currdb:
Решение № 161 от 23.01.2017 по търг. д. 2645/2016 на СГС

Решение по Търговско дело 2645/2016г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№...............

Гр. София, 23.01.2017г.

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав,  в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                    СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

 

при секретаря  Е.Г. ,като разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 2645 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от синдика на „Т.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.  чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на „Т.“ ЕООД на извършена на 23.06.2011 г. продажба, с която „Т.“ ЕООД е прехвърлило на „Б.5“ ЕООД собствеността върху цялото си налично недвижимо имущество, описано в исковата молба.

Ищецът твърди, че с решение на САС от 03.08.2015 г. по т.д. № 1400/2015 г. е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Т.“ ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособността – 30.06.2009 г., която съответства и на периода на влошеното икономическо състояние на дружеството. Към датата на подаване на исковата молба ответното дружество имало задължения в общ размер на 4543991 лв., съгласно одобрените по реда на чл. 692 ТЗ списъци на приетите в производството по несъстоятелност вземания. На 23.06.2011 г. „Т.“ ЕООД се разпоредило с цялото си налично недвижимо имущество, представляващо ид.ч. от поземлен имот с площ от 8787 кв.м., заедно с построените в имота масивни сгради, в полза на „Б.5“ ЕООД. Посочените имоти били продадени за сумата от 138000 лв., която била много по-ниска от данъчната оценка на имотите и така било намалено имуществото, формиращо масата на несъстоятелността. Налице били предпоставките на чл. 135 ЗЗД, като увреждащата сделка била извършена от несъстоятелния длъжник, а предвид лошото му финансово положение намерението за увреждане на кредиторите се предполагало. Двете страни по атакуваната възмездна сделка били свързани лица по смисъла на §1 ТЗ, като финансовите им отчети за 2011 г. били съставени и заверени от един и същ одитор, и за място на осъществяване на преобладаващата търговска дейност на дружествата бил посочен един и същ адрес, а семейни връзки били свързани и при участие в управлението си. Това обстоятелство водело до приложение на презумпцията за знание за увреждането и от двете страни съгласно чл. 649, ал. 4 вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

            В отговора си ответникът „Б.5“ ЕООД твърди, че атакуваната сделка е била извършена от поръчител, а не от длъжник по смисъла на чл. 135, ал.1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен. Отрича да е бил свързано лице с „Т.“ ЕООД и да е знаел за задълженията на дружеството. Закупените по атакуваната сделка имоти, чието сключване не оспорва,  били предмет на принудително изпълнение, с определена от съдебния изпълнител при публична продан цена от 138000 лв. След осъществен с управителя на „Т.“ ЕООД контакт, имотът бил закупен директно от собственика за така определената цена, като било уговорено „Т.“ ЕООД да погаси задължението по изпълнителното дело, за да може да бъде вдигната възбраната върху имота. 

            В допълнителната искова молба синдикът оспорва направените от ответника в отговора твърдения. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не разграничавала отговорността на длъжника, като такава за лично и за чуждо задължение. В производството по несъстоятелност отговорността на длъжника била към всички кредитори на несъстоятелността, а не към конкретен кредитор. Поддържа направените в исковата молба твърдения.

            В допълнителния отговор ответникът поддържа направените в отговора възражения, като от обстоятелството, че няколко лица се били задължили като съпоръчители не следвал извод за свързаност между тях.  

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже качеството си на синдик на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, съответно сключване на възмездна разпоредителна сделка с недвижими имоти между това дружество и другия ответник, която уврежда масата на несъстоятелността, знание за увреждането от страна на длъжника и  приобретателя по сделката, както и твърденията си, че страните по атакуваната сделка са свързани лица, от което излича приложение на презумпцията за знание.

Не са спорни по делото, а се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства –решение № 1748/03.08.2015г. по т.д.1400/2015г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав и вписванията в търговския регистър по партидата на Т. ЕООД, че по отношение на същото дружество е открито производство по несъстоятелност с посоченото решение на САС, като с определение от 23.11.2015г. по т.д.8243/2013г. по описа на СГС, VІ-10 състав Е.Т. е назначена за негов постоянен синдик.

Следователно ищецът разполага с материална легитимация да предяви в защита интересите на кредиторите искът по чл.135 ЗЗД.

Няма спор, че между ответниците е сключена на 23.06.2011г. под формата на нотариален акт сделка – покупко-продажба на недвижими имоти, с която Т. ЕООД е прехвърлило на Б.5 ЕООД правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти.

Спорът между страните е относно въможността искът по чл.135 ЗЗД да бъде проведен успешно по отношение на поръчителя, тъй като Т. ЕООД е поръчителствало по отношение на чужди задължения  - тези на ЗИТ ЕООД към БАКБ, както и относно наличието на знание за увреждане у приобертателя.

На настоящия съдебен състав е известно наличието на противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения по въпроса относно приложимостта на Павловия иск по отношение на поръчителя. Така в решение № 255/20.12.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1473/2016 г., ГК, 4-о отд., решение № 79/30.03.2010 г. по гр. д. № 3356/2008 г. на ІІ г. о. на ВКС и  Решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г. на ІV г. о. на ВКС е прието, че срещу поръчителя е възможно реализирането на всички процесуални способи, които гарантират точното изпълнение на поетото задължение, в т.ч. и предявяването на иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на увреждащите кредитора действия независимо от акцесорния характер на поръчителството. В друга група решения е прието, че искът по чл.135 ЗЗД е приложим само по отношение на главния длъжник, но не и по отношение на поръчителя - Решение № 245/19.01.2017 г. на ВКС по гр. дело № 1428/2016 г., ГК, 3-о отд, Решение № 199/30.12.2010 г. по т. д. № 966/2009 г. на II т. о. на ВКС;Решение № 255/20.12.2016 г. по гр. д. № 1473/2016 г. на IV г. о. на ВКС, като това разрешение е аргументирано именно с акцесорния характер на поръчителството и обезпечителната му функция, каквато функция има и Павловият иск.

Съдията докладчик по настоящето дело споделя доводите и разрешенията, дадени в първата група решения за приложимост на общо основание на рапоредбите на чл.135 ЗЗД и по отношение на сделки, сключени от поръчител. Отговорността на поръчителя разкрива определена специфика относно начина на възникване, обема и погасяването й, но доколкото в резултат на поръчителството се стига до възникване на солидарно задължение между поръчителя и главния длъжник по отношение на кредитора, то при липсата на специална норма, която да изключва приложението на Павловия иск, няма основание да се приеме, че понятието длъжник не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество.

Следователно са неоснователни доводите на ответника Б.5 ЕООД за неоснователност на иска поради неприложимост на института към сделки извършени от другия ответник, който има задължения, произтичащи от договор за поръчителство.

Сключената между двамата ответниците сделка безспорно уврежда кредиторите на Т. ЕООД, тъй като,  макар и възмездна, намалява имуществото на длъжника, което служи за общо удовлетворение на кредиторите, а чрез трансформирането му в парични средства, които са бързо ликвидни, затруднява евентуално принудително удовлетворяване.

Цената, на което е извършена продажбата би имало значение за евентуална преценка относно намерение за увреждане от страните по сделката в случай на извършването й преди възникване на задълженията, какъвто не е настоящия, тъй като се твърди задълженията на ответника Т. ЕООД да се възникнали през 2007 и 2008г., когато е поето поръчителство за задълженията на ЗИТ ЕООД и са възникнали задълженията за връщане на получените банкови кредити, а сделката е извършена през 2011г., т.е. след възникване на задълженията, поради което и съдът не обсъжда доводи и доказателства относно придобиването на имота при висящо изпълнително производство и размера на цената.

Ответното дружество Т. ЕООД съгласно вписванията в търговския регистър е представлявано за периода до 27.05.2009г. от З.Ш., за периода 27.05.2009г. – 02.07.2012г. от Т.Ш., като съгласно представеното удостоверение за семейно положение от 30.11.2016г. двамата са съпрузи към датата на издаването му, а не е спорно и че това е било така и към момента на сключване на оспорваната сделка.

Няма спор и че Т. ЕООД, наред с З.Ш., Т.Ш. и С.-С. ЕАД са поръчителствали за задълженията на ЗИТ ЕООД към Българо-американска кредитна банка по договори, сключени преди сделката за покупко-продажба, съответно договор № СМ-07/06.07.2007г. и договор №СМ-08/06.07.2008г., като към поемане на поръчителството от страна на С.-С. ЕАД.  Съгласно вписванията в търговския регистър по партидите на дружествата ЗИТ ЕООД, С.-С. ЕАД и Б.5 ЕООД, дружеството ЗИТ ЕООД, което е основен длъжник по договорите с БАКБ е едноличен собственик на капитала на С.С. ЕАД, а член на съвета на директорите на С.С. ЕАД е  В.Л., който  е едноличен собственик на капитала и представляваща ответника Б.5 ЕООД от учредяване на дружеството и до приключване на устните състезания по делото.

Следователно  доколкото при сключването на сделката за покупко-продажба между Т. ЕООД и Б.5 ЕООД предствляващите ги по закон лица Т.Ш./за продавача/ и В.Л./за купувача/ в качеството си на органни представители са формирали воля от името на двамата оветници, като същите двама са участвали преди това и при поемане на поръчителството от страна на Т. ЕООД за задължения на ЗИТ ЕООД и С.-С. ЕАД за задължения на ЗИТ ЕООД, то и съдът приема, че е налице знание и у приобретателя за съществуването на задълженията на прехвърлителя, респективно за увреждането.

            По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл.135 ЗЗД, поради което и предявеният иск  е основателен  и следва да бъде  уважен.

            Право на разноски при този изход от спора има ищеца, който обаче не е направил такива, поради което и няма основание да му се присъждат разноски.

            Ответникът Б.5 ЕООД следва да бъде осъден на основание чл.649, ал.4 ТЗ да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 3720,40 лв.

            Така мотивиран, съдът

            Р Е Ш И

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.135 ЗЗД по отношение кредиторите на  Т. ЕООД,  ЕИК ******** по иска на синдика на същото дружество извършената  на 23.06.2011г. покупко-продажба на недвижими имоти, с която Т. ЕООД, ЕИК ******** е прехвърлило на Б.5 ЕООД, ЕИК ******** собствеността върху недвижими имоти, а именно 7550/8787 ид.ч. от застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор 67653.926.52 по кадастралната карта на гр.С., кв.У., целият с площ от 8787 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с граници:поземлени имоти:67653.926.329, 67653.926.84, 67653.926.49, 67653.926.335 по кадастралната карта на гр.С., кв.У., одобрена със Заповед №300-5-66/11.01.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, участващ в УПИ І, кв.93 по ПУП на гр.С., кв.У., действщ към 1997г., заедно с построените в имота МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ПРОМИШЛЕНА СГЛАДА с идентификатор 67653.926.52.1 с обща застроена площ от 1673 кв.м.; МАСИВНА  ЕДНОЕТАЖНА ПРОМИШЛЕНА СГРАДА с идентификатор 67653.926.52.2 със застроена площ от 164 кв.м.;МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 67653.926.52.3 със застроена площ от 48 кв.м. и МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА СТОПАНСКА СГРАДА с иднетификатор 67653.926.52.4 със застроена площ от 11 кв.м.

ОСЪЖДА Б.5 ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** А да заплати на основание чл.649, ал.4 ТЗ по бюджетната сметка на  Софийски градски съд дължимата държавна такса  по иска по чл.135 ЗЗД в размер на 3720,40 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                        СЪДИЯ: