currdb:
Решение № 475 от 23.01.2017 по възз. гр. д. 3459/2015 на СГС

Решение по Гражданско дело 3459/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 23.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

             

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІV „Б“ въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

           

                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                  

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                                                          

мл. с-я  ЙОАННА СТАНЕВА

             

при участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от мл. съдия Станева гр. дело № 3459 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             

Производството е по реда на чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

            С решение № І-40-21 от 23.09.2014г., постановено по гр. дело № 50292 по описа за 2012г. на СРС, ГО, 40-ти състав е прогласена нищожността по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявени от Н.Ж.Н. и Г.Л.Н. срещу „Ю.Б.” АД, на следните клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29965 от 28.11.2007г. – чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 и чл.13, като противоречащи на закона – чл.143, т.3, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, а именно: чл.3, ал. 5 „Действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят"; чл.6, ал. 3 „В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени  Базовия  лихвен  процент  на Ю.  Б.  АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие”; чл.13 „Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Ю.Б.” АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франка е или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора".  С решението са отхвърлени предявените от Н.Ж.Н. и Г.Л.Н. срещу „Ю.Б.” АД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4, т. 1, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл.15, ал. 3, 4 и 5, чл. 23 и чл. 28 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29965 от 28.11.2007г., като неоснователни, както и исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати солидарно следните суми: 2836.36 лева, представляваща равностойността на недължимо платени 2007.05 швейцарски франка – такса за управление, 500 лева, представляваща равностойността на недължимо платени 357.50 швейцарски франка за периода от 07.08.2008г. до 24.10.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.10.2012г. до окончателното им изплащане, и предявените евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати солидарно сумата от 6578.19 лева, представляваща левовата равностойност на 4524.33 швейцарски франка – недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология при увеличаване на размера на БЛП от 07.07.2008г. и сумата от 500 лева, представляваща левовата равностойност на 357.50 швейцарски франка – недължимо платени лихви, поради неприлагане на методологията на ответника за определяне на БЛП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2012г. до окончателното им изплащане, като неоснователни. С решението „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на Н.Н. и Г.Н. сумата от 739, 97 лева, представляваща разноски по делото, а Н.Н. и Г.Н. са осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД сумата от 840 лева, представляща разноски по делото.

            Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от Н.Н. и Г.Н., в частта, с която са отхвърлени предявените искове. Поддържат, че решението е неправилно и необосновано, поради следните съображения: по отношение на отхвърления иск за прогласяване на нищожност на чл. 4, т. 1 от процесния договор и осъдителният иск за плащане на неправомерно получената от „Ю.Б.“ АД сума под формата на годишна такса за управление на кредит, твърдят, че клаузата не е индивидуално уговорена, а е наложена на потребителя. Относно клаузите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от договора, с които са уговорени такси за предсрочно погасяване на ипотечни кредити, твърдят че таксите за предсрочно погасяване са отпаднали с нормативно разрешение, поради което макар и по-късно това законодателно разрешение е основание за прогласяване за нищожни на тези клаузи. Относно искът за прогласяване на нищожни на клаузите на чл. 15, ал. 3, 4 и 5 от договора, твърдят че съдът не е отчел факта, че тези клаузи не са индивидуално уговорени и при положение, че ответникът в нито един момент не е ангажирал доказателства по какви критерии избира застраховател на имота, следва ли застрахователните премии да са в границите на някаква пазарна стойност или могат да бъдат определени от банката по нейна преценка. Поддържат, че тези клаузи създават  възможност на търговеца да манипулира размера на застрахователна премия, тъй като не е предвидил прозрачна процедура по избор на покрити рискове, размер на премия и евентуално обезщетение при пълно погиване и застраховател, с който да работи. Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесната методология за определяне на приложимия БЛП към договора стои извън облигационното отношение, като спорът на страните е по отношение на компонентите, включени в методологията и правилното и навременно приложение на същата. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл. 23, 1 и 2 от договора не са нищожни, тъй като банката съгласно ЗКИ носи всички валутни и борсови рискове. По отношение на клаузата на чл. 28 от договора поддържат мотивите, изложени в исковата молба. Искането към съда е да отмени решението в следните части: в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за прогласяване на нищожността на чл. 4, ал. 2 от договора и осъдителният иск за плащане на неправомерно получената от банката сума, ведно със законната лихва, под формата на годишна такса управление на кредит; частта, с която са отхвърлени исковите претенции за прогласяване на нищожността на чл. 8, ал. 2 и 3; чл. 15, ал. 3, 4, 5; чл. 23, ал. 1 и 2; чл. 28 от процесния договор и да се тълкува договорът като такъв в евро; както и в частта, с която са отхвърлени главните и евентуалните осъдителни искове; както и в частта за разноските с оглед изхода на спора.

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ю.Б.“ АД, в който същата се оспорва. Поддържа, че следва да се вземе предвид допълнително споразумение от 21.12.2011г., съгласно което при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита със собствени средства, кредитополучателите не дължат такса за предсрочно погасяване. Твърди, че ищците са поели задължение да правят погасителните си вноски по договора в чужда валута- швейцарски франка, като рискът от разликата в курса купува и/или продава на франка към български лев за срока на действие на договора се носи от кредитополучателя и без наличието на специална клауза в сделката, която изрично да го предвижда. Поддържа при условията на евентуалност възражението за погасителна давност по отношение на осъдителните претенции. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба, подадена от Н. и Г. Ненчови и да присъди разноски.

Срещу постановеното решение е подадена и въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД в частта, с която са уважени предявените искове. Въззивникът поддържа, че съдът незаконосъобразно е уважил и е прогласил нищожността на следните договорни клаузи- чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13 от процесния договор. Твърди, че повечето договорни разпоредби имат декларативен характер, изразяващ се в постигната обща воля и съгласие между страните, поради което не е налице  правен интерес от прогласяване на нищожността им. Поддържа, че незаконосъобразно съдът е приел, че процесните договорни клаузи не са уговорени индивидуално, кредитирайки свидетелските показания по делото. Твърди, че кредитополучателите са имали възможност да повлият на договора, но не са се възползвали от това, тъй като не са отправяли каквито и да било искания или предложения във връзка с текстовете на договора. В тази връзка било признанието на ищеца Н.Ж.Н., че бил запознат с условията на кредитиране на ответното дружество и сам избрал ответното дружество. Твърди, че дори да се приеме, че договорните клаузи не са индивидуално уговорени, то с подписването на договора за кредит и впоследствие с анексите и допълнителните споразумения, кредитополучателите са изразили своето съгласие по съдържанието на подписания договор. Поддържа, че по делото е установено, че годишният лихвен процент, размерът на погасителните вноски, както и таксите по кредита са предмет на индивидуално договаряне. Твърди, че банката е изпълнила задължението си да публикува на своята интернет страница текущия размер на прилаганите референтни лихвени проценти, както и методологията за определяне на референтния лихвен процент. Поддържа, че в конкретния случай не е налице промяна на договорените между страните условия на кредитното отношение, като незаконосъобразно и неправилно съдът приема, че в договора не са предвидени основанията, при които е допуснато изменение на БЛП на банката. Твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил изводите, които се налагат от приетата съдебно-счетоводна експертиза, а именно, че при промяна на БЛП банката се е ръководела единствено и само от обективно действащи финансово-икономически фактори и  пазарни механизми. Поддържа, че периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита, както промените в лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в рисковите условия, като е без правно значение в настоящия спор в какъв размер е променен базисния лихвен  процент, тъй като е договорен като променлива компонента от годишния лихвен процент. Твърди, че Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, е законосъобразна, като наличието на изменение в Тарифата е в изпълнение на законоустановените права и задължения. Искането към съда е да отхвърли исковите претенции изцяло и да присъди разноски пред двете инстанции.

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба отНеделин Н. и Г.Н., в който се оспорва подадената от „Ю.Б.“ АД въззивна жалба. Поддържат, че от свидетелските показания се установява, че никога не се променят клаузи по този тип договори, освен в частите за имената, размера на  кредита, приложимите лихви и надбавки и срок на договора. Твърдят, че не им е дадена възможност да уговорят конкретни условия. Поддържат, че банката не е доказала по какъв начин прилагането на рисковата премия на Гърция е основание за използване на този компонент. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба на „Ю.Б.“ АД и да потвърди първоинстанционното решение в тази част.

             

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

           СРС е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.3, ал.5, чл.4, т.1, чл.6, ал.3, чл.8, ал.2 и ал.3, и чл.13, чл.15, ал.3, 4 и 5, чл.23, ал.1 и 2 и чл.28 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 29965 от 28.11.2007г., за прогласяване нищожността на договора за кредит в частта, касаеща обвързването на валутата по договора към швейцарски франк, и за осъждане на ответника да им заплати солидарно следните суми: 2836.36 лева, представляваща равностойността на недължимо платени 2007.05 швейцарски франка – такса за управление, 500 лева, представляваща равностойността на недължимо платени 357.50 швейцарски франка за периода от 07.08.2008г. до 24.10.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.10.2012г. до окончателното им изплащане, и при условията на евентуалност за осъждане на ответника да им заплати солидарно сумата от 6578.19 лева, представляваща левовата равностойност на 4524.33 швейцарски франка – недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология при увеличаване на размера на БЛП от 07.07.2008г. и сумата от 500 лева, представляваща левовата равностойност на 357.50 швейцарски франка – недължимо платени лихви, поради неприлагане на методологията на ответника за определяне на БЛП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2012г. до окончателното им изплащане.

           От събраните по делото доказателства се установяват и не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че между тях е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29965 в размер на равностойността в швейцарски франка на 120000 лева по курс „купува” за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франка на 31000 лева за покупка на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.10.113.2.7 по кадастралната карта на гр. М., одобрена със Заповед №РД-18-29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес гр. М., ул. „********” № **, ет. 2, попадащ в сграда с идентификатор 48489.10.113.2, построена в ПИ с идентификатор 48489.10.113, и представляващ апартамент №2, със застроена площ от 101,66 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, антре, баня и тоалетна, ведно с прилежащото избено помещение №1 с полезна площ от 6,60 кв.м., ведно с 5,97% идеални части от общите части на сградата, паркомясто №11, със застроена площ от 14,78 кв.м., попадащо в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.10.113.2.1 по кадастралната карта на гр. М., одобрена със Заповед №РД-18-29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, и 58,72/866 идеални части от ПИ с идентификатор 48489.10.113 по кадастралната карта на гр. М., одобрена със Заповед №РД-18-29/05.04.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, и равностойността в швейцарски франка на 89000 лева за други разплащания, както и, че кредитът е усвоен изцяло. С договора страните се договорили, че крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, с месечни погасителни вноски, включваща лихва и главница, съгласно погасителен план към договора. С двустранно подписано приложение № 1 към договора от 07.12.2007г. страните са удостоверили, че датата на усвояване на кредита е 07.12.2007г., като полученият и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франка по чл. 1 от договора е в размер на 103 538 швейцарски франка.

От приетото в първоинстанционното производство заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на лихвите, определени по погасителния план при сключване на договора за периода от сключването му до 24.10.2012г. е 28902,33 евро, като за същия период по кредита са погасени 35007,38 швейцарски франка или са платени 315,05 швейцарски франка лихви в повече. Вещото лице е дало заключение, че размерът на платените такси за управление на кредита за периода от м.01.2008г. до м.10.2012г. е 2014,53 швейцарски франка, а съгласно погасителния план, съставен при подписване на договора размерът на таксата за периода от 01.01.2008г. до 07.10.2012г. е 1944,60 евро, или са платени в повече такси в размер на 69,63 евро.

            От допуснатата пред въззивния съд съдебно-икономическа експертиза, която съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като пълно и компетентно изготвена, се установява, че размерът на разликата между направените изчисления за месечните вноски с параметри, посочени от ищците и приложения от банката реален погасителен план за периода от 01.08.2008г. до 07.07.2012г. е 7558,78 швейцарски франка.

            От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка П.А.М.-Т. се установява, че същата работи при ответника от м.08.2007г. на длъжност „експерт жилищно кредитиране” до м. март 2012г., откогато заема длъжност „експерт операции”. Свидетелката посочва, че е запозната с кредитното досие на ищците, както и че същите не са направили искане за промяна на клаузите по договора. Свидетелката посочва, че не й се е случвало да се променя клауза по договор, нито клиент да поиска това. Клиентите сами избирали в каква валута да вземат кредита и към сключването на договора швейцарският франк бил изгоден.

             

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

             

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.

             

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

             

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

             

Предвид обстоятелството, че на ищците е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същите имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Същевременно банката е търговец по смисъла на § 13, т.2 ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г. регулират спорното правоотношение.

             

Съгласно нормата на чл. 143, ал.1, т.10 и т.12 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

             

На основание чл. 145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

             

Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП. Втората алинея на посочената норма регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

            Относно клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13 от договора:

Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не  се променят.

Съгласно чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени  Базовия  лихвен  процент  на Ю.  Б.  АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие”.

Съгласно чл.13 от договора Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които „Ю.Б.” АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франка или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.21. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.

В случая оспорените клаузи са част от сключения между страните договор за банков кредит, а не се съдържат в общите условия на банката. От ангажираните по делото гласни доказателства се установи, че договорът бил предварително подготвен и подписан от името на банката. От показанията на свидетеля се установява, че договорите са предварително изготвени и не са променяни. С оглед на това следва да се приеме, че оспорените от ищците клаузи не са индивидуално уговорени.

            Горепосочените клаузи 

ГореГоп от договора са свързани с размера на възнаградителните лихви, които представляват цената на заетите парични средства. В разпоредбата на чл. 143, ал. 3, т. 1 ЗЗП законодателят е предвидил изключение от регламентираното в чл. 143, ал. 1, т.12 ЗЗП правило, което се отнася за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля.

             

Съгласно задължителните разяснения, дадени в тълкувателната част на решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да се прецени дали клаузите отговарят на посочения критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл. 147, ал.1 ЗЗП. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21 март 2013 г. по дело С-92/11). Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи, с цел да отстрани порока (решение на СЕС от 14 юни 2012 г. по дело С-618/10). При наличие на съмнение съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин, съгласно нормата на чл. 147, ал.2 ЗПП, във връзка с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата, на основание чл. 145, ал.1ЗЗП.

             

За да се прецени валидността на клаузата, следва същата да се тълкува съобразно установените в чл. 20 ЗЗД принципи, като се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Както в тази клаузи, така и в останалите клаузи от договора не се съдържат установени обективни критерии, механизъм и методология за промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от страните, респективно страните да са постигнали предварително съгласие относно компонентите, които влияят върху неговото формиране. Липсата на уговорка в този смисъл не може да бъде преодоляна в хода на съдебното производство чрез ангажиране на доказателства, в случая съдебно - счетоводна експертиза, за да се установи кои фактори са повлияли върху базовия лихвен процент. Това е така, защото правно релевантно е дали страните са уговорили по ясен и недвусмислен начин при наличие на промяна на някой от изрично уговорени обективни фактори, че за банката е налице възможност да измени променливия компонент от уговорената лихва. Следва да се отбележи също така, че при липса на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен процент на банката за швейцарски франка не може да се извърши преценка дали възможността на банката е ограничена само до повишаване на лихвата или е предвидена възможност посредством въвеждане на забрана за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на горепосочените лихвени компоненти, които влияят върху стойността на банковия ресур (решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).  

По изложените съображения съдът счита, че с разглежданите клаузи, на банката е предоставена възможност да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, поради което същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП. На основание чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни.

            При достигане на еднакви правни изводи с първоинстанционния съд, решението му в тази част следва да бъде потвърдено.

            Относно клаузата в чл. 4, ал. 1 от договора /съгласно която в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0, 5% върху размера на непогасената главница към същата дата/, клаузата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от договора /предвиждащи, че при пълно и частично погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница, както и пропорционално връщане на кеш бонуса/ настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че посочените клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не предоставят на търговеца право да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и не създават отношения на неравнопоставеност между страните.

            Поради неоснователност на иска за прогласяване на нищожността на посочените клаузи неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на сумата 2836, 36 лева, представляваща равностойността на 2007, 05 швейцарски франка в лева, изчислена  към официалния фиксинг на БНБ към всяко едно от плащанията от сключване на процесния договор до завеждане на исковата молба, представляваща недължимо  платено под формата на такса за управление.

            Относно клаузите на чл. 15, ал. 3, 4 и 5 от договора, касаещи застраховането на недвижимия имот

           Съгласно чл. 15, ал. 3, 4 и 5 от договора с подписване на договора кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката приема да застрахова от негово име и за негова сметка предоставения като обезпечение по договора недвижим имот, както и да подновява сключената от името и за сметка на кредитополучателя имуществена застраховка на имота за срока на договора, както и да преупълномощава трети лица с правата по настоящата алинея. С подписване на договора кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката приема да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателя по реда и на основание чл.6, ал.1 от Наредба №3/29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи. С подписване на договора кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката приема в случаите по ал.4 когато към датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й, банката да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателя по договора за кредит.

         Посочените клаузи не са неравноправни  по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като по своята правна същност представляват мандатно  правоотношение, по силата на което кредитополучателите възлагат на банката да сключи от тяхно име и за тяхна сметка договор за имуществена застраховка. Същите не създават неравновесие в правата на страните, тъй като по силата на чл. 281 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, в настоящия случай с грижата на добър търговец, като при неизпълнение на задължението му  с  посочената грижа, ще носи отговорност за причинените на доверителя вреди. Освен това не създават възможност за банката едностранно да изменя условията по договора.

         Относно клаузата на чл. 28 от договора

         Съгласно чл.28 от договора банката и кредитополучателят се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на И Е.Д.Ю., вкл. и на „Б.Р.С.” АД, гр. С. или на други финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателят дава съгласието си и оправомощава банката в случай на прехвърляне на вземанията по договора за кредит, банката да прехвърли и предостави на новия кредитор и всяка информация, свързана с кредита, представляваща банкова тайна или лични данни. Банката се задължава в случай на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на банката. Кредитополучателят дава съгласието си и се задължава в случай на прехвърляне на вземанията по договора за кредит на БРС и при постигане на договореност между банката и БРС, за която кредитополучателят ще бъде уведомен да продължи да осигурява средства на падеж за погасяване на дължимите месечни вноски по кредита по сметка при банката, а банката да превежда на падеж дължимите погасителни вноски по сметка на БРС, открита при нея, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателя.

          Посочената клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не предоставя на търговеца право да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и не създава отношения на неравнопоставеност между страните. Същата уговоря правна възможност на банката във всеки един момент от действието на договора банката едностранно да прехвърли вземанията си по договора, като следва да се отбележи, че за длъжника е без правно значение на кой кредитор изпълнява.

          Относно разпоредбата на чл. 23 от договора, съгласно която кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лева/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора, както и, че е съгласен с настъпването им.

             

След отмяната на чл. 10, ал.1 ЗЗД (ДВ бр.83/1999 г.), не е налице забрана за уговаряне на парични суми в чужда валута, както е сторено в случая. С оглед на това страните по договора за банков кредит могат свободно да определят вида на валутата, в която да бъде предоставен същия на кредитополучателя.  

Съдът счита, че страните са постигнали валидна уговорка валутата на предоставения от банката кредит да е в швейцарски франка.  

На основание чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те не могат да бъдат изменяни без взаимно съгласие на страните, ако няма основания за това, предвидени в закона.  

Когато при сключването на договора страните уговарят да получат плащане в една валута, те са постигнали съгласие на падежа да получат плащането в същата валута, като държат сметка за принципа на номинализма и с цел да елиминират риска в случаи на неблагоприятна промяна на обменните курсове. Няма законово основание да се приеме, че когато се уговаря задължение в определена чуждестранна валута, страните са се съгласили да получат на падежа нейната левова равностойност, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в ТР № 4 от 29.05.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. В изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения между страните договор, на ищеца е разкрита разплащателна сметка в швейцарски франка, която към момента на усвояване на банковия кредит е заверена със швейцарски франка, които в последствие са превалутирани в евро, съобразно постигнатата уговорка за това. Насрещното задължение на ищеца е в швейцарски франка.

            След като ищците са се съгласили да връщат получените средства в швейцарски франка, то в тяхна тежест е загубата в случай, че курсът се промени така, че трябва да се разходва повече средства, за да си набавят тази валута, като естествено за тях са и ползите, ако курсът се промени така, че да са необходими по-малко средства за снабдяване с франка, т.е не е налице неравновесие в правата и задълженията на страните. Отпускането на кредит във валута, различна от лева е нормална търговска практика, без правно значение е обстоятелството, че договореният кредит е бил преведен в равностойността в евро по сметка на кредитополучателя, тъй като превалутирането е техническа операция и не може да доведе до неравноправност на клаузите по договора. В този смисъл неоснователно е искането за прогласяване на нищожността на договора в частта, касаеща обвързването на валутата по договора към швейцарски франк и искането същият да бъде тълкуван в евро.

            Поради неоснователност на главната претенция за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 23 от договора, неоснователна е и претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лева, представляваща равностойността на недължимо платени 357, 50 швейцарски франка, преизчислена в лева по официалния фиксинг на БНБ за всяко от месечните погасителни плащания за периода от 07.08.2008г. до завеждане на исковата молба, при прилагане на БЛП за жилищните кредити в  лева, с корекция на БЛП за всеки от периодите, съобразно методологията на ответника.

            Относно иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати на ищците сумата от 6578.19 лева, представляваща левовата равностойност на 4524.33 швейцарски франка – недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология при увеличаване на размера на БЛП от 07.07.2008г. и сумата от 500 лева, представляваща левовата равностойност на 357.50 швейцарски франка – недължимо платени лихви, поради неприлагане на методологията на ответника за определяне на БЛП.

Действително от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че Методологията за определяне на базисния лихвен процент и стойности на БЛП се основават на обективни критерии. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че базовия лихвен процент се определя като сбор от следните компоненти: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като трансферната цена на ресурса се влияе от пазарните  /бенчмаркови/ лихвени мерители- Софибор, Юрибор, Либор, от рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансовия ресурс и директните лихвени разходи на Банката. Буферната надбавка включва оценката на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50% годишно. При съпоставяне на така посочената методика за формиране на БЛП с критериите на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП се налага заключението, че същата е обективна – методиката представлява част от общите условия към договора и същата съдържа ясно описание на компонентите на БЛП, които са с обективен характер. Същото, обаче, не е вярно по отношение на реда за изменение на БЛП. Изменението на посочените компоненти не води автоматично до изменение на лихвения процент, а е основание за неговата актуализация. Самата актуализация се извършва по решение на комитета по управление на активите и пасивите на „Ю. и Е.Д.Ю.“ АД. Тоест макар компонентите на БЛП да имат сами по себе си обективен характер, изменението на тези компоненти, което е извън волята на банката, не води автоматично до изменение на лихвения процент, а е основание орган на банката да направи преценка, дали да се извърши такова изменение и по какъв начин. При това положение правото на едностранно изменение на лихвения процент по кредита не е свързано с посочените в методиката обективни показатели, а е поставено в зависимост от субективната преценка на банката, като липсва каквато и да било гаранция, че размерът и видът на изменението (увеличаване или намаляване) ще бъде съответен на движението на по обективните показатели. По делото не се установява, че решенията на КУАП на банката за изменение на БЛП по жилищни кредити и размерът на приетото изменение е обусловен единствено от промяната на пазарния курс на валутата. Същевременно от приетото по делото и неоспорено от страните първоначално експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд ССчЕ се установява, че с решение на заседание № 90/18.06.2008г. на КУАП е определено увеличение с 0.50% в размера на БЛП, считано от 07.07.2008г.; с решение на заседание № 94/17.10.2008г. на КУАП е определено увеличение с 2.20%, считано от 10.10.2008г.; с решение на заседание № 144/03.11.2012г. на КУАП е определено намаление с 0,25 % в размера на БЛП по жилищните кредити, считано от 10.10.2008г. В резултат на посочените изменения БЛП в швейцарски франка е имал следните стойности: от 01.01.2008г.до 07.07.2008г. -4,50 %; от 07.07.2007г. до 10.10.2008г.- 5 %; от 10.10.2008г. до 10.09.2012г.- 7.20%; от 10.09.2012г. – 6,95%. Не са представени доказателства, че решенията на КУАП за изменение на БЛП са следвали тенденцията за увеличаване на пазарните курсове и рисковата премия, респективно за тяхното намаляване. Също така не се установява, че така извършеното намаление е съответно на изменението на компонентите за периода. Поради тази причина, макар да е предвидена възможност за намаляване на БЛП и такова да е извършено, не може да се приеме, че начинът на определяне на лихвения процент е обективен.

            Нищожните клаузи, въз основа на които е изменен размерът на лихвата, по който е постигнато съгласие, не обвързват страните, поради което даденото в повече се явява платено при начална липса на основание. Ето защо и за отстраняване последиците на настъпилото неоснователно разместване на блага, то подлежи на връщане.  

По изложените съображения и доколкото разликата между платената от ищците за исковия период сума и дължимата такава при първоначално уговорената лихва възлиза на 7558, 78 швейцарски франка /установена от приетата от въззивния съд съдебно-икономическа експертиза/, същите са платени на ответника при първоначална липса на валидно правно основание за това - въз основа неравноправна клауза, която на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП е нищожна и съответно не е произвела правно действие. Ищецът е поискал заплащане на сумата от 4524, 33 швейцарски франка, както и сумата от 500 лева /равностойност на 357, 50 франка/, поради което на основание чл. 6, ал. 2 ГПК при спазване на принципа на диспозитивното начало следва да се присъдят сумите, поискани от ищците, доколкото претендираният размер е по-малък от установения чрез експертизата.

             

Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване - даване на процесната сума без валидно правно основание за това. Съгласно нормата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на 5 - годишна давност се погасяват вземанията, за които законът не предвижда друг срок. Вземането, което ищецът претендира, не е за лихва, поради което нормата на чл. 111, б."в" ЗЗД не може да намери приложение по отношение на него (решение № 8/25.02.1998 г. по гр. д. № 432/1997 г. на ВКС, V ГО). Когато е извършено плащане при начална липса на основание, вземането на платилия без основание става изискуемо от момента на плащането и от същия момент започва да тече погасителната давност (решение № 663/05.12.2005 г. по гр. д. № 444/2005 г. на ВКС, І ГО). Тъй като плащането на първата от процесните вноски е извършено на 07.01.2008 г., а искът е предявен на 24.10.2012 г., то същият не е погасен по давност. Ето защо релевирания довод на жалбоподателя- ответник, че вземането е погасено по давност се явява неоснователен.

             

Тъй като крайните изводи на двете инстанции за основателност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от Н.Н. и Г.Н., за сумата от 4524, 33 франка и сумата от 500 лева, представляваща левовата равностойност на 357, 50 швейцарски франка не съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. В останалата част решението е правилно и следва да се потвърди.

           

             

По разноските в производството:

            При този изход на правния спор в първоинстанционното производство на „Ю.Б.“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски над този размер следва да бъде отменено. Ищците в първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат право на разноски още в размер на 142, 52 лева съобразно уважената част от исковете.

            Пред въззивната инстанция ищците са сторили разноски в размер на 1713, 29 лева, като съобразно изхода на правния спор имат право на разноски в размер на 856, 64 лева, „Ю.Б.“ АД са сторили разноски в размер на 1408, 29 лева, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат  право на разноски в размер на 704, 15 лева.

             

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ решение № І-40-21 от 23.09.2014г., постановено по гр. дело № 50292 по описа за 2012г. на СРС, ГО, 40-ти състав в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Н.Ж. Н., ЕГН ********** и Г.Л.Н., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „Ю.Б.” АД да им заплати сумата от 6578.19 лева, представляваща левовата равностойност на 4524.33 швейцарски франка – недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология при увеличаване на размера на БЛП от 07.07.2008г., както и сумата от 500 лева, представляваща левовата равностойност на 357, 50 швейцарски франка, представляващи недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология на размера на БЛП, както и в частта, с която Н.Ж. Н. и Г.Л. Н.а са осъдени да заплатят на „Ю.Б.“ АД разноски над 600 лева до присъдения размер от 840 лева, като вместо него постановява:

            ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Ж. Н., ЕГН ********** и Г.Л.Н., ЕГН ********** сумата от 6578.19 лева, представляваща левовата равностойност на 4524.33 швейцарски франка, представляваща недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология при увеличаване на размера на БЛП по договор от 28.11.2007г., както и сумата от 500 лева, представляваща левовата равностойност на 357, 50 швейцарски франка, представляващи недължимо платени лихви поради неправилно приложена методология на размера на БЛП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.10.2012г до окончателното им изплащане.

            ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на Н.Ж. Н., ЕГН ********** и Г.Л.Н., ЕГН ********** сумата от 142, 52 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 856, 64 лева, представляващи разноски във въззивното производство.

            ОСЪЖДА Н.Ж. Н., ЕГН ********** и Г.Л. Н.а, ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.” АД сумата от 704, 15 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща разноски във въззивното производство.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № І-40-21 от 23.09.2014г., постановено по гр. дело № 50292 по описа за 2012г. на СРС, ГО, 40-ти състав в останалата част.

             

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                      2.