Решение по Гражданско дело 3889/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                          12.10.2015г.                                   Град     С.

                                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                              Първо ГО, 15 състав

На тридесети септември                                                                     Година  2016

                                                                                                                                                            

В публичното заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА 

                                                                             

Секретар: Д.Ц.       

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3889 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по искова молба от К.Д.Г., с която е предявен срещу „Б.“ ЕООД и Н.П.К.     иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко-продажба на апартамент №24, находящ се в гр. *************, оформен в нотариален акт №151, том I, рег. №7355, дело №147 от 2012г. на нотариус П. П., с рег. №157 и район на действие СГС. Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник в качеството на изпълнител по договор за изработка на идеен проект за разработване на интегрирана система за резервации на спортни, културни и бизнес обекти от 15.01. 2010г., по който е останало незаплатено договореното възнаграждение от 250 000 лева, въпреки настъпването на падежа на това вземане. Длъжникът извършил увреждащото кредитора действие, като прехвърлил на втория ответник единственото притежавано от дружеството недвижимо имущество – гореописания имот. И двете страни знаели за увреждането, предвид вписаната върху имота възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на ищеца срещу първия ответник за сумата от 150 000 лева – част от вземане в общ размер на 250 000 лева, представляващо възнаграждение по договор за изработка на идеен проект за разработване на интегрирана система  за резервация на спортни, културни и бизнес обекти от 15.01.2012г. Алтернативно, счита, че процесната продажба има привиден характер, т.к. е сключена на цена в размер на 40 000 лева, при данъчна оценка на имота 181 296.80 лева, като за частта над продажната цена, сделката има безвъзмезден характер, в който случай знание на другата страна по нея – приобретателя, втория ответник - не се изисква.  Ето защо моли съдът да обяви сделката за относително недействителна спрямо него. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

            Ответниците оспорват иска. „Б.“ ЕООД излага, че искът е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, т.к. за част от твърдяното вземане в размер на 150 000 лева е вписана обезпечителна възбрана върху недвижимия имот – предмет на атакуваната сделка и при евентуален осъдителен съдебен акт по обезпечения иск същата сделка ще е недействителна спрямо ищеца. За останалата част от вземането в размер на 98 950 лева ищецът бил загубил качеството си на кредитор, т.к. е цедирал тази част от вземането на трети лица. Твърди, че ищецът няма качеството кредитор, т.к. не е сключвал с него твърдения договор за изработка и не му дължи на каквото и да било правно основание сумата от 250 000 лева. Поддържа също, че атакуваната сделка не уврежда интересите на ищеца, предвид наложената възбрана върху имота към момента на сключване на сделката за сумата от 150 000 лева и цедирането на останалата част от вземането. Това обуславяло липсата на съзнание за увреждане на ищеца и у двамата ответници.

Ответникът К. изцялооспорва предявения иск, като поддържа, че не е увреждал ищеца, не е знаел за увреждане на кредитори на съдоговорителя си по атакуваната сделка  на негови кредитори, не е знаел за вземане на ищеца към ответника към момента на атакуваната сделка, не е знаел за вписани претенции, обезпечителни заповеди и др.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

С определение №2160/24.06.2016. на САС по ч.гр. д. №1507 по описа на съда за 2016г. съдът е приел, че предявеният иск е допустим и е дал задължителни указания на настоящия състав относно разглеждането му по същество.

Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД – във фактическия състав на който вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие. Фактическият състав на предявения конститутивен иск включва два елемента: обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора: ищецът да е носител на вземане и атакуваното действие да го уврежда и 2) субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение – знание за увреждането у длъжника и у лицето, с което е договарял.

По делото е представен процесния договор за изработка на идеен проект за разработване на интегрирана система за резервации на спортни, културни и бизнес обекти, сключен между „Б.“ ЕООД и К.Д.Г. на 15.01.2010г. От същия е видно, че ищецът се е задължил да изработи посочения идеен проект в срок до 15.04.2010г. , а ответникът – да му заплати възнаграждение в размер на 250 000 лева в срок не по-късно от 20 дни от предаването на идейния проект. Представен е приемо-предавател протокол от 15.04.2010г., двустранно подписан от ищеца и първия ответник, като за „Б.“ ООД протоколът е подписан от пълномощника С.С.С., от който се установява, че изпълнителят по договора е предал на възложителя предмета на изработката – идеен проект с гореопосоченото съдържание. Представено е пълномощно от Л.П. – управител на „Б.“ ООД, нотариално заверено на 12.02.2008г., с което С.С. е упълномощена да представлява „Б.“ ЕООД, като се счита за генерален пълномощник на управителя на дружеството с правото да упражнява всички негови права и да изпълнява задълженията му като управител. Изрично в съдебно заседание ответното дружество заявява, че не оспорва автентичността на подписа на управителя П., положен в пълномощното, поради което по отношение на същото не е открита процедура по оспорване автентичността му по реда на чл.193 от ГПК. Ето защо съдът приема от правна страна, че С.С. валидно е представлявала управителя на дружеството при подписването на горепосочения приемо-предавателен протокол относно идейния проект, предмет на договора за изработка. По делото е приета като доказателство и покана от К.Г. до „Б.“ ООД за плащане на уговорената цена по договора, връчена на С.С. на 30.12.2010г. Между страните е безспорно наличието на вписана възбрана върху недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, за обезпечаване на иска, предявен от ищеца срещу първия ответник за осъждането му да му плати сумата от 150 000 лева – част от дължимото му възнаграждение по договор за изработка от 15.01.2010г. Във връзка с твърденията на първия ответник за цедиране на необезпечената част от вземането на трети лица, по делото за приети и неоспорени по чл.193 от ГПК писмени доказателства – договори за прехвърляне на вземания, сключени от ищеца, какво следва: с Ф. ЕООД от 18.03.2012г.; с Х. ЕООД от 23.03.2012г.; с П. ЕООД от 21.03.2012г.; Анекс от 22.03.2011г. с Ф. ЕООД и Анекс от 25.05.2012г. със същото дружество, с който договорът за цесия е прекратен; Анекс от 23.03.2012г. с Х. ЕООД и допълнително споразумение от 20.04.2012г., с което договорът за цесия е прекратен; допълнително споразумение о 23.03.2012г. и спогодба от 29.06.2012г. с „П.“ ЕООД, с която договорът за цесия е прекратен.

От приетото и неоспорено от страните основно и две допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице П.Д. се установява следното: Извършена е проверка в счетоводствата на дружествата „П.“ ЕООД, „Х.“ ЕООД, „П.К.“ ЕООД и „Ф.С.“ ЕООД. Същите са водени редовно и съобразно изикванията на Закона за счетоводството. От извършената проверка се установява, че в счетоводството на „П.“ ЕООД е осчетоводен договор от 16.03.2012г. за цесия на вземане в размер на 50 000 лева от „Б.“ ЕООД, с цена 5 000 лева – платена и осчетоводена от дружеството, издадени са РКО за платената на два пъти цена – съответно за 1000 и 4000 лева. По същата счетоводна сметка по аналитична партида на К.Г., са начислени и други задължения в общ размер на 1890 лв., но тяхното заплащане също е отразено, така че по сметката няма крайно салдо. Към 31.12.2012г.по счетоводна сметка „Други дебитори“ сумата от 50 000 лева фигурира като крайна наличност, представляваща нереализирано вземане на „П.“ ЕООД към „Б.“ ЕООД. В счетоводството на „Х.“ ЕООД също е отразен договор за цесия на вземане в размер на 24 950 лева при заплащане на цена от 2495 лв., от което 1000 лв. са осчетоводени като платени на К. Г. с разходен касов ордер. Чрез сторниране е отразено прекратяването на договор за цесия, а сумата от 1000 лв. е отразена с ПКО от 20.04.2012г. като платена от Г. въз основа на „развален договор за цесия“. В счетоводството на „Ф.С.“ ЕООД е отразен договор за цесия на вземане в размер на 24 950 лв. от 18.03.2012г. при заплащане на цена от 2 500 лева, от които 1200 лв. са платени на К. Г. с РКО от 18.03.2012г. Същата сума е отразена с ПКО от 25.04.2012г. като платена от Г. на дружеството, въз основа на „развален договор за цесия“. Сумата от 2500 лева като цена по договора е отразена като сторнирана по аналитичната партида на К. Г., поради прекратяването на договора за цесия. В счетоводството на „П.К.“ ЕООД са отразени два договора за цесия на вземане от К.Г. – от 21.03.2012г. за вземане в размер на 24 950 лева, също прекратен със спогодба от 29.06.2012г., като сторнирането на договора е отразено в счетоводството на дружеството на същата дата; и от 06.06.2012г. за вземане в размер на 24000 лева с цена на договора на 2000 лева, платена на К. Г. на 06.06.2012г. с РКО и редовно осчетоводена по кредита на сметката. Към 31.12.2012г. по счетодната сметка на дружеството „Други дебитори“ сумата от 24 000 лева фигурира като нереализрано вземане на „П.К.“ ЕООД от „Б.“ ЕООД.

В приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“, в Таблица №3 „Авторски и лицензионни възнаграждения“ на годишната данъчна декларация на К.Г. за 2012г. за отразени получените възнаграждения по договорите за прехвърляне на вземания в общ размер на 7 000 лева – 5000 лева по договора с „П.“ ЕООД от 16.03.2012г. и 2000 лева по договора с „П.К.“ ЕООД от 06.06.2012г. Посочени са и получени възнагражения по договори за цесия с предмет част от лихвите върху вземането, чиято главница е предмет на твърдяното кредиторово вземане по настоящото дело, които съдът не обсъжда, т.к. са неотносими към подлежащите на доказване факти в процеса. От допълнителните заключения на ССчЕ се установява, че първият ответник разполага с 4 банкови сметки в „ПИБ“ АД, по които общо блокираните суми са в размер на 346 876,57 лв., от които 24 000 лв. въз основа на обезпечителна заповед от 27.03.2012г., издадена по молба на К. Г.. Общата наличност по четирите сметки към 13.01.2015г., върху които са наложени запори е в размер на 0.07 лв.

По делото също така е приет договор за покупко –продажа на търговско предприятие, сключен между „Б.“ ООД и „М.Е.“ ООД на 25.02.2011г., с който е извършено прехвърляне на търговското предприятие за производствена дейност на „Б.“ ООД, обособено от търговското му предприятие, в което се включват подробно описани в договора права, задължения и фактически отношения, като задълженията са описани в приложение към договора и в него не фигурира процесното.

На първо място, страните спорят налице ли е качеството кредитор у ищеца. В акта си от 22.12.2015г. съдът вече е посочил защо приема за установен този елемент от фактическия състав на иска, като за пълнота на мотивите на настоящия акт, съдът намира, че следва повторно да обоснове правните си изводи.

В производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД установяването на вземането на кредитора не се ползва със сила на пресъдено нещо. Това е така, т.к. правоотношението, от което същото произтича, не става част от предмета на делото, освен ако страните не предприемат съответните процесуални действия по включването му в предмета, като например ако същото бъде предявено в същия процес. Задължителната за настоящия съд  практика на ВКС приема в Решение № 552/15.07.2010г. по гр. д. №171/2009г., IV ГО и в Решение № 328/23.04.2010г. по гр. д. №879/2009г., III ГО, че в производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено или отпадне, непротивопоставимостта на извършеното от ответника действие спрямо кредитора губи смисъл. Ето защо кредиторът има задача да установи това си качество само като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си. В Решение №639/06.10.2010г. по гр. д. №754/2009г. , IV ГО на ВКС е прието, че съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, освен ако то е отречено с влязло в сила решение. Ето защо съдът приема, че независимо от констатациите на ССчЕ, които налагат извода, че част от вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, към момента на оспорената сделка е било цедирано на трети лица по горепосочените два договора за цесия, които не са били прекратени, ищецът е доказал качеството си на кредитор като материална предпоставка за процеса по Павловия иск.

Вторият елемент от обективна страна на иска по чл.135 от ЗЗД се установява от приетия по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот по реда на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове №151, том I, рег. №7355, дело №147 от 2012г. на нотариус М. Г.. С посочения нот. акт „Б.“ ЕООД продава на Н.К. собствения на дружеството недвижим имот, представляващ апартамент №24 находящ се в гр. **********. В т.2 от нотариалния акт представляващият продавача е декларирал, че върху имота има вписана възбрана от 29.02.2012г. Действието по разпореждане с имот-собственост на длъжника, винаги е увреждащо кредитора действие, когато засяга права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. - Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. на ІІІ ГО на ВКС и др. Дори в случаите, когато сделката е възмездна и срещу имота е получена действителната цена, е налице затруднено удовлетворение на кредитора, тъй като макар и продажбата на имот на длъжника по действителната цена да не намалява имуществото му, получената парична сума може да не е налице, поради което кредиторът не може да се удовлетвори от същата. Още повече, че в конкретния случай, имотът е продаден за сумата от 40 000 лева при данъчна оценка, съгласно посоченото в самия нотариален акт 181 296,80 лв. Възраженията, направени от ответника „Б.“ ЕООД  в последното по делото заседание относно това, че имотът, предмет на процесната сделка е понастоящем върнат в патримониума му от втория ответник, както и представените в тази връзка доказателства, са неотносими към спора, поради което съдът не ги обсъжда.

Субективният елемент на фактическият състав на иска по чл.135  от ЗЗД при атакувана възмездна сделка предполага доказването на знание за увреждането както у длъжника, така и у неговия съдоговорител – т.е. и у двамата ответници. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Според Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV ГО на ВКС длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. Знанието на третото лице се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си.

Очевидно е, че доколкото към момента на сключването на атакуваната сделка, длъжникът е знаел, че има кредитор, то сключването й затруднява неговото удовлетворяване, предвид изложеното по-горе. А предвид упоменаването в самия нотариален акт, с който е сключена процесната сделка на вписаната възбрана, която обезпечава част от вземането на същия кредитор, който е и ищец по настоящото дело, съдът намира, че следва да се приеме за доказано и знанието на втория ответник, че продавачът на недвижимия имот има кредитор и сключването на сделката затруднява удовлетворяването му. Възраженията на ответника К., че не е знаел за никакви претенции на кредитори и обезпечителни заповеди, са неоснователни предвид публичността на извършеното вписване на горепосочената възбрана, изрично посочена и в процесния нотариален акт. Ето защо, съдът приема, че и субективният елемент от фактическия състав на иска също е доказан, при което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, възлизащи на сума в размер на 17 850, 59 лв. Възраженията на ответника „Б.“ ЕООД за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и възнаграждението за особен представител са неоснователни, тъй като при цена на иска от 180 337,60 лв. минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на НМРАВ възлиза на  5 940, 13 лв, при което заплатеното такова от 6 300 лв. при фактическата и правна сложност на делото не може да се приеме за прекомерно, а внесеният депозит за разноски на назначения особен представител е определен от съда с разпореждане от 10.10.2013г., съгласно действалата към онзи момент редакция на чл.7, ал.2 от НМРАВ и също не е прекомерен.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на К.Д. Г., ЕГН ********** *** сключения на 12.09.2012г. между „Б.“ ЕООД, ЕИК ******** и Н.П.К., ЕГН ********** договор за продажба на недвижим имот по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.406.137.1.20, находящ се в гр.С., община С., район „О.“, на ул.“*********“ №**, блок *, вх.*, на втория етаж, представляващ апартамент №24, подробно описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот №151, том I, рег.№7355, дело №147 от 2012г. на М. Г., помощник-нотариус по заместване при Нотариус П. П. с рег.№157 в регистъра на НК.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, р-н „О.“, , ул. „М. Б.“ №**, ет.* и Н.П.К., ЕГН ********** *** да платят на К.Д.Г., ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 17 850, 59 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: