от него възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния имот. Категоричния извод за липсата на активна материална легитимация на ищците, в качеството им на собственици на процесния имот, мотивира заключителния извод, че предявеният от тях ревандикационен иск срещу ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на направените съдебни разноски;

С оглед изхода на спора, ответникът има право да получи направените от него разноски, които са съизмерими с възнаграждение за процесуално представителство и разноски по събиране на доказателства. Тъй като ответникът не представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът, след като съобрази доказателствата за действителния размер на направените разноски, намира че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 1050 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

            ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.С. с ЕГН **********, от Х.Н.Ш. с ЕГН **********, от С.Н.С. с ЕГН **********, от П.Б.Д. с ЕГН **********, от И.Б.Д. с ЕГН **********, от С.Г.М. с ЕГН **********, от Е.С.А. с ЕГН ********** и от Е.С.С. с ЕГН **********, всички със съдебен адресат- Адвокатско дружество „С., В., Д., Д.“ със седалище-***, срещу „Н.Б.Ф.“ АД с ЕИК ********* и седалище ***, м. „Киноцентър“, Район „В.“, субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС - за предаване владението върху недвижим имот: представляващ нива с площ от 1 299 кв. м. ис местонахождение в м. „Азмата”, землището на кв. Д., С., с кадастрален идентификатор  № 68134.1945.122  от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., при съседи на имота: имот с кадастрален идентификатор № 68134.1945.401, имот с кадастрален идентификатор  № 68134.1945.189., както и направеното искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК - за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост № 117, том VІ, рег. № 14605, дело № 1020 от 22.12.2006г. касателно процесния недвижим имот.

ОСЪЖДА ищците А.Н.С. с ЕГН **********, Х.Н.Ш. с ЕГН **********, С.Н.С. с ЕГН **********, П.Б.Д. с ЕГН **********, И.Б.Д. с ЕГН **********, С.Г.М. с ЕГН **********, Е.С.А. с ЕГН ********** и Е.С.С. с ЕГН **********, да заплатят общо на ответника „Н.Б.Ф.“ АД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляващи съдебни разноски, направени по делото пред Софийски градски съд.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд С., в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                      

СЪДИЯ: