РЕШЕНИЕ

гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ГО, І ГО, 35 състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря В.К, като разгледа гр. д. № 2287 по описа на СРС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от ЕТ „Велам – Г. – А. В.“ срещу Н.И.Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7350 лв., представляващ договорено и неизплатено възнаграждение съгласно договор от 04.05.2011г.; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1177.17 лв. – мораторна лихва за периода от 30.06.2011г. до датата на депозиране на ИМ, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.92 ЗЗДза осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 600 лв. за периодаот 30.06.2011г. до датата на депозиране на ИМ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с ответника сключил договор с предмет изграждане и монтаж на сондажен кладенец в имот, собственост на ответника. Размерът на договореното възнаграждение бил 12000 с ДДС, като стойността на реално извършената работа възлязла на 17550 лв. Работата по договора била добросъвестно изпълнена от страна на ищеца, в уверение на което бил съставен приемо – предавателен протокол от 29.06.2011г. Реално по договора била извършена работа за сумата от 17550 лв. с ДДС. Твърди,че ответникът е платил аванс от 8500 лв. без ДДС, като претендира сума от 7350 лв. За стойността на акта била издадена проформа фактура № 408/29.06.2011г. Въпреки това ответникът не извършил плащане. Ищецът претендира и мораторна лихва по издадената проформа фактура в размер на 1177.17 лв. за периода от 30.06.2011г. до датата на депозиране на исковата молба. При условията на евентуалност претендира неустойка за забава в размер на 600 лв. за посочения период. Претендира за плащане и разноските, направени във връзка с обезпечаване вземането по договора и издадената профорома фактура в общ размер от 1368.74 лв., подробно описани по суми и основания в исковата молба.

В срокът по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че е налице неизпълнение на договора от страна на ищеца. Навежда твърдения, че върху проформа фактурата липсва подпис на ответника, а в приемо – предавателния протокол липсва остойностяване на видовете работи. Твърди, че уговорената неустойка изключва претендиране на лихви по общия ред. Поради неизпълнение на договора от страна на ищеца възложил изпълнението на същия обект на трето лице – Радита ООД. Оспорва получаването на поканите за доброволно плащане. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 8500 лв., претендирани от ищеца в настоящето производство.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор от 04.05.2011г., ответникът е възложил на ищеца да извърши изграждане на сондажен кладенец на обект: личен имот на ответника в с. Г. при цена в размер на 10 000 лв. без ДДС. Предвидено е окончателното изпълнение на договора да се приема с протокол за извършената работа.

С протокол от 29.06.2011г. е удостоверено предаването на описаните в протокола СМР-та, като протоколът е подписан само от представител на ищеца.

На 29.06.2011г. ищецът е издал на ответника проформа фактура № 408 за сумата от 7350 лв. с основание “доплащане съгласно договор и протокол за извършени СМР“.

Представена е справка от 16.01.2013г. за имената на наетите работници и трудовите договори съгласно договор от 04.05.2011г.

По делото са представени 2 бр. разходни касови ордери – първия за сумата от 1500 лв. и втория за сумата от 2000 лв., видно от които посочените суми са били платени на ищеца във връзка с изграждане на сондажния кладенец.

Представен е приходен касов ордер, в който е посочено, че ответникът е наредил изплащането на сума от 5000 лв. във връзка с изпълнение на договора от 04.05.2011г.

Като доказателство по делото е приет приемо – предавателен протокол от 29.09.2011г. между ответника и „Радита“ ООД, в който е посочено, че довършителните работи по изграждането на кладенеца са извършени от „Радита“ ООД за цена в размерна 2500 лв.

По делото е разпитан св. М. В., който твърди, че е работил и към момента работи при ищеца. Правил е сондаж в с. Г. Твърди, че са изработили целия сондаж, положили са тръбите, изкарали са вода и в траен, завършен вид приключили сондажа. Работили на обекта от м.04.2011г. до м.06.2011г. Достигнали дълбочина 127 м. Твърди, че сондажът бил приключен с всички уговорени дейности, като до приключване на работата около тях не е имало други сондажни фирми.

Св. Д. твърди, че е работил при ищеца и към момента също работи при него, като е бил сондажен инженер, след това и майстор сондьор. Работил е 5 дни по изграждането на кладенеца, като замествал колегата му В. Твърди, че това се е случило юли месец 2011г. Сондажът бил направени и тръбите били спуснати, след което се върнал колегата му, който замествал, за да си довърши работата.

По делото е разпитан св. Н., който твърди, че с ответника работят заедно. През 2011г. осъществявал инвеститорски контрол на обекта на къщата му. Свидетелят бил нает да осъществява контрол над сондоьорите дали идват на работа. Твърди, че не е изпълнявал техническото изпълнение на сондажа, а само дали идват на работа. Твърди, че те не завършили сондажа. Поддържа, че била няколко дни в С., като когато се върнала работниците и техниката ги нямало, а върху тръбата била поставена „шапка“. След това дошла друга фирма, която продължила работата.

Разпитаният св. И. твърди, че той е подписал за изпълнител предавателния протокол от 29.09.2011г. между ответника и Радита ЕООД. Твърди, че работил на обeкта около седмица. Не могли да продължат сондажа, тъй като били поставени тръби, първо трябвало да се извадят тръбите и след това се продължи сондажа. Твърди, чеизвършения сондаж бил на 60 – 70 м.

По делото е изслушана и приета СТЕ, от която се установява, че е изпълнен сондаж с тръби от ПВЦ с диаметър 160 мм. Посочено е, че неоспоримата минимална дълбочина, до която е изграден кладенеца е 99.5 от кота терен. Установява се, че стойността на извършената работа е 12437.50 лв. Вещото лице поддържа, че при посещението на обекта горната тръба на сондажния кладенец била покрита с „тапа“. Установява се и, че ищецът разполага с необходимата механизация за извършване на уговорените работи, което вещото лице е установило след посещение при ищеца и въз основа на предоставен й пътен лист, от който е видно, че автомобилът със сондата е пътувал до с. Г. на 06.05.2011г.

По делото е изслушана и приета и втора СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че на дълбочина около 100 м. е монтирана потопяема помпа.

Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в процесуалния закон срокове, не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно съществуването на валиден договор с предмет изграждане и монтаж на сондажен кладенец, в който е уговорено плащане на възнаграждение и неговия размер, както и че е изпълнил задълженията си по договора в сочения от него обем и качество; че е отправял до ответника покани за доброволно изпълнение; какъв е размера на главното му вземане, че същото е изискуемо и че ответникът е в забава, както и какъв е размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Между страните не се спори, а това се установява и от приложения по делото договор, че между ищеца и ответника валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. С доклада по делото, приет от страните без възражения, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор с предмет изграждане и монтаж на сондажен кладенец в имот, собственост на ответника, по който ищецът се съгласил да извърши изграждане и монтаж, а ответникът да заплати уговореното възнаграждение.

Основният спорен по делото въпрос е изпълнил ли е ищецът задължението си да извърши уговорените СМР. В тази връзка ищецът е представил проформа фактура и приемо – предавателен протокол, които обаче са оспорени от ответника и не са подписани от него, поради което същите следва да бъдат ценени с оглед на останалия събран по делото доказателствен материал.

За установяване изпълнението на работата по делото са разпитани 4 свидетели – двама на ищеца и двама на ответника. И двамата свидетели на ищеца са работници при едноличния търговец, т. е. същите се намират в икономическа зависимост от него. Това се отнася и до първия разпитан по делото свидетел на ответника. Другият свидетел на ответника - И. е управител на Радита ЕООД – фирмата, за която се твърди, че е довършила изпълнението на обекта, поради което е получила и възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че и четиримата свидетели се намират в икономическа зависимост от ищеца, респективно ответника, поради което показанията им следва да бъдат ценени с оглед на тяхната последователност и безпротиворечивост и с оглед на останалия събран по делото доказателствен материал.

При наличието на събраните по делото доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелите на ищеца, не на ответника, поради следните причини. Св. Н. твърди, че не е наблюдавала техническото изпълнение на сондажа, а само кога са на работа работниците. Същата твърди, че работниците не завършили сондажа. В същото време твърди, че няколко дни е била в С., а когато се върнала работниците и техниката ги нямало, а върху тръбата била поставена „шапка“. След като не е била натоварена във връзка с техническото изпълнение на сондажа няма как да знае дали през тези дни, през които е отсъствала, обектът не е бил завършен. Нещо повече, при огледа на място първото вещо лице посочва, че е установило, че на тръбата има „тапа“, т.е. видимото външно състояние, в което е заварен обекта по твърденията на Н. е състоянието, в което е бил заварен обекта и от вещото лице. Отделно от това св. Н. твърди, че не знае името на фирмата, която първоначално била ангажирана от ответника, поради което и няма как да знае, че „другата фирма“, която е дошла последствие не са работници именно на фирмата на ищеца.

Показанията на св. И. съдът не кредитира, тъй като същият твърди, че сондажът е извършен на 60 – 70 м.От приетата по делото СТЕ се установява, че неоспоримата минимална дълбочина, до която е изграден тръбния кладенец е 99.5 м. от кота терен. Показанията на И. влизат в противоречие и с показанията на свидетелите на ищеца, които сочат, че сондажът е с дълбочина до 127 м. Следва да се има предвид и, че съгласно СТЕ 99.5 м. е неоспоримата минимална дълбочина, т.е. възможно е да е по – дълбок /както твърдят свидетелите на ищеца/, но не е възможно да е по – малко /каквито сатвърденията на свидетеля на ответника/. Фактът, че св. В. сочи време на строежа м.04.2011г. до м.06.2011г., а св. Д. м.07.2011г. не променя изводите на съда, доколкото става въпрос за разминаване от 1 месец, а св. Д. още в началото посочва, че не може да каже точният период от време, в което е бил на обекта.

В тази връзка обаче следва да се отбележи, че св. на ответника - И. твърди, че работата на обекта е продължило около седмица. В приемо – предавателния протокол между ответника и Радита ЕООД, представлявана от св. И. като управител, е посочено, че времето, в което са били изпълнени договорените СМР е било 09.08.2011г. до 22.09.2011г., т.е. доста повече от една седмица, както твърди свидетелят.

Не на последно място следва да се има предвид и, че в протокола е посочено, че същият е съставен и подписан на 29.09.2011г. и удостоверява извършването и приемането на работи за посочения по – горе период. Същевременно в показанията си св. И. поддържа, че е отишъл на място, преценил, че може да извърши работата, след което подписал протокол и извършил работата, т.е. за съда не остава съмнение, че удостовереното в протокола между ответника и Радита ЕООД не отговаря на истината. На първо място противно на всякаква логика е да се подписва предавателeн протокол преди да са извършени каквито и да било работи, няма как да се знае предварително какви дейности, в какъв обем и за какъв период ще бъдат изпълнени. На второ място, дори се приеме за достоверно показанията на свидетеля, че първо е подписал протокола, а след това е извършил съответните СМР, тогава няма как удостовереното в протокола да отговаря на обективната действителност, тъй като в същия е посочено, че се съставя за вече извършени СМР.

От друга страна показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца са пълни и безпротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, включително и приетите СТЕ. От показанията на св. М. В., се установява, че са изработили целия сондаж, положили са тръбите, изкарали са вода и в краен, завършен вид приключили сондажа. Твърди, че сондажът бил приключен с всички уговорени дейности, като до приключване на работата около тях не е имало други сондажни фирми. От показанията на св. Д. се установява, че е работил 5 дни по изграждането на кладенеца, докато замествал колегата му В. През това време, сондажът бил направен и тръбите били спуснати, след което се върнал колегата му, който замествал, за да си довърши работата.

Нещо повече, съгласно приетата по делото СТЕ, ищецът е разполагал с необходимата механизация за извършване на уговорените работи, което вещото лице е установило след посещение при ищеца и въз основа на предоставен й пътен лист, от който е видно, че автомобилът със сондата е пътувал до с. Г. на 06.05.2011г.

Ето защо, съдът приема, че ищецът е изпълнил уговорените с договора дейности. От приетата по делото СТЕ се установява и че отразените в приемо – предавателния протокол работи са извършени.

Липсват възражения от страна на ответника за некачествено изпълнени дейности, още по – малко са представени доказателства за такива. Липсват и направени уведомления и изявления от страна на ответника към ищеца за неизвършени или некачествено извършени дейности. Ето защо, съдът приема, че работата е извършена в изпълнение на договореното, поради което ответникът дължи насрещната престация, а именно: заплащане на договорената сума. Ответникът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като сам по себе си фактът, че същият не е подписал приемо – предавателен протокол, не може да е основание за отказ за заплащане на уговорената сума, при положение, че се установи изпълнение на договореното от страна на ищеца.

Не се установи от страна на ответника и че друга фирма е изпълнила каквито и да било дейности по изграждането на сондажния кладенец.

Установява се от СТЕ, че стойността на извършената работа, съгласно уговореното с договора е 12437.50 лв. без ДДС или 14925 с ДДС. Ищецът твърди, съответно ответникът не оспорва, а това се установява и от приложените към отговора на исковата молба 2 бр. разходни касови ордера и един приходен касов ордер, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер общо на 8500 лв. без ДДС. Ищецът е посочил, че платената сума от 8500 лв. е без ДДС в уточнителната молба, подадена в о.с.з. на 13.10.2014г., като същото уточнение е отразено в изменения доклад по делото от проведеното на същата дата съдебно заседание, което изменение е прието от страните без възражения. Следователно остатъкът за плащане възлиза на 3937.50 лв. без ДДС /12437.50 лв. без ДДС – 8500 лв. без ДДС/ или 4725 лв. с ДДС, до която сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 7350 лв.

С оглед уважаване на главния иск, съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение за прихващане. Настоящият състав счита така направеното възражение за неоснователно. От събраните по делото доказателства беше установено, че сумата в общ размер от 8500 лв. без ДДС не е била платена без основание, а за изпълнените по договора СМР. Ето защо, така направеното възражение следва да бъде отхвърлено.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД

Ищецът претендира лихва в размер на 1177.17 лв. за периода 30.06.2011г.. до датата на депозиране на исковата молба, а при условията на евентуалност предявява иск за уговорената с договора неустойка за същия период.

Ищецът може сам да избере дали да претендира уговорената неустойка или мораторна лихва, като в настоящия случай ищецът предявява акцесорен иск за мораторна лихва, поради което съдът е длъжен да разгледа същия – решение № 68/09.07.2012г. пот. д. № 450/2011г. на ВКС, ТК, I отд.

Доколкото по делото липсват писмени доказателства за датата на завършване на обекта /в предавателния протокол и в проформа фактурата е посочена дата 29.06.2011г., но същите не са подписани от представител на ответника, поради което не може да се направи извод, че именно тогава на тази дата са стигнали до знанието му/, съдът приема, че обектът е бил завършен на 30.06.2011г., доколкото от показанията на разпитания по делото св. В., се установи, че са работели на обекта до юни 2011г. Ето защо, съдът счита, че ответникът е изпадналв забава, считано от 01.07.2011г.За периода от 01.07.2011г. до 15.01.2013г. мораторната лихва върху уважената част от главницата възлиза на 754.10 лв. /изчислена с помощта на интернет калкулатор/.Ето защо, искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1177.17 лв.

Поради уважаване на главния иск, съдът не разглежда предявения евентуален иск за уговорената в договора неустойка.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно тълкувателно решение № 6/06.11.2013г., постановено по т. д. № 6/2012г., разноските, направени във връзка с обезпечението на иска, следва да се присъдят от исковия съд, разглеждащ делото в зависимост от изхода на спора. Доказателства за направените по делата разноски са представени само за уговорения и заплатен адвокатски хонорар – 2 бр. пълномощни и 2 броя разходни касови ордера за заплащането му. По делото не е представена вносна бележка за претендираната сума от 40 лв. – държавна такса, нито за сумата от 156 лв. – платени такси към ЧСИ М. Съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати единствено адвокатския хонорар по заведено обезпечителното дело пред СРС, 37 с-в, съразмерно на уважената част на исковете. Адвокатския хонорар по изпълнителното дело, в което са наложени запорите, както и останалите разноски по това дело, следва да бъдат претнедирани в изпълнителния процес, като съответно бъдат включени в протокола за разпределение на сумите от ЧСИ. Този протокол за разпределение подлежи на самостоятелно обжалване, съответно редът за претендиране на тези разноски е друг.

Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 397.57 лв., представляваща направените разноски във връзка с обезпечаване вземанията на ищеца, съразмерно на уважената част на исковете.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по настоящето дело разноски в размер общо на 1216.98 лв., съразмерно на уважената част на исковете.

Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, което съдът счита за неоснователно. С.Н за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 824.80 лв. Ищецът претендира сума в размер на 1250 лв., което с оглед правната и фактическа сложност на делото и с оглед извършените от страните процесуални действия, не е прекомерно.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски в размер общо на 375.33 лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Така мотивиран С. районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ул.“К. Б. I“ № 190, ет.2 да заплати на ЕТ „Велам – Г. – А. В.“, ЕИК 130145604, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „16-т.“ № 1, по иска с правно основание чл.266 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 4725 лв., представляваща уговорено и незаплатено възнаграждение по договор от 04.05.2011г., по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, сумата от754.10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2011г. до 15.01.2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважената част от 4725 лв. до пълния претендиран размер от 7350 лв., както и иска за лихва над уважената част от 754.10 лв. до пълния предявен размер от 1177.17 лв., като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на ответника, извършено съгласно чл.104, ал.1 от ЗЗД за сумата от 8500 лв.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ул.“К. Б. I“ № 190, ет.2 да заплати на ЕТ „Велам – Г. – А. В.“, ЕИК 130145604, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „16-т.“ № 1, сумата от 397.57 лв., представляваща направените от ищеца разноски за обезпечаване на вземането му, съразмерно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ул.“К. Б. I“ № 190, ет.2 да заплати на ЕТ „Велам – Г. – А. В.“, ЕИК 130145604, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „16-т.“ № 1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от на 1216.98 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА ЕТ „Велам – Г. – А. В.“, ЕИК 130145604, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „16-т.“ № 1 да заплати на Н.И.Н., ЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ул.“К. Б. I“ № 190, ет.2, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 375.33 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: