Решение по гр.дело №23991/2009 г. на СРС, І г.о.-50 с-в, стр.2

РЕШЕНИЕ

№І-50-76/07.03.2016 г.

Гр. С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ШУШКОВ

При секретаря Д.П., като разгледа докладваното от председателя гр. дело №23991/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по предявени от Столична община–чрез район „Кремиковци“, адрес-гр.С., район Кремиковци, кв.Ботунец, срещу Ц.Д.Б., егн XXXX, постоянен и настоящ адрес-гр.С., район О., ул.М. №20, при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове:

1) иск по чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД за сумата 731,02 лв. със законната лихва от 12.05.2009 г. до окончателното й изплащане-наемна цена за периода 01.01.2003 г.-30.05.2006 г. по договор за наем на жилище от 27.04.1994 г.;

2) иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 291,40 лв.-законна лихва за забава в периода 30.05.2006 г.-06.03.2009 г.

В исковата молба се твърди, че между страните на 27.04.1994 г. е сключен договор за наем на жилище–ап.68 във вх.В, ет.5, бл.7, кв.Ботунец-2. Съгласно договора между страните наемателят е длъжен да плаща наемната цена, определена според Наредбата за базисните пазарни цени на недвижими имоти на Столична община. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение дължимите суми не са изплатени, поради което ответната страна дължи и законна лихва за забава за всеки ден закъснение. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна чрез назначения й особен представител по реда на чл.47 ГПК - адв.П.С., в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло исковите претенции. Сумите-предмет на иска, са неточно изчислени; приложените към исковата молба писмени доказателства нямат характер на отчетен документ, а размерът на наемната цена по договора се различава от този по представената справка. Прави възражение за изтекла погасителна давност за исковите суми-както за главницата, така и за лихвата за забава. В хода по същество на делото пледира, че процесният договор е без дата, той е сключен за сума, различна от поисканата с исковата молба, а в представената заповед също няма определен размер на наема, няма подпис на ответника и данни да му е връчена. Изпратената до ответника покана също е за сума, различна от тази в исковата молба; тази покана не е връчена-ответникът не е намерен на адреса на наетия имот, следователно не е живял в него. Претендират се разноски по делото.

С. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

С договор за наем за жилище от 27.04.1994 г., сключен въз основа на Заповед на началника на службата за жилищно настаняване при Изпълкома на Столичен народен съвет-ОбНС-Кремиковцина основание писмо № 08-00-49 от 28.05.1991 г. на СНС, ищецът е предоставил на ответника за ползване ап.68 в гр.С., ж.к. „Б.-2“, бл.7, вх.В, ет.5, срещу задължението на последния да заплаща месечна наемна цена в размер на 104,65 лв. месечно, платим до 30-то число на текущия месец.

По делото са представени справка за дължими суми по наемно правоотношение, включваща наемна цена и ТБО за периода 01.03.2003 г.-30.05.2006 г., таблица за изчислена законна лихва върху посочените суми, както и покана рег.№237/14.04.2005 г.на ищеца до ответника за част от процесните суми, върната като непотърсена.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. Относно иска по чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД:

Съгласно чл.232, ал.2, пр.І ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена.

Процесният наемен договор е сключен без определен срок. Периодът, за който се претендират процесните суми, попада в срока на действие на договора-следователно ответната страна дължи уговорената наемна цена-следователно искът е доказан по основание.

В справка за дължимите суми по наемно правоотношение, издадена от началника на отдел „УОСЖФ“ месечният наем е отразен в размер на 27,98 лв.-за периода от 14.06.2005 г. до 30.05.2006 г. и 14,27 лв.- за периода от 01.01.2003 г. до 14.06.2005 г. В представения договор наемната цена е уговорена в размер на 104,65 неденом.лв. или 0,11 деном.лв. месечно (доколкото договорът е сключен и съответно-наемната цена е определена през 1994 г.-преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева, в сила от 05.07.1999 г.). Съгласно чл.13, ал.1 и 3 от Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община актуализация на наемната цена се извършва и по договорите за наем, сключени преди влизане в сила на Наредбата, в които липсва такава клауза, като актуализацията се извършва с анекс-следователно и в актовете на ищеца е прието, че актуализацията не настъпва автоматично, а по волята на страните (по арг.и от чл.8 и 9 ЗЗД). Анекси към процесния договор не са представени, поради което следва да се приеме, че липсва съгласие между страните за изменение в наемната цена и тя е в размера по договора, сключен през 1994 г. Следователно за целия процесен период дължимата наемна цена е общо 4,51 лв., а над тази сума искът е неоснователен.

Плащането на наемната цена за исковия период е положителен факт, който следва да се докаже от ответника (чл.154, ал.1 ГПК), каквото доказване по делото не беше извършено, поради което съдът приема, че претендираната наемна цена не е платена.

Основателно е възражението на ответната страна за погасяване на паричното задължение поради изтичане на погасителна давност. Съгласно чл.111, б.„в“ ЗЗД вземанията за наем се погасяват с изтичането на 3-годишната погасителна давност, която започва да тече от изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД). Според клаузата на чл.3, изр.ІІ от процесния договор месечната наемна цена се заплаща до 30-то число (т.е.-до края на месеца съгласно чл.72, ал.1, изр.І ЗЗД) на текущия месец. Ищецът претендира наемна цена за периода 01.01.2003 г.-30.05.2006 г., исковата молба е подадена в съда на 12.05.2009 г., като от тази дата давността следва да се считаза прекъсната-следователно за периода 01.01.2003 г.-30.04.2006 г. исковата претенция е погасена по давност, а за периода 01.05.2006 г.-30.05.2006 г. исковата претенция не е погасена по давност и на ищеца следва да се присъди месечна наемна цена от 0,11 лв. за посочения 1 месец извън погасителната давност.

ІІ. Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно сключения договор за наем наемната цена е платима до 30-о число на месеца, за който се отнася, поради което съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД наемателят изпада в забава с изтичането на съответния месец. Поради акцесорния характер на мораторната лихва с погасяване на главния дълг по давност се погасяват и всички задължения, произтичащи от него (чл.119 ЗЗД). С оглед на това лихва за забава се дължи само върху непогасената по давност наемна цена за периода 01.06.2006 г.-06.03.2009 г., която съдът при условията на чл.162 ГПК определя в размер на 4,38 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за пълния му размер.

По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски съобразно уважената част от исковете-при общ размер на доказаните разноски 600,00 лв. (платени държавна такса и депозит за особен представител на ответната страна, както и юрисконсултско възнаграждение), на ищцовата страна следва да се присъдят 2,64 лв. разноски. Ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но не представя доказателства такива да са направени по делото, поради което не следва да се присъждат.

По изложените мотиви С. районен съд

РЕШИ :

ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2, изр.І ЗЗД Ц.Д.Б., егн XXXX, постоянен и настоящ адрес-гр.С., район О., ул.М. №20, да заплати на Столична община–чрез район „Кремиковци“, адрес-гр.С., район Кремиковци, кв.Ботунец, сумата 0,11 лв. със законната лихва от 12.05.2009 г. до окончателното й изплащане-дължима наемна цена за периода 01.05.2006 г.-30.05.2006 г. договор за наем на жилище от 27.04.1994 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 730,91 лв. (над уважената му част от 0,11 лв. до пълния предявен размер от 731,02 лв.).

ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Ц.Д.Б., егн XXXX, постоянен и настоящ адрес-гр.С., район О., ул.М. №20 да заплати на Столична община–чрез район „Кремиковци“, адрес-гр.С., район Кремиковци, кв.Ботунец, сумата 4,38лв.-законна лихва за забава в периода 01.06.2006 г.-06.03.2009 г. върху неплатената наемна цена от 0,11 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 287,02 лв. (над уважената част от 4,38 лв. до пълния му предявен размер от 291,40 лв.).

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Д.Б., егн XXXX, постоянен и настоящ адрес-гр.С., район О., ул.М. №20, да заплати на Столична община–чрез район „Кремиковци“, адрес-гр.С., район Кремиковци, кв.Ботунец, сумата 2,64 лв.–разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред С. градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: