currdb:
Решение № 316 от 17.01.2017 по възз. гр. д. 16541/2013 на СГС

Решение по Гражданско дело 16541/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 17.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІІ-Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

    Мл. съдия: ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев в. гр. дело № 16541 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК

С Решение от 23.05.2012 г., постановено по гр. дело № 19904/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 28-ми състав, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.09.1956 г., сключен между К.С.Г. в качеството му на продавач и Н.И.М. в качеството му на купувач и е отхвърлен предявеният от Н.И.В., Ю.Ц.М., П.С.М., Т.С.З. и П.Г. М. срещу „С.ц.К.А.М.“ АД *** иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот: дворно място от 2 789 кв. м., съставляващо имот пл. № 476 от кв. 29 по рег. план на гр. С. – с. К., за който е отреден парцел II, като целият парцел е с обща площ от 3 108 кв. м., като за 319 кв. м. не са уредени сметките по регулация при граници на имота: шосе, път, имот на Х.П. и река, въз основа на договор от 20.09.1956 г. и за осъждане на ответника „С.ц.К.А.М.“ АД да им предаде владението върху същия, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да му заплатят и сумата от 1000 евро, представляваща сторени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата Н.И.В., с която го обжалва изцяло с оплакване за неговата неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката оспорва извода на първоинстанционния съд за нищожност на писмения договор от 20.09.1956 г. поради неспазване на законоустановената нотариална форма за неговото сключване, тъй като същият има характер на предварителен договор за продажба и това изискване не е налице. Поддържа, че в случая се касае за уговорка за бъдеща продажба на процесния имот, която може да бъде осъществена едва след 05.06.1957 г., на която дата продавачът К.С.Г. реално се е легитимирал като негов собственик въз основа на констативен нотариален акт № 139 по нот. дело 791/1957 г. Достоверната дата за документално оформяне на сделката е датата на представяне на документа пред нотариуса - 24.09.1957 г., като изписването на датата 20.09.1957 г. в началото на договора жалбоподателката обяснява с допусната грешка при изписване на последната цифра на годината. Счита, че в крайна сметка е налице предварителен договор за продажба на недвижим имот в нотариално заверена писмена форма, в който смисъл е била и волята на страните по него, като последните взаимно са си дали срок за довършване на сделката в законоустановената форма за действителност. Допълва, че волята на страните е била разтълкувана погрешно от страна на първоинстанционния съд, тъй като в клаузата на т. IV на договора за купувача е предвидена възможност единствено да ползва, но не и да се разпорежда с имота. Сочи, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот не само в качеството си на наследници по закон на купувача по предварителния договор Н.М., но също така и в качеството си на наследници по закон и на продавача по него К.Г.. Жалбоподателката поддържа още, че в исковата молба е обективирано искане за частично разваляне на договора за продажба от 24.03.2006 г. между С.О. и „Спортен център К.“ ООД, който е имал за предмет имот, в който се включва и процесният такъв. Счита, че като е прогласил нищожността на договора за продажба от 20.09.1956 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Ето защо моли обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира разноски в производствата пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „С.ц.К.А.М.“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита за правилен и съответстващ на събрания по делото доказателствен материал извод на първоинстанционния съд за нищожност на договора за продажба на процесния недвижим имот от 20.09.1956 г., като в този смисъл било и своевременно релевираното от негова страна възражение. В обстоятелствената част на исковата молба ищците не са се позовали на обстоятелството, че договорът от 20.09.1956 г. има характер на предварителен такъв, поради което и релевираният едва с въззивната жалба довод в този смисъл е преклудиран. За несвоевременно заявено счита и оспорването относно датата на неговото подписване, като обстоятелството, че същият е бил сключен на 20.09.1956 г. на основание чл. 146, ал. 1 ГПК е било отделено за безспорно от страна на първоинстанционния съд с доклада по делото. Последният при тълкуване на клаузите на договора по реда на чл. 20 ЗЗД правилно е приел, че волята на страните е била насочена към пораждане транслативния ефект на сделката и преминаване собствеността върху процесния имот в полза на купувача по нея, ведно с всички последици от това. Дори да се приеме, че сключеният договор има характер на предварителен такъв, то ищците също не биха могли да се легитимират като собственици на процесния имот, с оглед липсата на сключен окончателен такъв. От представеното удостоверение за наследници на К.Г. се установява, че само част от неговите наследници са сред ищците по делото, поради което и доводът, че същите са придобили имота по силата на наследствено правоприемство е неоснователен. В опровержение този довод е и обстоятелството, че в обстоятелствената част на исковата си молба ищците обосновават претенциите си въз основа на качеството си на наследници по закон на Н.М., а не на К.Г.. Оспорва иск за разваляне на договора за продажба от 24.03.2006 г. между С.О. и „Спортен център К.“ ООД да е бил приет за разглеждане в рамките на първоинстанционното производство. Освен това такъв иск би бил и неоснователен доколкото нито ищците, нито ответното дружество са били страна по договора, а трети за него лица и като такива не разполагат с правото да искат неговото разваляне. Првилно съдът е приел за основателно и своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора за продажба на недвижим имот от 20.09.1956 г. поради неспазване на предписаната в закона форма. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

 Съдът намира, че първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в частта, в която на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.09.1956 г., сключен между К.С.Г. в качеството му на продавач и Н.И.М. в качеството му на купувач. В настоящия случай оспорването относно действителността на договора е било въведено в процеса под формата на възражение за нищожност, като самостоятелен иск в този смисъл не е бил предявен от която и да е от страните по делото, с оглед на което първоинстанционният съд не е дължал произнасяне по него в диспозитива на обжалваното решение, а единствено в неговите мотиви. Като е направил това, съдът е постановил едно недопустимо съдебно решение, тъй като освен че е нарушено диспозитивното начало, е налице и произнасяне по непредявен иск, поради което в тази част същото подлежи на обезсилване от въззивния съд. По същество на правния спор същият дължи произнасяне в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, а по останалите въпроси в своята проверка въззивният съд е ограничен до приложимите към спора императивни материалноправни норми – арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника „С.ц.К.А.м.“ АД, че ищците Н.И.В., Ц.Н.М., П.С.М., Т.С.З. и П.Г. М. са собственици на недвижим имот: дворно място от 2 789 кв. м., съставляващо имот пл. № 476 от кв. 29 по рег. план на гр. С. – с. К., за който е отреден парцел II, като целият парцел е с обща площ от 3 108 кв. м., като за 319 кв. м. не са уредени сметките по регулация при граници на имота: шосе, път, имот на Х.П. и река, както и за осъждане на ответника за неговото предаване, като по отношение на ответника С.О. претенцията е за разваляне на сключената на 24.03.2006 г. разпоредителна сделка в частта, касаеща процесния имот.

С определение от закрито съдебно заседание на 27.05.2011 г. първоинстанционният съд е конституирал на мястото на починалия ищец Ц.Н.М. наследницата му по закон Ю.Ц.М., като производството по делото по отношение на него е било прекратено.

В съдебно заседание от 20.05.2016 г. въззивният съд е допуснал уточнение на предявения срещу ответника С.О. иск в смисъл, че същият следва да се счита за положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С протоколно определение от 20.05.2016 г. съдът е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.С.М. и Ю.Ц.М. срещу „С.ц.К.А.М.“ АД *** осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС поради отказ от иска от тяхна страна, като производството по делото в тази част е прекратено.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от останалите ищци, поради което по отношение на тях същото е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Представен е нотариално заверен препис от договор от 20.09.1956 г., по силата на който К.С.Г. продава на Н. И. М. собствената си овощна градина /ливада/ - дворно място от 2700 кв. м., находящо се в с. К. – гр. С., парцел II от кв. 29 по плана на същото село при съседи: шосе, път, Х.П. и река. От същия се установява, че съответствието на преписа с оригинала на договора е удостоврено от нотариус на 24.09.1957 г. В раздел III на договора страните са уговорили, че нотариалният акт за продаваемия имот ще бъде издаден в срок от една година, считано от датата на неговото сключване. Съгласно предвиденото в Раздел IV предаването на владението върху имота се извършва в деня на сключване на договора, от който момент купувачът има право да се разпорежда с него по начин какъвто намери за добре, вкл. да го застроява с постройки, да го засажда с овощни или други дървета и въобще да го стопанисва като свой собствен имот.

От заверен препис от нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка № 139, том V, нот. дело № 791/1957 г. на I-ви нотариус при Софийски народен съд, се установява, че на 05.06.1957 г. К.С.Г. е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в землището на с. К. – гр. С., а именно: овощна градина /ливада/ - дворно място от 2700 кв. м. по декларация, а според измерване: 2 789 кв. м., съставляващо имот пл. № 476 от кв. 29 по рег. план на гр. С. – с. К., за който е отреден парцел II от същия квартал, като целият парцел е с обща площ от 3 108 кв. м., като за 319 кв. м. не са уредени сметките по регулация при граници на имота: шосе, път, имот на Х.П. и река.

Представено е удостоврение за наследници № 354/04.04.2006 г. на Н.И.М., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при район „Н.“ СО.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 50/11.03.2009 г. се установява, че имената К. Сивов Ганев и К.С.Г. са имена на едно и също лице.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 187/12.12.2011 г. се установява, че имената Н.И.М. и Н. И. М. са имена на едно и също лице.

Представена е служебна бележка от финансовата служба на с. К. от 24.09.1984 г., в която е удостоврено, че на името на Павлина Костова М. е декларирано дворно място от 2789 кв. м. в с. К., за което същата редовно е заплащала данък.

От заверен препис на договор за продажба на недвижим имот от 24.03.2006 г. се установява, че „Спортен център К.“ ООД е придобило от С.О. право на собственост върху следния общински недвижим имот, представляващ: поземлен имот с пл. № 000107 с площ от 650 декара, находящ се в землището на с. К., при граници: имоти № № 000091, 000108, 000030, 084024, 084023, 084022, 084021, 084019, 084018, 084017, 084016, 084015, 084014, 084013, 084012, 084011, 084010, 084009, 084007, 084004.

Представен е АОС № 2539 от 01.08.2005 г. на С.О., район „Нови искър“ за имот с пл. № 000107, съгласно скица на ОСЗГ № Ф00243/2005 г. в размер на 650 дка., находящ се в землището на с. К..

Представен е отказ на Гл. архитект на район „Нови искър“ СO за издаване на скица на поземлен имот № 476 от кв. 29 по отменения план на с. К. от 1930 г. поради това че в действащият план на селото същият не е заснет и не е нанесен. Посочено е, че съгласно протокол № 19/31.05.1962 г. регулацията за кв. 29 по отменения план на с. К. от 1930 г. е била обезсилена.

Представено е удостоверение с изх. № ВС-25-270 от 23.03.2006 г. на ОСЗГ – Нови искър в уверение на това, че имот № 000107 с площ от 650,046 дка. на собственик С.О. е нанесен в КВС на с. К.. Посочено е, че на всички е признато право на собственост, но е отказано възстановяване по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като решенията като необжалвани са влезли в законна сила.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, тъй като по делото са представени официално заверени преписи и тяхната вярност и истинност не са оборени.  

От основното и допълнително заключение по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице идентичност между имота, описан в договор от 20.09.1956 г. и нотариален акт за собственост № 139, том V, нот. дело № 791/1957 г. с част от имота, описан в договор за продажба на недвижим имот от 24.03.2006 г. между С.О. и „Спортен център К.“ ООД и съставляващ по ИПР, одобрен със Заповед № РД-09-50-993/31.07.2006 г. УПИ I-812, 813 за „Спортен център с голф игрище“ в кв. 37, с. К.. Вещото лице изяснява, че за мина „К.“ има извършени отчуждителни процедури за някои имоти. Не се установява обаче наличие на „Отчуждителна преписка“ и данни за обезщетение за имота, съставляващ парцел II в кв. 29 по плана на с. К. от 1930 г. на името на Н.И.М. и на съпругата му или на техните наследници. Съдът възприема изцяло експертизата, тъй като е същата е компетентно и добросъвестно изготвена, като вещото е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, извършило е оглед на място и е отговорило изцяло на поставените задачи.

От показанията на свидетеля П. се установява, че К.Г. е владеел и ползвал имотите си в с. К., като е идвал заедно със семейството си през работния сезон, за да ги обработва, след което са си отивали в Б., където живеели за постоянно. Имотите на К. били наследствени и представлявали ниви и ливади с овощна градина с площ от около 2800 – 3000 декара.

Свидетелят И. разказва, че понастоящем живее в с. К. и е чувал за К.С.Г., който не живеел в селото, тъй като имал къща в гр. С., кв. Н., където били комшии. Свидетелства, че с К. имали съседни имоти и много пъти лично го е виждал на мястото, което представлявало овощна градина с площ от около 3 декара. Идвал да коси тревата и да събира плодовете, за което често му помагали и негови роднини и близки. Откакто се помни знае, че мястото е на дядо К..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на техни лични възприятия за фактите и обстоятелствата, които излагат, като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски логични.

В производството пред въззивната инстанция е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е проследило хронологията на регулационните планове, отнасящи се за имот с пл. № 476, отреден за парцел II-476, кв. 29 по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № 2520/07.08.1930 г. Експертът изяснява, че през 2012 г. е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-6/13.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК като от поземлен имот № 000107 по КВС е образуван имот с идентификатор 41010.4893.813 с площ от 649704 кв. м. с НТП – Жилищни територии, в чиито граници попада и имот пл. № 476, кв. 29 по рег. план от 1930 г. След проверка в СО, район „Нови искър“ вещото лице не е открило отчуждителна преписка за процесния имот с изплатено обезщетение за собствениците. Посочва, че е възможно при изграждане на въгледобивна мина К. да са били проведени отчуждителни процедури по плана за разработване на мината и договора за концесия. Не може да се ангажира с отговор на какво основание е заличен процесният имот с пл. № 476 от кадастралните регистри и регулационния план. На приложената към експертизата комбинирана скица – Приложение № 5 контура на парцел II-476, кв. 29 по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № 2520/07.08.1930 г. е описан от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 1, а контура на УПИ I-812, 813 – За С.център с голф игрище, кв. 37а по регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-993/31.07.2006 г. на с. К. е описан от точки 9 до 112. Съдът възприема изцяло експертизата, тъй като същата е компетентно и добросъвестно изготвена като вещото лице е отговорило пълно и задълбочено на поставените задачи.

В производството пред въззивната инстанция са представени и приети като писмени доказателства комбинирана скица за пълна или частична идентичност на УПИ II-476, кв. 29 по стар регулационен план на с. К., одобрен със Заповед № 2520/07.08.1930 г. и Указ № 398/02.08.1930 г. и удостоверение за идентичност на имот с изх. № 94-00-3110 от 26.10.2015 г. на „ГИС-С.“.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, тъй като по делото са представени официално заверени преписи и тяхната вярност и истинност не са оборени.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното проявление на следните материални предпоставки: ищецът да е собственик на имота и имотът да се владее или държи от ответника без да има правно основание за това. Доказателствената тежест за установяване на първите две предпоставки лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на основание да владее имота.

Настоящата съдебна инстанция приема, че сключеният на 20.09.1956 г. писмен договор между К.С.Г. в качеството на продавач и Н.И.М. в качеството му на купувач има характер на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В съотвествие с изложеното във въззивната жалба, в него са уговорени съществените условия на окончателния договор – имотът, собствеността върху който следва да се прехвърли и цената, която купувачът следва да заплати – арг. чл. 19, ал. 2 ЗЗД. Този извод следва от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал и осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на договора и преди всичко от уговорката в раздел III, съгласно която нотариалният акт ще бъде издаден в срок от една година, считано от датата на неговото сключване. В този смисъл съдът намира, че страните са си дали срок за документално оформяне на сделката в законоустановената форма в момент, в който продавачът по него вече е придобил собствеността върху имота, респ. е получил и възможността за безпрепятствено разпореждане с него. Наред с това страните са уговорили и други облигационни задължения, които също са характерна част от съдържанието на един предварителен договор, като клауза за предварително предаване на вещта, предмет на бъдещия окончателен договор и неустойка за неизпълнение на тези предварителни облигационни задължения. Ето защо, съдът намира, че предственият към исковата молба писмен договор от 20.09.1956 г. има характер на предварителен такъв и има за цел да подготви сключването в един бъдещ момент на окончателен договор, в който смисъл е и клаузата, с която е определен краен срок за това. Предварителният договор е сключен в уредената в чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма, същият обаче няма вещнопрехвърлителен ефект, а само облигаторно действие и поражда единствено облигационни права и задължения. Този извод на съда е в съответствие с практиката на върховната инстанция, възприета в Решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. IV г. о. на ВКС, Решение № 3 от 06.02.2014 г. по гр. д. № 5459/2013 г., I г. о. на ВКС и Решение № 47 от 29.04.2009 г. по т.д. № 645/2008 г., I т. о. на ВКС, постаовени по реда на чл. 290 ГПК. Доколкото по делото не са представени доказателства страните по предварителния договор да са сключили окончателен такъв, то макар и по други мотиви крайният извод на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху процесния имот не е преминало в патримониума на наследодателя на ищците е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Обстоятелството, че на 24.09.1957 г. документът е представен пред нотариус не може да доведе до друг извод, доколото извършеното от него нотариално удостоверяване се отнася единствено до съответствието на съдържанието на преписа на договора с неговия оригинал. Що се отнася до доводите във въззивната жалба за допусната техническа грешка при изписване на последната цифра в датата на договора от 20.09.1956 г., то същите не се подкрепят от доказателствата по делото, а се основават единствено на недоказани твърдения от страна на въззивницата. За пълнота на изложението следва да се посочи, че оспорване относно достоверността на датата на договора между К.С.Г. и Н.И.М. не е направено от нейна страна нито с исковата молба, нито на по-късен етап в производството пред първоинстанционния съд, като такова е инвокирано едва с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция.

В исковата молба ищците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на наследствено правоприемство в качеството си на наследник по закон на Н.И.М., като в този смисъл са и наведените от тях фактически твърдения. Уточнение относно основанието на исковата претенция е направено от страна на процесуалния представител на въззивницата и в открито съдебно от 20.05.2016 г. в производството пред настоящата инстанция, поради което съдът достига до извод, че същата се легитимира в процеса като наследник по закон на Н.И.М., а не както се твърди във въззивната жалба и като наследник по закон на К.С.Г..

Жалбоподателката претендира да е съсобственик на недвижим имот - парцел II- 476, кв. 29 по регулационния план на с. К., одобрен със Заповед № 2520/07.08.1930 г., който на комбинирана скица – Приложение № 5, представляваща неразделна част от допуснатата и приета в производството пред настоящата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза, е описан от точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 1. Доколото обаче по делото не се установи наличие на валидно правно основание за преминаване на правото на собственост върху посочения имот в патримониума на нейния наследодателя, то съдът прави извод, че същата не е доказала своята искова претенция срещу първия ответник „С.ц.К.А.М.“ АД. При неустановяване по делото на първата материална предпоставка за уважаване на заявената искова претенция, въззивният съд не дължи произнасяне по въпроса относно факта на владението на процесния имот от страна на ответното дружество и наличието на основание за това, респ. по наведените от страните доводи в тази връзка. По изложените съображения предявеният срещу първия ответник „С.ц.К.А.М.“ АД иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява неоснователен.

Доколкото исковата претенция срещу втория ответник С.О. се основава на същото основание, на което и предявеният срещу първия ответник иск с правно основание чл. 108 ЗС, то установителният иск за собственост срещу С.О. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Въпреки че петитумът на този иск бе уточнен едва в производството пред настоящата съдебна инстанция, въззивният съд констатира, че в обжалваното решение СРС се е произнесъл с установителен диспозитив и по отношение на втория ответник, поради което и не се налага допълване на същото в тази част.

Макар и по други мотиви, крайните изводи на двете съдебни инстанции в частта, в която предявените искове са били отхвърлени съвпадат, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски пред въззивната инстанция имат въззиваемите ответници. „С.ц.К.А.М.“ АД претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 669,10 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК въззивницата е направила възражение за неговата прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Ето защо присъденото адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал. 5, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 600 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК С.О. претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 311,43 лв.

На основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК решението поделжи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок.

Така мотивиран и на основание чл. чл. 270, ал. 3, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение от 23.05.2012 г., постановено по гр. дело № 19904/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 28-ми състав, в частта, в която на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот от 20.09.1956 г., сключен между К.С.Г. в качеството му на продавач и Н.И.М. в качеството му на купувач.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.

ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК да заплати на „Спортен ц.К.А.М.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Комплекс Ю.П., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 600 лв., както и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК на С.О., ЕИК по БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр. С., ул. „******“ № *** сумата от 311,43 лв., представляваща сторени разноски в производството пред настоящата съдебна инстанция. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                2.