Решение по гр.дело №23846/2010 г. на СРС, І г.о.-50 с-в, стр.4

РЕШЕНИЕ

№І-50-28/07.03.2016 г.

Гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ШУШКОВ

При секретаря Д.П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело №23846/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по предявени от Г.М.Ж., ЕГН XXXX, адрес-гр.С., ж.к.О.-2, бл.234, вх.Б, ет.6, ап.43, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление-гр.С., район Красно село, ул.”Я.” №23Б, при условията на обективно кумулативно съединяване следните отрицателни установителни искове:

1) отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовата страна не му дължи сумата 693,75 лв.-претендирана стойност на топлинна енергия топлоснабден имот-апартамент №43 в гр.С., ж.к.О.-2, бл.234, вх.2, по абонатен №270181, за периода м.05.2009 г.-м.03.2010 г.;

2) отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовата страна не му дължи сумата 7,25 лв.-мораторна лихва върху посочената главница, начислена към 15.04.2010 г.

С Определение от 18.11.2011 г., влязло в сила на 04.05.2012 г., е върната исковата молба и производството по делото е прекратено като недопустимо в частта му относно сумите 3 592,71 лв.-претендирана стойност на топлинна енергия по аб.№270181 за топлоснабден имот-апартамент №43 в гр.С., ж.к.О.-2, бл.234, вх.2, за периода м.01.2003 г.-м.04.2009 г., и 1 474,15 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 01.03.2003 г.-19.04.2010 г.

В исковата молба и уточнителната молба от 14.09.2010 г. се твърди, че ищецът е абонат на ответното дружество. През м.05.2010 г. получил фактура с начислено задължение за процесния период и покана за плащането му. Сочи, че задълженията за топлинна енергия за този период са формирани неправилно и без да се съобразяват конкретните показатели, не е доставено посоченото от ответника количество топлинна енергия, неправилно е формирана стойността на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация и за отопление на имота, както и за подгряване на вода. Поддържа, че процесното задължение е погасено поради изтекла давност, чийто срок е 3-годишен съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД.

В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Сочи, че ищцовата страна е потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно §1, т.42 ЗЕ, отчитана по партида с аб.№298233 при ответното дружество, поради което дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия и е обвързани от общите условия на ответното дружество съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, като не е упражнил правото си по чл.150, ал.3 ЗЕда предложи специални условия, а съгласно клаузите им потребителят следвада заплаща топлинната енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението, след което изпада в забава за него. В топлоснабдения имот е ползвана топлинна енергия, но за процесния период топлоенергия не е била заплащана. Разпределението на топлинна енергия в сградата-етажна собственост се извършва от третото лице в съответствие с чл.139 ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски по делото.

С. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото са представени справка-изравнителна таблица за сградата-етажна собственост по местонахождение на процесния имот, справки за разходите за топлинна енергия за процесния период, отчетен картон на общия топломер, данъчни фактури и съобщения към фактури и покани за плащане до ищеца от ответното дружество, извлечение от сметка за аб.№270181 с титуляр на партидата ищцовата страна, индивидуални справки за използвана топлинна енергия, както и представените от третото лице протоколи за отчет и справка за показанията на уредите, подписана относно процесния имот от ищеца, свидетелство 00247-00-В/26.10.2006 г., издадено от Изпълнителна агенция „Сертификация и изпитване“ относно признаване на сертификатите за изпитване на монтираните в процесния имот разпределители на разход за топлинна енергия с ел.захранване.

С договор №594-ІV/16.12.2002 г. между етажната собственост на сградата по местонахождение на процесния имот и третото лице-помагач, то се е задължило да извършва топлинно счетоводство на сградата, със срок на договора от 3 години и уговорка за продължаването му за всяка следваща година при липса на възражение на някоя от страните; към договора е приложен протокол от общо събрание на етажната собственост по местонахождение на процесния топлоснабден имот от 03.10.2002 г. с нотариална заверка, с който е взето решение за сключване на договор за извършване на дялово разпределение, с приложен списък на етажните собственици, подписан и от ищеца.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно допустимостта на предявените искове:

Възражението на ответната страна за недопустимост на исковете е неоснователно-исковата молба в частта й относно недопустимите искове е върната; от представените съобщения към фактури и покани за плащане до ищеца се установява, че процесните суми са начислени като задължения за посочената партида, по която се отчита топлинната енергия за процесния имот; поради това ищцовата страна има правен интерес от предявяване на такъв иск и упражнява свои, а не чужди права; следователно между страните има спор за дължимостта на процесните суми, доколкото те са начислени като задължения за имота на ищците.

ІІ. Относно иска по чл.124, ал.1 ГПК за главното вземане:

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.1. Съгласно §1, т.42 ЗЕ (в сила през процесния период) „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”; в този смисъл е и чл.153, ал.1 ЗЕ: „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия…”. Ищцовата страна не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния имот (обратно-изрично го твърди в исковата молба), подписал е протокола от общото събрание на етажната собственост за сключване на договор с третото лице за извършване на дялово разпределение в сградата, поради което съдът приема, че ищецът като собственик на процесния имот има качеството на потребител на топлинна енергия за него, доколкото това обстоятелство е безспорно между страните по делото.2. Ответното дружество доказа, че в негова полза е възникнало вземане за процесните суми-от представената справка относно показанията на уредите в процесния имот за процесния период (отоплителен сезон 2009-2010 г.) се установява, че в имота е доставена топлинна енергия-справката е подписана от ищеца и не е оспорена в хода на делото, поради което представлява доказателство за отразения в нея неизгоден за ищеца факт на извършената доставка и разпределение на топлинна енергия в процесния имот; следователно претенцията на ответника е доказана по основание, поради което съобразно чл.162 ГПК въз основа на представените фактури и съобщения към тях и при съвкупна преценка на останалите доказателства по делото вземането на ответното дружество следва да се приеме за установено и по размер в съответствие с начисленията на ответника.3. Доводът за изтекла погасителна давност е основателен.

Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД-налице са парични задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания е 3-годишният срок на погасителна давност.

Изискуемостта на главницата за всяко месечно задължение съгласно клаузите на приложимите общи условия настъпва с изтичането на 30 дни след месеца, за който се дължи. Следователно изискуемостта на вземането за последния месец от процесното задължение (м.03.2010 г.) е настъпила на 01.05.2010 г., от която дата до приключване на устните състезания по делото са изтекли повече от 3 години, поради което процесните задължения на ищците към ответното дружество са погасени по давност; не се твърдят и не се доказват от ответното дружество никакви основания за спиране или прекъсване на давността. Следователно, макар и процесното вземане да е възникнало в полза на ответната страна, то е погасено по давност.

По изложените съображения искът е изцяло основателен.

ІІІ. Относно иска по чл.124, ал.1 ГПК за недължимостта на лихвата:

Съгласно чл.119 ЗЗД „С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла”-следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност главница. Задължението за лихва също се погасява с 3-годишна погасителна давност и на собствено основание съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ ЗЗД-доколкото този давностен срок е същият като този за главното вземане, лихвите също са погасени по давност по изложените по-горе съображения.

По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в пълен размер-100,00 лв. (платена държавна такса по непрекратените допустими искове). Ответната страна няма право на разноски с оглед изхода на делото, поради което такива не й се присъждат.

По изложените мотиви С. районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г.М.Ж., ЕГН XXXX, адрес-гр.С., ж.к.О.-2, бл.234, вх.Б, ет.6, ап.43, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление-гр.С., район Красно село, ул.”Я.” №23Б, при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че ищцовата страна Г.М.Ж., ЕГН XXXX, не дължи на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: 693,75 лв.-претендирана стойност на топлинна енергия топлоснабден имот-апартамент №43 в гр.С., ж.к.О.-2, бл.234, вх.2, по абонатен №270181, за периода м.05.2009 г.-м.03.2010 г., и 7,25 лв.-мораторна лихва върху посочената главница, начислена към 15.04.2010 г.

Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД, ЕИК 130532985, седалище и адрес на управление-гр.С., район Красно село, ул.”Д.” №5, като трето лице-помагач на ответника „Топлофикация С.” ЕАД.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление-гр.С., район Красно село, ул.”Я.” №23Б, да заплати на Г.М.Ж., ЕГН XXXX, адрес-гр.С., ж.к.О.-2, бл.234, вх.Б, ет.6, ап.43, сумата 100,00 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: