Решение № І-25-174 от 07.03.2016г. по гр.д № 24479/2015г., СРС, І ГО, 25 състав, страница 2

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-25-174

гр. С., 07.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря А.М, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 24479 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 7453/07.05.2015г., с която„Топлофикация С.” EАД е предявило против Д.С.И., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж,ап.108, обективно кумулативно съединени установителни: иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД твърди, че ответницата Д.С.И. му дължи: сумата от 498.47 лева - главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергияв апартамент № 108, находящ се в гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж, за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г., сумата от 6.12 лева – главница за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението (12.03.2015г.) до окончателното й изплащане, сумата от 110.53 лева – обезщетение за забава за периода от 31.03.2012г. до 26.02.2015г. и 3.52 лева - лихва, върху главницата за дялово разпределение.

За посочените суми, на 12.03.2015г., ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК срещу ответника и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в определения от закона срок постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът сочи, че през процесния период Д.С.И., като наемател е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ищецът сочи, в изпълнение на разпоредбите на закона – чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ (чл.138б ЗЕ), сградата – етажна собственост, в която се намира имота на ответника, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма„Т. С.” ЕООД. Така, съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния период били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата /в която се намира апартамента на ответника/, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с действащите нормативни актове в областта на топлоснабдяването.

Предвид изложеното, „Топлофикация С.” ЕАД моли съдът, да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д.С.И. е депозирала отговор на исковата молба, в който не оспорва, че през процесния период е била наемателна описания в исковата молба топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж, както и не оспорва възникването на процесните вземания в полза на ищеца. Заявява, че желае да се споразумее с ищеца за заплащане на посочените суми, но за един по-дълъг период, тъй като доходите й и тези на съпруга й са ниски.

Третото лице помагач „ТЕХЕМ С.” ЕООД твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за абонатен № 132705 в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни разпоредби.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ - за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.

Разпоредбите на действащияза процесния период Закон за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003г.) предвиждат, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Т.е. договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно (чл.106а ЗЕЕ отм. , §1, т.42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл.18/2005г.) или по силата на облигационно (§1, т.42 от ЗЕ, действаща до края на процесния период) право на ползване. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ (обн. ДВ бр.107/09.12.2003г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а съгласно § 1, т.42 ДР ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Съгласно изричната разпоредба на ал.2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

В настоящия случай,ответницата Д.С.И. не оспорва, че през процесния период е била потребител на топлинна енергия, доставяна в топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж, абонатен № 132705, както и не оспорва, възникването на процесните вземания в полза на ищеца.

По делото е представено споразумение, сключено между главните страни по делото на 10.09.2015г., с което ответницата е признала, че дължи сумите по чл.1 от споразумението за периода от 01.04.2008г. до 31.07.2015г. (включващ и процесния период), а с чл.2 ищецът се е задължил да не е предприема действия за принудително събиране на част от сумите.

Съгласно чл.3 от споразумението, ответницата признава и се задължава да заплати ищеца парична сума, „представляваща разликата между сумите по чл.1 и чл.2 от това споразумение, която е в общ размер на 73.60 лева, в деня на подписване на споразумението“.

С представеното споразумение, ответницата изрично е признала, че дължи на ищеца посочените в чл.1 суми за период, включващ и процесния, а ищецът изрично е признал, че част от тях са погасени по давност (чл.2), като в крайна сметка страните са постигнали съгласие че дължимата сума е разликата между сумите по чл.2 и чл.1, а именно: 73.60 лева.

От представените по делото фискални бонове (л.72-73 от делото) и вносни бележки (лист 85-88 от делото), съдът приема за установено по делото, че сумата от 73.60 лева е погасена чрез плащане. Следователно, исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане.

Относно разноските: В споразумението от 10.09.2015г. изрично е посочено, че същото касае стойността на топлинната енергия и обезщетението за забава, като въпросът за разноските не е уреждан.

Плащането по споразумението е извършено на и след10.09.1015г. (след12.03.2015г.– датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и след 07.05.2015г. – датата на депозиране на исковата молба, поради което и не може да се приеме, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото (чл.78, ал.2 ГПК). Следователно, ответницата няма право на разноски, а дължи разноските, направени от ищеца в исковото и в заповедното производство. На ищеца следва да се присъди сумата от 225 лева – разноски в исковото производство, в т.ч. платена държавна такса (75 лева) и юрисконсултско възнаграждение (150 лева) и 175 лева- разноски в заповедното производство, в т.ч. платена държавна такса (25 лева) и юрисконсултско възнаграждение (150 лева)

Така мотивиран, С. районен съд, 25 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ,катопогасеничрез плащане,предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23, против Д.С.И., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж,ап.108, иск по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца: сумата от 498.47 лева - главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергияв апартамент № 108, находящ се в гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж,за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г., сумата от 6.12 лева – главница за дялово разпределение,сумата от 110.53 лева – обезщетение за забава за периода от 31.03.2012г. до 26.02.2015г. и 3.52 лева - лихва, върху главницата за дялово разпределение,

за които суми в производството по ч.гр.д.№ 12852/2015г. по описа на СРС, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр.С., СО – район „Л.”, ж.к. „Л. ”, бл.215, вх. Ж,ап.108, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 225 лева – разноски в исковото производство, и сумата от 175 лева- разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТЕХЕМ С.” ЕООД- трето лице помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: