currdb:
Решение № 324 от 17.01.2017 по възз. гр. д. 5653/2016 на СГС

Решение по Гражданско дело 5653/2016г.

 

           

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                          гр. София, 17.01.2017 г.

                           В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ- Г състав в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КАДЪНКОВА

                                                                            мл.с. КОНСТАНТИН КУНЧЕВ          

при секретаря  А.Т., като разгледа докладваното от съдия Кадънкова гр.дело № 5653 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение от 01.03.2016г. постановено по гр.д.№69082/2015г. по описа на СРС, 141 с-в., Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на "Р.  С." ЕООД, на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 22 399, 32 лв., представляваща платена на ответника на отпаднало основание за периода от м.09.2012г. до м.09.2013г. цена за достъп до електроразпределителната мрежа от ищеца, в качеството му на производител на електроенергия чрез фотоволтаична централа ФтЕЦ "СОЛАР 1", която се нахождава в ПИ с идентификатор 61813.750.155 по плана на "Промишлена зона" - гр.Разлог, ведно със законна лихва върху цитираната сума, считано от 30.09.2015г. до окончателното й заплащане, сумата 4139, 71 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на горецитираната сума за периода 05.12.2013 г. - 29.09.2015 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2811, 56 лв., представляваща сторени съдебно - деловодни разноски за прозводството пред първа инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от „Ч.Р.Б.” АД /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че основанието за плащане на процесните суми е договорът за използване на електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ и двустранната размяна на насрещните престации по същия /услуга срещу пари/, като наличието на такава договорна обвързаност между страните въобще изключва института на неоснователното обогатяване. От друга страна цените на достъп на либерализирания сегмент на пазара, към който принадлежат производителите, се договарят по общо правило, а не се определят от КЕВР – аргумент от чл.104 от ЗЕ, Правилата за търговия с ел.енергия и & 197 от ЗИД на ЗЕ, поради което липсата на пределна цена, определена от КЕВР не значи и не е равносилно на липса на цена и задължение за плащането й, особено след като през спорния период между страните не е имало спор. В този смисъл се посочва, че в случая няма неоснователно обогатяване, независимо спецификата на правоотношенията по ЗЕ, вкл. при определяне на цените, а е налице двустранно отношение, по което ЧЕЗРБ е изправна страна и е предоставяла престацията/услугата точно и пълно. Ето защо, неправилно първоинстанционният съд е приел, че основанието на което са извършени процесните плащания е решението на регулаторния орган, а не възникналите между страните договорни взаимоотношения. Отпадането на административния елемент при определяне на размера на възнаграждението, който не представлява сам по себе си основание за плащане, не води до отпадане на самия договор като основание, поради което независимо от обратното действие на отмяната на това решение, то няма пряко и достатъчно действие върху договорните отношения, което да има ефекта на задължение за връщане на даденото възнаграждение за предоставена услуга. По изложените съображение се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна –  "Р.С." ЕООД /ищец по делото/ оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представения по делото отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли, въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима,   поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

 В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания въззивният съд го намира и за правилно, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.  

По делото не се спори, а това се установява и от представените по делото доказателства, че ищецът "Р.С." ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и притежава въведена в експлоатация фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ с мощност 105 kW. Установява се също така, че ищцовото дружество е сключило с "Ч.Р.Б." АД договор от 22.07.2010 г. с предмет присъединяване към електропреносната мрежа на ответника срещу възнаграждение, както и договор от 25.05.2015 г. с предмет предоставянето на достъп на ищеца до разпределителната мрежа на ответника, сключен на основание чл.84, ал.2 от ЗЕ и чл.30, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Не е спорно, че с решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени на достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, на „Енерго про мрежи“ АД, вкл и на ответника „Ч.Р.Б.“ АД, като за притежаваната от ищеца ФЕЦ същата възлиза на – 139,82 лв. за МВтч. /раздел ІІ, т.2/, както и, че по жалба на ищеца, с Решение № 4753/04.04.2013 г. по адм. д. № 12424/2012 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 12582/01.10.2013 по адм. д. № 7228/2013 г. на ВАС, решението на ДКЕВР от 14.09.2012г., в частта по определяне на горепосоченото възнаграждение за достъп, е било отменено. Безспорно е също така обстоятелството, видно и от представените доказателства, че въз основа на горепосоченото решение на ДКЕВР и в периода между неговото приемане и отмяната му /м.септември 2012 г. - м.сепетември 2013г./ ищецът е заплатил на ответника процесната сума от 22 339,32 лева /с ДДС/, представляваща цена на достъп до елекроразпределителната му мрежа, по издадените от последния 13 бр. данъчни фактури /подробно описани в исковата молба и приети като доказателства по делото/.

Спорният въпрос по делото, с оглед и въведените в жалбата доводи, е дали след отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г на ДКЕВР е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на процесната сума и в този смисъл правното значение на решението на ДКЕВР спрямо възникването на вземане на ответното дружество за събиране на цена за достъп през процесния период, респ. какви са последиците от съдебната отмяна на решението спрямо наличието на това основание.

Отговор на тези въпроси е даден с постановените по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика - решение №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на ВКС, І ТО, решение №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/14г. на ВКС, ІІ ТО, решение №155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. на ВКС, ІІ ТО, решение №7/26.01.2016г. по т.д.№3196/14г. на ВКС, ІІ ТО, решение №28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/15г. на ВКС, ІІ ТО, решение №104/27.06.2016г. по т.д.№1610/15г. на ВКС ІІ ТО и др. С тези решения съставите на ВКС единодушно и безпротиворечиво приемат, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС , с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. Прието е още, че разпоредбите на чл.84, ал.2 и ал.3, чл.104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР –чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ. Определената от регулаторния орган цена за достъп несъмнено става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент (клауза) от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен вид. Следователно задължението на производителите на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ частноправен елемент - сключен договор за достъп (такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата на оператора) и административноправен - решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп, временна или окончателна. При тази законова уредба, липсата на административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на определяне и съдържанието на договорната клауза за цената, дължима на ответника. Предвид тези аргументи, настоящият съдебен състав приема за правилен изводът на първоинстанцинния съд, че с отмяната на цитираното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР по съдебен ред, в частта относно определените временни цени за достъп по раздел ІІ, т.2  /касаещи ищеца/, с обратна сила е отпаднало основанието за начисляването на сумите за достъп до мрежата на ответника за периода м.09.2012г. –м.09.2013г. по издадените от последния 13 броя фактури. С оглед безспорното обстоятелство по делото, че начислените по процесните фактури суми са заплатени от ищеца на "Ч.Р.Б." АД, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде изцяло уважен в размер на претендираната сума от 22 399,32 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед представените по делото доказателства – изпратена от ищеца до ответника покана за доброволно изпълнение - редовно получена от последния на 27.11.2013г., основателен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като предвид липсата на конкретни доводи в жалбата, настоящият състав споделя изцяло преценката на първоинстанционния съд относно дължимия период и размер.

С оглед на изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции по същество на спора, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. 

По разноските.

При този изход на спора на въззивника не се следват разноски. На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.273 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 1200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.  

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г състав

                                        

                                         Р    Е   Ш   И   :

 ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.03.2016г., постановено по гр.дело №69082/2015г. по описа на СРС, 141 състав.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Б.Б.Ц., да заплати на "Р.С." ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ - разноски за въззивното производство /адв. възнаграждение/.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.    

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ : 1./                       2./

        

5