currdb:
Решение № 461 от 23.01.2017 по възз. гр. д. 14975/2016 на СГС

Решение по Гражданско дело 14975/2016г.

РЕШЕНИЕ

Гр. С.,  20.01.2017 г.

Софийски градски съд, Търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2017 г., в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ ИЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: В. БОЙКИНОВ

                                                                                          АТАНАС МАДЖЕВ

  Като разгледа докладваното от съдия Илиева ч. гр. д. 14975/2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

  Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

  Постъпила е жалба вх. № 28792/27.10.2016 г., подадена от М.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по изп. дело № 20168600400871/2016 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС. Същият е длъжник по посоченото изп. дело и навежда оплаквания срещу насочване на изпълнението по делото от ЧСИ към несеквестируемо имущество, изразяващо се в налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.1500.2446.2.** в гр. С., общ. С., обл. С.-град, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. **, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2446 и с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта – 1 при граници: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.1500.2446.2.108 и 68134.1500.2446.2.87, под обекта: 68134.1500.2446.2.103, над обекта: 68134.1500.2446.2.111. Жалбоподателят сочи, че получил на 19.09.2016 г. съобщение от ЧСИ за наложената възбрана върху имота, който представлявал единственото му жилище, което притежавал. Позовава се на извършено от ЧСИ нарушение на разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК. Моли да се отмени налагането на възбраната като незаконосъобразно действие, което било несъвместимо с несеквестируемостта. Претендира направените разноски в настоящото производство.

  Жалбата е изпратена в съда с копие от изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, който я намира за допустима, но за неоснователна. В мотивите си ЧСИ излага подробни съображения в тази връзка. Твърди, че в случая не са налице действия на ЧСИ, които да нарушават несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника, а само такива, които да съхранят имуществото му, с оглед евентуалното разпореждане с него. Моли за отхвърляне на жалбата.

  Срещу жалбата – по реда на чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК, не е постъпило писмено възражение от взискателя „П.Е.“ ООД, ЕИК *******.

  Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

  Изпълнително дело № 20168600400871/2016 г. по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС, е образувано на 05.08.2016 г. по молба вх. № 17964/05.08.2016 г., подадена от взискателя „П.Е.“ ООД, ЕИК *******, и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 04.04.2016 г. от СРС, 90 с-в, в полза на взискателя срещу длъжниците М.В.К., ЕГН **********, В. М. К., ЕГН **********, С.Д.К., ЕГН **********, К.С.К., ЕГН **********, и К. В.К., ЕГН **********, които са били осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата от 10 000 лв., дължима по договор за заем от 29.05.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 29.03.2016 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 1 500 лв. и разноски по делото, а именно: 230 лв. - държавна такса и 751,63 лв. - възнаграждение за адвокат. С молбата взискателят е поискал събиране и на разноските, направени в изпълнителното производство, вкл. на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. В молбата е поискано ЧСИ за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, да проучи имущественото състояние на длъжниците съобразно правомощието му по чл. 18 от ЗЧСИ.

  Установява се, че на 11.08.2016 г. жалбоподателят М.К. е получил ПДИ /л. 104 от делото/, а на 10.08.2016 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л. 94 от делото/, както и че работодателят е уведомил ЧСИ за наложен предходен запор /л. 108 от делото/.

  Установява се също, че във връзка с подадена молба от ЧСИ на 17.09.2016 г. в Служба по вписванията - гр. С. е била вписана възбрана върху процесния недвижим имот - собственост на длъжника, представляващ апартамент **, находящ се в гр. С., ж.к. Д., бл. **, вх. *, ет. * /л. 197 от делото/. Видно е още, че длъжникът е получил уведомление от ЧСИ за наложената възбрана на 19.09.2016г. /л. 159 и л. 181 от делото/, чиято отмяна се иска.   

  

   При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

   Депозираната жалба се явява допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице - от длъжника М.К., срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 от ГПК - насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

  Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват от длъжника и това са: постановлението за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

  Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

  В разглеждания случай длъжникът се позовава на несеквестиуемост по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК на процесния апартамент – негова собственост, върху който е насочено изпълнението от ЧСИ чрез възбраняването му. Съгласно посочената разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредбата на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.

  По делото са събрани доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя, че процесният недвижим имот е единственото негово жилище. Липсват както твърдения, така и данни, че длъжникът притежава друго жилище, поради което настоящият съдебен състав приема, че възбраненият имот е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Независимо от това, в конкретния случай ЧСИ е наложил само възбрана върху имота на жалбоподателя, като няма твърдения, а и представени доказателства за насрочен опис на имота или за насрочена публична продан на имота. Както се посочи, налагането на запор или възбрана върху непотребима вещ /недвижима или движима/, а също и техният опис, не е несъвместимо с несеквестируемостта действие. Възбраната в този случай се изразява в забрана за тяхното осребряване по принудителен ред, което се извършва не с налагането на обезпечителните мерки, а с проданта им. Поради това според настоящия състав налагането на възбраната в случая се явява допустимо изпълнително действия, ненарушаващо несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника, а имащо за цел съхраняване на имуществото му, с оглед евентуалното разпореждане с него от страна на жалбоподателя. Следователно действията на ЧСИ по насочване на изпълнението – чрез възбрана на имот, собственост на жалбоподателя, се явяват законосъобразни.

  С оглед на изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

  Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 28792/27.10.2016 г., подадена от М.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по изп. дело № 20168600400871/2016 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860, с район на действие СГС.

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. второ от ГПК.

 

                 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                              2.

Ключови думи
No law branches!