Решение по Търговско дело 6403/2016г.

                            Р Е Ш Е Н И Е №

           гр. София, 16.01.2017г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

при секретаря Й.П. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 6403 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД

Ищецът  „Г.И.“ Б.“ ООД твърди, че на 01.09.2006г. между дружеството и „Т.В.“ ЕООД, правоприемник на което е ответникът  „Т.Б.“ АД, е бил сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите рег. № 4502/29.09.2006г. Договорът е бил последно изменен с анекс № 8 от 18.11.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. № 12046/18.11.2015г. 

         Въз основа на договора на ответника е било предоставено ползването на  Сграда за търговия „Т.-Е.“, с идентификатор 63427.8.185.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, цялата със застроена площ от 4 252 кв.м. съгласно скица и със застроена площ от 4 255. 98 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 512. 41 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост, състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ, разположен на кота 0.00, състоящ се от търговска зала, 2 броя входно предверие, офис 1, сървър, техническо помещение, офис 2, склад, коридор, стълбище, 2 броя мивки, 6 броя предверия, 9 броя санитарен възел, санитарен възел за инвалиди, аусгус, ГРТ, 2 броя охрана, КСК, гараж, котелно, приемно сервиз и МОЛ и ВТОРИ ЕТАЖ, разположен на кота + 3.20 със застроена площ от 256. 43 кв.м., състоящ се от коридор, 2 броя мивки, 2 броя предверие, 3 броя санитарен възел, 2 броя битово помещение, 2 броя душ, помещение за пушачи, стълбище и склад опаковки, построена върху УПИ ІV-697 – за обществено обслужващи сгради по плана на гр. Русе, Източна промишлена зона, с площ на целия имот от 7 579 кв.м. съгласно скица от 7 779 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост, понастоящем поземлен имот с идентификатор 63427.8.185.

След месец февруари 2016г. ответникът  спрял плащането на наемната цена за имота.  С  изпратена нотариална покана рег. № 7400/14.05.2016г., том 2, акт 29 на нотариус № 594 в РНК, ищецът е упражнил правото си по чл. 7.1.1, б.“а“ от договора за наем, като го е развалил. Задълженията на ответника не са били изпълнени в дадения срок за  доброволно изпълнение, изтекъл на 26.05.2016г. При разваляне на договора за наем, считано от  27.05.2016г., ответникът дължи връщане на наемния имот и ищецът иска  от съда да бъде осъден ответникът да  опразни наемния имот и да предаде държането му. 

Ответникът основно възразява, че липсва валиден договор за наем между страните.

Нищожността на договора за наем следва от нищожността на договорите за покупко-продажба на имота, сключени между „К енд К Е.“ ЕООД, на което дружество ответникът също е правоприемник, и ищеца - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177, том 33, вх. рег. № 11744 от 31.08.2006г., дело № 8234/2006г., вписан в Службата по вписванията – Русе, коригиран, и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 173, том 33, вх. рег. № 11738 от 31.08.2006г., дело № 8245/2006г., вписан в Службата по вписванията – Русе, в последствие също коригиран.

Договорите за покупко-продажба накърняват добрите нрави и противоречат на закона поради нееквивалентност на разменените престации имот/цена; последващо облагодетелстване на ищеца – купувач чрез сключване след продажбите на дългосрочен договор за наем относно продадения имот; липса на реално плащане на цената; явна свързаност между физическите лица, участвали в капитала и управлението на дружествата – купувач и продавач; договаряне от страна на управителя на „К енд К Е.“ ЕООД във вреда на дружеството при продажбите и липса на решение на едноличния собственик на капитала на това дружество за продажбата по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Налице е и злоупотреба с право.

Тъй като „К енд К Е.“ ЕООД, съответно ответникът, са останали собственици на имота, няма основание за съществуване на наемен договор и заплащането на наемна цена. Договорът за наем е нищожен, когато в един и същи субект се сливат качеството наемател и притежател на право на собственост, което включва правомощието ползване. В този смисъл ответникът се позовава  на разрешението, възприето в постановените Решение № 306 от 16.07.1998г. по гр.д. № 118/1998г., Решение № 1543 от 10.06.2005г. по гр.д. № 926/2004г. и Решение № 541 от 06.02.2012г. по гр.д. № 810/2010г.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            На 01.09.2006г. между ищеца, като наемодател, и „Т.В.“ ЕООД, като наемател, е бил сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите рег. № 4502/29.09.2006г. на нотариус М.М., с район на действие РС- Перник, съгласно който на „Т.В.“ ЕООД е било предоставено ползването за срок от 10 години на двуетажната сграда, представляваща „Т.Е.“ в гр. Русе, при заплащане на месечна наемна цена, последно определена съгласно Анекс № 8 от 18.11.2015г. с нотариална заверка на подписите рег. № 12046/18.11.2015г. на нотариус М.И. поне от 23 708. 94 евро без ДДС, считано от 01.01.2016г. В анекса е имало  допълнителни условия за заплащане и на по-висока сума на наема. Същевременно с предходни анекси срокът  на наемния договор е бил продължен над предварително уговореното. 

Съгласно договора от 01.09.2006г., договорът за наем е можело да бъде прекратен (развален), освен другото, ако наемът не е платен  изцяло или частично  в срок от 21 дни след като е станел дължим (така т. 7.1.1.б.“а от договора).

Правото на собственост върху наемния имот и земята, върху която сградата е била изградена, са  били прехвърлени на ищцовото дружество от  дружеството „К енд К Е.“ ЕООД, тогава с управител Н.И.К., на 31.08.2006г. с договори за продажба, извършени под формата на  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том ІХ,  рег. № 13930, дело № 1360 от 2006г. на нотариус Р.П., вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 11746 от 31.08.2006г., акт № 177, том 33, дело № 8234/2006г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  199, том ІХ, рег. № 13928, дело № 1359 от 2006г. на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 11738, акт № 173, том 33, вх. рег. № 11738 от 31.08.2006г., дело № 8245/2006г. В последствие и двата нотариални акта са били  коригирани.

Сградата е била продадена за цена от 2 500 000 лева без ДДС, а земята – за 914 000 лева, при данъчни оценки за имотите съответно от 1 595 712. 20 лева и 24 429. 70 лева, съгласно посоченото в нотариалните актове.

През 2007г. дружеството „Т.В.“ ЕООД се е вляло в „К енд К Е.“ ЕООД, в последствие, през 2009г., „К енд К Е.“ ЕООД  е променило правноорганизационното си форма на еднолично акционерно дружество, съответно  променило наименованието си на „Т.Б.“ ЕАД от 25.10.2013г. (така представените решения за вписванията по партидите на дружествата по фирмените дела в Софийски градски съд и в търговския регистър, съответно обусловилите вписванията  актове на органите на дружествата).

            След месец февруари 2016г. ответникът, правоприемник на „К енд К Е.“ ЕАД, „К енд К Е.“ ЕООД   и   „Т.В.“ ЕООД,  е спрял плащане на месечната наемна цена за наемния имот в гр. Русе, при което от ищеца е била изпратена нотариална покана от 14.05.2016г. чрез нотариус Ц.Г..

В поканата, като е било констатирано, че не е изпълнено задължението за плащане на месечната наемна цена по договора, дължима до 5-то число на текущия месец,  съответно за месеците февруари, март и април 2016г. – по 55 644. 79 лева (т. 2.16 от поканата), на основание чл. 7.1.1 б.“а“ от наемния договор, поради забавата за плащане повече  от 21 дни, ищецът е отправил изявление за разваляне на договора. На ответника е бил даден срок от 10 дни от получаване на поканата да заплати просрочените задължения. Посочено е било, че при неизпълнение договорът за наем ще се счита развален, без необходимост от даване на допълнителни известия.

Нотариалната покана е била получена на 16.052016г., но задълженията не са били изпълнени от ответника.

            Съгласно представените по делото скици на поземлен имот № 15-188944-19.04.2016г. и № 15-188944-19.04.2016г., издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Русе,  наемният имот по договора за наем от 01.09.2006г. – търговска сграда, е с индивидуализация по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, съответно на дадената от ищеца индивидуализация по исковата молба. Обстоятелствата не се оспорват и от ответната страна.  

            При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:    

Страните са обвързани от договор за наем на търговски обект - сграда за търговия „Т.-Е.“ в гр. Русе, съгласието за който е било постигнато изрично – със сключването на писмен договор от 31.08.2006г. с нотариална заверка на подписите между ищеца и дружество, на което ответникът е правоприемник. Въз основа на договора на дружеството е било предоставено ползването на имота, който е ползван и от ответника, без да е освобождаван и връщан.

За договора за наем ответникът възразява, че е нищожен, тъй като е сключен от намател-собственик на наемния имот – договорите от 31.08.2006г., с които ищецът, наемодател, е придобил наемния имот и земята, върху която е построена сградата, са нищожни. 

Възражението за нищожност на наемен договор, сключен от наемател -собственик относно собствения му имот, може да бъде разглеждано в производството по иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Не се касае за недопустимо възражение за собственост по чл. 314, ал. 3 от ГПК, тъй като възражението е  във връзка с възникването и съществуването на наемното правоотношение – такъв договор за наем би бил без основание в какъвто смисъл са и посочените от ответника съдебни решения (Решение № 306 от 16.07.1998г. по гр.д. № 118/1998г., Решение № 1543 от 10.06.2005г. по гр.д. № 926/2004г. и Решение № 541 от 06.02.2012г. по гр.д. № 810/2010г.).Недопустимо е такова възражение щом такава връзка между разпореждането с правото на собственост и сключването на договора за наем липсва. Установената съдебна практика и теория приема, че не е необходимо да се доказва собствеността на имота от ищеца,  претендиращ връщане на имота от държателя по наемен договор в обичайните правоотношения, но понякога не би могло да се игнорира липсата на активна легитимация на ищеца във връзка със собствеността. В този смисъл е и Решение № 568 от 14.03.2011г. по гр. д. № 35/2009г. на ВКС, ІV г.о. с посочена друга подобна хипотеза.

  В случая  принципно относимото възражение на ответника за нищожност  на договорите за продажба от 31.08.2006г., съответно на наемния договор от 01.09.2006г., така както е направено обаче е необосновано. Липсват изложени факти и обстоятелства, които да могат да доведат до прогласяване на нищожност на договорите за продажба. Дори да се възприемат като осъществени всички твърдени от ответника факти и обстоятелства, те не биха могли да обосноват нищожност на договорите за продажба.

От ответника се възразява,  че продажбената цена от 2 500 000 лева без ДДС по договора за продажба от 31.08.2006г. на сградата за търговия „Т.-Е.“ в гр. Русе е такава, че се касае за нееквивалентност на разменените престации имот/цена, което накърнява добрите нрави и поради това договорът за продажба е нищожен.

В съдебната практика е възприета приложимост на моралните критерии и спрямо поведението на търговеца при сключване и изпълнение на сделките. Това е, за да се избегне несправедливо и несъответстващо на нравствеността облагодетелстване (така Определение № 877 от 26.11.2012г. по т.д. № 662/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съответно посочените в определението Решение № 1/10.02.2009г. по т.д. № 372/2008г., Решение № 4/25.02.2009г. по т.д. № 395/2008г. на ВКС, ТК, І т.о. и Решение № 88/22.06.2010г. по т.д. № 911/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.). Обстоятелствата са безспорни и при гражданските сделки изобщо (решение по гр.д. № 735/1999г. на ВКС, V г.о.).

При определяне на еквивалентността на разменените престации при търговските сделки обаче трябва да се касае не просто за явно неизгодни условия, а по аргумент от чл. 297 от ТЗ, съответно възприетото по Решение № 330 от 08.05.2008г. по т.д. № 987/2007г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 572 от 14.10.2008г. по т.д. № 336/2008г. на ВКС, І т.о., за условия по сделките, преценени към момента на сключването им, които са извънмерно неизгодни, такива, при които е нравствено недопустимо с оглед на търговския оборот и търговската практика, да бъде признато от съда, че пораждат правните си последици.  Необходимо е да се касае за изключителна несправедливост и облагодетелстване за една от страните по сделката.

В случая ответникът възразява, че уговорената цена за наемната сграда и земята по договорите за продажба са съответно 2 500 000 лева без ДДС и 914 000 лева и са такива стойности. Не оспорва обаче, че  цената на наемната сграда при продажбата  е повече от 1.5 пъти по-голяма от данъчната оценка на имота към момента на продажбата, а при продажбата на земята тази разлика с данъчната оценка е повече от 30 пъти. Не се сочи и обосновава конкретно каква е трябвало да бъде продажбената цена и защо са налице условия повече от явно неизгодни за дружеството – продавач. Самите посочени от ответника съдебни решения касаят и граждански сделки, а не търговски.  

Същевременно съотношението на цените по договорите за продажба и данъчните оценки на имотите в случая изключват подобна възможност.

Данъчната оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ е оценка,  определена от служители на общинската администрация по местонахождението на съответния недвижим имот на основата на базисна данъчна стойност за един квадратен метър и корекционни коефициенти. Тя е приета от държавата за достатъчно обективна, реална и приложима по извършваните прехвърлителни сделки  за целите на данъчното облагане по сделките за придобиване на имущество към датата на оценката. Нелогично  е да се възприеме, че при цена по сделка равна и по-голяма от данъчната, от съда, като орган на държавна власт, може да бъде възприето, че е налице недопустимо придобиване единствено поради занижена цена, а по критериите за търговските сделки – извънмерно занижена, щом въз основа на данъчната оценка  е бил определен и  платен дължимият местен данък именно поради валидното придобиване на имуществото от приобретателя. При придобиването на търговската сграда в случая е бил начислен и ДДС по реда на ЗДДС.        

Или при цената на продаваните имоти по договорите за продажба от 31.08.2006г., която е значително по-висока от данъчната оценка на имотите, е достатъчно да се изключи хипотеза на продажна цена занижена до степен да е изключителна несправедлива и облагодетелстваща  една от страните по сделката.

 Ответникът възразява  за последващо облагодетелстване на ищеца – купувач чрез сключване след продажбите на дългосрочен договор за наем относно търговската сграда, но релевантни за нищожността са обстоятелствата, съществуващи към момента на сключването на договорите за продажба. Договорът за наем е следваща самостоятелна сделка.

Липсата на реално плащане на цената по договорите за продажба е по изпълнението на договорите, а не по тяхната действителност и обосновава развалянето им, както и явна свързаност между физическите лица, участвали в капитала и управлението на дружествата – купувач и продавач по договорите са продажба е относимо обстоятелство единствено ако е забранено от закона, а такива твърдения ответникът не излага.

Неотносимо е и евентуално договаряне от страна на управителя на „К енд К Е.“ ЕООД във вреда на дружеството при продажбите, тъй като разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД в случая е неприложима – касае се за органно представителство, с отговорност на управителя по отношение на дружеството – продавач в техните  вътрешни отношения, ако сделката не е била изгодна за управляваното и представлявано дружество. Липсата на решение на едноличния собственик на капитала на това дружество за продажбата по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ също е неотносимо към действителността на сделката (така ТР 3/2013 от 15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС).      

Ответникът възразява и за злоупотреба с права от ищеца при продажбите, но това възражение не е обосновано с конкретни факти и обстоятелства.  

Или не се установява нищожност на договорите за продажба, а оттам и на договора за наем от 01.09.2006г., както възразява ответникът.

При необосноваността на възраженията на ответника, е липсвала необходимост от събиране на исканите допълнително от него доказателства по настоящото дело. Както вече се изложи, дори изцяло са се възприемат като осъществили се твърдените от него факти и обстоятелства, те не са достатъчни, за да обосноват нищожност на договорите.

Поради това не е необходимо и спиране на настоящото дело поради висящото т.д. № 226/2016г. на Окръжен съд – гр. Русе по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Възраженията на ответника за нищожност по настоящото дело  са въведени като основания за нищожност на договорите за продажба по отрицателни установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на договорите за продажба за нищожни поради накърняване на добрите нрави и противоречие на закона, но при изложеното спиране не е необходимо – преюдициалното дело трябва действително да е от значение за правилното решаване на настоящото. Напротив, такова спиране би било произволно.

Спирането на производството  е обстоятелство, свързано с разглеждането и решаването на делото в разумен срок, което е принцип и изискване към процеса (чл. 13 от ГПК, чл. 6, ал 1 от ЕКПЧ, чл. 2б от ЗОДОВ и ЗСВ). По правило спирането поради преюдициален спор обосновава правилното решаване на спора по делото и е наложително, но когато е действително необходимо. Когато това не е необходимо, спиране не следва да бъде постановявано, тъй като препятства разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В подобен смисъл  са и Определение № 463 от 05.11.2009г. по ч.гр.д. № 311/2009г. на ІІ г.о. и § 68 от решението на ЕСПЧ по дело „К. срещу България“, вр. чл. 13 от ГПК.    

След спиране плащането на наемната цена и в съответствие с клаузата на т. 7.1.1. б.“а“ от договора за наем, след забава от 21 дни за плащане на месечната наемна цена за месец февруари 2016г.,  ищецът е дал срок за изпълнение на задължението, ведно с това за следващите два месеца, които също са изтекли, с предупреждение, че ще счита договора за наем  развален. Изявлението е в съответствие и с разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, от която при сключването на договора за наем страните не са се отклонили. И след дадения от ищеца срок наемната цена не е била платена от ответника, при което договорът за наем между страните, който при изложеното по-горе е валиден,  е бил развален, считано от 27.05.2016г.

С развалянето за ответника не съществува право да държи наемния имот - сграда за търговия „Т.-Е.“ в гр. Русе, а на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД се дължи неговото опразване (освобождаване) и връщане.

Предявеният от ищеца иск по делото следва да бъде уважен при индивидуализация на имота по исковата молба по делото, което съответства на кадастралния и регулационен статут на имота по представените скици за имота от АГКК, която индивидуализация не се оспорва и от ответника.

По разноските

            Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от 26 709. 50  лева, при съобразяване на цената на иска, съгласно възприетото по т. 20 от ТР 6/2012 от 06.12.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и 11 213. 40 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури по плащанията.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тези разноски, общо 37 922. 90 лева, се дължат на ответника изцяло.  

            Неоснователно е възражението на ответника, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.

При направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да съобрази минималния размер на адвокатското възнаграждение при редакцията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към настоящия момент, след изм. ДВ, бр. 84 от 25.10.2016г., без да се включва във възражението начисленият ДДС (така Определение № 782 от 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата в действащата редакция, минималното възнаграждение в настоящия случай е 14 884. 75 лева, при интереса от иска, определен съответно на неговата цена.

Така платеното възнаграждение от 11 213. 40 лева от ищеца, което е и с включен  ДДС, не може да бъде намалявано, тъй като е дори под минимума на определените минимални адвокатски възнаграждения.

По искането за допускане предварително изпълнение на решението

Ищецът е поискал допускането на предварително изпълнение на решението по чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК. Обосновава искането с това, че от  закъснението на изпълнението е вероятно да последват значителни и трудно поправими вреди – нереализиране на доход от наемния имот като негов собствен актив, като трудно ще бъдат събрани вече натрупаните вземания към ответника, които са за значителна сума.   

Искането е неоснователно.

Допускането на предварително изпълнение на постановено първоинстанционно решение е изключение и може да бъде постановено при изрично посочените в закона случаи. В хипотезата на чл. 242, ал. 2, т. 3, пр. 1  от ГПК, която се твърди като приложима,  изискването от процесуалния закон  е от закъснение на изпълнението да последват значителни и непоправими вреди на ищеца, а не трудно поправими както се твърди от него. Интересът на ищеца в случая е достатъчно гарантиран – производството по делото  е нормативно установено като бързо и фактически е разглеждано като такова.

При тези изводи на съда не следва да се обсъжда хипотезата по чл. 243, ал. 1 от ГПК, за чието наличие ответникът е развил свои подробни съображения в хода по същество – че чрез обекта си в гр. Русе осъществява търговска дейност в този град и има множество активи – стоки и оборудване, поради което освобождаването при предварително изпълнение би затруднило дейността му, съответно причинило непоправими вреди.      

            Воден от горното съдът

                                                       Р Е Ш И :

         ÎÑÚÆÄÀ „Т.Б.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  да освободи и върне, на основание чл. 233, ал. 1, пр. 1  от ЗЗД,   на „Г.И.“ Б.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, Сграда за търговия „Т.-Е.“, с идентификатор 63427.8.185.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, цялата със застроена площ от 4 252 кв.м. съгласно скица и със застроена площ от 4 255. 98 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 512. 41 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост, състояща се от ПЪРВИ ЕТАЖ, разположен на кота 0.00, състоящ се от търговска зала, 2 броя входно предверие, офис 1, сървър, техническо помещение, офис 2, склад, коридор, стълбище, 2 броя мивки, 6 броя предверия, 9 броя санитарен възел, санитарен възел за инвалиди, аусгус, ГРТ, 2 броя охрана, КСК, гараж, котелно, приемно сервиз и МОЛ и ВТОРИ ЕТАЖ, разположен на кота + 3.20 със застроена площ от 256. 43 кв.м., състоящ се от коридор, 2 броя мивки, 2 броя предверие, 3 броя санитарен възел, 2 броя битово помещение, 2 броя душ, помещение за пушачи, стълбище и склад опаковки, построена върху УПИ ІV-697 – за обществено обслужващи сгради по плана на гр. Р., Източна промишлена зона, с площ на целия имот от 7 579 кв.м. съгласно скица от 7 779 кв.м. съгласно нотариален акт за собственост, понастоящем поземлен имот с идентификатор 63427.8.185.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ АД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***,  да заплати    на „Г.И.“ Б.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 37 922. 90 лева (тридесет и седем хиляди деветстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки)  разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.И.“ Б.“ ООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, за допускане на предварително изпълнение на решението по чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК.

За реда и срока за обжалване на решението страните са уведомени в открито съдебно заседание на 22.12.2016г.

Да се изпратят единствено преписи от решението.

         

                                                                            Съдия: