Решение по Гражданско дело 15830/2016г.

РЕШЕНИЕ

гр. София, 12.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия СТАНИСЛАВ СЕДЕВЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Петър Сантиров ч. гр. д. № 15830/2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Х.П.Х. срещу Постановление за разноски от 02.11.2016 г. по изпълнително дело № 20169190400538 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 от КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди, че не носи отговорност за разноски по отношение на взискателя, тъй като не бил станал повод за завеждане на изпълнителното дело, като е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си. Поддържа, че съдебното решение въз основа на което бил издаден изпълнителния лист било влязло в сила на 10.05.2016 г., като страни по него били жалбоподателят и Т.П. – наследодател на взискателя, но длъжникът не разполагал с информация за смъртта на последната и никой от наследниците не го бил уведомил, с което аргументира, че кредиторът не е положил дължимата грижа, за да може длъжникът да изпълни задължението си доброволно, а вместо това взискателят бил злоупотребил с права като завел изпълнително дело. Навежда довод, че е изпълнил паричното си задължение още с получаването на ПДИ. Излага съображения, че неправилно са изчислени дължимите такси към ЧСИ – в частно таксата по т. 26 от ТТРТЗЧСИ, което аргументира подробно. Твърди, че не са посочени основанията, на които се дължат таксите към ЧСИ, както и че сумите в постановлението и ПДИ се различават. Иска отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е подадено възражение от взискателя и не е взето становище.

В срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които твърди, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че е неоснователно твърдението на жалбоподателят, че не дължи такси и разноски, тъй като не бил станал повод за завеждането на делото, като сочи, че в ПДИ е отразено настъпилото наследствено правоприемство, както и обстоятелството, че длъжникът не е предал доброволно идеалните части от недвижим имот. Навежда довод, че таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ е определена въз основа на данъчната оценка на имота, като тъй като бил насрочен въвод в 1/2 от имота, таксата е била определена за 1/2, но тъй като бил извършен въвод в 1/3 от имота, дължимата такса е била намалена. Излага съображения, че такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е правилно и законосъобразно изчислена, като аргументира, че е съобразена забележка 4, като не били включение платените от взискателя авансово такси, вкл. тази по т. 22 ТТРЗЧСИ.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК, но разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения.           

Изпълнително дело № 20169190400538 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 от КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба на В.Г.В. – законен наследник на Т.В.П. въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2016 г. на СРС, 24-ти състав.

От Постановление за разноски от 02.11.2016 г. се установява, че ЧСИ

С Постановлението е приета за събиране сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и е потвърдена пропорционална такса за събиране на парично задължение в размер на 176,58 лева с ДДС.

От удостоверение за данъчна оценка се установява, че за имот 1434 в гр. С., кв. „***********“ (в.з. Север) за ПИ, с площ от 942 кв. м. с идентификатор 68134.2040.89, данъчната оценка е в размер на 51794,90 лева.

От Договор за правна защита и съдействие № 577391 и Пълномощно се установява, че взискателят В.Г.В. е упълномощил адв. Й.Й. да го представлява по изпълнителното дело, както и че в брой е заплатена сумата от 600,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

От платежно нареждане с УНР № BORD00762512 се установява, че Х.П.Х. е заплатил симата от 969,40 лева по изпълнително дело № 20169190400538 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 от КЧСИ, с район на действие СГС

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело – така Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК.

Съдът намира, че ЧСИ правилно е изчислил размера на дължимите разноски, като е съобразил разпоредбите на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По отношение таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ, правилно ЧСИ е съобразил, че същата трябва да бъде определена върху 1/3 от данъчната оценка, но съобразно т. 22 за въвеждане във владение на недвижим имот се събира такса в размер 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лв. В случая сумата е била под минимума, т.е. таксата е 200,00 лева плюс 40,00 лева ДДС, както е направено и от ЧСИ. Правилно е изчислена и дължимата сума за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – с оглед размера на дължимата по делото сума, респ. събрания размер.

Настоящата инстанция счита, че е доказано, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е заплатено – така т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. е предвидено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 – 3 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 НМРАВ; за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот – 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 НМРАВ на база стойността на имота. Тоест, освен за завеждането на изпълнителното дело, адвокатско възнаграждение може да бъде уговорено и за други изпълнителни действия, като по-високият от минималния размер може да бъде оправдан от фактическата и правна сложност на делото. В случая уговореното адвокатско възнаграждение не е само за образуване, но и за водене на изпълнителното дело. В случая адвокатът на взискателя е процесуално активен – посочил е конкретни изпълнителни действия в молбата за образуване на изпълнителното дело, освен това е подавал различни молби до ЧСИ, присъствал е на въвода във владение, като пълномощник на взискателя. Всичко това обуславя по-високия размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Ето защо и съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за злоупотреба с права от страна на ответника-взискател по изпълнителното дело. Длъжникът трябва да бъде активен, за да изпълни точно задължението си. Съдействието на кредитора, доколкото е нужно е с оглед изпадането на последния в забава. В случая недоказани са твърденията на длъжника, че бил в обективна невъзможност да изпълни доброволно задължението си – ако последният беше проявил активност, той би могъл да разбере, че ищеца в исковия процес с починал, респ. кой са неговите законни наследници. Нещо повече, твърденията на жалбоподателят противоречат с извършените от него фактически действия. Действително, той е платил паричната сума по изпълнителното дело след получване на ПДИ, но се е наложило ЧСИ да насрочи и проведе въвод във владение – изпълнителен способ, който е сурогат на липсващото доброволно изпълнение. В този смисъл, кредиторът може да избере дали да проведе принудително изпълнение, когато длъжникът не е проявил достатъчна активност след влизане в сила на изпълнителното основание въз основа на което е издаден изпълнителния лист.

Не може да бъде уважено възражението за разминаване на дължимите суми в ПДИ и постановлението за разноски. ЧСИ е намалил размера на дължимите такси, което безспорно би довело до разлика между сумите в постановлението за разноски и покана за доброволно изпълнение. В този смисъл, доводите че ЧСИ не е разбило сумите по пера са ирелевантни за дължимостта на разноските.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноски от 02.11.2016 г. по изпълнително дело № 20169190400538 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 от КЧСИ, с район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

ЧЛЕНОВЕ:                             

Ключови думи
No law branches!