Р Е Ш Е Н И Е

№ 57-ІІ-………..

гр. С., 23.09.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 57-ми състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ивета антонова

при участието на секретар–протоколиста В. М. разгледа докладваното от съдията АНТОНОВА гр. д.69664по описа на СРС за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от П.М.Н. искове с правна квалификация чл.344 ал. т.1 и т.2 от КТсрещу„БЪЛГАРСКИПОЩИ“ЕАД. Твърди незаконност на извършеното сакт № 65/10.10.2014г. на главния изпълнителен директор уволнение на основание чл.328 ал.2 от КТ, поради издаването й от лице, което не притежава работодателската власт, както и порадилипса на соченото основание за прекратяване на договора – ищцата не е заемала ръководна длъжност, спрямо която да е приложимо основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, както и не е налице бизнес програма.

Ответникът оспорва предявените искове, като твърди законност на извършеното уволнение, поради обстоятелството, че са спазени изискванията на чл.328 ал.2 от КТ за прекратяване на правоотношението с ищеца, тъй като същата е заемала ръководна в дружеството длъжност.

Страните претендират за направените в хода на производството разноски по делото.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл.235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Не е спорно между страните, а и се установява отприложените писмени доказателства – трудов договор № 201/23.06.1994г. и последващи допълнителни споразумения към него, че между същите към дата 10.10.2014г. и съответно 13.10.2014г. е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „ръководител отдел в съобщенията /БФН/” в структурно звено „АУП“ на отдел „ТКК, БЗР“ в Специализирано поделение „Б. филателия и нумизматика“ към „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД.

На 13.10.2014г. с връчване на ищцата, при отказ, удостовен от очевдици, на акт № 65/10.10.2014г.и прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.2 от КТ по реда на чл.335 ал.1 т.2 от КТ.

В тази връзка следва да бъде обсъдено и направеното от ищеца възражение, че заповедта не е издадена от лице, което има работодателската власт / главния изпълнителен директор„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ”ЕАД /, което също е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като правоотношението е възникнало и съществувало със специализираното звено и именно неговия директор може да го прекрати законосъобразно, за което има надлежно пълномощно. Дефинитивната разпоредба на § 1, т.1 КТ признава качеството на работодател на поделението на юридическо лице, с което децентрализира трудовите правоотношения и ги приближава до мястото, където те възникват и се реализират. Това улеснява работниците и служителите, както и работодателите при упражняването на техните субективни права и изпълнението на техните правни задължения. Поделението на юридическото лице не е самостоятелен правен субект, макар и да има свое управление и имущество, но то винаги е само част от предприятието на юридическото лице, което се персонифицира единствено чрез правно обособения субект – “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД. Правилото на § 1, т.1 КТ няма императивен характер и не задължава страните по трудовото правоотношение, в т. ч. служителите да предявяват исковете си единствено и само срещу поделението на юридическото лице, на което поделение също е признато качеството на работодател. Разпоредбата само разширява обхвата на правосубектността, без да изключва общата правосубектност на принципала-юридическо лице, поради което служителят може да предяви исковете си за съдебна защита на правата си, произтичащи от преки отношения с поделението или срещу последното, или направо срещу принципала. Специалната правосубектност на поделението е предвидена само за удобство на страните по трудовото правоотношение, т.е. да улесни, а не да ограничи защитата на техните права. Материалноправното положение, което работодателят заема като страна по трудовото правоотношение обуславя неговата процесуална правосубектност, без да отрича пасивната материалноправна легитимация и на юридическото лице, към което принадлежи поделението, тъй като правата и задълженията са елемент от правната сфера на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД. С факта на делегиране на поделението на работодателска правоспособност юридическото лице не губи възможността да упражнява правата и задълженията на работодател, вкл. да отговаря по предявените във връзка с трудовото правоотношение искове. Извършените от поделението правни действия като работодател ангажират юридическото лице “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД и обратно - извършените от юридическото лице процесуални действия се отразяват в правната сфера на поделението-работодател. Следователно, именно лицето управляващо “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД има компетентност да прекратява трудовите договори на служителите, независимов кое обособено звено полагат труд.

В разпоредбата на чл.328 КТ е уредено субективното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя при наличие на определените в хипотезиса на цитираната норма предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори.

Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което в случая и след изменение на съдържанието на трудовото правоотношение и трансформираното му в безсрочно е 30 -дневно. Неспазването на срока на предизвестието не опорочава законността на уволнението, както твърди ищеца, а поражда притезателно право за работника да получи обезщетение по чл.220 от КТ за неспазения срок на предизвестието.

При уволнението немотивираността на заповедта, липсата на фактически и правни основания посочени в нея или противоречието между тях, е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението. Съдът счита, че акт № 65/10.10.2014г. е издадена от лице с работодателска власт, същата е мотивирана, изложени са фактически и правни основания.

За да е законосъобразно извършено прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328 ал.2 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: сключване на договор за управление на предприятието, като същественото е договорът да съдържа бизнес цели с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне и въз основа на които да предложи и да приеме бизснеспрограма, надлежно изявление от лицето упражняващо работодателска власт за прекратяване на трудовото правоотношение /лицето, на което е възложено управлението/, изявлението да е отправено до лице, което заема ръководна длъжност съобразно легалното тълкуване дадено в §1 т.3 от ДР на КТ и изявлението за прекратяване съотв. с/ или без спазване на предизвестието да е станало в 9- месечен срок от сключване на договора за управление.

Спорни между страните са всички елементи от фактическият състав, обсулавящ законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 от КТ.

На първо място е необходимо дали има сключен договор за управление и кога е сключен с оглед преценката за спазване на 9- месечния срок, в който може да прекратяват трудовите правоотношения на това основание. Страните не оспорват съдържанието или датата на сключване на представените договори за управление между С.Д.Д. и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщението /от 22.08.2014г. за възлага управлението на дружеството/ и договора между същото физическо лице и Съвета на директорите на ответното дружество /25.08.2014г./ В случаят доколкото се касае за търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е държавата е приложима освен общата регламентация по ТЗ и специалната такава уредена в ПРУПДТДДУК. Именно в изпълнение на задълженията си по чл.24 от цитирания правилник представляващия държавата, като едноличен собственик на капитала – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията сключва договор за управление с лицето С. Д. на 22.08.2014г., но това не е договора за управление въз основа, на който му е възложено едноличното управление на дружеството , а договор който се сключва с всеки член от управителния орган на дружеството т.е. такива договори са сключени между министъра и всеки един член от Съвета на директорите на дружеството. Едва управителния орган на дружеството – Съвета на директорите чрез представляващия го Н. Ш. сключва договора за управление по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ на 25.08.2014г. – л.102 от делото и протокол № 26/25.08.2014г.

Следователно от момента на вписване на договора за управление в Търговския регистър – 29.08.2014г. /видно от електронното досие/ следва да се счита в отношенията с трети лице, че именно С. Д. е управляващия ответното дружество вкл. и упражняващ работодателската власт спрямо работниците и служителите т.е. прекратяване на правоотношението с ищцата на 13.10.2014г. несъмнено е извършено в – 9 месечния срок предвиден в закона.

Относно спора дали длъжността, заемана от ищцата попада в категорията на ръководните длъжности по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ.

Понятието "служители от ръководството на предприятието", за които е приложимо основанието по чл.328, ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, се извежда от легалната дефиниция на "ръководство на предприятието" в § 1, т.3 от ДР на КТ и това са тези служители, на които е възложено ръководство, управление и контрол на трудовия процес в предприятието или поне на етап от него.В съдебната практика и в правната теория се наложи разбирането, че други лица по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и др. обособени звена. Това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели.

В този смисъл е без значение дали съответната длъжност е подчинена на един или няколко лица, съответно дали служителя има на свое подчинение определен брой лица.Видно от приложената длъжностна характеристика вкл. и измененията на ищцата е възложено контрол върху спазването на технологичната дисциплина, спира експедиция при некачествена продукция, определя лицата, носещи персонална отговорност при допуснат брак, контролира качество на суровини,разработва и осъществява мерки за повишаване качеството на продукцията, организира куркове за повишаване квалификацията и т.н- т.е. цялата организация на качеството на продукцията, безопасността на труда в съответното поделение и носи отговорност, включително и отчетническа, коетосъдът приема, че несъмнено е част от ръководството и управлението на трудовия процес.

За да е законосъобразно уволнението на основание чл.328 ал.2 от КТ е необходимо договорът за управление, с който собственикът на едно предприятие възлага на друго лице управлението на предприятието, с оглед постигането на определена стопанска цел, изисква да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне; въз основа на бизнес задачата управляващият следва да разработи бизнес програма, която да предложи и изпълнява по време действието на договора; именно за постигането на тези цели на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, за което му се предоставят й правата по  чл.328, ал.2 КТ. /Р № 230/08.06.2015г. по гр.д. № 346/2015г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

В настоящият случай от сключването на договора за управление дружеството - ответник работи по изработена в предходен мандат бизнес програма, за което ответника е представил писмени документи – бизнес програма за 2014г., която е одобрена от Съвета на директорите на 13.01.2014г. т.е. преди сключване на договора за управление от 25.08.2014г. със С.Д.Н представени доказателства, че въз основа на приетия бизнес план новия управител е изготвил бизнес програма одобрена от Съвета на директорите, в който случай следва да се приеме, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата фактическият състав на  чл.328, ал.2 КТ не е изпълнен т.е. липсва изготвена и одобрена от новия управител бизнес програма, поради което уволнението е незаконно. Ирелевантно е обстоятелството, че след уволнението и за следващ период от време такава програма е била одобрена. /в т. см. и опр. № № 248 от 9.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5751/2014 г., III г. о., ГК /.

Относно иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ

Доколкото уважаването на този иск предполага признаването на уволнението за незаконно, предвид изложеното по – горе и липса на пречки за възстановяване на ищцата на работата, която е заемал преди уволнението /напр. изтичане на срока на срочното трудово правоотношение, несъществуване на предприятието и т.н./, то ще следва иска да бъде уважен и ищцата възстановена на работата, която е заемал преди незаконното уволнение.

Разноски

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и изрично направеното изявление от процесуалният представител на ищеца, такива следва да бъдат присъдени в размер на 350,00 лв. – платено адвокатско възнагражедние.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда дължимите държавни такси върху уважения размер на исковете, а именно общо 100,00 лв.

Така мотивиран, С. районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П.М.Н.с ЕГН:XXXX и с адрес: гр. С., ж.к. О.-1, бл.108, вх.Б, ап.22 по иска с правно основание чл.357 вр. чл.344 ал.1 т.1 от КТ срещу „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД с ЕИК: 121396123 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.С.М. № 1, бл.31 извършено на основание чл.328 ал.2 от КТ с акт №65/10.10.2014г. на Генералния изпълнителен директор на„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ П.М.Н.с ЕГН:XXXX и с адрес: гр. С., ж.к. О.-1, бл.108, вх.Б, ап.22 на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „ръководител отдел в съобщенията /БФН/” в структурно звено „АУП“ на отдел „ТКК, БЗР“ в Специализирано поделение „Б. филателия и нумизматика“ към „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД с ЕИК: 121396123 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.С.М. № 1, бл.31.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД с ЕИК: 121396123 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.С.М. № 1, бл.31 на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на П.М.Н.с ЕГН:XXXX и с адрес: гр. С., ж.к. О.-1, бл.108, вх.Б, ап.22 разноските по делото в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ЕАД с ЕИК: 121396123 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.С.М. № 1, бл.31на основание чл.78 ал.6 от ГПКда заплати в полза на бюджета на Районен съд – С. сумата от 100,00 лв. /сто лева/– дължимите държавни такси върху уважените искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред С. градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: