Решение по Гражданско дело 17241/2011г.

РЕШЕНИЕ

гр. С.,

12.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав

в публично

заседание на

Дванадесети декември

две

хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

КАЛИНА ФИЛИПОВА

при секретаря

Д.Ш.

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

17241

по описа за

2011г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  „Г.И.Б.“ ЕООД срещу решение от 09.06.2011г. на СРС, 24 състав, постановено по гр.д. № 9188/08г., с което срещу него е уважен иск по чл.108 от ЗС.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.  Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил предпоставките на реституцията, включително и тези, които е оспорил и които могат да бъдат предмет на обсъждане от гражданския съд. Районният съд  го е обвързал  от резултата от административното производство, в което жалбоподателят не е участвал и не е могъл да се защити.  Съдът не е обсъдил доводите му за незаконосъобразност на реституционния акт, а именно, че имотът е застроен,  че липсват доказателства за собственост на А.С.. Представения протокол за делба от 06.02.1956. е нечетлив. Решението на СРС по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ не може да легитимира ищците  като собственици на имота Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Поддържа, че при осъществяване на процедурата е използвана скица, която не отговаря на изискванията, посочени в чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Тя също се издава от техническата служба. Приложената по делото не притежава годност да служи като доказателство за възстановяване на собствеността. Съдът не е обсъдил възражението му, че няма доказателства за изпълнение на процедурата по чл.18б, чл.18д, ал.7 от ППЗСПЗЗ за идентифициране на имота с помощен план, за което се съставя анкетна карта, както и че няма убедителни доказателства за това, къде е имота на ищците.  Счита, че те е следвало да упражнят правата си по пар.6а от ДР на ЗППДОП отм. . Съдът е приел по отношение на третата предпоставка, че липсват основание да се приеме наличието на добросъвестно владение от негова страна. В тази част решението е немотивирано. С това  първоинстанционният съд е извършил нарушение на процесуалния закон.  Сочи, че е закупил имота на 30.08.2006г. Той е застроен, за което по делото са представени три разрешения за строеж като  е разрешено ползването им. Сочи, че  първоначалното основание за придобиване на имота е приватизация.  Правната уредба на приватизационния  договор  е уредена в специални закони –ЗПСК и ЗППДОП отм. . От представените по делото документи се установява, че административната процедура по приватизация е спазена.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което  да отхвърли предявения иск.

Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват жалбата.

 Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.188, ал.1 от ГПК отм. ,  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с иск по чл.108 от ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че  наследодателят им А.Л.С. е притежавал  недвижим имот в землището на с. Г., м. „Л.“, а именно: нива от 0, 311дка, съставляващ имот № 510027, к.л. № 673 при граници: С. и В.Я., Г.Д. И., М.И.Б., Й.И.А. , К.А.М.. Този имот сега попада в  УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 от кв.9, жк „Д. 2ч“ с идентификатор 68134.1504.2353 с граници: от север УПИ IV и УПИ ХI-731, от изток- бул. „Крайбрежен“, от юг- бул. „.Ш.“ и от запад ПИ № 2068, целият с площ от 26861 кв.м., в която се включват и притежаваните от тях 311 кв.м. Ищците  поддържа, че  правото им на собственост  е възстановено с влязло в сила решение от 04.07.2006г. на СРС по гр.д. № 4859/05г., 43 състав. Въз основа на него е издадено Р№ 428/26.07.2007г. на ОСЗГ- Панчарево, с което им е възстановен имота в стари реални граници. С договор за продажба на къмпинг „В.“ обособена част от „С.“ АД е продадена на „Д.**“ ЕООД, представляваща имот „къмпинг В.“ с площ от 220 000 кв.м. при граници: от изток-път, от запад-напоителен канал и черен път, от юг—пътя С.- П. и от север – площадка на „П.“. Към договора има приложена скица, представляваща графично изображение на продадения имот. С нот. акт № 26/04г. „Д.**“ ЕООД е продало на „К е. К Е.“ ООД следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.С., кв. „Д.“ с площ от 42 055 кв.м., представляващо дял втори от скица проект  за продажба на поземлен имот № 159, целият с площ от 238 222 кв.м. по скица, а по документ за собственост  с площ от 220 000 кв.м., нанесен в к.л. № 653, 654 и 673 по неодобрения кадастрален план на гр. С., м. „К.Б.“, която реална част ще бъде нанесена с нов № 204 при съседи на продаваната част: от юг- пътя С.- П.,  от запад- черен път и напоителен канал, от изток- останалата част от  ПИ № 159 и при съседи на целия имот: от изток- път, от запад- напоителен канал и черен път, от юг – път С.- П., от север – площадка на „П.“.  С нот. акт № 73/06г. „ К е. К Е.“ ЕООД е продало на  „Г.И.Б.“ ЕООД новообразуваните парцели от ПИ № 159, а именно: УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 и УПИ I-204. По време на  съдебното производство по възстановяване на правото на собственост са установили, че имотът се владее от последния купувач. УПИ ХII-204, 1519, 1521,730 от кв.9 по плана на гр.С., м. „Д. 2ч“ е с площ от 26 861 кв.м.  и при граници по скица: бул. „.Ш.“, бул. „Крайбрежен“, УПИ IV за мотел и ресторант, УПИ IV за ОХ и озеленяване, УПИ XI-731, имот 1045.   Ищците твърдят, че техния имот  е извън продадената част.  УПИ I-204 е с площ от 10 495 кв.м.  и има съседи по скица: бул. „.Ш.“, бул. „Крайбрежен“ и път. Ищците твърдят, че върху имота им има извършено строителство без тяхно знание и съгласие. Затова молят съда да признае за установено, че те са собственици 331/26861 ид.ч. от УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 от кв.9, жк „Д. 2ч“ с идентификатор 68134.1504.2353 с граници: от север УПИ IV, и УПИ ХI-731, от изток- бул. „Крайбрежен“, от юг- бул. „Ц.Ш.“ и от запад ПИ № 2068, целият с площ от 26861 кв.м. и осъдят  ответника да им предаде владението върху него.

В депозирано писмено становище  „Г.И.Б.“ ЕООД счита исковете за неоснователни. Не оспорва, че имотът е приватизиран, както и че от продадената част са образувани УПИ I-204 и УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730. Оспорва  твърдението, че имотът на ищците не влиза в продадената част. Оспорват, че заповедта, за образуване на УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 не е влязла в сила. Твърди, че  те не са собственици на  реална или идеална част от имота, като излага следните възражения: Възстановеният имот не е земеделска земя и не се използва за земеделско производство, предназначението му е променено; имотът е бил включен в активите на „С.“ АД и като такъв е продаден на „Д.**“ ЕООД. Съгласно пар.6, ал.6 от ДР на ЗППДОП отм. собствениците на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ са длъжни да заявят правата си в двумесечен срок от включването на имота в търговското дружество. В противен случай те имат само право на обезщетение с дялове и акции или компенсаторни инструменти. Ответникът твърди, че към момента на постановяване на решението  за възстановяване на собствеността имотът е бил застроен и е налице хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ. Прави възражение за нищожност на  Р № 428/26.07.2007г. на ОСЗГ- Панчарево. Прави възражение за изтекла в негова полза петгодишна придобивна давност като присъединява и владението на своя праводател.

Не се спори, а  и видно от удостоверение за наследници № 49/09.03.2000г.  е, че след смъртта си А.Л.С. е оставил като свои законни  наследници В.А.Г. и  Б.А.С..

Безспорно е, а и от удостоверение за наследници № 646/09.06.2014г.  се установява, че след смъртта си  В.А.  Г. е  оставила като законни наследници  Г.П.Г.- съпруг, А.Г.П. и Ю.Г.П.- дъщери.

Ищците черпят права от протокол за съдебна делба от 06.02.1956г., от който се установява, че в дял на техният наследодател А.С. са възложени недвижими имоти, сред които и градина в м. „Л.“ с площ от 0, 4дка.

От удостоверение от емлячния регистър на с. Г.  се установява, че  А.С. е бил собственик на градина в м. „Л.“ от 0, 4дка. Тя е заявена за възстановяване  през 1992г. С решение  № 428/11.05.2005г. на ОСЗГ- Панчарево е отказано да се възстанови правото на собственост върху нива от 0, 311 дка в м. „Л.“. С влязло  в сила решение от 04.07.2006г. на СРС, 43 състав, постановено по гр.д. № 4859/05г. на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ  е възстановено правото на собственост на наследниците на А.С. върху горния имот. С решение  № 428/26.07.2007г. на ОСЗГ-Панчарево е възстановено правото на собственост върху нива от 0, 311 дка в м. „Л.“. Със заповед № 1090а/12.112003г. на Кмета на Район „Искър“  на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение по преписка 94-В-64/27.05.2007г. за имот с пл. № 510027, к.л.673, попадащ в кв.9, УПИ IV за ОХ и озеленяване. В нея е записано, че имотът не е застроен и е свободен. В преписката от ОСЗ-Панчарево се съдържа скица № 118/09.07.2003г., заверена от техническата служба на район „Искър“, на която е изобразен графически имот пл. № 51027. В нея се намира и удостоверение на  техническата служба на район „Искър“ на основание чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на 311 кв.м.

Видно от АЧДС № 260/25.06.1997г. е, че е актуван недвижим имот „къмпинг“ с площ от 220 000 кв.м., заедно с построените в него сгради. В него е посочен като бивш собственик учебно- опитно държавно земеделско стопанство- Г.. Имотът е стопанисва и управлява от „С.“ АД на основание  Разпореждане № 114/29.03.1968г. и е включен в капитала му  със заповед № 14-401/91г.

Не е спорно, че  по отношение на  къмпинг „В.“ като обособена част от „С.“ АД  е открита процедура по приватизация  със заповед № РД-21-1163/ 23.07.1999г., публикувана в ДВ бр.77/31.08.1999г. Със заповед № РД-Т-21-96/28.01.2000г. на Министъра на икономиката е определено за купувач „Д.**“ ЕООД. С него на 16.02.2000г. е сключен договор за приватизация на недвижим имот „Къмпинг В.“ с обща площ/ застроена и незастроена/ от 220 000 кв.м. и застроена площ от 790кв.м. при съседи на целия имот : от изток- път, от запад- напоителен канал и черен път, от юг- път С.- П. и от север- площадка на „П.“. В Информационния проспект  този имот е описан по следния начин: стара част от 50 кв.м. в ляво от р. Искър, нова част от 50 дка в дясно от  р. Искър и терен предвиден за разширение от 120 дка. В проспекта е дадено описание на намиращите се в имота сгради и растителност.

Към исковата молба на стр.14 и към приватизационната преписка л.389 от делото на СРС се намира скица на къмпинг „В.“.

Не е спорно, че  с нот. акт № 26/22.01.2004г. „Д.**“ ЕООД е продал на „ К Е. К Е.“ ООД дворно място от 42 055 кв.м., представляващо южната реална част – дял втори, по скица- проект за продажба от поземлен имот № 159, целият с площ от 238 222 кв.м. по скица, а по документи от 220 000кв.м., нанесен в к.л. 653, 654 и 673 по кадастралния план на м. „К.Б.“, която реална част ще бъде нанесена с № 204. Към нотариалния акт е представена скица – проект за продажба, в която са отразени бъдещи промени в имот  с пл. № 159.

Не е спорно, че  с нот. акт № 73/30.08.2006г.  „К Е. К Е.“ ЕООД е продало на ответника два имота: УПИ I-204 и УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 от кв.9, жк „Д. 2ч“. Първият е с площ от 10 945 кв., а вторият с площ от 26 861 кв.м.

По делото са представени 5 бр. нотариални актове и договор за продажба на недвижим имот, с които  „К Е. К Е.“ ЕООД е закупило от физически лица и Столична община недвижими имоти  в м. „жк Д. -2“, гр.С..

Видно от удостоверение от 29.07.2008г., издадено от  СО- район „Искър“ е, че имот 51027 попада в УПИ I-204 и УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 и върху част от него е изградена масивна сграда.

Със заповед № РД  09 -50/22.04.2004г. е одобрено изменение на РП за м.  жк „Д. 2“, кв.9 като от УПИ XII-159- „ за обществено обслужване“ е създаден нов УПИ XII-204- „за обществено обслужване“.

От писмо от 24.02.1968г. на Министерство на земеделието се установява, че  се съгласува площадка за разширението на къмпинг на ДСП „Б.“ в м. „В.“ с размер от 120 дка, от които 30дка корито на река Искър, 35 дка кариера за инертни материали и около 55 дка слабопродуктивно пасище. Теренът от 120 дка има следните граници: от запад напоителен канал/ продължение на съществуваща граница на къмпинга/, от север-терен на СГНС/П./, от изток- път за кариерата и от юг- съществуващ терен. На 13.12.1970г. е съставен Акт за въвод във владение на   обект  „Разширение на къмпинг В.“- Г., в който има описание на  разширението от 120 дка.

С разпореждане  № 114/29.03.1968г.  е разпоредено Учебно- опитно ДЗС- Г./УОДЗС/ да предаде безвъзмездно на ДТП „Б.“ за разширението на къмпинг „ В.“ 120 дка при граници: от изток- път, от запад- напоителен канал, от север- площадка на „П.“ и от юг- къмпинг.

С писмо от 02.03.1968г.  УОДЗС дава съгласието за прехвърлянето на  тези 120 дка.

Не се спори, че за УПИ, в който се намира спорния имот има издадени три разрешения на строеж за сграда, която е изградена.

С писмо  № 583/13.11.2001г. от Напоителни системи „ ЕАД  се установява, че  е бракуван част от канал Р-О след изходната шахта при пресичане на бул. „Ц.Ш.“ в района на Горублянско ханче в посока жк „Д.“ до края му. Към писмото е приложена скица с нанесено в него буквеното обозначение Р-О.

Допусната и приета техническа експертиза, основна и допълнителна, изготвена от вещото лице Р.П. се установява, че  имот № 51027 има площ по графични данни от 311 кв.м. и е обозначен на скицата към експертизата с цифри 1,2,3,4,5,6,7,1. Той се намира в строителните граници на гр.С., м. жк „Д. 2“. С последното изменение на РП от 2005г. се създава нов квартал 21а и нов УПИ I-204, отреден „ за обществено обслужване и озеленяване“. Процесният имот попада изцяло в УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 както и под част от реализираната сграда, изчертана на скицата в зелено. Вещото лице е изобразило със син контур границите на имота по АДС № 260/25.06.1997г. и е направил извод, че процесният имот не е влизал в терена на къмпинг „В.“ и не е част от имота, предмет на приватизацията по договор за продажба  на обособена част на „С.“ АД.  Вещото лице е посочило, че  описаните граници на имота, предмет на приватизация, съвпадат по скицата към договора за приватизация.  Той е намерил за идентични, имотът по решението на СРС по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, по решение № 428/26.07.2007г. на ОСЗГ- Панчарево и поземлен имот № 510027. Според вещото лице той не може да се обособи като самостоятелен парцел, тъй като е застроен и няма лице към улица. Вещото лице е посочил, че заповед РД-50-09-718/20.12.1986г. касае процесния имот. По силата на нея той влиза в регулация, но не променя предназначението си. Няма представени писмени документи за завършване на грубия строеж на процесната сграда, а този извод се прави въз основа на акт на строителния надзор. Новопостроените сгради не се нанасят в плановете за застрояване. Последните са едно от основанията  за застрояване на сградите. Според вещото лице цялата площ на УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730 е обслужваща сградата. Процесният имот попада частично под сградата. В допълнителното заключение експертът е описал сградата в УПИ и изводът му е, че тя е завършена в груб строеж на 23.12.2004г.

Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Ч. познава процесния имот от 1999г., тъй като тогава е обявен първия конкурс за приватизацията му. Той се намира на 13 км. От „Орлов мост“ по бул. „Ц.Ш.“ от лявата  страна на пътя  за гр.П. и на 80-100м. от течението на р. Искър. Големият е от около 42 дка и в него понастоящем е построена сградата на „Самсунг“. Запознал се е с имота по- детайлно след приватизацията му, тъй като първо му е показан графичен материал, който   е представлявал рисунка. След това, когато при поискване им е издаде скица тя е била различна. Свидетелят е посочил при предявяване, че скицата на л.14  е рисунката. Когато е попитал  защо скицата е рисунка, юристите са му отговорили, че това е така, защото се продава обособена част. Когато се е правел въвода във владение не са обиколени всички граници като им е посочена западната граница, която е напоителен канал. Казано им е, че е на около 150-200м. надолу по бул. „Ц.Ш.“. Долната част е до жк „Д.“ и до оранжериите, а от другата страна  е до края на складовете има жълт кол, който  е забит. Въводът във владение е извършен по- късно от подписването на договора. Лично свидетелят е подал молба в СО за скица, а впоследствие дълго време се е правил РП, който още не е влязъл в сила. Свидетелят познава добре имота. Конкретният имот през 2000-2004г. се е охранявал от „Д.**“. В този период не е имало самонастаняване на други лица в имота. Той не е ограден, тъй като е в процедура по регулация. През 2004г. имотът е продаден на „К. К Е.“.

Свидетелят  Г. познава имота, в който понастоящем се намира складовата база на „Самсунг“. Той е заемал длъжност „ръководител на транспорта“ във фирма „Самсунг“. От юг имотът граничи с бул. „Ц.Ш.“, от запад с „Горублянско ханче“- дели ги ограда, в западната част са блоковете на жк „Д.“, от изток с р. Искър. Познава имота от 1993г. след като фирмата го е закупила през 1994г. той е ограден и се е охранявал от частна фирма. Имало пропусквателен режим. От закупуването му до  сега не се допускат чужди лица да извършват дейност в имота.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като влизат в противоречие  със събраните по делото писмени доказателства досежно границите на приватизирания имот.

В хода на производството пред районния съд са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

Районният съд е уважил иска.

Пред настоящата инстанция  са ангажирани нови писмени доказателства.

Видно от представения кадастрален план на старите имоти  за жк „Д. 2“, м. „Л.“ е, че в него фигурира  А.С.  с имот № 51027.

С АДЧС № 87/26.01.1998г. е актуван като държавна частна собственост  терен от 1280, 821 дка застроен  с жилищни блокове и други обекти, предназначени за здравно, образователно, търговско , комунално обслужване на населението. Като бивш собственик е посочена държавата. Като граница е посочената северната част на къмпинг „В.“.

Видно от удостоверение от 2012г. на СО, район „Искър“ е, че  процесният имот попада в УПИ ХII-204, 1519, 1521, 1260, 730, отреден за Обществено обслужване и озеленяване“ от кв.9, м. „Д. 2“. Имотът не е попълнен в действащия регулационен план, но е идентифициран като местоположение.

По делото са приети правен анализ на  мотел „Горублянско ханче“ и договор за продажбата  му като обособена част от „С.“ АД. В тях се съдържа описание на имота, предмет на продажбата. Той е с площ от 6 559 кв.м.  и съставлява парц. V от кв.9 Неговите граници са:  от север, от изток и североизток- напоителен канал, от юг- Ц.Ш., от запад- парцел № 1365. За имота е съставен АЧДС № 262/25.06.1997г., в който имотът е описан с горните граници.

По делото е приета скица от  кадастралната карта, която не е влязла в сила, в която е посочен имота  на жалбоподателя и неговият идентификатор.

По делото е приета  единична техническа експертиза на вещото лице Т.Б., което след преглед на документите по делото и  справка  в ДАГ- „Кадастрален архив“  е дало заключение, че западната граница на имота, продаден на „ К Е. К Е.“ ЕООД по нот. акт № 26/04г. , обозначена на скицата към заключението с букви ЦХ, не е идентична със западната граница на имота по приватизационния договор с букви А, Л, К, Й, , тъй като имот пл. № 204 не е част от приватизирания имот. В границите на последния няма друг напоителен канал. Вещото лице е посочило, че южната граница на имота по нот. акт № 26/04г. не е идентична с тази на имота по приватизационния договор, въпреки, че тя и за двата е бул. „Ц.Ш.“.  УПИ I-204 се включва изцяло в имот пл. № 204. Вещото лице е приложило   скица.

Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.

Приетата по делото първа тройна техническа експертиза на вещите лица Б.Х., Св. Б. и Т.Б., след запознаване с документите по делото са направили извод, че  границата напоителен канал и черен път  се  отнася за терена от 120 дка, предоставен  за разширение  на къмпинг „В.“ през 1968г. Липсват данни кога и при какви граници е предоставен основният терен на къмпинга от около 100 дка. В АЧДС № 260/25.06.1997г. границите на запад,  север и изток на терена на разширението са описани като граници на целия къмпинг. В к.л. 653 и 673 от кадастралния план на  район „Крайречен булевард“ е нанесен канал с дължина от  около 155 м., разположен  успоредно на западната граница на къмпинг „В.“. На скицата към експертиза той е защрихован със син цвят. В к.л. 673 в северната част на терена, ограничен с условен знак за полумасивна ограда, западно от р. Искър са нанесени около 20 бр. постройки, означени с условен знак „ПЖ“/ едноетажна жилищна паянтова постройка/. Целият терен е обозначен с условен знак за залесена територия/гора/ с дървесен вид- топола.  На скица Приложение№2 същият е защрихован с жълт цвят, като площта му е около 48 дка. Посоченият терен съответства на старата част на къмпинга, така както е описана в Информационния проспект. Имотът, описан в нот. акт № 26/04г.е с площ от 42 дка. Ако той е включен в имота, предмет на приватизацията, тогава данните  в Информационния проспект за частта на къмпинга, разположен в ляво от р. Искър не са верни, тъй като се получава общо 90дка, а не посочените 50 дка. Имотът по нот. акт № 26/04г , за който е попълнен имот пл. № 204, попада в м. „Л.“, която не е била застроена и залесена с едроразмерна растителност. В картен лист К -34-59-/30/ от ЕТК в М 1:5000 от 1956г. м. „Л.“ е нанесена с пояснителен текст за трайно ползване- зеленчукова градина. За терена, станал собственост на „Д.**“ ЕООД  в кадастралния план е попълнен имот пл. № 159, чиито граници се различават от терена на ДТП „Б.“ по това, че от него са извадени: територията на коритото на  р. Искър,  попадаща в имоти с пл. № 119, 120 и 121, попадащи в разширението  имот пл. № 1238, попадащ в новата част според Информационния проспект, а е придадена територията на м. „Л.“. Вещите лица са направили извод, че западната граница на имота, продаден на „ К Е. К Е.“ ЕООД по нот. акт № 26/04г. не е идентична със западната граница на имота по приватизационния договор. Не е установен друг напоителен канал в обхвата на приватизационния договор.  Каналът РО се пресича с бул. „Ц.Ш.“ на около 10 м. от западната граница на имот пл. № 204. От тази точка той върви около 45 м. на североизток, след което завива на запад към жк „Д.. От същата пресечна точка в посока североизток е нанесен канал с дължина около 100 м. и широчина под 1 м., който частично попада в границите на имот пл. № 204. За него  в писмото на „Напоителни системи“ ЕАД няма данни. Описаните канали са нанесени в к.л. 673 от кадастралния план. Според вещите лица описаните съоръжения не съответстват с установеното местоположение на западната граница на къмпинг „В.“. Двете южни граници на имотите по приватизационния договор и по нот. акт № 26/04г. не са идентични, тъй като съответстват на различни участъци от пътната артерия бул. „Ц.Ш.“. УПИ I-204 изцяло с площ от 10 417 кв.м. се включва  в границите на имот пл. № 204. Налице е идентичност между заявения и възстановения имот. Вещите лица са приложи графичен материал към заключението. Към него е депозирано особено мнение на вещото лице Б. Х.. Според него  процесният имот се включва в този по приватизационния договор.

Съдът кредитира заключението на мнозинството от вещи лица, тъй като  то е компетентно  и съответства на  приложените по делото писмени доказателства. Не възприема особеното мнение на вещото лице Б.Х..

По делото е прието второ заключение на вещите лица  Б.Х., Св.Б. и Т.Б., след като са взели предвид доказателствата, свързани с „Горублянско ханче“, както и кадастрален план от 1986г., к.л. 653 и 673. Те са установили, че имотът на Горублянско ханче е нанесен в кадастралния план от 1986г. с № 1106и се намира западно от имот с пл. № 204. Те няма обща граница. Общата дължина на западната граница на имот пл. № 204  е 308, 49 м. Близките участъци  от границите на двата имота  в посока бул. „Ц.Ш.“ на север, след което границата на имот пл. № 1106 се отклонява в западна посока, а границата на имот пл. № 204 продължава на североизток, т.е. в противоположни посоки.  Следователно канал Р-О, представляващ северната, североизточната  и източната граница на мотела няма как да е  граница от северозапад и запад на имот пл. № 204. В кадастралната карта, одобрена със заповед от 2012г. между имота на мотела  с идентификатор  68134.15.04.1106 и имота на жалбоподателя с идентификатор 68134.1504.2353 е нанесен ПИ с идентификатор 68134.15.04.2504 с начин на трайно ползване  второстепенна улица.  В кадастралния план от 1986г. има нанесен напоителен канал успоредно на западната граница на терена от 120 дка, предвиден за разширение.  Вещите лица са изготвили скица въз основа на кадастралния план, която съвпада със скицата към договора за приватизация. Разликата между тях е в мащаба, в който са изготвени. При проверка в Техническия архив на СО не са намерени строителни книжа за къмпинг „В.“. В приватизационния договор площта на имота е 220 000 кв.м. като в нея е включено и коритото на р. Искър.  В скицата на л.16 от делото на СРС  коритото на р. Искър не е включено и площта на къмпинг „В.“ е 196 167 кв.м.- дял 1. Дял 2ри е продадената площ от 42 055 кв.м. Сумата от двете площи е 238 222 кв.м. В тази площ се включват имот пл. № 159, състоящ се от три части с обща площ 191,9 дка; имот пл. № 119-1,4 дка.; имот пл. № 120-0,7дка; имот пл. № 121-4,4 дка.; имот пл. № 1238-4,3дка, път-1,2 дка; корито на р. Искър 32, 9 кв.м. Вещите лица са посочили в заключението как се заснемат бреговете на река. Към експертизата има  обособено мнение на в.л. Б.Х., според което и имот пл. № 204, попада в  къмпинг „В.“.

Съдът кредитира заключението на мнозинството от  вещи лица, като компетентно и съответстващо на писмените доказателства и картния материал в ДАГ. Не кредитира особеното мнение на вещото лице Б.Х..

В хода на съдебното дирене пред въззивния съд е приета нова техническа експертиза- основна и допълнителна, изготвена от вещите лица Ив.Д., С.К. и М.Р.. След преглед на документите по делото в заключението е посочено, че  скицата, част от приватизационната преписка, е изготвена  върху основа 1:5000. За изчисление на площите по нея и границите по нея са нанесени  върху кадастралния план от 1977г. Измерено графично по  нанесените граници  защрихованата със зелена щриховка и показана   с ограда. В заградената площ  влиза източната част с  площ от 40 дка,  площта на р. „Искър“ от 4, 8 дка  и със зелена щриховка и  фаново оцветяване е изобразен терена, попадащ в оградата  западно от р. Искър с площ от 48 дка. По тази скица разширението е с площ от 145, 5дка, от които 3, 2 дка са площта на участъка на  реката. Напоителния канал Р-О преминава под бул. „Ц.Ш.“, продължава на север и след това завива в западна посока и се отдалечава от местоположението на къмпинг „В.“. Вещите лица не са намерили доказателства, от които да е видно, че двата приватизирани имота са части от  един общ държавен имот и при разделянето им обособените части са станали съседни. Кадастралния план  на м. „Крайречен булевард“, к.л. 653, 654 и 673 е изработен през 1977г. В него е нанесен имот пл. № 159, но нанасянето му е станало след издаването на АДС от 1997г. Въз основа на скица- проект за продажба имот пл. 159 е обособен в два дяла и е нанесен имот с пл. № 204, продаден с нот. акт № 26/04г. На скицата на л.310 от делото на СГС площта на реката в северната част/разширението на къмпинга е 19 дка, а в южната му част е 14дка или общо 33 дка. Вещите лица  са изготвили скица.

Съдът кредитира основното и допълнително заключение като компетентни и безпристрастни.

В хода на процеса са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.108 от ЗС. Това е ревандикационна претенция,  предявена от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.   Нейната основателност  е обусловена от наличието на три кумулативни предпоставки: ищецът да е собственик на имота, ответникът да го владее и това владение да е без правно основание.   Тази претенция предпоставя конкуренция на права,  като в тежест на ищеца е да докаже своя активна материалноправна легитимация, което се изчерпва с установяване по безспорен начин и при условията на пълно и главно  доказване  притежаването на правото на собственост в неговия патримониум или това на своя наследодател.  Ответникът  от своя страна   следва да направи и докаже своите  правопогасяващи или правоизключващи възражения.

 Ищците по делото, сега ответници по жалбата, извеждат своето право на собственост от това на наследодателя им А.С., който на основание съдебна делба от 06.02.1956г. е получил в дял недвижими имоти, сред които и градина в м. „Л.“ в   землището на с. Г..  Те се позовават и на  реституция, настъпила по реда на ЗСПЗЗ.  Тя обхваща  всички земеделски земи,  притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации- чл.10 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на   собствеността  се извършва чрез предвидена в закона административна процедура, развиваща се пред органа на земеделска реституция и завършваща с решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Възстановяването на правото на собственост може да стане във възстановими или съществуващи на терена стари реални граници  или в нови реални граници с план за земеразделяне. При първият начин към решението се  прилага скица на имота, заверена от  ОСЗ, а ако имотът се намира в урбанизираната територия  и от техническата служба на общината- чл.18ж от ППЗСПЗЗ./ Р № 250/2013/08.05.2014г. по гр.д. № 3215/13г. на  II  г.о на ВКС/. Влязлото в сила решение и скицата имат силата на констативен нотариален акт за  собственост върху имота. Съгласно т.4 от ТР № 6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС в административното производство като страна ответникът по спора не е участвал, поради което той не е обвързан от реституционното решение и то не е задължително за него. Поради това той не разполага с право на жалба  срещу постановено позитивно решение в реституционното производство и не може да се защити по реда на обжалването, а само в гражданския процес, в който му се противопоставят вещните права, придобити въз основа на това решение от ищеца по иск за собственост. Ответникът може да направи възражението, че не са налице предпоставките за реституция, но не и че ищците или техният наследодател не  са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения имот, ако не противопоставя свое  право на собственост  към момента на колективизацията. /  Р № 28/18.05.2011г. по гр.д. № 610/10г., II г.о. на ВКС,  Р № 137/16.08.2011г. по гр.д. № 1036/10г.,  II г.о. на ВКС/ .   Посоченото по отношение на обвързваща сила на решението на органа на реституция се отнася и за решенията по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, с които районният съд  се произнася   при обжалване на отказ на ОСЗ/ПК/ да възстановят правото на собственост.  Субективните предели на това решение обвързват само страните по него- претендиращите лица и административния орган, но не и трети лица с противопоставими материални права на собственост.  Решението по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ няма конститутивно действие, а съдът замества административния орган по земеделска реституция.   При наличието на възражение от страна на ответника относно законосъобразността на реституцията, съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол по отношение на акта на реституция./ Р № 227/25.01.2016г. по гр.д. № 3007/15г., I г.о. на ВКС.  Жалбоподателят, в качеството му на ответник  с противопоставими  права на тези на ищците, е направил възражение относно липсата на предпоставките  за реституиране на процесния имот. Не се спори, че с решение № 428/26.07.2007г. на ОСЗГ – Панчарево, след проведено съдебно производство по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е издадено на основание чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Според  тази разпоредба земеделските имоти се възстановяват и когато са включени в урбанизираните територии, определени с ПУП или околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени от трети лица сгради или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към 01.03.1991г.  В чл.14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ е предвидено  изключение, според което в този случай  към решението на ОСЗ/ПК/ не следва да бъде придружено от скица, за да има то  силата на констативен нотариален акт.  В случая на възстановяване на  правото на ползване по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота, която в останалите случаи се съдържа в решение и скица към него на органа на поземлената реформа, е извършена още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по  чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица./ Р № 254/26.05.2010г. по гр.д. № 1134/09г.,  IIг.о. на ВКС, Р № 595/05.07.2010г. по гр.д. № 1333/09г., I г.о. на ВКС, Р № 266/12.01.2015г. по гр.д. № 1837/14г., III г.о. на ВКС/.  Видно от преписката пред ОСЗГ/ОСЗ, ПК/ е, че удостоверение  по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ е издадено на 13.01.2004г. и  скица по чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ на 09.07.2003г. В нея се съдържа и заповед на  кмета на  район „Искър“ по реда на чл.11, ал.4 от  ППЗСПЗЗ. От всички тези писмени документи се установява, че към датата на издаването им процесният имот е бил незастроен. Релевантният момент за тази преценка   е 01.03.1991г. Ако към него имотът е застроен със законна сграда, притежаваща необходимите строителни книжа или при отстъпено право на строеж от държавата  строителството е започнало, то това е пречка за реституция на имота. По – късното му застрояване  в процеса на възстановяване на правото на собственост е ирелавантно./ Р № 161/18.07.2012г. по гр.д. № 1197/11г.,  II  г.о. на ВКС/. По делото не се спори, че към 01.03.1991г. процесният имот е бил незастроен. Построяването на сградата върху част от процесния имот въз основа на три разрешения за строеж е станало през 2004г., когато тя е завършена и в груб строеж, съгласно заключението на вещото лице  Р.П..  С оглед на това е правно ирелевантно дали строежът е законен или не. Поради изложеното възстановяването на имота на ответниците по жалбата е законосъобразно, тъй като са налице всички предпоставки за реституирането му. С издаването на решение № 428/26.07.2007г. от ОСЗГ- Панчарево е приключила административната процедура по възстановяване на правото на собственост. Това обосновава и тяхната активна материалноправна легитимация да предявят ревандикационната претенция. В патримониума им  съществува правото на собственост върху процесния имот.

 Спорен е въпросът дали той е ситуиран в имота на къмпинг „В.“, продаден като обособена част  от „С.“ АД с договора за приватизация от 16.02.2000г. и следователно подлежи ли на реституция по ЗСПЗЗ. С него са продадени 220 000 кв.м., представляващи къмпинг „В.“ като  посочените граници са: от изток- път, от запад-напоителен канал и черен път, от юг- път С.- П. и от север- площадка на „П.“. Така имотът е описан и в АЧДС № 260/25.06.1997г.  Към делото на СРС, л.14 и л.389 е приложена скица,  която представлява графично изображение на къмпинг „В.“. Макар  върху нея да няма данни от кого е изготвена, тя дава начална информация за ситуирането на къмпинга.  Не е спорно, че към съществуваща територия на къмпинг „В.“ от  100 дка са приобщени 120 дка през 1968г. С писмо от 24.02.1968г. на Министерство на земеделието  се уведомява ДСП „Б.“, че се съгласува  площадка за разширението на къмпинга с площ от 120 дка при граници на новата територия: от юг- съществуващ  терен, от запад- напоителен канал/ продължение на съществуваща граница на къмпинга/, от север- терен на СГНС /П./ и от изток – път за кариерата. В акта за  въвод във владение на обект „Разширението на къмпинг „В.“ от 18.12.1970г. е посочено, че теренът, отреден за разширението на къмпинг „В.“  има следните граници: от изток път с отсечка 325м.,  от юг- оградата на къмпинг „В.“ с дължина 295м., от север- площадка на разсадник на СП „П.“ с дължина на отсечката 390 м. и от  запад- напоителен канал и черен път с дължина на отсечката 318м. С Разпореждане  № 114/29.03.1968г. е разпоредено  на Учебно- опитното ДЗС- Г. да предаде безвъзмездно на ДТП „Б.“- С. за разширяване на къмпинг „В.“  120 дка при посочените по –  горе граници.  При обсъждане на тези писмени доказателства се   налага изводът, че западната граница на разширението от 120 дка е „напоителен канал“, но не е граница  от запад на първоначалната територия на къмпинга. В информационния проспект за къмпинг „В.“, изготвен във връзка с продажбата му,    съществуващия размер  преди разширяването му е от 100 дка. – по 50 дка от двете на страни на коритото на р. Искър. От заключението на вещите лица  Ив.Д.С.К. и М.Р. се установява, че в кадастралния план  от 1977г.  е нанесена ограда на къмпинг „В.“, показана на скицата на експертите  с плътен зелен контур. Тя ситуира първоначалната територия на къмпинг „В.“ преди разширението му от 1968г.  и съответства на скицата на л.14, том 1  от делото на СРС. Като западна граница  не може да се определи напоителен канал, показан на същата скица към заключението с букви АБВ. Това е същият канал посочен в писма на „Напоителни системи“ с букви Р-О, който е бракуван.  От заключението на  вещите лица Б.Х., Т.Б. и  Св.Б. се установява, че има два канала, като единият е в западна посока в близост до имот  с пл. № 204, и другият, съставляващ граница на разширението от 120 дка на къмпинг „В.“. В к.л. 653 и 673 от кадастралния план на район „Крайречен булевард“ е нанесен канал с дължина около 155 м., разположен успоредно на западната граница на къмпинга, изобразен на скицата- Приложение 2 към заключението със син цвят. Той   следва да се счита като западна граница и на къмпинга, но не  и канала, обозначен на скицата  с букви АБВ от  допусната втората тройна техническа експертиза.  Вещите лица Х., Б. и  Б. са изследвали и имота на мотел „Горублянско ханче“ и неговите граници и са установили, че той е нанесен в кадастралния план от 1986г. с пл. № 1106. Той се намира западно от имот с пл. № 204 и нямат обща граница. Общата дължина на западната и северозападната граница на имот с пл. № 204 е 308, 49 м. като границите на двата имота вървят успоредно в продължение на 40м. в посока бул. „Ц.Ш.“ на север, след което границата на имот пл. № 1106 се отклонява в западна посока, а границата на имот пл. № 204 продължава на североизток, т.е. в противоположна посока. Следователно бракуваният канал  Р-О, представляващ северна, североизточна и източна граница на мотела не е граница на имот пл. № 204 от запад и северозапад. В кадастралната карта, одобрена през 2012г. между двата имота има нанесен други поземлен имот с начин на трайно ползване второстепенна улица. Т.е. двата имота не граничат непосредствено. Изготвената скица на имота от вещите лица  въз основа на границите му по кадастралния план, действал до влизане в сила на кадастралната карта, съвпадат с границите на имота на скицата на л.14, том 1 и л.389 от делото на СРС. На скицата на вещите лица каналът – западна граница на къмпинга, е изобразен с букви АБ, а каналът, изобразен с букви ВГ, представлява източната граница на мотел „Горублянско ханче“. Преценката на всички тези доказателства  обосновават извод, че в територията на къмпинг „В.“, продадена през 2000г. не се включва имот с пл. № 204, целият с площ от 42055 кв.м.  Територията на  къмпинг „В.“ без имот пл. № 204 и без коритото на р. Искър е 196 167 кв.м. То следва да бъде извадено, тъй като съгласно чл.11, т.1 от Закона за водите/ЗВ/ публична държавна собственост  са водите на реките и прилежащите им земи. В пар.1, 81 от ДР на ЗВ се съдържа легална дефиниция  за понятието „речно легло“. Според него  то е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира водно течение и включва речното корито и крайбрежните заливаеми площи.  Следователно от площта на къмпинг „В.“ трябва да се  извади тази на речното корито на р. Искър. Съществува разлика в размера на площта на коритото на р. „Искър“ съобразно кадастралния план от 1977г. Част от  къмпинга  с ограда, изобразена с плътна зелена линия  на скицата към заключението на вещите лица Д., К.  и Р., площта на къмпинга в заградената част  е със зелена щриховка и включва 40, 2 дка/ източна част/, площ на река „Искър“ от 4, 8дка.; със зелена щриховка и фоново оцветяване е изобразен терен от  къмпинга, попадащ в оградата западно от реката с площ от 48 дка. На тази скица разширението е изобразено с плътна синя линия и синя щриховка и е с площ от 145, 5 дка, в която площ са включени и 3, 2 дка от площта на р. „Искър“ в този участък. При сбора от площите се получават 225,7 дка,  което е друг аргумент, че продаденият къмпинг „В.“ не включва имот пл. № 204 с площ от 42 дка и изобразен на скицата на вещите лица Д., К. и Р. с червена щриховка. Съдът счита, че скицата проект за продажба на част от ПИ 159, намираща се на л.16 от делото на СРС не съответства на кадастралния план от 1977г. и 1986г. Тя не отразява съществуващото положение на територията на къмпинг „В.“, така както е установено от техническите експертизи. В контекста на изложеното  следва да се приеме, че имотът на  ответниците по жалбата не е включен в приватизираната обособена част на „С.“ АД, представляваща къмпинг „В.“. Поради това няма пречка за неговата реституция и не намират приложение разпоредбите на чл.17а от ЗППДОбП отм. и пар.6, ал.6 от ДР на ЗППДОбП отм. , респективно пар.11 от ЗПСК.

При така установените права на ищците по делото трябва да се разгледа направеното правоизключващо възражение  на жалбоподателя за изтекла в него полза придобивна давност. Той присъединява към своето владение и това на праводателя си „К Е. К Е.“ ЕООД, т.е. давностното владение е в периода 21.01.2004г,. когато това дружество е придобило  имота до изтичането на пет години. Въззивникът  поддържа, че е добросъвестен владелец.  По отношение на  земеделски земи  намира приложение чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ в сила от 22.11.1997г. Според нея  изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането в сила на разпоредбата. Тя ограничава възможността да се придобие имот по давност, за който е налице процедура по реституирането му. Така се бранят правата на правоимащите лица, които до приключването на реституцията не разполагат с иск, за да ги защитят. Нормата възпроизвежда  общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. Владението, установено преди 22.11.997г. е винаги недобросъвестно и давностният срок е 10 годишен. Такова установено след тази дата може да бъде и добросъвестно и да доведе до придобиване на имот с кратката петгодишна давност. И в двата случая, за да започне да тече давностен срок, е необходимо имотът да е бил възстановен с влязло в сила решение на бившите му собственици или техните наследници, т.е. завършила административната процедура, предвидена в ЗСПЗЗ. Ако това е станало след 22.11.1997г. давността започва да тече от  възстановяването.  В този смисъл давността е могла да започне да тече от 26.07.2007г., когато на ищците им е възстановен окончателно процесният имот. С подаване на  исковата молба  и предявяването на иска по чл.108 от ЗС на 29.02.2008г.  давностният срок по чл.79, ал.2 от ЗС  не е изтекъл и е прекъснат, поради което жалбоподателят не е придобил правото на собственост по оригинерния  способ на придобивната давност./ Р № 205/16.05.2012г. по гр.д. № 29/11г., I  г.о. на ВКС,  Р № 105/2014/08.01.2015г.по гр.д. № 1193/14г., II г.о.  на ВКС, Р № 179/10.04.2013г. по гр.д. № 1719/13г., I г.о. на ВКС, Р № 11/15.03.2016г. по гр.д. № 3119/15г.,  II г.о. на ВКС/.

        Поради изложеното искът с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

        Поради идентичен краен резултат решението на СРС следва да бъде оставено в сила.

        На ответниците  разноски пред СГС не се дължат, тъй като няма данни такива да са направени.

        С оглед изхода по жалбата на „Г.и.Б.“ ЕООД разноски не се дължат.

        Воден от горното, съдът

 

 РЕШИ :

        ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.06.2011г. на СРС, 24 състав, постановено по гр.д. № 9188/08г.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!