currdb:
Решение № 652 от 31.01.2017 по възз. гр. д. 1107/2017 на СГС

Решение по Гражданско дело 1107/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

град С., 31. 01. 2017 год.

                                 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи януари през  две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ОЛГА КАДЪНКОВА

ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 1107 по описа на СГС за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 462 във вр. с чл. 278  от ГПК.

Образувано е по частни жалби, подадени от А.Б.Ж. с ЕГН ********** и Е.Г.Г. – Ж. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,  с които се твърди неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение по протокол № 15.12.2016 г., извършено по изпълнително дело № 20168470400184 на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ и район на действие СГС.

Жалбоподателите излагат, че посоченото разпределение е неправилно, тъй като в него е включена сумата от 7 884 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в рамките на изпълнителното производство, която сума не са имали възможност да обжалват по реда на чл. 435 от ГПК, тъй като не им е било връчено постановление за разноските. Твърдят, че единствено им е връчена покана за доброволно изпълнение, в която тези разноски са били посочени, но същата няма как да бъде оспорена от тях по съществуващия процесуален ред, поради което намират, че за тях е налице правен интерес да обжалват самото разпределение, което им е било предявено на 15.12.2016 г. В тази връзка излагат, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и заявяват възражение по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК по отношение на него, излагат подробно становище в подкрепа на твърдението си и претендират разноски за настоящето производство.

В срок по делото е постъпил отговор от страна на „Б.“ ЕООД, ЕИЩ ******, с който се твърди недопустимост на подадената частна жалба, тъй като същата по своето същество представлява такава срещу постановление за разноски, за която е изтекъл преклузивния срок. Евентуално се навеждат доводи за неоснователност и се претендират направените в хода на делото разноски

На основание чл. 436, ал.3 от ГПК по делото са постъпили мотиви от ЧСИ, с които се излагат доводи за пълна неоснователност на подадената частна жалба и се прави цялостно изложение на обстоятелствата по изпълнителното дело и начина на пресмятане и разпределяне на събраните суми по него.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

Жалбата е подадена срещу акт, които подлежи на обжалване, в законоустановения срок по  чл. 462, ал.2 от ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от представените писмени доказателства, изпълнително дело №20168470400184 е образувано на 12.04.2016г. по молба на „Б.”ЕООД, е ЕИК ****** и въз основа на изпълнителен лист издаден на 23.03.2016г., по гр.д. № 14112/2016г. по описа на 72-ри състав, СРС, по който се осъждат длъжниците А.Б.Ж. и Е.Г.Г. - Ж. да заплатят на „Б.”ЕООД, като претърпят принудително изпълнение върху ипотекирания имот, следните суми: 200 000 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2016г. до окончателното й изплащане; 771,47 евро - договорна лихва; 1022,58 евро - договорна лихва, 852,71 евро - договорна лихва, 277,75 евро - договорна лихва, както и 7971 лв. - съдебни разноски .

Изпълнението по делото е насочено към недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя, собственост на длъжниците, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ВИЛНО МЯСТО/ с идентификатор № 68134.1978.451, находящ се в град С., кв. „******”, ул. „**” № *, с площ от 919 /деветстотин и деветнадесет/ кв.м., заедно с построената в поземления имот ВИЛНА СГРАДА с идентификатор № 68134.1978.451.1, съгласно Договорна ипотека в полза „Б.”ЕООД, вписана като акт № 20, том XXVI, вх.рег.№ 66988/16.12.2014г. за сумата от 200 000 евро ведно с лихви и други вземания.

На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, на 20.05.2016 г., в които са указани сумите по изпълнителното дело и датата, на която ще бъде извършен опис и оценка на ипотекирания и възбранен в полза на взискателя недвижим имот, подробно описан в поканите. На 03.06.2016 г. е извършен опис на ипотекирания имот, в присъствието на длъжниците. Изготвена е оценка на имотите от назначеното по делото вещо лице - лицензиран оценител.

По искане на взискателя с протокола за опис и оценка са определени дати за провеждане на публична продан, която е обявена и разгласена редовно. Поради неявяване на купувачи първата публична продан е обявена за нестанала с протокол от 06.10.2016 г.

В законовия срок взискателят е поискал втора публична продан, която е обявена и разгласена редовно, като на 08.12.2016 г. с протокол е обявен за купувач единствения наддавач в проданта по най-високата предложена - „Б.“ ЕООД, ЕИК ******. Страните са уведомени за изготвяне и предявяване на разпределението, което се е осъществило на 15.12.2016 г.

От доказателствата по делото не се установява настоящите жалбоподатели да са подали молба до ЧСИ, с която да са заявили възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение с поканата за доброволно изпълнение, която обективира и постановлението за разноски по изпълнителното производство. Съответно не се установява ЧСИ да се е произнасял по такова искане, както и негов акт с такова съдържание да е бил обжалван пред съда по реда на чл. 435 от ГПК. Трайна съдебна практика е, че поканата за доброволно изпълнение, включва в себе си и постановлението за разноски, предвид което последното, макар и да не е обективирано в нарочен акт, може да бъде обжалвано в срока  по чл. 435 от ГПК, считан от датата на връчване на поканата, която го обективира.

При така установеното настоящата съдебна инстанция намира следното:

Съгласно чл. 460 от ГПК разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочитателно удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

Съответно същността на разпределението е съдията изпълнител да посочи от събраната сума, недостатъчна да покрие вземанията на всички взискатели, кое вземане в какъв ред ще се удовлетвори и съответно на това - в какъв размер. Недоволната от това разпределение страна следва да има възражения по отношение на въпросите, свързани с посочения ред и размер на удовлетворяване на съответното вземане. Такива възражения не са налице в настоящия случая, нещо повече, жалбоподателите изобщо не оспорват редът на взискателите и размера на вземанията. Единственото им възражение е във връзка с определените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство, а този въпрос е извън предмета на разглеждане в настоящето производство. За защита на това право, жалбоподателите разполагат със специалната норма на чл. 435, ал. 2 от ГПК, като е недопустимо да се опитват да заобиколят предвидения за целта преклузивен срок, използвайки производството по чл. 462 от ГПК.  В този смисъл има трайна съдебна практика, съобразно която поканата за доброволно изпълнение обективира и постановлението за разноски, когато такова не е било постановено изрично и връчено отделно, поради което срокът по чл. 435, ал.2 от ГПК тече от датата на връчване на съответната покана.

С оглед изложеното съдът намира, че извършеното разпределение е правилно и законосъобразно, извършено съобразно разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и съобразно предвидените в чл. 136 ЗЗД и Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК от 26.06.2015г. привилегии, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

                                            Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА извършеното разпределение по протокол № 15.12.2016 г., извършено по изпълнително дело № 20168470400184 на ЧСИ Н.П., с рег. № 847 на КЧСИ и район на действие СГС.

Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

            ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                 2.