currdb:
Решение № 362 от 18.01.2017 по гр. д. 14355/2015 на СГС

Решение по Гражданско дело 14355/2015г. РЕШЕНИЕ

№ ................

гр.С., 18.01.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                                       

при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14355 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц.Б.Н. срещу „С.В.”ЕООД, с която е предявен иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 110000.00 лева, предявен като частичен иск от сумата 200000.00 лв., представляваща неустойка по чл.1, т.4 и чл.12 от договор за управление от 20.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и „С.В.”ЕООД, чрез управителя Ц.Б.Н. въз основа на договор за управление на Б.К.М. ООД с посочена дата 15.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и К.Т. в качеството му на генералния директор на Б. С.А.-Франция, акционерно дружество регистрирано във Франция с идентификационен номер TDR Dijon *******, като мажоритарен собственик на Б.К.М. ООД и анекс към този договор с посочена дата 16.03.2012 г., сключен между същите лица и протокол с посочена дата 20.03.2012 г. на Б.К.М. ООД, с който са били предоставени права на Ц.Б.Н., като управител на последното дружество да сключи договор за управление на „С.В.”ЕООД със себе си.

Ищецът поддържа твърдения, че с решение на ОС на съдружниците от 06.03.2012 г. била избрана за управител на „Б.К.М.”ООД, като вписване на това обстоятелство било извършено на 14.03.2012 г. С анекс към договора основният съдружник в дружествата Б. С.А. Франция, чрез генералния директор К.Т. й наредил, като представляващ едноличния собственик на капитала за дружествата на Б.К.М. ООД да сключва договори за управление със себе си при посочени условия, едно от които – за заплащане на обезщетение в размер на 200000.00 лв. при прекратяване на договора от „Б.К.М.”ООД. При тези указания, по твърдение, ищецът изготвил проекти на договори между „Б.К.М.”ООД, представлявано от ищеца, като едноличен собственик на капитала на дружеството „С.В.”ЕООД и Ц.Б.Н., които били одобрени от Трилински.

Твърди, че на 20.03.2012 г. бил сключен договор за управление между  Ц.Б.Н. и „С.В.”ЕООД, в който било предвидено, че при прекратяване на договора за управление без предизвестие се дължи неустойка в размер на 200000.00 лв. /чл.1, т.4 и чл.12 от договора за управление/. Поддържа, че на 09.09.2014 г. без да й бъде връчено предизвестие било вписано в търговския регистър освобождаването й като управител.

В молба от 01.07.2016 г. излага допълнителни правни и фактически доводи, сочейки, че договорения срок и форма за прекратяване на договора за управление са в пряка връзка с целите на договора. Твърди, че дружеството – ответник е имало едноличен собственик на капитала „М.Б.У.Е.С.Б.”ЕООД /по това време с фирма Б.К.М. ООД/. В това дружество съдружници били две юридически лица – Б. С.А.- АД регистрирано във Франция и С. ООД- регистрирано в Полша.

В молба от 20.09.2016 г. заявява становище, че уговорената в договора за управление неустойка обезпечава изпълнението на всички задължения по договора, като основнато е спазването на срока на договора – не по-кратък от три години / чл.1, т.1/. Поради това е било уговорено и прекратяването да се извършва с предизвестие. Поддържа, че по устно уведомление на ответника е бил прекратен договора, последвано от решение за освобождаването на ищцата, като управител.

Твърди, че във връзка с прекратяването на договора за управление преди срока посочен в него е претърпяла множество неимуществени вреди – накърняване на доброто й име в обществото, пред служители и пред трети лица; създаване на проблеми в бъдещата й професионална реализация, стрес и негативни емоции и пр.

Претендира заплащане на сумата 110000.00 лева, предявен като частичен от общата дължима сума 200000.00 лв.-неустойка по договора за управление за прекратяването му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока за писмен отговор ответникът изразява следното становище: Оспорва искът, като неоснователен. Твърди, че пред ОС Пловдив са налице две висящи производства с правно основание чл.145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на Ц.Н. за времето, през което е била управител на дружеството съобразно вписването в търговския регистър – т.д.№ 404/2015 г. по описа на ОС Пловдив за сумата 70080.00 лв., като частичен от сумата 700800 лв. и за сумата 34054.32 лв. образувано преди образуване на настоящето дело и т.д.№ 518/2015 г. по описа на ОС Пловдив за сумата 47900.37 лв., частичен от сумата 239501.87 лв. и за сумата 20129.79 лв., частичен от сумата 100648.97 лв.

Моли, производството да бъде спряно до разглеждане на цитираните производства, тъй като споровете касаели едно и също правоотношение – управление на дружеството възложено от едноличния собственик на капитала.

Оспорва фактическите твърдения на ищеца. Оспорва сключване на договор за управление на дружеството с ищцата. Оспорва, като антидатиран договора за управление с посочена дата 20.03.2012 г., приложен с исковата молба. Изразява становище, че същия и приложения протокол с посочена дата 20.03.2015 г. са документи създадени с оглед производството. Изразява становище, че по мандатно правоотношение, каквото несъмнено е и произтичащото при възлагане на управление, възнаграждение се дължи на управителя, само ако такова е било уговорено. Оспорва договаряне на възнаграждение на ищцата, като управител на дружеството. При условията на евентуалност оспорва договора за управление, като недействителен, като сключен без надлежно оправомощаване /чл.141, ал.7 ТЗ/ при липса на решение на едноличния собственик на капитала за оправомощаване на ищцата да сключи договор за управление сама със себе си. Оспорва такова значение да се влага в съставения анекс към договора за управление с посочена дата 16.03.2012 г., тъй като по изложени правни доводи не отговаря на изискванията за форма – чл.141, ал.7 вр. чл.137, ал1, т.6 от ТЗ.

Оспорва този документ, като неистински, тъй като не носи подпис на лицето посочено като представляващо едноличния собственик на капитала на дружеството. Заявява становище, че не е ясно в какво качество посоченото лице К.Т. е подписал договора за управление на „Б.К.М.”ООД и анекс към него. Твърдението, че това лице е било генерален директор на френското дружество към дата на сключване на договора е недоказано, според ответника и неоснователно. Такова овластяване не е било дадено, по изложени възражения от страна на ОС на съдружниците на дружеството.

Оспорва, като антидатиран и протокол от 20.03.2012 г. Изразява правни доводи, че липсата на решение едноличния собственик на капитала води до нищожност на договора за управление с посочена дата 20.03.2012 г. Излага възражения, че посочените дати в съставените документи са недостоверни, тъй като от извършените вписвания по партидата на дружеството се установява, че решението за избор на ищцата за управител на дружеството е било взето далеч преди оправомощаването й да сключи договор за управление – на 29.02.2012 г., а самото вписване – на 06.03.2012 г. Освен това, според ответника в съставения протокол е посочено грешно наименованието на дружеството – ответник. При условията на евентуалност оспорва приложимост на сочената неустойка в настоящия случай от една страна поради твърдения, че ищцата е нарушила виновно поетите задължения и с поведението си е нанесла вреди на дружеството – ответник за времето на управление от 06.03.2012 г. до м.09.2014 г. Изложени са твърдения за поведението на ищцата, недоброто й управление и причинените щети на дружеството. При съобразяване с нейното недобросъвестно поведение било взето решение за освобождаването й от длъжност управител, но не и за освобождаването й от отговорност. Впоследствие било взето решение за предявяване на искове срещу ищцата по чл.145 ТЗ.

Поради така изложените правни и фактически доводи изразява становище, че ищцата, като неизправна страна по договора няма право на така посочената неустойка. Оспорва, като недействителни неустоечните клаузи – чл.1, ал.4 и чл.12, ал.4 от договора с посочена дата 20.03.2012 г. поради противоречие с добрите нрави. Изразява становище, че в случая е приложима разпоредбата на чл.11, сочеща, че е настъпило прекратително условие – промяна на решението на собственика на дружеството по отношение на управляващия и представляващ дружеството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, след като взе предвид установените с тях от фактическа страна обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи.

Правото на ищеца да получи заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД предпоставя наличие на валиден договор с ответника и в частност на клауза за неустойка, неизпълнение от страна на ответника на задължението му да прекрати договора за управление с посочена дата 20.03.2012 г. с тримесечно предизвестие и липса на правоизключващи отговорността за неустойка обстоятелства. Неустойката цели да обезщети вредите, претърпени от страна по договора, като размерът им е предварително определен, а наличието на претърпени вреди не е необходимо да се доказва от страната, която търси заплащането на неустойка.

Съдът намира, че в производството не бяха установени сочените предпоставки и претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Съображения:

Страните не спорят и се установи, чрез справки по партидата на дружеството - ответник, че в периода 14.03.2012 г. до 09.09.2014 г. ищцата е била вписана за управител на „С.В.”ЕООД.

Страните не спорят, че вписването й като управител на това дружество в търговския регистър е било извършено въз основа на решение на едноличния собственик на капитала на „С.В.”ЕООД - Б.К.М. ООД, взето на 29.02.2012 г., когато едноличния собственик е решил да освободи управителя на дружеството към този момент - Ф.Б.Е., изпълняващ към този момент и функцията  управител на Б.К.М. ООД. Цитираното решение на едноличния собственик на капитала - Б.К.М. ООД с посочена дата  29.02.2012 г. е представено по партидата на дружеството в търговския регистър, което се установи чрез извършената справка.

Поради това, съдът намира че се установи оправомощаване на управителя Ц.Б.Н. по реда на чл.137, ал.1, т.5 вр. чл.147 ТЗ от страна на едноличния собственик на капитала за управление и представителство на дружеството – ответник.

Чрез извършената справка в търговския регистър се установява, че Б.К.М. ООД с променено наименование "М.Б.У.Е.С. България" ЕООД, вписано в търговския регистър на 26.08.2015 г. е с едноличен собственик на капитала, считано от 26.08.2015 г. - М.Б.У.Е.С. С.А., с регистрационен № *******, чуждестранно юридическо лице, държава: ФРАНЦИЯ с предишно наименование според вписването - „Б.“ С.А., чуждестранно юридическо лице, ФРАНЦИЯ и управител в периода 14.03.2012 г.- 08.09.2014 г. – Ц.Б.Н. и управител за времето от 24.08.2011 г. до 14.03.2012 г.- Ф.Б.Е..

Съдружници в Б.К.М. ООД към 15.03.2012 г. според отразеното в търговския регистър са  "Б." С.А. и Е.Б. ЗА В.И Р., чуждестранно юридическо лице, държава: ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, като на 05.09.2013 г. бил вписан, като съдружник и „С.“ ООД, чуждестранно юридическо лице, идентификатор 6110201926, държава: Полша въз основа на извършеното прехвърляне на дружествени дялове.

Чрез приложената справка от търговския регистър на „Б.“ С.А., чуждестранно юридическо лице регистрирано във ФРАНЦИЯ с идентификационен номер TDR Dijon ******* се установява, че К.Т. е бил вписан за председател на Управителния съвет на чуждестранното дружество „Б.“ С.А., а като негов генерален директор към 15.03.2012 г. и 16.03.2012 г. /цитирани като дата на сключване на договора за управление на Б.К.М. ООД и анекс към него е бил вписан Р.Ж.-Н.Ф.. Към този момент са били вписани като управители на имуществото на дружеството  със задача да осъществяват надзор над длъжника при управлението му съдебен управител адв.Ф.М. /16.07.2008 г./ и заместник управител адв.Ж.-К.П. /09.06.2009 г./ до 20.03.2012 г., когато с решение на търговския съд  Д. е вписано откриване на производство по несъстоятелност на дружеството „Б.“ С.А.

Спорни по делото са въпросите свързани със сключването на договор за управление с ищцата от „С.В.”ЕООД за периода на управление на дружеството при посочените в исковата молба параметри – срок на договора за управление – безсрочен, но не по-кратък от три години; възнаграждение – 7910.00 лв. месечно; прекратяване – с тримесечно предизвестие независимо от причината за прекратяването, уговаряне, че при прекратяване без предизвестие – неизправната страна дължи неустойка в размер на 200000.00 лв.

Установяване на посочените обстоятелства е извършено от ищеца, чрез представените писмени документи - договор за управление на „С.В.”ЕООД с посочена дата 20.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и „С.В.”ЕООД, чрез управителя Ц.Б.Н.; договор за управление на Б.К.М. ООД с посочена дата 15.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и К.Т. в качеството му на генералния директор на Б. С.А.-Франция, акционерно дружество регистрирано във Франция с идентификационен номер TDR Dijon *******, като мажоритарен собственик на Б.К.М. ООД и анекс към този договор с посочена дата 16.03.2012 г., сключен между същите лица и протокол с посочена дата 20.03.2012 г. на Б.К.М. ООД, с който са били предоставени права на Ц.Б.Н., като управител на последното дружество да сключи договор за управление на „С.В.”ЕООД със себе си.

Чрез изразената воля в посочените документи – частни диспозитивни по своя характер се установява следното:

Чрез представения договор за управление с посочена дата 20.03.2012 г. оспорена, като недостоверна от насрещната страна се установява, че Ц.Б.Н., действаща едновременно и като управител на Б.К.М. ООД сключила договор за управление със „С.В.”ЕООД с посочен срок – безсрочен, но не по-кратък от три години; възнаграждение – 7910.00 лв. месечно; прекратяване – с тримесечно предизвестие независимо от причината за прекратяването, като в чл.1, т.4 и в чл.12, ал.3 било предвидено, че при прекратяване без предизвестие – неизправната страна дължи неустойка в размер на 200000.00 лв.

Чрез представения договор за управление на Б.К.М. ООД с посочена дата 15.03.2012 г. оспорена, като недостоверна от насрещната страна се установява, че управлението на Б.К.М. ООД е било възложено на Ц.Б.Н., като дружеството било представлявано от генералния директор на Б. С.А.-Франция, акционерно дружество регистрирано във Франция с идентификационен номер TDR Dijon *******-К.Т. - мажоритарен собственик в Б.К.М. ООД.

Чрез представения анекс към договора за управление  на Б.К.М. ООД с посочена дата 16.03.2012 г., оспорена, като недостоверна от насрещната страна се установява, че на Ц.Б.Н. било възложено от страна на К.Т. да сключи договор за управление на „С.В.”ЕООД при посочените условия: срок – безсрочен, но не по-кратък от три години; възнаграждение – 7910.00 лв. месечно; прекратяване – с тримесечно предизвестие независимо от причината за прекратяването, като в чл.1, т.4 и в чл.12, ал.3 било предвидено, че при прекратяване без предизвестие – неизправната страна дължи неустойка в размер на 200000.00 лв.

Чрез представения протокол с посочена дата 20.03.2012 г., оспорена, като недостоверна от насрещната страна се установява че от страна на Б.К.М. ООД представляван от управителя Ц.Б.Н. са били предоставени права да сключи договор за управление на „С.В.”ЕООД със себе си.

Във връзка с оспорването на цитираните документи, с които ищеца е провел доказване на твърденията си, съдът намира следното:

Законодателят е определил кои писмени доказателства и в каква част се ползват с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила; тя може да бъде оборена при съблюдаване процедурата по чл.193 ГПК и успешно проведено доказване. Всички частни документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл.181 ГПК и достоверна дата в посочените случаи при съобразяване, че посочената в документа дата е непротивопоставима за трети лица, които не са участвали в съставянето на документа, черпят права от някои от издателите на документа, биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. От своя страна свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат и с материална доказателствена сила.

В случая както бе посочено описаните четири писмени документи са частни диспозитивни по своя характер и се ползват с формална доказателствена сила съобразно указаното в чл.180 ГПК. Установи се, че автори на положените в съставените документи подписи изхождат от посочените автори при съобразяване оттеглянето на оспорването извършено в с.з. на 16.11.2016 г. и констатациите на СГрЕ на в.л. д-р С.Б. /л.324-л.330/.

По отношение на съставените документи: договор за управление на Б.К.М. ООД с посочена дата 15.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и К.Т. и анекс към него с посочена дата 16.03.2012 г., сключен между същите лица и протокол с посочена дата 20.03.2012 г. на Б.К.М. ООД, с който са били предоставени права на Ц.Б.Н., като управител на последното дружество да сключи договор за управление на „С.В.”ЕООД със себе си, съдът намира че ответника е „трето лице“ по см. на чл.181 ГПК доколкото не е участвал в съставянето на документа, черпи права от издателя Б.К.М. ООД и би могъл да се увреди от тяхното антидатиране, поради което посочените в документите дати не го обвързват. Съобразно така формирания извод, съдът намира че с оглед релевираното оспорване, като действителна дата по отношение на ответника следва да се счита денят, след което издаването на документа е безсъмнено.

Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Следователно, "достоверната дата" по чл.181, ал.1 ГПК е датата, на която се е осъществил този външен за документа факт, който безсъмнено изключва съставянето документа след тази дата, а не истинската дата, на която е направено материализираното в документа волеизявление. В този см. е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д. № 1381/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, което настоящия състав напълно възприема.

В този смисъл, според съда, доколкото при извършената справка в търговския регистър не се установи към момента на вписване на Ц.Н., като управител на „С.В.”ЕООД /14.03.2012 г. до 09.09.2014 г./, както и към момента на вписването й като управител на Б.К.М. ООД /14.03.2012 г. до 08.09.2014 г./ описаният договор за управление /и анекс/ и съответно протокол на едноличния собственик на капитала на „С.В.”ЕООД с посочена дата 20.03.2012 г. да са били представени в Агенция по вписванията, съответно – същите да са част от фирмените дела на двете дружества, съдът намира че следва да извърши преценка на достоверната им дата съобразно другите ангажирани в производството доказателства.

При преценка събраните в производството доказателства се установи, че най-ранната дата на която е установено по делото че тези документи са съставени е датата на която същите са били приложени към исковата молба, послужила за основание за образуване на настоящето производство – 09.11.2015 г. /изпратени по пощата на 05.11.2015 г./. Към този момент, както се установи в производството ищцата не притежава управителни функции по отношение на дружеството Б.К.М. ООД и дъщерното „С.В.”ЕООД.

По отношение на третия документ – договор за управление на „С.В.”ЕООД според съда датата 20.03.2012 г. обвързва ответника и е достоверна за него, като участник в съставянето му. Последното обаче е недостатъчно да обуслови извод за наличие на оправомощаване и съответно възлагане на правомощия от страна на Б.К.М. ООД, като едноличен собственик на капитала в дружеството – ответник за сключване на договор за управление на дъщерното дружество при посочените условия. 

С оглед предвиденото в чл.137, т.5 ТЗ управителят на ООД се избира и освобождава, респ. се освобождава от отговорност с решение на ОС на дружеството. В резултат на избора на дадено лице за управител пряко възниква правото да представлява дружеството, като при вписване в търговския регистър на представителната власт на управителя, следва да е налице изрично писмено съгласие за изпълнение функциите на управител, дадено в предвидената в чл.141, ал.3 ТЗ форма. Изборът на управител може да бъде и за определен мандат, в случай, че такъв е предвиден в дружествения договор. Овластяването на лицето, или на лицата/ при няколко управители/, да реализират предвиденото в закона органно представителство, произтичащо от избора им от общото събрание на дружеството, освен възложените представителни функции/ чл. 141, ал. 2 ТЗ/, включва и очертаната в чл. 141, ал. 1 ТЗ компетентност на управителя за организиране и ръководство на дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Както е прието и в решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г., ІV г.о. на ВКС правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него дружество с ограничена отговорност, възниква от избора на управителя, като това правоотношение има мандатен характер.

В съответствие с указаното в чл.141, ал.7 ТЗ отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството, чрез лице, оправомощено от ОС на съдружниците или от едноличния собственик. По отношение на така посочения договор са приложими правилата уреждащи договор за поръчка чл.286 ЗЗД. Според изразеното становище в Решение № 160 от 22.11.2010 Г. ПО Т. Д. № 1060/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, "По правна характеристика договорът за възлагане на управление е вид договор за поръчка, поради което и уговореното в договора възнаграждение е дължимо за определен трудов резултат. Докато правото и задължението на управителя да представлява дружеството произтича пряко от решението на едноличния собственик на капитала за избора му/определянето му за управител, то, договорът за възлагане на управлението е вторично облигационно правоотношение. ТЗ определя писмена форма на договора за възлагане на управлението на дружеството с ограничена отговорност (чл.147, във вр. с чл. 141). Настоящият състав споделя изцяло изразеното в цитираното решение.

В случая на първо място не се установи чрез представеното решение на едноличния собственик на капитала на Б.К.М. ООД от 29.02.2012 г. уговаряне на възнаграждение на управителя Ц.Н. за изпълняваните функции като управител на това дружество и съответно – на дъщерното дружество - „С.В.”ЕООД. Съобразно указаното в цитирания текст /чл.286 ЗЗД/ доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. В подкрепа на този извод са и констатациите на приетата в производството ССчЕ сочеща по несъмнен начин, че за времето от м.03.2012 г. до м.05.2014 г. дружеството – ответник не е упражнявало дейност, не е имало персонал и не е начислявало и съответно изплащало възнаграждение по договор за управление на ищцата, като същевременно са били подавани ежемесечно необходимите данни за осигурените лица в ТД на НАП, където името на ищцата не фигурира; не фигурират и данни в подаваните декларации за управител, респ. прокурист на дружеството. Относно доказателствената тежест на счетоводните книги и направените в тях записвания са приложими разпоредбата на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ.

Не се установи спазване на формата за договора за управление на Б.К.М. ООД. В този смисъл са приложими и правилата на чл.293, ал.1 ТЗ доколкото в посочената разпоредба на чл.141, ал.7 ТЗ е предвидена изрична писмена форма за действителност на договора. Освен това не е ангажирано в производството и решение на ОС на дружеството Б.К.М. ООД за избор на ищцата за негов управител. Такова не е приложено и по фирмената партида в Агенция по вписванията. Последното води до липса на един от задължителните елементи от фактическия състав за сключване на договора за възлагане на управление - решение на Общото събрание на съдружниците за овластяване на конкретно лице за сключване на договора /в този смисъл Определение № 662 от 25.10.2010 г. по т.д. № 252/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

Не се установи и възлагане по реда на чл.38 ЗЗД възлагане на правомощия на ищеца, като управител на Б.К.М. ООД да сключи договор със себе си в качеството си и на управител на дружеството – ответник. Както е посочено в цитираната разпоредба сключеното без подобно овластяване съглашение би било нищожно, тъй като представителят (в случая Ц.Н.) не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. По делото липсват други доказателства, които да установят, че за ищеца е било налице изрично упълномощаване от страна на посоченото дружество (от съответния негов орган) за сключване на посочения конкретен договор. Ето защо между управителя и дружеството не е бил сключен валиден писмен договор за управление, респ. не са налице валидно обвързващи страните с клаузи, които да установят правото на ищеца да получава описаното възнаграждение и да обусловят правото му да получи неустойка с посочен размер.

Освен това, недоказани според съда с оглед правилата на чл.154, ал.1 ГПК са и твърденията на ищеца, че й било възложено от едноличния собственик на капитала да сключи договор за управление на дружествата при посочения срок и съответно начин за прекратяване и клауза за неустойка. В тежест на ищеца по разпределена доказателствена тежест бе съобразно нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД да установи, че съществува такава клауза за неустойка, която обвързва страните при посочено поведение. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

В този смисъл, съдът намира че в производството не се установи несъмнено възлагане на компетентност от страна на Общото събрание на дружеството Б.К.М. ООД в полза на управителя Ц.Н. да сключи такъв договор за управление на дружеството „С.В.”ЕООД с посочените параметри.

В допълнение, съдът намира следва да изложи и следните съображения: Чрез представеното решение на едноличния собственик на капитала от 29.02.2012 г. се установява, че на основание чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, общото събраните на Б.К.М. ООД в качеството му на едноличния собственик на капитала в дружеството ответник е възложил на Н. управление на дружеството. Неясно по какви причини след около петнадесет дни – на 15.03.2012 г./ е бил сключен договор за управление на Б.К.М. ООД от страна на Ц.Н., чрез председателя на управителния съвет на дружеството К.Т. при съобразяване с обстоятелството, че към 14.03.2012 г. същата е била вписана в търговския регистър като управител на дружеството. Същите изводи се налагат и за ангажирания по делото договор за управление на „С.В.”ЕООД с посочена дата 20.03.2012 г. Освен това съдът намира, че К.Т. не е могъл да възложи подобни правомощия / да сключи договор за управление на ответното дружество с посочените параметри/, поради това че съдружници в Б.К.М. ООД към този момент /14.03.2012 г. до 20.03.2012 г./ са били "Б." С.А. и Е.Б. ЗА В.И Р., чуждестранно юридическо лице- ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Освен това по фирмената партида на „С.В.”ЕООД е било представено единственото решението на едноличния собственик на капитала на дружеството Б.К.М. ООД от 29.02.2012 г. за възлагане управлението на последното на Ц.Н.. Липсва представен договор за управление сключен с посоченото лице К.Т.. Макар положения подпис в съставения документ да принадлежи на последния съобразно констатациите на приетата в производството СГрЕ същото не установява, че документът притежава достоверна дата към определен момент, а именно към датата на вписване на ищеца като управител на двете дружества – 14.03.2012 г.

Сключването на договор за управление несъмнено има за цел конкретизиране на редица права и задължения на управителя - например, начин на изплащане на възнаграждението, вкл. и на допълнителни възнаграждения, ползване на отпуск, регламентиране на различни видове обезщетения и др. Относно правната характеристика на договора за възлагане на управление е налице задължителна съдебна практика на ВКС / решение № 72 от 30.06.2010 г. по т.д. № 740/2009 г., І т.о., решение № 160 от 22.11.2010 г. по т.д. № 1060/2009 г., ІІ т.о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1378/2011 г., ІV г.о. и др./. В част от цитираните решения е прието, че при предсрочно прекратяване действието на договора за възлагане управлението на ООД поради оттегляне по смисъла на чл. 287, предл. второ ЗЗД, не би могло да се поставя въпрос за виновно договорно неизпълнение по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съдът приема изразеното становище в цитираната практика съобразявайки, че с разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ/ приета със ЗИД на ТЗ - ДВ бр. 58 от 2003 г./ е предвидено, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Свободата на общото събрание да освободи управителя по всяко време, съответно да избере нов управител, е императивно уредена от законодателя и тя произтича както от свободната оттегляемост на овластяването /включващо упълномощаване/. Налице е и пълно съответствие между възможността на волеобразуващия орган на дружеството за оттегляне овластяването на управителя/за освобождаване на управителя/, което по своята същност съставлява оттегляне на съгласието за персоналния състав на представителния орган на дружеството, с действие за в бъдеще, и предвидената в чл. 141, ал. 5 ТЗ възможност за едностранно оттегляне на управителя, с писмено уведомление до дружеството. С оглед предвидената в ТЗ свободна оттегляемост на овластяването на управителя, законодателят не е въвел основания за освобождаване на управителя.

Поради изложените мотиви, съдът намира че в производството не се установи наличие на договор за управление на ответното дружество с посочените характеристики, в т.ч. с посочен срок на управление– безсрочен, но не по-кратък от три години; възнаграждение – 7910.00 лв. месечно; прекратяване – с тримесечно предизвестие независимо от причината за прекратяването и договорена неустойка при неизпълнение на последното / чл.1, т.4 и в чл.12, ал.3 от договора за управление с посочена дата 20.03.2012 г./ в размер на 200000.00 лв. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 5130.45 лв. по представения списък и платежни документи /л.331/.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иск с правна квалификация чл.92, ал.1 от ЗЗД предявен от Ц.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** ******* действаща чрез адв.Г.В. с адрес ***, за осъждане на „С.В.”ЕООД с ЕИК *******, адрес ***, ж.к.М. Бизнес парк С. ***********, да заплати сумата 110000.00 лева, предявен като частичен иск от сумата 200000.00 лв., представляваща неустойка по чл.1, т.4 и чл.12 от договор за управление от 20.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и „С.В.”ЕООД, чрез управителя Ц.Б.Н. въз основа на договор за управление на Б.К.М. ООД с посочена дата 15.03.2012 г., сключен между Ц.Б.Н. и К.Т. в качеството му на генералния директор на Б. С.А.-Франция, акционерно дружество регистрирано във Франция с идентификационен номер TDR Dijon *******, като мажоритарен собственик на Б.К.М. ООД и анекс към този договор с посочена дата 16.03.2012 г., сключен между същите лица и протокол с посочена дата 20.03.2012 г. на Б.К.М. ООД, с който са били предоставени права на Ц.Б.Н., като управител на последното дружество да сключи договор за управление на „С.В.”ЕООД със себе си.

ОСЪЖДА Ц.Б.Н., ЕГН ********** с адрес *** ******* действаща чрез адв.Г.В. с адрес ***, за осъждане на „С.В.”ЕООД с ЕИК *******, адрес ***, ж.к.М. Бизнес парк С. ***********, на основание чл.78, ал.3 ЗЗД сумата от 5130.45 лв. - съдебно – деловодни разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: