РЕШЕНИЕ

гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, І ГО, 35 състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря В.К, като разгледа гр. д. № 14468 по описа на СРС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Б.В.И. Г.” против ЗК „Олимпик” АД – клон България.

Ищецът твърди, че протокол за ПТП от 01.10.2012г. е обективирано настъпило на посочената дата ПТП на територията на гр. П., между лек автомобил О.А и лек автомобил Ф.Г, с валидна към датата на ПТП-то застраховка „гражданска отговорност” едновременно при ответника и при ищеца. В ПТПП било отразено, че ПТПе реализирано от водача на лек автомобил Ф.Г. С подаденото уведомление за щети по МПС в ищцовото застрахователно дружество била заведена щета. Сумата по щетата била изплатена от ищцовото дружество на 16.10.2012г. Към датата на настъпване на ПТП-то ищецът установил, че автомобилът на виновния водач има сключена застраховка „гражданска отговорност” и при ответника. Твърди, че е налице солидарна отговорност между ищеца и ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 277.84 лв., представляваща неизплатено възникнало регресно право на застрахователя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на лек автомобил Фолксваген голф. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на обезщетението.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена застраховка ГО, видно от която към датата на настъпване на ПТП между причинителя на ПТП и ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение.

Представено е извлечение от Гаранционен фонд, в което се съдържа информация, че за автомобила на виновния водач е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност и при ответника, която е била прекратена на 08.11.2012г.

Представена е застраховка ГО между собственика на автомобил Ф.Г и ответника със срок на валидност 01.06.2012г. до 31.05.2013г. , сключена при условията на разсрочено плащане на четири вноски, както следва: 01.06.2012г., 31.08.2012г., 30.11.2012г. и 28.02.2013г.

Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП № 1389881/01.10.2012г., който обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.

От представените заявление за изплащане на обезщетение, доклад по щета и опис – заключение по претенция, се установява размерът, който ищцовото дружество е заплатило на сервиз, за отстраняване щетите от увреденото МПС.

По делото е прието като доказателство регресно писмо от ищеца до ответника, с което същият е бил поканен да възстанови дължимата сума. С писмо от 19.11.2014г. ответникът е посочил, че действието на застрахователния договор е било прекратено на 16.09.2012г., поради неплащане на вноски.

Като доказателство по делото е изискана и приета АНП № 386863/01.10.2012г., видно от коятона виновния водач Х. Д.е било издадено наказателно постановление.

По делото е изслушана и приета ССЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че застрахователната премия по застраховката при ответника не е платена в пълен размер. Платена е само първата вноска на 01.06.2012г. останалите три вноски не са били платени.

От изслушаната и приета по делото САТЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява механизмът на ПТП, че вредите са в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на щетите възлиза на 596.10 лв.

Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в процесуалния закон срокове, не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

От страните не се спори относно факта на настъпване на процесното ПТП, както и че е налице валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и причинителя на ПТП и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.

Страните спорят относно наличието на валидна застраховка ГО при ответника, както и относно механизма на ПТП и размера на вредите.

Съдът не приема възраженията на ответника за липса на валидна застраховка ГО между него и деликвента.

Представена е застраховка ГО между деликвента и ответника със срок на валидност 01.06.2012г. до 31.05.2013г. , сключена при условията на разсрочено плащане на четири вноски, както следва: 01.06.2012г., 31.08.2012г., 30.11.2012г. и 28.02.2013г. Уговорено е, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователният договор ще се счита за прекратен в 24.00 ч. на 15 – ия ден от датата на падежа на разсрочената вноска.

В представеното извлечение от Гаранционен фонд, се съдържа информация, че за автомобила на виновния водач е имало валидно сключена застраховка гражданска отговорност при ответника, която е била прекратена на 08.11.2012г.

Съгласно ТР № 1/2014г. на ОСКТ на ВКС, договорът за застраховка ГО се счита за прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В случая ПТП-то е настъпило на 01.10.2012г. Прекратяването на договора в регистъра е вписано едва на 08.11.2012г. Ето защо, ответникът не може да се позове на липса на валидна застраховка ГО.

Съгласно решение № 100/05.08.2013г.на ВКС, когато са налице две или повече застраховки за едно МПС, застрахователите носят солидарна отговорност и доколкото по делото не се спори, че ищецът е заплатил цялото застрахователно обезщетение, ответникът следва да възстанови половината от изплатеното, в случай, че се установят, че са налице останалите предпоставки за изплащането му.

От приетия по делото протокол за ПТП и изготвената САТЕ, се установява механизма на ПТП, поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка. Установява се и, че вредите са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

От приетата и неоспорена САТЕ, както и от събраните по делото доказателства, се установяват вида на вредите и уврежданията на отделните детайли. Видно от приетата по делото САТЕ вредите по застрахования автомобил са в резултат на настъпилото ПТП.От приетите по делото АНП и протокол за ПТП, съдът приема за доказана и вината на автомобил фолксваген голф.

Относно размерът на дължимото обезщетение законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши.

Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 596.10 лв.

Ищецът е заплатил на увреденото лице сума в размер на 555.69 лв., като претендира половината за възстановяване. Ето защо, искът следва да бъде изцяло уважен.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПКответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 225лв., от които 25 лв. държавна такса и 200 лв. депозит за САТЕ.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по ч. гр. д. № 2439/2015г. на СРС, 35 с-в разноски в размер на 169 лв.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „Олимпик“ АД, клон България, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Г. Д.” № 142 – 142 А, че дължи на ЗАД „Б.В.И. Г.”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”П.” № 5, сумата от 277.84 лв., представляваща невъзстановена сума по заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 19.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2439/2015г. на СРС, 35 с-в.

ОСЪЖДА ЗК „Олимпик“ АД, клон България, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”Г. Д.” № 142 – 142 А, да заплати на ЗАД „Б.В.И. Г.”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”П.” № 5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 225 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, както и сумата и 169 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 2439/2015г. на СРС, 35 с-в разноски.

Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: