Решение по Гражданско дело 4994/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 13.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІІ-Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

    Мл. съдия: ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев в. гр. дело № 4994 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК

С Решение № I-25-71 от 23.11.2015 г., постановено по гр. дело № 46066/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти състав, е отхвърлен предявеният от М.Г.С., Е.А.С. и В.С.М. срещу Б.Б.Ш. и Ц.Ц.Г. и Г.П.Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение ответниците, че ищците са собственици на около 40 кв. м. от УПИ XV-1510 от кв. 66 по рег. план на гр. Б., целият с площ от 760 кв. м. при граници на процесната част: ПИ с идентификатор 02659.2195.791, УПИ VII-1660 от кв. 66, УПИ XIV-790 и улица и за осъждането им да предадат владението върху описаните около 40 кв. м, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 1350 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците М.Г.С., Е.А.С. и В.С.М., с която го обжалват изцяло с оплакване за неговата неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд не е изследвал целия събран по делото доказателствен материал, поради което неправилно е приел, че материалната легитимация на ответниците се обуславя от представения от тях нотариален акт № 59, т. II, рег. № 4640, нот. дело № 231/209 на нотариус Д. Н.. От приетите по делото писмени доказателства – комбинирани скици и нотариални актове, както и съдебнотехническата експертиза не се установява идентичност между имот № 790 и УПИ XIV-1810а, като същите не съответстват нито по полщ, нито по съседи. Считат за неправилен извода на съда, че притежаваното от ищците право на собственост се основава на представения протокол за съдебна спогодба от 1967 г. на името на тяхната праводателка, а не на представените нотариални актове от 1992 г., 1984 г. и 2004 г., въз основа  на които те са придобили съответните части и без да са били оспорени от ответниците. В тази връзка неправилно съдът е приел, че уговореното с протокол за съдебна спогодба от 1967 г. преместване на регулационната линия между парцели XIII и XIV /сега XV-1510 и XIV-1810а/ съответства на границата между имотите и понастоящем. Оспорват договорът за съдебна спогодба да е произвел вещнопрехвърлителното си действие, тъй като не е била спазена предвидената от закона нотариална форма, като в този случай същият има характер единствено на предваритЕ.договор. Допълват, че преместването на регулационната линия само по себе си не е равнозначно на отчуждаване на процесните 35 кв. м. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че регулационният план от 1977 г. преповтаря регулационната линия между двата имота, тъй като не са налице данни за нейното изменение. Оспорват да е налице изрично позоваване на изтекла придобивна давност от страна на ответниците. Молят обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Б.Б.Ш., Ц.Ц.Г. и Г.П.Г. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържат, че от представените по делото писмени доказателства се установява както материалната им легитимация, така и идентичността между поземлен имот № 790 и УПИ XIV-1810а. Съдът е обсъдил всички представени от ищците нотариални актове, включително и липсващия по делото нотариален акт № 146, том VIII, нот. дело № 1586/1992 г., въз основа на който ищцата М.С. е придобила правото на собственост върху идеални части от УПИ XV-1510. Считат, че съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, като в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК е формирал правните си изводи въз основа на направените от него фактически констатации. Оспорва наведените с въззивната жалба доводи за неспазване на формата за прехвърляне на процесните 35 кв. м., тъй като същият не съответства на действащите към момента на одобряване на спогодбата благоустройствени закони. Своевременно с отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла придобивна давност, поради което доводът в обратния смисъл също се явява неосноватЕ.. Правят искане за потвърждаване на  първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

 Съдът намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. По останалите въпроси в своята проверка въззивният съд е ограничен до приложимите към спора императивни материалноправни норми - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Б.Б.Ш., Ц.Ц.Г. и Г.П.Г., че ищците М.Г.С., Е.А.С. и В.С. М. са съсобственици на около 40 кв. м. от УПИ XV-1510 от кв. 66 по рег. план на гр. Б., целият с площ от 760 кв. м., при граници на процесната част: ПИ с идентификатор 02659.2195.791, УПИ VII-1660 от кв. 66, УПИ XIV-790 и улица, както и за осъждане на ответниците за тяхното предаване.  

От представения и неоспорен от страните нотариален акт № 71, том XII, нот. дело № 2198/1956 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 05.06.1956 г. М. Н.С. и Е.А.Д. са придобили от Г.Л.Д., М. Л.Д. и А.Л.Д. 3/5 идеални части от нива, находяща се в землището на с. Б., местност „Крушка“, имот с пл. № 1510 в кв. 76 с площ от 1440 кв. м.

От представения и неоспорен от страните нотариален акт № 182, том XXVII, нот. дело № 5298/1956 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 03.12.1956 г. М. Н.С. и Е.А.Д. са придобили от С.Л.Д. 1/5 идеални части от нива, находяща се в землището на с. Б., местност „Крушка“, имот с пл. № 1510 в кв. 76 с площ от 1440 кв. м.

С решение № 682 от 07.01.1967 г., постановено по гр. дело № 4252/1966 г. по описа на СНС, Димитровски район. 6-ти участък, е допусната съдебна делба между И. Л.Д., М. Н.А. и Е.А.В. на съсобствения им недвижим имот с пл. № 1510 от кв. 66 по рег. план на гр. Б., от който са обособени парцели XIII и XIV в същия квартал, заедно с постройките върху тях, при следните квоти: И. Л.Д. – 1/5 идеални части, М. Н.А. – 2/5 идеални части и Е.А.В. – 2/5 идеални части.

По силата на съдебна спогодба, одобрена в производството по гр. дело № 4252/1966 г. по описа на СНС, Димитровски район. 6-ти участък, обективирана в протокол от съдебно заседание, проведено на 29.05.1967 г., е извършено разпредЕ.ие в следния смисъл: в полза на М. Н.А. – дял парцел XIV-1510 в кв. 66 по плана на с. Б., гр. София, с площ от около 760 кв. м., заедно с находящите се в него постройки, като от този парцел страните се съгласяват да бъдат отдЕ.и около 35 кв. м. по следния начин: регулационната линия между парцел XIV и парцел XIII, който се дава в дял на Е.А.В. да бъде преместена с един метър навътре в парцел XIV по цялата му дълбочина, за които последната се задължава да изплати на М. Н.А. 56 лв.; в полза на Е.А.В. – дял парцел XIII-1510 в кв. 66 по плана с. Б., гр. София, с площ от около 560 кв. м., като към този парцел от М. Н.А. ще бъдат придадени горните 35 кв. м., чрез отстъпване на един метър по протежение на цялата дълбочина на парцела. Страните са се уговорили М. Н.А. и Е.А.В. да заплатят на И. Л.Д. посочените в спогодбата суми за уравняване на дяловете.

От представения и неоспорен от страните нотариален акт № 80, том I, нот. дело № 65/2004 г. се установява, че по силата на договор за дарение от 25.10.2004 г. ищецът В.С.М. е надарен от В.Ж.К., Д.Ж.К. и съпругата му Н.Д.К. с ¼ идеални части от дворно място, цялото с площ от 760 кв. м., представляващо УПИ № XV-1510 от кв. 66, находящ се в гр. Б., СО – район „Б.“, ул. „********.

От нотариален акт № 67, том I, нот. дело № 56/2005 г. се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 20.09.2005 г. М.Г.С. и съпругът й Е.А.С. са придобили от Александър Бориславов А. ½ идеални части от дворно място, цялото с площ от 760 кв. м., представляващо УПИ № XV-1510 от кв. 66, находящ се в гр. Б., СО – район „Б.“, ул. „********.

От нотариален акт № 133, том LIXIX, нот. дело № 23601/1996 г. се установява, че по силата на договор за дарение от 12.11.1996 г. С.С.М. е била надарена от Е.А.В. с дворно място с площ от 220 кв. м., съставляващо парцел XIV-1810а в кв. 66 по плана на гр. Б., заедно с изградената в него жилищна сграда.

От представения нотариален акт № 59, том II, нот. дело № 231/2009 г. се установява, че С.С.А. е учредила в полза на Ц.Ц.Г. и Г.П.Г. вещно право на ползване върху следния свой недвижим имот, находящ се в гр. Б., СО, район Б., ул. „*********, а именно дворно място с площ от 550 кв. м., съставляващо УПИ XIV-1810а от кв. 66 по плана на гр. Б., заедно с изградената в него жилищна сграда. В същия нотариален акт е обективиран и договор за покупко-продажба, по силата на който Б.Б.Ш. е придобил правото на собственост върху същия недвижим имот.

Представени са позволитЕ. билет № 150 и ситуация в М 1:1000 към одобрения на 08.12.1970 г. архитектурен проект за застрояване на пристройка с гараж, стълбище и тераса към съществуваща жилищна /вилна/ сграда в парцел XIII-1510.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства – нотариални актове, протокол за съдебна делба от 1967 г и позволитЕ. билет, тъй като по делото са представени официално заверени преписи и тяхната вярност и истинност не са оборени.   

От показанията на свидетеля А. се установява, че със сестра си М.С. са постигнали уговорка тя да получи имота в гр. Б., ул. „********, като е наследила частта на баща си и е купила частта на чичо си. Разказва, че отдавна е имало кокошкарска мрежа, която на места била паднала. В мястото на предишния собственик имало една алея, която започвала от улицата към гаража и от нея започвала и оградата. Оградата била препендикулярна на улицата. Свидетелства, че преди време били извършвани замервания, като се оказало, че имотът е по-малък, отколкото трябва да бъде. Тогава е била старата ограда, а сегашната е от пет – шест години.  

Свидетеля Д. разказва, че не е виждал оградата на имота му да се мести, както и че не е виждал и чувал да има пререкания между съседите. Заварил е новия регулационен план от 1977 г. и не е имало разместване и промени между съседите.

От показанията на свидетелката А. се установява, че преди да продаде имота на Б.Ш. е била негов собственик около 15 години. Разказва, че знае имота от дете и го е посещавала и преди да стане негов собственик, тъй като е бил на чичо й. Не знае да е имало спорове за имота, както и оградата между двата имота да е била местена.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на техни лични възприятия за фактите и обстоятелствата, които излагат, като си кореспондират и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

От заключението по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно действащия регулационен план на гр. Б., одобрен със Заповед № 4200/1977 г., извадка за кв. 66, регулационната и кадастралната граница между сегашните УПИ XV-1510 и УПИ XIV-1810а съвпадат напълно. Планът предвижда, че площта от около 40 кв. м. принадлежи на УПИ XV-1510, а нанесената дворищно-регулационна синя линия /граница/ между УПИ XV-1510 и УПИ XIV-1810а от кв. 66, по плана на гр. Б., съвпада с кадастралната черна линия /граница/ между двата УПИ. Графиката е в приложената към експертизата скица на регулацията, взета от сайта на „ГИС-София“ – Приложение № 7. Вещото лице изяснява, че по делото няма данни, скици и документи за извършено плащане и за уредени сметки по придаваемото дворно място съгласно съдебната спогодба, както и графично нанасяне на променената дворищно-регулационна линия върху наличните регулационни планове на с. Б. и гр. Б.. В същото време експертът посочва, че съгласно съдебната спогодба, извършена по гр. дело № 4252/1966 г. за парцели XIII и XIV в кв. 66 по рег. план на с. Б., както и съгласно ситуацията в мащаб 1:1000 към одобрения на 08.12.1970 г. архитектурен проект за застрояване на пристройка с гараж, стълбище и тераса към съществуващата жилищна /вилна/ сграда в парцел XIII-1510 /сега УПИ XV-1510/ в кв. 66 по рег. план на с. Б. и съгласно вписването под надписа „Ситуация“ уговореното преместване на регулационната линия между тогавашните парцели XIII и XIV /които са сегашните УПИ XV-1510 и УПИ XIV-1810а/ в спогодбата за делба по гр. дело № 4252/1966 г. в Димитровски районен съд, 6 участък, съответства на границата между имотите така както е очертана в момента на място. Въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която се изяснява, че съгласно съдебна спогодба по гр. дело № 4252/1966 г. в СНС, Димитровски район, 6 участък, тогавашните парцели XIII и XIV съответстват на сегашните УПИ XV-1510 и УПИ XIV-1810а, тъй като в тази част експертизата не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал. От представените и приети в първоинстанционното производство нотариални актове, както и показанията на разпитаните свидетели се установява, че тогавашният парцел XIII-1510 съответства на сегашния УПИ XIV-1810а, а тогавашният парцел XIV-1510 на сегашния УПИ XV-1510. Заключението не следва да бъде възприето и в частта относно констатацията, че по действащия регулационен план на гр. Б. площта от около 40 кв. м. принадлежи на УПИ XV-1510. Въззивният съд възприема обаче направеното от експерта в съдебното заседание от 11.05.2015 г. уточнение, че процесната част от около 40 кв. м. принадлежи към имот с идентификатор, завършващ на 790, който представлява сегашния УПИ XIV-1810а, съгласно графиката на скица Приложение № 7 към експертизата. Съдът възприема експертизата в останалата част, тъй като е същата е компетентно и добросъвестно изготвена, като вещото е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, проследило е регулационния и кадастралния статут на имота, както и застрояването, извършило е оглед на място и е отговорило изцяло на поставените задачи.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

Ищците М.Г.С., Е. А.С. и В.С.М. се легитимират като съсобственици на парцел XV-1510 въз основа на наследствено правоприемство, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 67, том I, нот. дело № 56/2005 г. и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 80, том I, нот. дело № 65/2004 г. Въззивният съд намира, че посочените нотариални актове са обсъдени и анализирани от страна на първоинстанционния съд, като същият ги е взел предвид при формиране на своите правни изводи въз основа на приетите от него фактически констатации.

В настоящия случай праводателите на страните са извършили делба на съсобствен имот чрез постигане на съдебна спогодба. Видно от протокола за делба от 1967 г. на М. Н.А. се дава и тя получава в дял парцел XIV-1510 в кв. 66 по плана на с. Б., като от този парцел страните се съгласяват да бъдат отдЕ.и около 35 кв. м. посредством преместване на регулационната линия между парцел XIV и парцел XIII, който се дава в дял на Е.А.В., с един метър навътре в парцел XIV по цялата му дълбочина. Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК /чл. 125, ал. 3 ГПК отм. / съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. С този текст одобрената от съда спогодба е приравнена по правни последици на влязло в сила съдебно решение, поради което в последващ съдебен процес между същите страни или техните правоприемници делбеният протокол ще се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение, което също се ползва със сила на пресъдено нещо по този въпрос, като между посочените лица делебеният протокол ще представлява доказателство за правото на собственост. В този смисъл са Решение № 6 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о. на ВКС, решение № 412 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 15/2012 г. на І г. о. на ВКС и Решение № 303 от 31.03.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., I г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По делото не се спори, че спогодбата е надлежно оформена в съдебния протокол, който е одобрен и подписан от съда и страните. По правило протоколът за делба материализира както договора на страните за делба на общите вещи, така и опредЕ.ието на съда за одобряване на този договор. Преди да одобри спогодбата, съдът е длъжен да провери дали тя не противоречи на закона и на добрите нрави. Това задължение произтича пряко от чл. 234, ал. 1 ГПК /чл. 125, ал. 1 ГПК отм. /. В закона на е изрично посочено, но в съдебната практика неотклонно се следва правилото, че съдът предварително проверява и съсобствеността върху вещите. Той може да откаже одобряването на спогодбата и да отхвърли иска за делба, ако приеме, че вещите не са съсобствени. Съдът намира, че в настоящия случай може да се направи извод, че съдебната спогодба по гр. дело № 4252/1966 г. на СНС, Димитровски район, 6 участък, е сключена в законоустановената форма и има последиците на влязло в сила съдебно решение, като същата е породила вещнопрехвърлително си действие, от което са обвързани както страните по нея, така и техните правоприемници – страни в настоящото съдебно производство. Наведените във въззивната жалба доводи в обратния смисъл са неоснователни, като не следва да бъде сподЕ.о и възражението относно липсата на обвързващо действие по отношение на въззивниците на уговореното в спогодбата преместване на регулационната линия между двата парцела. Щом като одобрената от съда спогодба е приравнена по правни последици на влязло в сила съдебно решение и се ползва със сила на пресъдено нещо, следва да се признае нейното отчуждително действие и по отношение на спорната част от около 40 кв. м., в съотвествие с волята на страните по нея. Ето защо неосноватЕ. се явява и съдържащият се във въззивната жалба довод, че уговорката на страните за отделяне на тази част от единия парцел и придаването й към другия парцел има сила на предваритЕ. договор между тях. В тази връзка следва да се отбележи, че действително към датата на съдебната спогодба действащият ЗПИНМ отм. предвижда възможност за придобИ.е на реална част от парцел посредством нейното присъединяване към съседен имот, до какъвто правен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Ирелевантно в настоящия случай се явява твърдението, че представените от ищците  нотариални актове доказват, че те са си запазили собствеността върху целия УПИ, доколкото по делото се установи, че процесната част е била отчуждена от парцела на тяхната праводателка и е придадена към парцела на праводателката на ответниците.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната част от около 40 кв. м. принадлежи към поземлен имот с идентификатор № 02659.2195.790 по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. В този смисъл е направеното от експерта в съдебно заседание от 11.05.2015 г. уточнение, като обстоятелството, че същият съответства на УПИ XIV-1810а от кв. 66 по регулационния план на гр. Б. не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства – скица № 15-389072 от 28.10.2014 г. на поземлен имот с идентификатор №  02659.2195.790 и представените скици, представляващи неразделна част от експертизата. По силата на договор за продажба от 2009 г., обективиран в нотариален акт № 59, том II, нот. дело № 231/2009 г. продавачът С.С.А. прехвърля на купувача Б.Б.Ш. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 550 кв. м., съставляващо УПИ XIV-1810а от кв. 66 по регулационния план на гр. Б., заедно с изградената в него жилищна сграда. Предвид изложеното, съдът прави извод, че процесната част от около 40 кв. м. принадлежи към собствения на първия ответник УПИ XIV-1810а.

Твърдението на въззивниците за липса на идентичност между поземлен с идентификатор №  02659.2195.790 и собствения на първия ответник УПИ XIV-1810а е необосновано, като въззивният съд намира, че същото се основава на извода на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за съответствие на тогавашния парцел XIII със сегашния УПИ XV-1510 и на тогавашния парцел XIV със сегашния УПИ XIV-1810а. Както вече се изясни, съдът не кредитира заключението в тази част, тъй като същото не съответства на събрания по делото доказателствен материал, а освен това от страна на въззивниците такова оспорване не е било направено в производството пред първоинстанционния съд. Нещо повече в подадената от тях искова молба се съдържа изрично твърдение, че УПИ XIV-1810а от кв. 66 по регулационния план на гр. Б. понастоящем съответства и е идентичен с имот с идентификатор №  02659.2195.790, на който ответниците са собственици и ползватели. В подкрепа на този извод е и приетата по делото скица № 15-389072 от 28.10.2014 г. на АГКК, отнасяща се до същия поземлен имот.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че уговореното в спогодбата за делба по гр. дело № 4252/1966 г. на СНС, Димитровски район, 6 участък, преместване на регулационната линия между тогавашните парцели XIII и XIV, съответства на границата между имотите така както е очертана в момента на място. Въззивният съд възприе експертизата в тази част, поради което и съобрази същата при формиране на своите правни изводи.

Следва да се отбележи, че правилно първоинстанционния съд е приел, че процесната площ от около 40 кв. м. принадлежи към имота на ответниците, като този негов краен извод не се разколебава от обстоятелството, че в мотивната част на обжалваното решение се посочва, че съгласно действащия регулационен план на гр. Б. същата принадлежи към УПИ XV-1510, доколкото тази констатация се основава единствено на изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в частта, в която не беше кредитирана от въззивния съд.

За уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС е необходимо ищците да докажат, че са съсобственици на процесната част на твърдяното от тях правно основание, както и че ответниците я владеят без правно основание.

При извод за недоказаност на претендираното от ищците право на собственост върху процесната площ от около 40 кв. м., предявеният от тях иск с правно основание чл. 108 ЗС се явява неосноватЕ..

Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на разноски пред въззивната инстанция имат въззиваемите ответници. Последните претендират такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съобразно представения договор за защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че същото не следва да бъде присъдено, тъй като не са представени доказателства относно неговото реално заплащане. В представения договор за правна защита и съдействие от /л. 15 от кориците на делото пред СГС/ липсва изрично отбелязване, че същото е платено в брой, а освен това липсват и други доказателства за това – арг. т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА № I-25-71 от 23.11.2015 г., постановено по гр. дело № 46066/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 25-ти състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.                                2.

Ключови думи
No law branches!