РЕШЕНИЕ № І-25-172от 07.03.2016г. по гр. дело № 24887/2015г. на СРС, І ГО, 25 състав, стр.2

РЕШЕНИЕ

№ І-25-172

гр. С., 07.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25-ти състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря А.М, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 24887/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по искова молба с вх. № 7604/08.05.2015г.,с коятоМ.И.М., сЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл.317, вх. В, ап.52,е предявила против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, ет.4, иск с правна квалификация чл.288, ал.1, т.1, предл. ІІ КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Ищцата М.И.М. твърди, че на 01.02.2014г., около 18:30 часа в гр. С., на кръстовището на ул. „И. Г.“ и бул. „П. Д.“, в района срещу магазин „Кауфланд“ е настъпило пътно – транспортно произшествие /ПТП/, между МПС, с неизвестни марка модел и peг. номер, управлявано от неизвестен водач и ищцата, като пешеходец. Ищцата твърди, че ПТП ебило причинено от водача на неизвестното МПС, който излизайки от паркинга на магазин „Кауфланд“ и завивайки надясно по бул. „П. Д.“, реализирал ПТП с пресичащата на пешеходана пътека от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка. Пътният инцидент бил посетен на място от полицейски екип и за него бил съставен Констативен протокол за ПТП с per. № К-100/01.02.2014г., по описа на ОПП-СДВР и билообразувано ДП № 11040/2014г. по описа на РТП-0 „ДП“ -СДВР и пр.пр. № 2916/2014г. по описа на СРП.

Ищцата твърди, че след описаното ПТП е била хоспитализирана в отделение по Ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.П“ ЕАД, за периода от 01.02.2014г. до 04.02.2014г. На ищцата била поставена диагноза:„Фрактура радии синистри ин локо типико. Фрактура процесус стилоидеи декстри“. По своя медико-биологичен характер, получените от ищцата травматични увреждания се изразявали всчупване на лява предмишница, в областта на китката и счупване на дясна предмишница, в областта на китката. На 01.02.2014г. на ищцата била извършена мануална репозиция на счупените кости и й била поставена гипсова имобилизация на двете ръце за срок от 30 дни. Поради поставената й гипсова имобилизация на двете ръце М. М. изпитвала трудности при обслужване на битовите си нужди, поради което се е наложило близките й да я обслужват. След изписване на ищцата от болничното заведение, същата е продължила лечението си в домашни условия, като й бил предписан постелен режим на лечение, било й препоръчано да извършва минимални движения и да не се натоварва за период от около 60 дни, а възстановителен период продължил около година.

На 09.09.2014г.ищцата предявила претенция пред Гаранционен фонд, била образувана щета № 210197/09.09.2014 г., но на 27.11.2014 г. ответникът отказал пращане.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което отвеникът Гаранционен фонд, да бъде осъден да й заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – частичен иск от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и направените по делонтко разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска. Счита, че не е налице основание за изплащане от страна на Гаранционен фонд на претендираната сума.

Ответникът излага съображения, че не е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и отговорността на Гаранционен фонд не може да бъде ангажирана. Сочи, че представеният от ищцатаконстативен протокол бил съставен изцяло и само по нейни показания и нямал качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв. Същиятне материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател, поради което и нямал материална доказателствена сила. Представената към исковата молба служебна бележка от МВР-Дирекция „Национална система 112” потвърждавала липсата на данни за процесното ПТП.

Ответникът счита, че твърдяните от ищцата травматични увреждания могат да се получат и при битов инцидент и няма доказателства за настъпването на твърдяното ПТП. Оспорва и претенцията като прекомерно завишена по размерс оглед принципа на справедливостта и предвид характера и степента на получените от пострадалата телесни увреди.

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен протокол № К-100/01.04.2014г., съставен от дежурен ПТП при ОПП-СДВРза настъпило пътно – транспортно произшествие (ПТП) на 01.02.2014г., около 18.30 часа, в гр. С. не бул. „П. Д.“ в района срещу магазин „Кауфланд“ между неизвестен лек автомобил и пешеходец.

В Констативния протокол е посочено, че по данни на пострадалия пешеходец – М.И.М., участник № 1 – неизвестен лек автомобил, напуснал ПТП, се е движел по бул. „П. Д.“ от бул. „Д. с.“ към бул. „Ц. Й.“ и в района срещу магазин „Кауфланд“ реализира ПТП с пресичащата бул. „П. Д.“ на пешеходната пътека пешеходка М.И.М., след което участник № 1 напуска ПТП.

Видно от Епикриза-КП 223 от УМБАЛСМ „Н.И.П“, на 01.04.2014г., М.И.М. е постъпила в Клиниката по травматология по спешност. В снетата анамнеза е отбелязано, че е пострадала при ПТП и се оплаква от болки в областта на двете гривнени стави. Предприета е оперативна интервенция, а поставената окончателна диагноза е „фрактура радии синистри ин локо типико. Фрактура процесус стилоидеи декстри“.Изписана е на 04.02.2014г.

След изписването й от УМБАЛСМ „Н.И.П“, на М.И.М. е бил предписан домашен амбулаторен режим – до 04.07.2014г.– видно от болничен лист за временна неработоспособност от 06.02.2014г., от 06.03.2014г. от 07.04.2014г., от 07.05.2014г. и от 04.06.2014г. (общо 5 бр.).

Във връзка с искане по ЗМ № 11040/2014г. по описа на Сектор „Разследване на транспортни престъпления“ – СДВР за предоставяне на информация относно наличието на записи, отразяващи настъпило ПТП между лек автомобил, движещ се по бул. „П. Д.“ от бул. „Д. с.“ към бул. „Ц. Й.“ и пешеходса, и.ф. началник сектор „Видеонаблюдение“ е отговорил с писмо от 07.02.2014г., че сектор „Видеонаблюдение“ – СДВР не разполага с изградени съоръжения за видеоконтрол на посоченото място и не може да предостави видеозаписи, касаещи визираното в искането място.

По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, вещото лице по което е дало 2 варианта.

С.В А – по констатации от Констативния протокол по данни на пострадалата, ударът е зад магазин „Кауфланд“ на кръстовището на бул „П. Д.“ посока бул. „Ц. Й.“ и пешеходката е пресичала бул. „П. Д.“. При този вариант и при бърз ход на пешеходката, ударът е предотвратим за водача.

С.В Б – според показанията свидетеля и обясненията на ищцата, дадени в о.с.з., пострадалата е пресичала ул. „И. Г.“ на пешеходната пътека срещу централния вход на магазин „Кауфланд“, а автомобилът е излизал от паркинга пред магазина с десен завой.

От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че ищцата е получила травматични увреждания – счупване на лъчева кост на типично място и счупване на шиловидния израстък вдясно. Получените счупвания на двете ръце в областта на двете гривнени стави са получени по механизма на падане и подпиране на дланта, което е станала най-вероятно след блъскане от автомобил и извеждане от равновесие и падане и е налице причинно-следствена връзка между ПТП и получените увреждания на двете ръце.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Х.И.П., който е син на ищцата. Свидетелят разказва, че на 01.02.2014г., ищцата му се обадила по телефона и му казала, че я е бутнала кола. Свидетелят отишъл при нея, за да я вземе. Мястото, откъдето я взел било между булеварди. „П. Д.“ и „Индира Г.“. Свидетелят сочи, че когато отишъл на място, майка му го чакала на тротоара, на 2-3 метра от пешеходната пътека, като била притеснена.Разказала му, че е пресичала пешеходната пътека в посока „Кауфланд“ и я бутнала кола. Свидетелят закарал ищцата до ХІІ-та поликлиника, откъдето лекарите я препратили в „Пирогов“. Ищцата останала 3 дни в „Пирогов“, двете й ръце били обездвижени с гипс. Ищцата се оплаквала от болки в ръцете, ходила на рехабилитация, срещала трудности в обслужването си. Свидетелят сочи, че майка му се е възстановила, но когато застудее малко времето или ги натовари, ръцете започват да я болят.

Изслушана по реда на чл.176 ГПК, ищцата разказва, че е пресичала булеварда к. „Кауфланд“ на пешеходна пътека, при мигаща само жълто светофарна уредба. Стъпвайки на тротоара, от „Кауфланд“ излезнала кола и втората след нея ударила ищцата.

С молба, заведена при ищеца с вх. № 24-01-429/09.09.2014г., М.И.М. е поискала от Гаранционния фонд да й заплати обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.

С писмо от 27.11.2014г., ищецът отказал изплащане на обезщетение, тъй като не са били представени доказателства дали Постановлението на СРП от 15.04.2015г. е било обжалвано пред СРС, както и копия от АТЕ и СМЕ от досъдебното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск по чл.288, ал.1, т.1, предл. ІІ КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно чл.288, ал.1, т.1 от действащия към датата на твърдяното ПТП Кодекс за застраховането (КЗ), Гаранционният фондизплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Р.Б и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;

Предявеният иск е процесуално допустим, по аргумент от чл.288, ал.11 КЗ, тъй като фондът е отказал да изплати обезщетение.

Основателността на иска предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водач на неидентифицирано МПС, причинил ПТП, фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване, по нетърпящ съмнение начин.

Съдът приема, че от събраните доказателства не се установява, че травматичните увреждания на ищцата са причинени от водач на неидентифицирано МПС, респ. не се доказа настъпването на твърдяното ПТП по описания в исковата молба механизъм.

Всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства възпроизвеждат твърдения на ищеца, които сами по себе си подлежат на доказване в исковото производството.

Въпреки това, по принцип няма пречка, макар и да са косвени и производни доказателства,при съвкупна преценка на същите, да се установи настъпването на твърдяното ПТП по описания в исковата молба начин.Това, обаче, което разколебава успешното доказване на посочените факти е че самите твърдения на пострадалата ищца са непоследователни и противоречиви.

В исковата молба се сочи, водачът на л.а., излизайки от паркинга на магазин „Кауфланд“ и на кръстовището на ул. „И. Г.“ и бул. „П. Д.“, завивайки надясно по бул. „П. Д.“, реализирал ПТП с пресичащата на пешеходана пътека от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка.

В Констативния протокол, съставен по данни на ищцата е посочено, че автомобилът се е движел по бул. „П. Д.“ от бул. „Д. с.“ към бул. „Ц. Й.“ и е реализирал ПТП с пресичащата на пешеходна пътека пешеходка. В протокола не е посочено, че автомобилът е завивал, нито че пешеходката е стъпила на тротоара.

Това обаче противоречи на посоченото в исковата молба, тъй като ако автомобилът е завил надясно по бул. „П. Д.“, той щеше да се движи към бул. „Д. с.“, а не към бул. „Ц. Й.“.

В отрито съдебно заседание, ищцата обяснява две различни места на настъпване на ПТП – по снимка от „Google“, представена от процесуалния представител на ответника и по снимка от „Google“, представена от нейния процесуален представител. Объркването на ищцата е лесно обяснимо и не може да е решаващо. Проблемът е и че след направеното уточнена, ищцата сочи съвсем различно кръстовище, на което твърди да е реализирано ПТП и което не е кръстовището на бул. „П. Д.“ и ул. „И. Г.“, на което ул. „И. Г.“ свършва и на което не се пресичат 4 асфалтирани платна, а само 3 (вероятно кръстовището на снимката, представена от процесуалния представител на ищцата е между ул. „И. Г.“ и ул. „П.С.Т.“).

Показанията на разпитания по делото свидетел възпроизвеждат твърдения на ищцата, които както беше посочено сами по себе си подлежат на доказване.

Изложеното сочи, че самите твърдения на ищцата са противоречиви и взаимноизключващи се. В Заключението по СМЕ е посочено, че получените счупвания на двете ръце са получени по механизъм на падане и подпиране на дланта, което е станала най-вероятно след блъскане от автомобил и изваждане от равновесие, но това е едно предположение, което само по себе си не може да докаже факта на ПТП. Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства също се основават или са съставени въз основа натвърдения на ищеца, поради което и същите не доказват настъпването на твърдяното ПТП.

Съдът взе предвид, че доказването на спорния факт, действително не е улеснено – липсват очевидци, ищцата не се е обадила на тел.112. Това, обаче, съвсем не освобождава ищеца с годни доказателства да установи верността на твърденията си и при условията на пълно и пряко доказване да докаже въпросния юридически факт, с настъпването на който свързва благоприятните за себе си правни последици – възникване на правото на обезщетение. Т. доказване не проведено, поради което предявеният иск следва да се отхвърли,като неоснователен.

Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ответника, на когото следва да се присъди сумата от 100 лева – депозит за СМЕ.

Така мотивиран,С. РАЙОНЕН СЪД, 25 състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М.И.М., сЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл.317, вх. В, ап.52,със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. К. № 1, адв. С. С., против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, ет.4, иск по чл.288, ал.1, т.1, предл. ІІ КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000 лева – частичен иск от 50000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 01.02.2014г., около 18:30 часа в гр. С., на кръстовището на ул. „И. Г.“ и бул. „П. Д.“.

ОСЪЖДА М.И.М., сЕГН XXXX, с адрес: гр. С., ж.к. Л., бл.317, вх. В, ап.52,със съдебен адрес: гр. С., район С., ул. К. № 1, адв. С. С., да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, ет.4, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страни.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: