Решение по Гражданско дело 4753/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град С., 25.01.2017 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4753 по описа на 2015 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:

        Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, чл. 124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

Ищците Е.К.Е., Е.К.А. и Р.К.А. излагат в исковата си молба, че с договор от 18.12.1997 г. Ц. С.А. и съпругът й Е. К. А. са сключили с ответницата Й.Е. Д. договор за издръжка и гледане, по силата на който на същата била прехвърлена собствеността  върху недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. „*****” № ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова с кухненска ниша, баня, тоалетна, антре, мокро помещение, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от сутерена на сградата, състоящ се от гараж, три мазета, склад за гориво и помещения за отопление, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от 1026 кв.м., съставляващо парцел VII-188 от квартал 73, местността „Орландовци – Малашевци” по плана на гр. С., при съседи на дворното място: улица „*****”, А. А., Н.Т., С.С. и К.И., който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.509.188.1.2, находящ се в гр. С., ул. „*****” № ***, ет.2, ап.2, който имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.509.188 заедно с 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.509.188 срещу задължението на Й. Д. да поеме гледането и издръжката на своите родители, като им осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто са водили досега и до края на живота им. Твърди се, че към датата на разпоредителната сделка ответницата Д. е в брачно отношение с Д.Д.. Изложени са твърдения, че ищците са низходящи от първа степен на К.Е. А., син на праводателите по договора, починал преди тях. Изложени са твърдения, че договорът не е изпълняван от приобретателката по него като същата не е живяла с родителите си, не ги е посещавала или гледала и не е осъществявала постоянните грижи и внимание, въпреки, че същите са имали нужда от такива. Твърди се, че на 20.05.2014 г. след смъртта на праводателката Ц. А. ответниците Й. и Д. Д. са прехвърлили имота, предмет на договора, посредством договор за покупко-продажба на С.Г.П. без описания по-горе гараж. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да постанови съдебно решение, по силата на което да развали сключения договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение до размера на наследствената им квота – ½ идеална част, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са съсобственици на по 1/6 идеална част от имота /общо на ½ идеална част от имота/ като ответницата С.П. бъде осъдена да им предаде владението на ½ идеална част от същия респ. на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъдат отменени нотариалните актове, легитимиращи ответниците като собственици на имота до размера на ½ идеална част от него. Претендират се и сторените разноски в производството.

        Ответниците Й.Е. Д., Д.Д.Д. и С.Г.П., редовно уведомени, оспорват исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявяват възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на исковете досежно частта на Е.А.. Претендират се разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..

Възраженията на ответниците се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 , ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт № 151, том 233, дело 45930/97 година на І-ви нотариус при СРС, се установява, че на 18.12.1997 година в град С., Ц. С.А. и Е. К. А. са прехвърлили на своята дъщеря Й.Е. Д. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ СИО: втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. „*****” № ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова с кухненска ниша, баня, тоалетна, антре, мокро помещение, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от сутерена на сградата, състоящ се от гараж, три мазета, склад за гориво и помещения за отопление, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от 1026 кв.м., съставляващо парцел VII-188 от квартал 73, местността „Орландовци – Малашевци” по плана на гр. С., при съседи на дворното място: улица „*****”, А. А., Н.Т., С.С. и К.И. срещу задължението на Й.Е. Д. да поеме гледането и издръжката на своите родители, като им осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто са водили досега и до края на живота им. Праводателите са запазили правото на ползване на имота, пожизнено и безвъзмездно.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, дело 75/2014 г. на Нотариус № 404 – А.Д., с район на действие – СРС, от съдържанието на който се установява, че Й.Е. Д. и Д.Д.Д. са продали на С.Г.П. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.509.188.1.2, находящ се в гр. С., ул. „*****” № ***, ет.2, ап.2, който имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.509.188, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, с посочена в документа площ: 118,90 кв.м., ниво1, заедно с 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.509.188, площ от 934 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, находящ се в гр. С., ул. „*****” № *** за сумата от 60 000 лв.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 15/05.01.2015 г. на СО – район „Сердика”, от което се установява, че Е. К. А. е починал на 07.03.2002 г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга Ц. С.А., починала на 11.10.2013 г., дъщеря си Й.Е. Д. и внуците си Е.К.Е., Е.К.А. и Р.К.А., низходящи на починалия му син К.Е. А., починал на 23.10.1997 г.

По делото са представени три договора за потребителски кредит, сключени от Ц. С.А. на 01.06.2007 г., съответно на 15.08.2007 г. с „Т.Б.А.К.”ЕАД и от 01.07.2009 г., сключен с „Ю. И Е.Д.Б.” АД ведно с платежни нареждания, установяващи плащания по договорите.

Представени са медицински документи – компютърно-томографско изследване, консултации, епикризи, експертно решение на ТЕЛК, касаещи Ц. С.А..

Представени са и годишни данъчни декларации, касаещи Й.Е. Д..

Представено е удостоверение от МВР, отдел „БДС” относно регистрирани преминавания през ГКПП на Й.Е. Д. в периода 01.01.2006 г. – 31.12.2013 г.

В съдебно заседание от 28.11.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

При  така  установена фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира заявените от ищците установителни искове за собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК за процесуално недопустими като заявени при липса на правен интерес от предявяването им. Това е така, защото при уважаване на заявения от същите иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД решението ще има конститутивно действие и изменението на правото на собственост, което предизвиква има действие по отношение на всички с оглед характеристиката на правото на собственост като абсолютно вещно право. Развалянето на този договор има ретроактивно действие по арг. на чл. 88 ал.1 от ЗЗД. Зачитането на обратното действие на развалянето на договора сочи на липса на правен интерес на ищците да искат установяване право на собственост с нарочен иск доколкото постановената реституция на даденото с оглед развалянето на договора се следва по силата на закона /в този смисъл определение 91/27.02.2015 г. по гр.д. 831/2015 г. на Първо ГО на ВКС/. Отделно от това е заявен и иск по чл. 108 от ЗС срещу третата ответница, който в предметния си обхват включва установяване право на собственост т.е. по отношение на същата установителният иск се явява и втори такъв. Предвид горното производството по делото в частта на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК като недопустим следва да се прекрати.

Безспорно по делото е, че Ц. А. и Е.А. са сключили договор за прехвърляне на  собствения им  недвижим имот, придобит в режим на СИО, срещу задължението на другата страна по договора – ответницата  Й.Е. Д., да поеме гледането и издръжката им, осигурявайки им спокоен и нормален живот. Предвид на обстоятелството, че приобретателят е бил в брачни отношения по време на сключването на договора, съгласно чл.19 от СК- 1985 г отм. , правата и задълженията, поети от него, се отнасят и за съпруга му, конституиран като ответник по делото, с оглед качеството му на задължителен необходим другар / Решение № 674/06.03.1980 г. по гр.д. № 2776/1979 г. на ВС, ІІ ГО/. Настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден, поради което собствеността на процесния недвижим имот е преминала върху приобретателите със сключването на този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като длъжници по него се явяват ответниците Д. по делото.

Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права /ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ищците по делото са низходящи от първи ред на низходящ на общите наследодатели, починал преди тях, поради което са от кръга наследници, визирани в нормата на чл. 10 ал.1 от ЗН с признато право на заместване в наследяването и като такива притежават активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

На следващо място с оглед на обстоятелството, че искът е предявен от наследници на кредитора следва да се има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV ГО. От ангажираните по делото доказателства не се установява, някой от прехвърлителите приживе да е изразявал недоволство от грижите или издръжката, която е получавал по договора, действал в продължение на около 16 години. Никой от разпитаните четирима свидетели по делото не установява, че между прехвърлителите и приобретателите е имало конфликт, неразбирателство респ. да са заявявали недоволство или неудовлетворение от грижите, полагани за тях. Свидетелката Н. е заявила, че с прехвърлителката Ц. А. са били близки приятелки и постоянно общували, виждала е ответницата Й. Д. да посещава майка си 2-3 пъти в месеца, както и на рождени и именни дни като заявява, че А. не й е споделяла дъщеря й да има някакви задължения към нея. Свидетелката В.а е заявила, че е виждала Ц. А. да бъде посещавана от дъщеря си на рождения си ден. Свидетелката Х. установява, че Й. Д. е била в много добри отношения с родителите си, давала е земеделски продукти и е носила храна на майка си, отбелязвали са заедно семейни празници, живяла е няколко месеца при нея след смъртта на съпруга й Е.А.. Свидетелката е заявила, че не знае Ц. да е изразявала недоволство от отношението на Й. Д. и съпруга й. Свидетелят В. е заявил, че Й. Д. и родителите й са били в много добри отношения / „даже отношенията им бяха идеални”, „Ц. не се е оплаквала от дъщеря си, по-скоро стабилно разбиране”, „Ц. не ми е известно да е имала някакви незадоволени нужди”/. В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата Й. Д. не е проявявала загриженост за здравословното и финансово състояние, ежедневните нужди и потребности на родителите си. Не са наведени твърдения в исковата молба, че здравословното и финансово състояние на прехвърлителите да е налагало нужда от грижи или издръжка, която преобретателката не е престирала. Напротив свидетелката В.а е заявила, че с Ц. А. са ходили на екскурзии и санаториуми. Аналогични твърдения са заявили свидетелите Х. и В.. И тримата свидетели установяват, че в дворното място е имало изграден цех за козунаци, а това се установява и от представеното по делото разрешение за строеж на такъв. Свидетелите Х. и В. заявяват, че наемната цена за този цех е била получавана от Ц. А. и същата е била финансово обезпечена. Дори да се игнорират показанията на свидетелката Х., с оглед роднинската й връзка с ответника Д. и връзката по сватовство с ответницата Д. и с оглед евентуална заинтересованост, показанията на свидетеля В. са аналогични, а същият е в еднаква степен на родство както с ищците, така и с ответниците Д. по делото. Същият свидетел установява, че здравословното състояние на Ц. А. е било добро, „имала е кръвно, което поддържаше с хапчета и Базед от млада възраст”, тези показания се потвърждават и от ангажираните по делото писмени доказателства /епикризи по делото/. Данни за други заболявания няма. Твърденията, заявени в писмените бележки на ищеца, че никой от преобретателите не е живял съвместно с праводателите е без значение, защото такава уговорка в договора не е постигана, нито се предполага от обстоятелствата, при които същият е сключен. Не на последно място длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи, които той не е готов да приеме или да му наложи начин на живот, който не е готов да следва дори и да е по-задоволитетелен в социално-битов аспект, съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика.

В настоящия казус съществено е това, че приживе никой от праводателите не е дал никакъв повод да се смята, че е недоволен от начина на изпълнение на договора, а съгласно посочената по-горе съдебна практика, когато кредиторът е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне.

Предвид което исковете по чл. 87 ал.3 от ЗЗД като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. На самостоятелно основание са неоснователни като погасени по давност и исковете в частта на наследствените права от праводателя Е.А. /до размера на ½ идеална част от договора респ. ¼ идеална част, припадаща се на ищците с оглед заявения предмет на иска/ предвид заявеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност от ответниците. Правото да се иска разваляне на договора е наследимо и се погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т.е. от деня на смъртта, който е и последният ден на неизпълнението (Решение № 19 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2372/2008 г., ІІІ г.о.). Давностният срок по отношение частта от наследствени права от наследодателя Е.А. е изтекъл на 07.03.2007 г. без данни по делото същият да е спиран респ. прекъсван на сочените в ЗЗД основания.

Следва да се отбележи, че заявеният ревандикационен иск за предаване на владението на идеална част от недвижим имот е процесуално допустим на общо основание с оглед задължителната съдебна практика /решение 15/02.08.2012 г. , дело 1299/2010 г. на Първо ГО на ВКС/, но с оглед неоснователността на иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД, който е обуславящ по отношение иска с правно основание чл. 108 от ЗС то същият подлежи на отхвърляне, предвид обстоятелството, че по делото не е установена първата предпоставка от фактическия му състав – ищците да са собственици на процесния имот.

Настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по исканията с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК доколкото същите са заявени като последица от уважаване на иск за собственост. Съвсем отделен въпрос е, че на отмяна подлежат само констативните нотариални актове каквито процесните по делото не са.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците се следват разноски в размер на 1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /стр. 43 и стр. 88 в делото/.

        Водим от гореизложеното съдът :

Р  Е  Ш  И :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на заявените искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК като недопустими.

ОТХВЪРЛЯ заявените по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД искове на Е.К.Е., ЕГН **********, Е.К.А., ЕГН ********** и Р.К.А., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. П. против Й.Е. Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН **********, и двамата на адрес: *** за разваляне на  сключения на 18.12.1997 година в град С., с нотариален акт № 151, том 233, нод. дело № 45930/97 г. на І-ви Нотариус при СРС, договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който Ц. С.А. и Е. К. А. са прехвърлили срещу задължението да поеме гледането и издръжката им, както и осигуряването им на спокоен и нормален живот до края на живота им на Й.Е. Д. следния свой собствен недвижим имот: втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. „*****” № ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова с кухненска ниша, баня, тоалетна, антре, мокро помещение, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от сутерена на сградата, състоящ се от гараж, три мазета, склад за гориво и помещения за отопление, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от 1026 кв.м., съставляващо парцел VII-188 от квартал 73, местността „Орландовци – Малашевци” по плана на гр. С., при съседи на дворното място: улица „*****”, А. А., Н.Т., С.С. и К.И. като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.К.Е., ЕГН **********, Е.К.А., ЕГН ********** и Р.К.А., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. П. искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** за предаване на владението на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ -  втория етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. „*****” № ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня-столова с кухненска ниша, баня, тоалетна, антре, мокро помещение, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от сутерена на сградата, състоящ се от гараж, три мазета, склад за гориво и помещения за отопление, със застроена площ от 118, 90 кв.м., заедно с 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ от 1026 кв.м., съставляващо парцел VII-188 от квартал 73, местността „Орландовци – Малашевци” по плана на гр. С., при съседи на дворното място: улица „*****”, А. А., Н.Т., С.С. и К.И.,  представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.509.188.1.2, находящ се в гр. С., ул. „*****” № ***, ет.2, ап.2, който имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.509.188, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, с посочена в документа площ: 118,90 кв.м., ниво1, заедно с 2/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.509.188, площ от 934 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план 188, квартал 73, парцел Х като неоснователни.

ОСЪЖДА Е.К.Е., ЕГН **********, Е.К.А., ЕГН ********** и Р.К.А., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** – адв. П.  да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Й.Е. Д., ЕГН **********, Д.Д.Д., ЕГН ********** и С.Г.П., ЕГН **********, и тримата на адрес: *** сумата от 1800 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, а в частта, в която производството по делото е прекратено решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в седмичен срок от съобщението да страните.

           СЪДИЯ: