Р Е Ш Е Н И Е

№ III – 90 – 74

гр. С., 08.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, III ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 90 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН-ИВАН БОНЕВ

при участието на секретаря Т.С, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18250 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ.

Като твърди, че е бил обвинен на 25.11.2009 г. в извършване на престъпление по чл.316, пр.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена на 27.06.2011 г. по ВНОХД № 1335 по описа за 2011 г. на СГС, 1 въззивен състав, ищецът Н.Т.Б. моли съда да осъди ответника Прокуратура на Р.Б за сумата 16 000 лв. – обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от уронването на доброто име и честта на ищеца, чиито пациенти започнали да го подмятат, изолация от социалния му кръг, причинена от обвинението, психическо напрежение, притеснение, проява на нетърпимост към близки, пациенти и приятели, избухливост и раздразнителност.Претендират се и разноски.

Ответникът оспорва иска, релевира възражение за давност по отношение мораторната лихва.

От фактическа страна съдът установи следното:

Между страните е безспорно и от приложеното по делото НОХД № 14438 по описа за 2009 г. на СРС, 105 състав се установява, че на 25.11.2009 г. срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.316, пр.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, както и че с присъда по цитираното дело същият е признат за виновен за престъплението. Няма спор, че с влязла в сила на 13.07.2011 г. поради необжалване въззивна присъда, постановена на 27.06.2011 г. по ВНОХД № 1335 по описа за 2011 г. на СГС, 1 въззивен състав, ищецът е оправдан.

С кредитираните свидетелски показания се установява, че в хода на наказателното производство се установява, че ищецът тежко преживял периода от повдигането на обвинение до оправдателната присъда. Усещал, че доброто му име, доверието на пациентите се разклащало, чувствал се огорчен, изнервен, унизен особено след като били разпитвани и децата му. След първоначалното осъждане ищецът изпаднал в депресия, рухнал, спрял да практикува, не се чувствал добре физически, не искал да работи повече като лекар.

При изложеното съдът намира от правна страна следното:

Искът по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е основателен за сумата 5 000 лв.

По делото се установи, че ответникът е повдигнал посоченото по-горе обвинение срещу ищеца, както и че същият е оправдан за него с влязла в сила на 13.06.2011 г. въззивна присъда.

Само по себе си повдигането на необосновано обвинение, приключило с постановяването на оправдателна присъда, е факт, достатъчен за ангажирането отговорността на ответника, доколкото е причинило стрес, притеснение и дискомфорт у ищеца в изяснените от свидетелите рамки. Наказателното производство срещу ищеца от момента на привличането му като обвиняем до влизането в сила на оправдателната присъда е продължило около две години, като при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, същият е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. Причиненият стрес от воденето на делото, уронването на името на ищеца, ограничаването на приятелските му контакти и страхът от социално дисквалифициране, съдът и при условията на чл.52 ЗЗД счита, че следва да бъдат обезщетени със сумата 5 000 лв., която сума съдът намира за достатъчна предвид личността на ищеца, неговите характеристични данни, а и предвид обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е свързано с упражняваната от него дейност на лекар. Ето защо ответникът следва да бъде осъден за заплащането на сумата 5 000 лв. – обезщетение за причинените на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан, вреди. Върху тази сума следва да бъде присъдено и обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната мораторна лихва, което при направеното основателно възражение за изтекла погасителна давност, не следва да бъде присъдено от влизане в сила на оправдателната присъда, а от дата 01.04.2012 г., предхождаща с три години предявяването на иска.

В останалата си част искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със законните последици.

Следва да бъдат присъдени и сторените в производството разноски съобразно изхода на делото.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Н.Т.Б., ЕГН: XXXX на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие повдигане на обвинение за извършване на престъпление по чл.316, пр.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 13.07.2011 г. присъда, постановена на 27.06.2011 г. по ВНОХД № 1335 по описа за 2011 г. на СГС, 1 въззивен състав, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважената част до пълния размер от 16 000 лв. като неоснователен

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Н.Т.Б. сумата 260 лв. – разноски за производството пред първата инстанция съобразно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: