РЕШЕНИЕ

№ ІІІ – 90 – 66

гр. С., 08.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 90 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН-ИВАН БОНЕВ

и секретар Т.С и с участието на прокурор ………………………………., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 49020 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Положителни установителен иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл. I ЗЗД и чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от ЕОС Матрикс ООД срещу А.Д.П., да се признае за установено, че длъжникът дължи на ищеца сумата от 1080 лв., представляваща дължима главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт № 0709260170524192, ведно с обезщетение за забавата в размер на законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.06.2014 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер.

От представения рамков договор № 0709260170524192 се установява, че на 05.11.2010 г. Райфайзенбанк (България) ЕАД и ответникът са сключили договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт, с който е предоставена кредитна карта с лимит от 1080,00 лв., като ответникът се е задължил да погасява в срок задължителната си месечна вноска.

Видно от представения по делото конкретен договор за цесия и приложение № 1А към него, сключен на 25.04.2012 г. между Райфайзенбанк (България) ЕАД и „ЕОС МАТРИКС” ООД задължението на ответника е продадено на ищеца. Видно от приложеното по делото известие за доставяне А. П. е уведомен за цесията.

Съгласно представената справка за движение по кредитната сметка на ответника в Райфайзенбанк ЕАД за периода от 22.10.2007 г. до 25.04.2012 г. в графата, съдържаща изтеглените суми, такси и лихви, фигурира сумата от 5699,69 лв., а в графата внесени суми към 25.04.2012 г. фигурира същата сума от 5699,69 лв., обаче част от нея в общ размер на 1334,89 лв. е погасена чрез продажба вземането.

При изложеното съдът намира искът за основателен.

Между страните след сключен договор за издаване и ползване на кредитна карта, кредит, усвоен от ответника по силата на този договор и последващ договор за цесия и уведомление за нея е възникнало законосъобразно правоотношение, по силата на което ответникът има парично задължение в размер на 1334,89 лв. към ищеца.

Съдът не споделя довода за давност на ответника – давността за погасяване на задълженията по банкови кредити е петгодишна.

Ето защо искът подлежат на уважаване, ведно със законните последици.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по положителен установителен иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл. I ЗЗД и чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375, че А.Д.П., ЕГН XXXX, дължи на „ЕОС Матрикс” ООД сумата от 1080 лв., представляваща дължима главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт № 0709260170524192, ведно с обезщетение за забавата в размер на законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.06.2014г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН XXXX, да заплати на „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК 131001375 сумата 326,70 лв. разноски по делото за първата инстанция, както и сумата 26.70 лв. разноски по заповедното производство

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕНСЪДИЯ: