currdb:
Решение № 572 от 26.01.2017 по гр. д. 6524/2014 на СГС

Решение по Гражданско дело 6524/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 26.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                   СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6524 по описа на съда за 2014 г., взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Б.Г. срещу А.Б.А. и Д.И.Д. за осъждането им да предадат владението на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ еднофамилна вилна сграда с идентификатор 68134.4330.880.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 113 кв.м., на два етажа, а по документ за собственост – сграда със застроена площ от 92.28 кв.м., състояща се, както следва: сутерен (под кота нула) – гаражна клетка с отделение за мазе-ПРУ, първо ниво (на кота нула) – дневна със столова, кухненски бокс, стая, преддверие, тоалетна и стълбище за горните стаи, второ ниво (кота +2.73) – три спални, две от които с излаз към лоджия, баня и коридор с дрешник, както и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68134.4330.880.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 56 кв.м., на един етаж, а по документи за собственост – вилна сграда-ателие, с площ от 60 кв.м., състоящо се от две стаи, антре и сервизно помещение, построени в УПИ ХХІІІ-880 от кв. 8 по плана на гр.София, м. „Горна баня“, с площ от 1190 кв.м., при граници: от две страни - улица, УПИ ХХІІ-881 и УПИ ХХІV-521.

Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на имотите с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2013 г.

При справка в Агенция по вписванията установил, че А.А. притежава нотариален акт от 2005 г., по силата на който получила по дарение от Д.И.Д. гореописаните недвижими имоти, а дарителят си запазил правото на ползване.

Според ищеца ответниците Д.Д. и А.А. упражнявали фактическа власт върху имотите без основание. А. придобила имота от несобственик, тъй като праводателят й Д.Д. не бил собственик на процесните имоти. Д. се легитимирал с договор за покупко-продажба от 2003 г., който бил обявен за недействителен поради липса на представителна власт на пълномощника на продавачите. Поради това договорът не породил вещно-прехвърлителното действие, а продадените имоти останали в собственост на А.Д. и Л.Д.М. – Д., праводатели на ищеца Б.Г.. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му предадат владението върху недвижимите имоти.

Ответникът А.Б.А. е подала отговор, в който оспорва предявения срещу нея осъдителен иск. Позовава се на придобивна давност, като присъединява владението на праводателя си. В молба от 18.03.2016 г. уточнява, че праводателят й упражнявал фактическа власт върху имотите от 28.11.2003 г. до 28.03.2005 г., а тя –след 28.03.2005 г., когато имотът й бил дарен до датата на завеждането на исковата молба.

Ответникът Д.И.Д. твърди, че владял имота от закупуването му през 2003 г. до неговото дарение. Договорът за дарение не бил нищожен, нито отменен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.11.2003 г. А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д., чрез пълномощника си Б.А.Д. продали на Д.И.Д., чрез пълномощника му Д.Д. Д. сграда в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „**** със застроена площ от 92.28 кв.м., състояща се от: сутерен – гаражна клетка с отделение за мазе – ПРУ, първо ниво – дневна със столова към нея, кухненски бокс, стая, преддверие, тоалетна и стълбище за горните стаи, на второ ниво – три спални, две от които с излаз към лоджия, баня и коридор с дрешник, както и вилна сграда ателие с площ от 60 кв.м., състоящо се от две стаи, антре и сервизно помещение, построени в УПИ – по скица като парцел № VІІІ-2132 от кв. 8 по плана на гр. София, м. „Горна баня“, одобрен със заповед № 263/25.03.1961 г. с площ от 1 230 кв.м., при съседи по скица: север – улица, изток – УПИ ІХ-2133, запад – УПИ VІІ-2130.

С решение от 22.11.2012 г. по в.гр.д. № 12242/2010 г. по описа на СГС ІV-Д отд. е отменено решение от 05.02.2008 г. по гр.д. № 12142/2004 г. по описа на СРС, 26 състав в частта, в която Б.А.Д. и Д.И.Д. са осъдени да предадат владението върху процесните имоти на А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д. и е оставено в сила в частта, в която е признато за установено, че А.Д. и Лена Митова-Д. са суперфициарни собственици на имотите.

Решението е влязло в сила на 07.06.2013 г.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 74, том І, рег. № 1961, дело № 63/28.03.2005 г. на нотариус рег. № 379 на НК, Д.И.Д. е дарил сградата с площ от 92.28 кв.м. и вилна сграда ателие с площ от 60 кв.м. на внучката си А.Б. Д., чрез законния й представител Д.Д. Д., като си е запазил безвъзмездно право на ползване върху имотите.

Видно от справка в Агенция по вписванията, въз основа на подадена на 26.10.2005 г. по гр.д. № 12142/2004 г. молба за привличане на нов ответник – Д.И.Д., на 22.11.2005 г. е вписана искова молба срещу него.

На 07.11.2013 г. А.Б.Д. и Л.Д.М.-Д. са дарили на ищеца Б.Г. процесните имоти.

С протоколно определение от 07.10.2016 г. е отделено като безспорно между страните в производството обстоятелството, че процесните имоти се владеят от А.А..

По делото са ангажирани гласни доказателства относно обстоятелствата и периода на упражняване на фактическа власт от ответниците.

Свидетелката Г. твърди, че от 2000 г. живее на ул. „744“ в къща, находяща се срещу тази, в която живеела А.. Когато се нанесли, А. била малка, около 6 - 7-годишна. Познавала и родителите на А. – Б.И Д.. Откакто се нанесли през 2000 г., А. винаги живяла там. Освен с родителите си, А. живеела и с баба си П. и дядо й Д., който идвал от време на време. Не знае някой да е идвал и предявявал претенции към имота.

Свидетелката К. заявява, че познава и двамата ответници. А. израснала в процесната къща заедно с родителите си. Понякога при тях идвал и дядо й Д., но по принцип той работел в чужбина. Свидетелката не познава ищеца и не знае за претенции на други лица върху имота.

Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния имот и че ответниците го владеят без правно основание.

Ищецът твърди, че правото му на собственост произтича от договор за дарение от 07.11.2013 г.

Не се спори, че фактическа власт върху имота упражнява ответницата в производството А.А..

Спорният по делото въпрос е основателността на направеното от нея възражение за упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своенето му през период, достатъчен да породи право на собственост в нейния патримониум.

От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява ответницата да е осъществявала действия, представляващи по съдържание правомощията по владение, ползване и разпореждане с имота.

По силата на договора за дарение от 28.11.2005 г. А.А. е придобила „голата собственост“ върху двете процесни сгради. Фактическото ползване на имота е част от вещното право на ползване, титуляр на което е праводателят й Д.И.Д..

По делото не се събраха доказателства, че за периода от прехвърляне на правото на собственост по договора за дарение от 28.11.2005 г. до датата на завеждането на исковата молба на 27.11.2013 г. А.А., чрез законните си представители до Б.А. и Д. Д. до навършване на пълнолетие, а след 24.04.2010 г. – и лично, е отблъснала владението на Д.Д..

През посочения период А.А. и семейството й са били допуснати в процесния имот и са го ползвали със знанието и съгласието на вещния ползвател. Те са имали качеството на държатели на имота и са се намирали в него със знанието и съгласието на Д.. Действително, правото на ползване не изключва възможността трети лица да установят владение върху имота. Законът придава на упражняването на фактическа власт определено правно значение – придобиване на съответното право, съдържанието на което е манифестирано явно и безспорно през определен период от време, като в случая се твърди това да са правомощията на владение, ползване и разпореждане. Дори и да се приеме, че след прехвърлянето на имота през 2005 г. титулярът на вещното право на ползване Д.Д. е търпял упражняването на владение и от трети лица - в случая – ответницата А.А. и нейните родители, не се установи те да са демонстрирали собственически правомощия, различни от тези, които са упражнявали в периода, когато Д. е бил титуляр на правото на собственост. Явна промяна в намерението на ответницата и на нейните законни представители да започнат да владеят имота за себе си, и в частност да демонстрират правомощието разпореждане, не се установиха. Не е налице законова пречка да е налице съвладение на правомощията владение и ползване, в който случай обаче на ответницата може да бъде признато придобито по давност вещно право на ползване. Подобен извод не обосновава основателност на възражението за придобивна давност.

По така изложените съображения и липса на установена безспорна, явна и спокойна фактическа власт от страна на А.А. в продължение на десет години преди датата на завеждането на исковата молба – 27.11.2013 г., предявеният от Б.Г. срещу А.А. ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. Този извод се налага, дори и да се възприеме за основателно присъединяване на владението на Д.Д. към това А.А.. За времето от 28.11.2003 г. до 27.11.2013 г. не е изтекъл необходимият 10-годишен период, през който ответницата е упражнявала фактическа власт.

Неоснователно е възражението на Д.Д., че учреденото му с договора за дарение от 2005 г. вещно право на ползване не го легитимира да отговаря по предявения срещу него ревандикационен иск. Въз основа на направения от съда извод, че имотите се владеят от вещния ползвател Д.Д., а А.А. се намира в тях с негово съгласие, а Д. не противопоставя на ищеца права, изключващи тези на ищеца, искът по чл. 108 от ЗС е основателен и спрямо този ответник.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените от него разноски в производството в размер на 1 468.42 лева, от които 500 лева заплатен в брой адвокатски хонорар, 880.21 лева държавна такса и 88.21 лева такса за вписване на исковата молба.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Б.Г., ЕГН ********** срещу А.Б.А., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищецът е собственик на еднофамилна вилна сграда с идентификатор 68134.4330.880.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 113 кв.м., на два етажа, а по документ за собственост – сграда със застроена площ от 92.28 кв.м., състояща се, както следва: сутерен (под кота нула) – гаражна клетка с отделение за мазе-ПРУ, първо ниво (на кота нула) – дневна със столова, кухненски бокс, стая, преддверие, тоалетна и стълбище за горните стаи, второ ниво (кота +2.73) – три спални, две от които с излаз към лоджия, баня и коридор с дрешник, както и постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68134.4330.880.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 56 кв.м., на един етаж, а по документи за собственост – вилна сграда-ателие, с площ от 60 кв.м., състоящо се от две стаи, антре и сервизно помещение, построени в УПИ ХХІІІ-880 от кв. 8 по плана на гр.София, м. „Горна баня“, с площ от 1190 кв.м., при граници: от две страни - улица, УПИ ХХІІ-881 и УПИ ХХІV-521 и осъжда ответниците да му предадат владението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** и Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Б.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** по 734.21 лева разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   СЪДИЯ:

Ключови думи
No law branches!