Решение по Гражданско дело 14522/2014г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 16.01.2017 г.

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14522 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът М.Й.В. твърди, че е наследник на Л.П.А. и като такъв в негова полза с влязло в сила на 27.03.1995г. решение на ПК, София, район „Студентски“ № 1490/213 от 01.03.1995г. му е възстановена идеална част от право на собственост върху имот, представляващ нива, цялата 3.090 дка., находяща се в строителните граници на гр. София, м. Горни грънчар /м. „под Американски колеж“/, съставляваща имот 3622 по кад. план  от 1939 г. Посочва, че на основание това решение е издаден констативен нотариален акт за собственост по ЗСПЗЗ № 68, том II, дело 303 от 26.01.1996г., в който са посочени съсобствениците на имота и припадащите им се идеални части в същия. Излага, че с последващи сделки, обективирани в нотариален акт № 32 от 29.10.1999г. и нотариален акт № 4 от 19.07.2000г., съсобствениците на възстановения поземлен имот са продали съответно 920 кв.м. /парцел I-1765/ и 1828 кв. м. /1765/, като непродадена остава частта от 342 кв.м. Твърдят, че с въвеждането на кадастъра от 2009г. останалата непродадена част, по нотариален акт - 342 кв.м., а съгласно Скица на поземлен имот на СГКК № 10360/19.02.2013г. – 412 кв.м. е с идентификатор 68134.4083.6122, отреден изцяло за второстепенна улица. Поддържа, че С.О. е построила улица върху този имот. Поддържа, че с покана вх. № 9401-399/27.12.2010г. е поискала от ОА на С.О. извършване на отчуждаване на имота по съответната процедура по ЗОС, респ. заплащане на обезщетение за ползване поради изцяло изградена улица през периода 2007-2008г. Посочва, че съответните органи на С.О. са предприели действия, които не са довели до никакъв резултат, като не са се произнесли относно предприемането на задължителна процедура по отчуждаване на имота.

Ответникът С.О. оспорва иска. Счита, че са изцяло неоснователни твърденията на ищците, че общината е построила улица от о.т. 38 през о.т. 43,45 до о.т. 46 по рег. плана на р-н „********“. Поддържа, че обстоятелството, че съгласно влязъл в сила ПУП съсобственият на ищеца имот със стар пл. № I – 1765 от кв. 2а по плана на гр. София, ж.к. „********“, бул. „********“ е отреден за второстепенна улица не означава, че общината е реализирала такава улицата. Твърди, че дори да е реализиран строеж на улица в процесния имот на ищците, то това е сторено от неизвестно трето лице, различно от общината. Посочва, че С.О. никога не е издавала разрешение за строеж, не е съгласувала инвестиционни или работни проекти, не е извършвала отчуждителни процедури, както и не е финансирала изграждането на улицата. Излага, че общината не е имала претенции към имота, нито желание за посегателство към същия. Навежда доводи, че процесната улица не е публичната собственост на СО. Поддържа, че дори съществуваща улица да е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и да има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС това не означава, че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ. Твърди, че в настоящия случай общината по никакъв начин не се е обогатила за сметка на ищеца. Посочва, че при иск за неоснователно обогатяване от ползването на недвижим имот без основание следва да се вземат под внимание разходите, направени от ответника за поддържане на имота и без да е предявен насрещен иск за тях, като това обогатяване не може да бъде в размер на неплатения от ответника наем щом за него са правени и разходи. Счита за неоснователни твърденията, че имотът е завзет и строителството е реализирано при условията на отменените и обявени за противоконституционни текстове от ЗОС.

Предвид изложеното ищецът М.Й.В. моли съда да осъди ответника С.О. да й заплати сумата 48 600 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване и равняваща се на стойността на обогатяването на ответника от ползването в периода 13.11.2010 г. – 13.11.2013 г. на собствените на ищцата 2/6 ид.ч. от имот с пл. № 1765 от 3090 дка, находяща се в строителните граници на гр. София, м. Горни грънчар, представляващ част от имот № 3622 по кадастралния план от 1939 г., а по актуален- от кв. 2, м. ********.  

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доклада си по чл. 146 ГПК настоящият състав е дал правна квалификация на предявения иск по чл. 59 ЗЗД. В исковата си молба, както и при приемането на изготвения от съда доклад ищцата навежда доводи, че правната квалификация на иска следва да е по чл. 44 и сл. вр. 55 ЗЗД. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск и от заявения петитум. С оглед изложените твърдения в исковата молба, следва да се направи извод, че се претендира обезщетение за ползване на процесния имот без основание за периода, през който ищцата е била лишена от възможността да го ползва и претенцията е с квалификация по чл. 59 ЗЗД. В случая не е налице претенция за непозволено увреждане, за да се квалифицира искът по чл. 45 и сл. ЗЗД, нито отношение към въведения предмет на делото има общо нормата на чл. 44 ЗЗД, уреждаща правния режим на едностранните сделки. Не е налице и някоя от хипотезите на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – между страните не е налице получаване, респективно предаването на блага, чието връщане да се иска. С оглед на това следва да се счете, че е предявен иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва определена вещ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването на имота от несобственика препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствена на ищеца вещ, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на иска по чл. 59 ЗЗД обхваща следните елементи: ищецът да е собственик на вещта; ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размерът на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти – така Решение № 398 от 06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

В конкретния случай между страните не е спорно, че ищецът е съсобственик на ид. част от възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот пл. № 1765 в кадастралната част на регулационния план на ж.к. „********“, одобрен със Заповед № 162 /18.04.1978г., която част представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4083.6122 и площ 305 кв.м., образуван със Заповед № КД-14-22-1516 /27.12.2012 г.

Видно от скицата, както и по действащия регулационен план процесният недвижим имот е отреден изцяло за второстепенна улица. От извършения оглед на място от вещото лице се установява, че от о.к. 38 към о.к. 43 има положен асфалт върху настилка от трошен камък. Асфалтът е с различна дебелина и ширина. Няма изградени тротоари и бордюри. Единствено пред ПИ с и.д. 68134.4083.808 е налице изграден бордюр и тротоар. В имота е изградена седем етажна жилищна сграда с подземни гаражи и надземен паркинг, разположен от източната страна на сградата, като влизането в тях е от процесната „улица“.

По делото не се установява ответникът да ползва фактически имота. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, от извършената проверка в район „Младост“ се установява, че за процесната улица липсва всякаква документация като работни проекти, разрешения за строеж, протоколи за резултати от извършени проверки от общинската администрация по отношение на спазване на условията и изискванията по изпълнение на строителството и др. Вещото лице не е могло да установи кой е извършил и съответно финансирал изграждането на процесната „улица“. За това обстоятелство не са и представени доказателства по делото. Предвид това по делото остава недоказано, че общината е извършила нейното изграждане. По този начин не може да се счете, че общината е установила фактическа власт върху имота.

От друга страна по делото не се спори, че процесният имот е бил отреден за изграждане на улица от второстепенната общинска улична мрежа. Съгласно чл. 31 ЗП задължение на общините е изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. В тази връзка е значим въпроса дали общината се ползва от изграждането на процесната „улица“. Следва да се посочи, че положеният върху процесния недвижим имот асфалт не може да се квалифицира като „път“. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза изградената „улица“ не съответства на проектираната и приета с Решение № 548 /29.07.2009г. на СОС регулация, както и на техническите изисквания за изграждането й, като а е положен само асфалт. Предвид това не може да се счете, че изграденото върху процесния недвижим имот, представлява „път“, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗП, съгласно който "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. По този начин процесната „улица“ не е част от общинската пътна мрежа и не може да се счете, че от факта на изграждането й, следва извод, че общината е ползвала имота по някакъв начин или се е обогатила от наличието й.

Предвид изложеното не е възникнал фактическият състав на нормата по чл. 59 ЗЗД и предявеният от ищцата иск се явява неоснователен.   

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответникът следва да се присъдят разноски в общ размер на 2188 лв. за заплатено юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по съдебно-техническа експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.В., ЕГН ********** *** по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 600 лв. /четиридесет и осем хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за ползване на 2/6 идеални части от част от възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот пл. № 1765 в кадастралната част на регулационния план на ж.к. „********“, одобрен със Заповед № 162 /18.04.1978г., която част представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4083.6122 и площ 305 кв.м., образуван със Заповед № КД-14-22-1516 /27.12.2012 г. за периода от 27.12.2010 г. – 13.11.2013 г.

ОСЪЖДА М.Й.В., ЕГН **********, адрес *** да заплати на С.О., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2188 лв. /две хиляди сто осемдесет и осем лева/ - сторени разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                       СЪДИЯ: