Решение по Гражданско дело 2655/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 23.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                             СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2655 по описа на съда за 2013 г., взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Етажната собственост на ул. „******** в гр. С. срещу „Б.Е.П.“ ООД искова молба за осъждането му да заплати сумата от 43 000 лева, представляваща стойността на разходите за отстраняване на недостатъците по покривната конструкция, сутеренните стени и подове, полагане на шлайф бетон по пода на подземните гаражи, за полимерна мазилка по фасадните стени, изграждане на стъпала на външното стълбище и цокъла на фасадата на сградата от плочи гранитогрес на сградата на ул. „********.

Ищецът твърди, че процесната сграда била въведена в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-С-55/17.03.2011 г. Инвеститор и строител било ответното дружество. От момента на въвеждане на сградата в експлоатация се появили дефекти, изразяващи се в течове от покрива, по стените и тавана на подземните гаражи, напукване и изронване на замазката по пода в подземните гаражи, падане на външна полимерна мазилка и разрушаване на външни стълбища. Причина за дефектите били некачествено извършените покривни хидроизолационни работи. В подземните гаражи бил положен некачествен и несъответстващ на предназначението бетон по страничните сутеренни стени, липса на хидроизолация по външните стени, положена некачествена цименто-пясъчна замазка по пода, некачествена полимерна мазилка по фасадите и некачествено изпълнено външно стълбище. Нормативно установеният гаранционен срок за хидроизолационните работи и за подовите и стенни покрития бил пет години. Дефектите по покривната конструкция довели до течове и влага в подпокривните обекти. Това налагало извършване на редица СМР за привеждане на сградата в годно за безопасно обитаване място.

Сградата не била хидроизолирана в зоната между нивото на терена и в основите на сградата и от там прониквала влага, вода и се появявали явни течове в подземните гаражи. Вода и влага прониквали и през покрива на подземните гаражи, което довело до подкожушване на мазилките по стените на гаражите. В тази част на сградата строителни работи следвало да се извършат на 150 кв.м. сутеренни стени и на 60 кв.м. подове. Подземните гаражи се намирали в основата на сградата, а подът им представлявал под и на самата сграда. Той представлявал обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. На него не бил положен шлайфан бетон, а некачествена замазка, която се напукала и изронила. Дефектите по пода на подземните гаражи били на площ от 425 кв.м. и отстраняването им включвало къртене на цименто-пясъчната замазка, натоварване и извозване на отпадъците, почистване на основата, грундиране и полагане на шлайфана бетонова настилка с бетон В25 с фибри.

Фасадната полимерна мазилка на площ от около 13 кв.м. се подкожушила и паднала.

Разрушило се външното стълбище, състоящо се от шест стъпала с ширина 1 м.

Цокълът на сградата откъм улицата не бил направен с нужната ширина и следвало да се изпълни още един ред от плочи гранитогрес.

С нотариална покана от 20.01.2011 г. на нотариус рег. № 040 на НК ответното дружество било поканено да отстрани недостатъците в хидроизолационните и довършителни работи, но действия в тази насока не били предприети. Ответникът отговарял за недостатъци, появили се след прехвърляне на собствеността до края на гаранционните срокове. Етажната собственост имала право на обезщетение за разходите, необходими за поправяне на недостатъците.

Според ищцовата страна строителството представлявало договор за изработка и на основание чл. 265 от ЗЗД етажната собственост имала право на обезщетение за разходите, необходими за поправяне на недостатъците.

Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сума на обща стойност 43 000 лева, от които 10 000 лева за покривната конструкция, 17 000 лева за хидроизолацията на сутеренните стени и подове, 15 000 лева за полагане на шлайфбетон по пода на подземните гаражи и 1 000 лева за полимерна мазилка по фасадните стени, изграждане на стъпала на външното стълбище и цокъла по фасадата на сградата от плочи гранитогрес. Сумата от 43 000 лева представлявала разход за отстраняване на недостатъците в общите части на сградата, поради което ищецът бил легитимиран да претендира заплащането им.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Хидроизолацията на покрива била направена в съответствие с нормативните изисквания. Течът в подземните гаражи се появил след почистване на септична яма в съседен УПИ с машини с високо налягане, което довело до счупване на канализационните тръби. Отделно от това, гаражите представлявали самостоятелни обекти в сградата и имали собствени идентификатори. Твърди, че поради криза в търговията с недвижими имоти и продажбата на 2-3 от 14 подземни гаража, по съгласие с останалите собственици се взело решение подът да се изпълни със замазка. Дружеството не било поемало ангажимент към собствениците на гаражи подът да бъде от шлайфан бетон, поради което продажбата на тези обекти се извършила в този вид – със замазка. Фасадните полимерни мазилки били възстановени, външното стълбище към офис-сградата – възстановено, а цокълът на сградата бил изпълнен по проект.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед въведените в исковата молба твърдения, съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

Тази правна квалификация се извежда от твърденията в исковата молба, а също и от представените в подкрепа на предявения иск доказателства.

Не се спори и от приетото по делото разрешение за ползване № ДК-07-С-55/17.03.2011 г. на ДНСК се установява, че е издадено разрешение за ползване на строеж, представляващ жилищна сграда /М+5 ЕТ./ с помещения за магазин, абонатна станция, допълващо застрояване - 2 етажа и подземни гаражи, офиси, с к.к. 15,37м и 17,10 м, находяща се в УПИ VІ-7,8, кв. 9а, м. „Зона В 17 – Банишора“ по плана на гр. С., с административен адрес район „Сердика“ – СО, ул. „********.

Според констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 27.10.2010 г. – приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба за актовете, които се съставят по време на строителството, „Б.е.п.“ ООД, представляван от управителя Г.А.Г. е възложител, а строител на обекта е „Г.И.“ ЕООД, представляван от Г.А.Г..

Пасивната материална легитимация на ответника произтича от качеството му изпълнител по сключени индивидуални договори за изработка с всеки от собствениците.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от облигационни отношения по договор за изработка, че ответниците са поели задължение да изработят, респ. продадат определени обекти, които в последствие са приети, но по време на ползването им са се появили недостатъци.

По делото е прието приложение № 1 към протокол от общо събрание на етажната собственост на обект ул. „********** от 12.01.2012 г. В него е отбелязано, че в приложение № 1 от индивидуалните договори на собствениците на етажната собственост на обект ул. „********** подробно е описано, че „Б.Е.П.“ ООД се е задължил да предаде обекта в съответствие с утвърдения работен проект и спазване на изискванията на строителните норми и стандарти до степен „на шпакловка и замазка“ при описан вид строителство и основни видове строително-монтажни работи, описани в протокола. Настилката на гаражите е следвало да се изпълни с полиран бетон, а покривът – стоманобетон с хидроизолация. По делото липсват доказателства, че всеки от собствениците, съгласно протокола от общото събрание на етажните собственици от 12.01.2012 г. е страна по сключен с ответника договор за изработка. Единственото доказателство в тази насока е приложение № 1 към протокола. Така описаното приложение обаче не е оспорено, поради което съдът приема, че всеки от собствениците се явява възложител на ответника по договор за изработка на конкретни обекти в горепосочената жилищна сграда, включително със съответните идеални части от общите части на сградата.

По силата на възникналите между ответника и собствениците на обекти в сградата на ул. „********** валидни облигационни отношения по договори за изработка строителят е поел задължението да построи цялата сграда, в която всеки от ищците е получил самостоятелни обекти със съответни идеални части.

Що се отнася до активната легитимация на ищеца – етажната собственост на адрес гр. С., ул. „**********, съдът приема същата да е налице, предвид твърденията за местонахождението и характера на вредите – в общи части на сградата, от които всеки собственик на индивидуален обект притежава идеална част. Не е налице пречка и на основание чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ЗУЕС при искови претенции на етажните собственици, касаещи общите части на сградата, собствениците да упълномощят управителя на етажната собственост да ги представлява в производството пред съда. Такъв е и конкретният случай.

На адреса на ответника е била изпратена нотариална покана от упълномощени лица, съгласно протокол от 12.01.2012 г. на ОС на ЕС за отстраняване на некачествено изпълнените строително-монтажни работи. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление.

С писма изх. № 68-00-1487/15.11.2010 г. и 68-00-1487-(1)/15.11.2010 г. на ГИС С. ответното дружество е уведомено, че за жилищната сграда, построена в УПИ VІ-7,8, кв. 9а, м. „ГГЦ-Зона В-17“ в к.л. № 290 по плана на гр. С., находяща се на ул. „Сливен“, е определен административен адрес ул. „**********, а за допълващото застрояване – ул. „**********А.

На 27.10.2010г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15.

По делото е изслушана и приета техническа експертиза, в която са направени констатации, че в проекта на сградата, част „Архитектурна“ са предвидени СМР, с отношение към появилите се недостатъци: покривна конструкция – битумни плочи, дъсчена обшивка, хидроизолация, топлоизолация и стоманобетонна плоча; под на сутерен и подземен гараж – шлайфан бетон, изравнителна замазка и стоманобетонна плоча; стени на сутерен и подземен гараж- латекс и гипсова шпакловка; таван на сутерен и подземен гараж- латекс и гипсова шпакловка, външни стени над кота ±0.00 – минерална мазилка. За външните стени липсвали данни в проекта. При оглед на мястото вещото лице, изготвило първоначалната съдебно-техническа експертиза е констатирало и описало видовете и количествата СМР, необходими за отстраняване на появилите се дефекти, дължащи се на некачественото им изпълнение по покривната конструкция, стените на сутерена, пода на подземните гаражи и дефектите по фасадата. В част „Архитектурна“ не били предвидени външни хидроизолации на сутеренните стени от нивото на терена до нивото на основите, както и по тавана на подземните гаражи от страната на вътрешния двор и съседните имоти. Частично били извършени довършителните работи по подземните гаражи, като по стените била изпълнена варо-пясъчна мазилка, а не гипсова шпакловка, не била изпълнена част от циментовата изравнителна замазка между оси „3-К“ и „1-2“ и шлайфан бетон по цялото помещение. Течовете и компрометирането на мазилки в обекти в подпокривния и шести етажи на сградата се дължали на недостатъци в изпълнението на покривната конструкция, където се е разлепила обшивката покрай комините и капандурите, обратни наклони по покривните равнини, закрепване с пирони на армошилд и обшивки. Течовете и компрометираните на мазилки в сутерена на сградата и подземните гаражи не се дължали на недостатъци във външните хидроизолации, които не били предвидени в проекта. Остойностени са СМР, необходими за отстраняване на недостатъците: за покривните работи – 8 380 лева, за стените на сутерена – 13 110 лева, пода на сутерена – 14 700 лева и за фасадите – 1 120 лева.

Тройната съдебно-техническа експертиза е установила липса на специално изискване за изпълнение на хидроизолация в основите на сградата. В конструктивния проект не е било въведено изискване за водоплътност на бетона в основи или други мерки за хидроизолиране на сутеренните стени. В чертежа на фундамента е записана забележка № 8, според която при наличие на подпочвени води да се направят външни хидроизолации. При огледа вещите лица са установили, че хидроизолация по сутеренните стени не е изпълнявана, но са установени следи от течове през стените на сутерена, дължащи се или на подпочвени, или на повърхностни води, или на аварирал тръбопровод в съседен имот.

Течовете от тавана на подземните гаражи са довели до повреждане на мазилки по стени и тавани, а причина за течовете била неправилното изпълнена, липсваща или повредена хидроизолация на фугата.

Що се отнася до довършителните работи в подземните гаражи, вещите лица са установили неизпълнена шлайфана бетонова настилка, предписана в проекта по част „Архитектурна“ и част „Конструкции“. Цименто-пясъчната замазка била частично повредена. В проекта била предвидена гипсова шпакловка по стените и таваните в сутерена, но е изпълнена вароциментова мазилка.

Фасадните мазилки били изпълнени съгласно изискванията на проекта, но възникналите проблеми се дължали на течове от покрива.

Основата на стълбището, представляващо подход към сградата била изпълнена от неподходящи материали и вследствие въздействието на атмосферните условия се е разрушила, създаваща опасност от злополука при използването й.

В частта плосък покрив, изпълнен от рулонна битумна хидроизолация, връзката между отделните листове не била изпълнена качествено; на места изобщо не била направена връзка и това водело до проникване на дъждовна вода под хидроизолацията, а от там – и в помещенията на покрива. Течовете в подпокривния етаж били причинено от течовете от покрива.

Установява се от така приетите доказателства, както и от показанията на разпитания по делото свидетел, че покривът е компрометиран и страда от недостатъци, които се дължат на некачествената хидроизолация. Течовете са довели до просмукване на влага и по фасадните стени.

Искът за заплащане на обезщетение за хидроизолация на сутеренните стени и подове съдът намира за недоказан. Освен че по проект не е било налице задължение за хидроизолиране на тази част от сградата, в настоящото производство не се установи и наличие на причинна връзка между вредите и строителството. В показанията на свидетеля Чолаков се съдържат данни за твърдяната от ответника причина за течовете в сутерена – почистване на септична яма в съседен имот.

Не са налице основания и за ангажиране на отговорността на ответника за полагане на шлайфан бетон на пода на гаражите. При условие, че бетонът не е бил положен при подписване на акт № 15 от възложителите, значителна част от които са и етажни собственици, иск за отстраняване на недостатъци не може да бъде уважен на соченото основание. Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, при приемане на работата поръчващият трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Не е налице визираното в цитираната норма изключение, тъй като не се касае за скрит недостатък – такъв, който не може да се открие при обикновения начин на приемане или се появи по-късно. В случая при приемане годността на строежа с акт обр. № 15 е установено той да е изпълнен съобразно одобрените проекти. Неполагането на бетон не е недостатък, който да е бил скрит. Той не се е появил и впоследствие. При липса на данни възложителите да не са направили възражения относно изпълнението, съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, работата се счита приета от тях.

При евентуално неизпълнение на договора правоимащите са могли да възразят при приемане на строежа, да поискат от строителя да отстрани недостатъка за своя сметка.

Отделно от това, в случая не се ангажира гаранционната отговорност на строителя. Тя е несъвместима със законната отговорност, съгласно постановките на ТР № 88/28.02.1984 на ОСГК на ВС. Гаранционната отговорност възниква, развива се и се погасява независимо от законната отговорност, като купувачът има право да избира единния или другия режим и не може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности. (решение № 1246/2003 г. на ВС)

Ищецът е избрал да ангажира договорната отговорност на ответника за недостатъци на посоченото в чл. 265, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД основание. Поради това нормите относно недостатъци на строително-монтажни работи по смисъла на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са ирелевантни.

Въз основа на събраните по делото доказателства ответникът дължи заплащане на онези разходи, необходими за поправката на недостатъци, появили се в общите части на сградата след нейното приемане.

Предявеният иск е доказан и основателен за сумата от 9 380 лева, представляващи разходи за отстраняване на недостатъци в хидроизолацията на покрива и фасадните стени. За горницата до 43 000 лева и за вреди от непоставяне на шлайфан бетон в пода на гаражите и компрометирани сутеренни стени искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат разноски в размер на 868.20 лева, а на ответника – 390.93 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Етажната собственост на адрес гр. С., ул. „********, представлявана от В.Я.К. сумата от 9 380 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за поправяне на покривната конструкция на сградата на ул. „********** и за фасадата на сградата и външното стълбище, като отхвърля иска за горницата до 43 000 лева за хидроизолация на сутеренните стени и подове и за полагане на шлайфан бетон по пода на подземните гаражи

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Етажната собственост на адрес гр. С., ул. „********, представлявана от В.Я.К. сумата от 868.20 лева разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Етажната собственост на адрес гр. С., ул. „********, представлявана от В.Я.К. да заплати на „Б.Е.П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 390.93 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                         СЪДИЯ:                       

Ключови думи