Решение по гр. дело № 14004/2014, СРС, ГО, 90 състав, стр.2

РEШЕНИЕ

№ ІІІ – 90 – 78

гр. С., 08.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 90 състав, в публично съдебно заседание на първи юли, през две хиляди и петнадесета година и в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН-ИВАН БОНЕВ

при секретаря Т.С, като разгледа докладваното от председателягр.дело № 14004 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Столична община срещу М.Н.М. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 6 512.46 лв. – наемна цена за периода 15.07.1997 г. – 11.02.2011 г. по договор за наем от 05.01.1989 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. Л. Г, бл.29, вх. В, ет.8, ап.86, обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 5 386.93 лв. – обезщетение за забавата плащането на главницата за периода 17.07.1997 г. – 11.02.2011 г.

Иск по чл.236, ал.2 ЗЗД, предявен от Столична община срещу М.Н.М., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1 097.60 лв. – обезщетение за ползването на имота въпреки противопоставянето на ищеца в периода 12.02.-2011 г. – 03.06.2012 г., обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 85.96 лв. – обезщетение за забавата в размер на законната мораторна лихва за периода 12.02.2011 г. – 03.06.2012 г.

Ответникът оспорва иска, релевира възражение за давност.

По делото се установява следното:

Видно от представения договор за наем от 05.01.1989 г. ищецът се е задължил да предостави ползването на посочения по-горе имот на вече починалия съпруг на ответницата и неин наследодател. Същият е настанен в жилището по силата на заповед за настаняване от 20.12.1988 г. Видно от удостоверението за наследници на починалия, негови наследници са съпругата му и настоящ ответник и три деца.

Видно от представеното решение от 18.04.1999 г. по гр. д. № 5303 по описа за 1995 г. на СРС, 25 състав, потвърдено с решение по в. гр. д. № 1167 по описа за 2003 г. на СГС, ІV-Б въззивен състав и допълнено с решение от 27.02.2007 г., потвърдено с решение от 20.03.2009 г. по в. гр. д. № 1047 по описа за 2007 г. на СГС, ІV-Г състав, влязло в сила на 12.02.2011 г., наемното правоотношение е прекратено. Няма данни първоначалното решение на СРС да е влязло в сила.

Според заключението на СТЕ размерът на пазарния наем за периода 12.02.2011 г. – 03.06.2012 г. възлиза на 5 074 лв., а в допълнителното заключение приема 1 098.09 лв.

Според заключението на ССЕ размерът на наемната цена за периода 07.07.1997 г. – 11.02.2011 г. възлиза на 6 532.55 лв., а на лихвата върху тази сума за периода 07.07.1997 г. – 11.02.2011 г. на 5 353.75 лв., а в допълнителното заключение – на 4 468.32 лв. Размерът на лихвата върху определеното обезщетение по чл.236 ЗЗД експертизата определя на 686.32 лв. за периода 12.02.2011 г. – 03.06.2011 г.

Видно от представения Протокол от 04.06.2012 г., жилището е било върнато на ищеца. За това ответницата е поканена с писмо с обратна разписка от 31.03.2012 г.

При изложеното съдът намира иска за наемната цена за погасен по давност.

Периодът, за който се претендира наема, е до 11.02.2011 г., а исковата молба е депозирана в съда на 17.03.2014 г., т.е. – повече от три години след изтичане на давността и за последната наемна вноска. Ето защо съдът намира, че този иск подлежи на отхвърляне като покрит по давност. На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за лихва (чл.119 ЗЗД). Воденето на дело за прекратяване на наемното правоотношение няма отношение към вземането за наем, поради което не прекъснало изтичането на давностния срок за този иск.

На отхвърляне като неоснователен подлежи и искът за обезщетяване ползването на имота. Макар и пасивно легитимирана, тъй като именно тя е предала ключа на имота, а данни за други обитатели на жилището не се събраха, М. не отговаря и по този иск. По делото не се установи решението на районния съд, формирало силата на пресъдено нещо, а не това, с което да е допълнено, да е влязло в сила.

От друга страна единственото изявление на ищеца за противопоставяне ползването на имота е поканата с обратна разписка от 31.03.2012 г. В протокола от 04.06.2012 г. се казва, че ответницата е предала ключа предварително и при липса на други данни, единствената меродавна дата, предхождаща влизането в жилището на наемодателя, на която съдът приема, че тя е предала ключовете, е именно 31.03.2012 г. Ето защо съдът намира, че по делото не се събраха данни ответницата да е ползвала имота при противопоставяне от страна на наемодателя, поради което и искът подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за лихва, за заплащането на която ответницата не е изпаднала в забава поради липса на покана за заплащане на обезщетение, предхождаща исковата молба.

Разноски не се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу М.Н.М., ЕГН XXXX иск по чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 6 512.46 лв. – наемна цена за периода 15.07.1997 г. – 11.02.2011 г. по договор за наем от 05.01.1989 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. Л. Г, бл.29, вх. В, ет.8, ап.86 и обективно съединения с него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 5 386.93 лв. – обезщетение за забавата плащането на главницата за периода 17.07.1997 г. – 11.02.2011 г., като погасени по давност, както и предявения между същите страни иск по чл.236, ал.2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1 097.60 лв. – обезщетение за ползването на имота въпреки противопоставянето на ищеца в периода 12.02.2011 г. – 03.06.2012 г. и обективно съединения с него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 85.96 лв. – обезщетение за забавата в размер на законната мораторна лихва за периода 12.02.2011 г. – 03.06.2012 г., като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕНСЪДИЯ: