Решение по Гражданско дело 19952/2014г.

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№....

гр.С., 12,01,2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                           СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №19952 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

            Образувано е по предявен от Д.Д.Д. срещу И.Ц.Х. /като правоприемник на Л.Ц.Б./  и Р.В.Х. иск с пр.кв.чл.135, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за  дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 42, том ІІ, рег.№ 7135, дело №222/08,06,2011год. на нотариус  В.И., по силата на който И.  Ц.Х. дарява на дъщеря си Р.В.Х.  недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134,1931,197,1,1 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-68/02,12,2010год. на изпълнителния директро на АГКК, с адрес град С., район „***“, бул.**** №**, находящ се в сграда 1, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134,1931,197, представляващ жилище, апартамент, ниво І, който съгласно документ за собственост представлява първи партерен етаж, с площ 90кв.м., заедно с ½ ид.част от  общите части на сградата, заедно с ½ ид.част от таванска подпокривна част, без посочена площ  по документ за собственост, заедно с ½ ид.част от дворното място, в което е построена сградата, при подробно описание и  съседи посочени в нотариален акт.

            Релевират се доводи, че ищецът се легитимира като кредитор на Л.Ц.Б. за вземане, възникнало на отпаднало основание, произтичащо от Договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в НА №131, том І, рег.№3520, дело №131 от 20,06,2002год., който е обявен за недействителен с влязло в сила на 11,12,2009год. решение на СГС  от 26,10,2007год., ІІ отд., постановено по гр.д.№2814/2004год., по силата на който Л.Ц.Б. е прехвърлила на Д.  Д. процесния имот. Поради унищожаване на сделката платената от ищеца продажна цена, която твърди да е обективирана в разписка от 20,06,2002год. подписана от Л.Б. в размер на 30000щатски долара подлежи на връщане. Поддържа се с атакуваната сделка ответникът И.  Ц.Х. да се е разпоредила с недвижим имот в полза на дъщеря си – Р.  В.Х.. Твърди се процесната сделка да е увреждаща за кредитора.  Поддържа се, че знанието на страните по сделката за увреждане на кредитора се предполага, с оглед родствените отношения между тях. Горните обстоятелства обосновават наличието на  фактическият състав на чл.135 от ЗЗД.

            Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена като основателна. Претендира разноски.

Ответниците- И.Ц.Х. /като правоприемник на Л.Ц.Б./  и Р.В.Х.  в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излагат становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват качеството кредитор за ищеца спрямо Л.Б.. Оспорват размера на вземането на кредитора. Излагат се доводи при условията на евентуалност, че И.Х. не се е разпоредила с процесния имот по начин, по който да намали възможността на кредитора да се удволетвори, тъй като не е налице намаляване на имуществото на длъжника. Липсва намерение за увреждане на кредитора, както и знание както на И.Х., така и на Р.Х. относно увреждането на ищеца.

            Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски.

            При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от приложените доказателства , а и не е спорно между страните, че сключен между ищеца Д.Д.Д.  и Л.Ц.Б. договор за покупко-продажба на имот, обективиран в НА №131, том І, рег.№3520, дело №131 от 20,06,2002год. е унищожен с влязло в сила на 11,12,2009год. решение на СГС  от 26,10,2007год., ІІ отд. Постановено по гр.д.№2814/2004год., поради обстоятелството, че продавача Л.Б. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея. С оглед конститутивното действие на постановеното решение, с което е уважен предявен от Л.Б. срещу ищеца иск, с пр.кв.чл.31, ал.1 от ЗЗД,  постановяващо унищожаване на договора, в тежест на всяка от страните по него са се породили насрещни претенции за реституиране на всичко, което всяка от тях е престирала на другата страна по договора –чл.55, ал.1, пр.3, вр.чл.34  ЗЗД. Т.е. в тежест на приобретателя е възникнало задължение за връщане на имота, а в тежест на универсалната правоприемница на праводателката  по договора Л.Б. –И.Х. съгласно удостоверение за наследници-/стр.69/, е възникнало задължение да върне цената, получена по договора. Индиция за плащане на цената е разписка от 20,06,2002год.

С оглед горното ищецът се легитимира като кредитор на длъжника Л.Б. за цената по унищожения договор за покупко-продажба, респективно законните правоприемници на последния. 

            Не е спорно, че с Нотариален акт № 42, том ІІ, рег.№ 7135, дело № 222/08,06,2011год. И.  Ц.Х. е прехвърлила, чрез договор за дарение на Р.  В.Х., описания в същия недвижим имот. Не е спорно, че приобретателя на имота Р.Х. е дъщеря на И.Х..

По делото е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, от което се установява стойността на имоти притежавани от ответника Х., с оглед релевираното възражение за наличие на достатъчно друго имущество на длъжника, което би могло да послужи за евентуално удовлетворяване на кредитора.

Обстоятелствата установени от свидетелските показания, съдът намира да не установяват релевантни за спора факти.

            Предмет на производството е иск с правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД за прогласяване  относителна недействителност спрямо ищеца на договор за дарение, обективиран в  Нотариален акт № 42, том ІІ, рег.№7135, дело № 222/08,06,2011год. на нотариус В.И..

По допустимостта на исковата претенция:

            Водещо относно допустимостта на иска е тълкуването, че длъжникът и третото лице, с което той е договарял, следва да бъдат конституирани като ответници и имат качеството на задължителни другари, тъй като решението следва да бъде еднакво по отношение на тях. С решение №151/27,07,2011год., постановено по гр.д.№785/2010год., ІІІ ГО на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК е дадено разрешение задължително за съдилищата относно допустимостта на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД като страните по сделката имат качеството задължителни необходими другари и участието им в процеса е предпоставка за допустимостта му. Тъй като към датата на исковата молба-11,12,2014год., е настъпила смъртта на длъжника и доколкото не е спорно, че И.Х. е правоприемник на длъжника, то производството е процесуално допустимо.

            По основателността на иска:

Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция са установяване качеството кредитор за ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно увреждане интересите на кредитора, а в процесния случай доколкото се касае до безвъзмездна сделка не е необходимо знание на третото лице. Същите са в тежест на ищеца.

В тежест на ответника по делото е да установи релевираните възражения относно обстоятелството, че ищецът не се легитимира като кредитор, липсата на знание за увреждане.

Предявения иск има за цел да обезпечи възможността на кредитора да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга срещу предмета на разпореждането.

На първо място съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на правната норма или качеството кредитор на ищеца. Качеството „кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително и може да е както парично, така и непарично.  Ирелевантно за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството кредитор на ищеца. В производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за съществуването на вземането и доказателства формално материализиращи основание на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора-ищец. Евентуалното последващо решение, с което е отречено качеството кредитор за ищеца не е в  противовес с последиците на предходно постановено решение, с което е уважен иск с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, тъй като последното има за последица единствено обявяване на относителна недействителност само по отношение на кредитора на сделка между длъжника и трето лице, с която кредитора е увреден. Безспорно в съдебната практика се приема, че самата сделка е действителна. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът- ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. При последващо решение, с което е отречено качеството кредитор на ищеца отпада непротивопоставимостта на сделката спрямо него, доколкото правата на кредитора не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото предмет на сделката само на основание уважен иск по чл.135 от ЗЗД, без наличие на изпълнителна сила на осъдително решение при оспорване от страна на длъжника на вземането обуславящо активната легитимация на ищеца.

В процесния случай, с оглед събраните доказателства по делото е видно, че качеството кредитор на Д.Д. произтича от унищожен договор за продажба на имот от 20,06,2002год., съответно възникнало задължение за продавача да върне получената в изпълнение на договора цена. Правоотношенията възникнали във връзка с договора стоят извън предметния обхват на проверката на съда в настоящото производство, включително предадена ли е сумата от купувача на продавача, размера на същата и др. Данните по делото че прехвърлителя по унищожения договор Л.Б. не е могла да разбира свойството и значението при извършване на разпоредителната сделка не обосновават автоматичен извод, че същата не е получила цена по сделката. В тази част отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба, респективно разписка за получаване на сумата имат характер на частен свидетелстващ документ и истинността на отразения факт подлежи на доказване по правилата на чл.154 ГПК.

Безспорно по делото е извършеното разпореждане със собствено на длъжника имущество –/с влязлото в сила решение по чл.31, ал.1 от ЗЗД е заличено прехвърлителното действие на договора за покупко-продажба/процесния недвижим имот след възникване на вземането, а именно на 08,06,2011год.

Увреждането на кредитора, като елемент от фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, какъвто е процесният случай. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава друго имущество и на каква стойност, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора-чл.133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото - той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. /Решение № 261 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5981/2014 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Т.е. от събраните доказателства настоящия състав намира да е налице увреждане на кредитора от извършеното разпореждане.

Налице е и следващия елемент от фактическия състав досежно знание на длъжника, че извършеното разпореждане уврежда кредитора. За установяване на същото съдебна практика  приема, че не е необходимо намерение за увреждане на кредитора, а само наличието на знание, че лицето има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му по реда на чл.133 от ЗЗД, което безспорно съдът намира за установено, тъй като длъжникът, правоприемникът на длъжника към датата на разпореждането -08.06.2011год. е знаел за наличие на уважен иск по чл.31 ЗЗД, което има за последица връщане на даденото по сделката, включително относно продажната цена.

Доколкото атакуваната сделка е бъзвъзмездна знанието на третото лице, в полза на което е извършено разпореждането не е необходимо условие обосноваващо основателност на иска. Ето защо доводите за приложение на презумпцията по чл.135, ал.2 от ГПК са неотносими, доколкото същата намира приложение в хипотезата на извършена възмездна сделка.

Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма съобразно чл.135, ал.1 от ЗЗД и  исковата претенция като основателна следва да бъде уважена.

            Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1500,00лв.-адв.възнаграждение. Неоснователно е възражението, че разноски на ищеца не се дължат, тъй като не е представен списък по чл.80 от ГПК, доколкото последния е от значение за допустимостта на молба по чл.248 ГПК за изменение  на решението в частта за разноските, но не и относно дължимостта на такива на страната, с оглед изхода от спора.

            Тъй като на осн.чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е освободен от даржавна такса на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата такава в полза на бюджета на съда, която съдът определя на 1043,36лв.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответната страна, с оглед изхода от спора не се дължат разноски.

           

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

Р   Е   Ш   И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО недействителна на осн.чл.135, ал.1 от ЗЗД спрямо Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***  извършената между И.  Ц.  Х., с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сделка  обективирана в Нотариален акт № 42, том ІІ, рег.№ 7135, дело №222/08,06,2011год. на нотариус  В.И., по силата на която И.  Ц.  Х. дарява на Р.В.Х. недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134,1931,197,1,1 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-68/02,12,2010год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес град С., район „******“, бул.****** №**, ет.*, находящ се в сграда 1, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134,1931,197, представляващ жилище, апартамент, ниво І, който съгласно документ за собственост представлява първи партерен етаж, с площ 90кв.м., заедно с ½ ид.част от  общите части на сградата, заедно с ½ ид.част от таванска подпокривна част, без посочена площ  по документ за собственост, заедно с двете  югоизточни мазета, без посочена площ по документ за собственост, заедно с ½ ид.част от дворното място, в което е построена сградата, при подробно описание и  съседи посочени в нотариален акт.

ОСЪЖДА И.  Ц.  Х., с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***,  да заплатят на Д.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес ***   на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1500,00лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА И.  Ц.  Х., с ЕГН **********, с адрес *** и Р.В.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***,  да заплатят по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1043,36лв.-държавна такса.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.

                                                                    СЪДИЯ: