РЕШЕНИЕ № І-25-171 от 07.03.2016г. по гр.д. № 29230/2015г. на СРС, І ГО , 25 състав, стр.2

РЕШЕНИЕ

№ І-25-171

гр. С., 07.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25-ти състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря А.М, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 29230/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 9071/27.05.2015г., с коятоЗАД „А. Б.” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ К. Д.” № 59, със съдебен адрес: гр С. 1504, ул „ П.М.Б.” № 2, е предявило противЗД „Б. ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище иадрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № 19, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, ет.2, обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна квалификация чл.213 от КЗ и иск с правна квалификация чл.86 ЗЗД.

Ищецът ЗAД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че на 15.08.2014г., в 10.50 часа, в гр. С., на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „М.“ е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил (л.а.) „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХН, застрахован по имуществена застраховка „КАСКО” със застрахователна полица 14-0300/416/5000008, при ЗAД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ, с водач Б.А.С., чиято гражданска отговорност, към датата на ПТП, била застрахована по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен сответника.

За ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП № 112-11 от 15.08.2014г., според който л.а. „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХН се движи към гаража на фирма Карат С, като на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „М.“, спирайки да даде предимство на идващото отдясно МПС, бива ударен отзад от лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ.

След подадено уведомление за щети по МПС за изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди от процесното ПТП по лек автомобил„Б. Континентал“, приищецабила образувана преписка щета № 0300/14/489500058.Собственик на автомобила представил на ищеца фактура за труд и нови части, издадена от сервиз „Б. Виена“ за сумата от 4811.85 евро. Ищецът определил и изплатил обезщетение в размер на 9411.16 лева – с преводно нареждане от 04.11.2014г. по сметка на „В.Т С“ ООД.

Ищецът твърди, че след изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл.213 от КЗ, е встъпил в правата на увредения срещу делинквента, респективно срещу неговия застраховател.С писмо от 21.11.2014г., ищецът поканил ответника да му заплати изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи, но посоченото задължение не било погасено.

Предвид изложеното ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът ЗД „Б. ИНС” АД, да бъде осъден да му заплати, сумата от 9426.16 лева, включваща изплатено обезщетение (9411.16 лева) и ликвидационни разходи (15 лева), представляващи възникнало регресно право на застрахователя по застраховка„Каско” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 27.05.2015г.до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 406.30 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.12.2014г. до 27.05.2015г. Ищецът претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока на чл.131 ГПК, ответникът ЗД „Б. ИНС” АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ, включително и на водача Б.А.С.

Оспорва исковете с възражението, че процесното ПТП ненастъпило в резултат на противоправното поведение от страна на водача на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ -Б.А.С.

Ответникът заявява,че оспорва настъпването на твърдяното ПТП, с посочените в Двустранния протокол участници и при описания механизъм. Сочи, че представеният Двустранен протокол за ПТП е документ от частен характер и като такъв не се ползва с каквато и да била удостоверителна сила по отношение на фактите, описани в него. Заявява, че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на лек автомобил„Б. Континентал“, който е спрял рязко наближавайки процесното кръстовище, без да е налице необходимост за това. Ответникът оспорва и да е налице причинно – следствена връзка между описаното събитие и вредите по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва и размера(стойността) на твърдените увреждания да е 9411.16 лева. Счита че чувствително са завишени, както стойностите затруд и резервни части.Сочи, че увреденият лек автомобил е бил отремонтиран в официален сервиз за марката Б., във Виена, Австрия, при цени значително надвишаващи средните за българския пазар.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Видно от разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ, предпоставките за предвидената суброгация са: да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и установяване възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. В случаите, когато отговорността на прекия причинител на вредите е била застрахована, застрахователят, който се е суброгирал в правата на застрахования, може да упражни и правата на последния срещу застрахователя по застраховката “Гражданска отговорност”, тъй като правата срещу причинителя на увреждането включват и правото да иска направо от застрахователя му по “Гражданска отговорност” обезщетение за щетите. В този случай следва да се установи и наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

Страните не спорят, че между ищеца ЗAД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и собственика на увредения при процесното ПТП лек автомобил „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХН, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, възникнало по силата представената по делото застрахователна полица 14-0300/416/5000008. Видно от същата, застрахователното правоотношение е било уговорено като срочно и валидно през периода от 14.00 часа на 11.06.2014г. до 24.00 часа на 10.06.2015г.

Не се спори, че по време на действие на това застрахователно правоотношениеенастъпило предвидено в него застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди.

Не се спори и чекъмдатата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ЗД „Б. ИНС” АДе застраховало гражданска отговорност на Б.А.С., като водач на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ.

Страните не спорят същи, че ЗAД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е заплатило за обезщетяване на вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 9411.16 лева.

Всички тези факти, на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, са приетиза безспорни и ненуждаещи – с определението от 11.08.2015г.

Възраженията на ответника са, че процесното ПТП не енастъпило в резултат на противоправното поведение от страна на водача на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ - Б.А.С., като и че не е налице причинно – следствена връзка между описаното събитие и вредите по застрахования при ищеца лек автомобил Евентуално ответникът прави довод за съпричиняване, както и релевира възражение относно размера на определеното от ищеца обезщетение, като ответникът поддържа, че същото енеобосновано високо.

В представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП № 112-11 от 15.08.2014г. е посочено, че процесното ПТП е реализирано на 15.08.2014г., в 10.50 часа, в гр. С., като на скицата е отбелязано, че МПС А – лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ, управляван от Б.А.С. се движи по ул. „Д.“ и при кръстовището с ул. „М.“ блъска движещото се пред него МПС Б –лек автомобил „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХН, управляван от М.М.С., извършващ завой към ул. „М.“.

Като обстоятелства за настъпване на ПТП в ДКП за ПТП е посочено, че МПС 1 удря в задната част спрялото МПС Б при движение в една посока и в една и съща лента.

Описаните в протокола за ПТП видими щети по лек автомобил „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХН са „задна броня и спойлер под задната броня“.

Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът Б.А.С. е посочил „И. вина за станалото произшествие“, а водачът М.М.С. е посочил „Нямам вина за събитието“.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.А.С. и М.М.С. Показанията и на двамата свидетели са непротиворечиви и установяват напълно идентични факти – лек автомобил „Б. Континентал“ се е движил по ул. „Д.“, преди да завие от ул. „М.“ излиза дясностоящ на него автобус, водачът на л.а. Б. Континентал“ спира, при което отзад го удря лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ, управляван от Б.А.С.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, обезщетените от ищеца вреди, са в причинна връзка с ПТП, чиито участници и механизъм са описани в представените по делото двустранен констативен протокол за ПТП.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема за несъмненоустановено по делото, че виновен за процесното ПТП е бил водачът на лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № СА 0758 ВВ. Водачът (Б.А.С.), чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника е действал противоправно, тъй като в нарушение на чл.20 ал.1 и чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, не е контролирал непрекъснато лекия автомобил, който е управлявал и не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, дори и без увредения автомобил да намалява скоростта ли да спира (чл.23 ЗДвП). Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага. Предвид липсата на доказателства, опровергаващи отразените в протокола фактически констатации и оборващи установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата презумпция не беше оборена.

Недоказани са и възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. Б. Континентал“. За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на този водач, предприето в нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е останала неизпълнена.

С плащането на застрахователното обезщетение по застраховка “Автокаско”, ищецът е встъпил в правата на застрахования на основание чл.213, ал.1 КЗ срещу причинителя на вредата, респ. срещу застрахователя му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

Изложеното сочи, че се установяват предпоставките на иска по чл.213 КЗ. Относно размера на дължимото обезщетение:

Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а съгласно чл.203 КЗзастрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Същевременно, съгласно чл.208, ал.3 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на вредите, изчислена към деня на настъпване на застрахователното събитие. Тълкуването на разпоредбите на КЗ води до извода, че за определяне на размера на застрахователните обезщетения законодателят изхожда от един общ фундаментален критерий - действителната стойност на причинената вреда (арг. чл.208, ал.3 КЗ и чл.273, ал.2, изр.1-во КЗ), т.е. стойността, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

Релевантни за изчисляване размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена застраховка саименносредните пазарни цени за отстраняване на нанесените повреди, определени в съответствие с ОУ на застрахователния договор.

Противоречивата съдебна практика при тълкуването на посочените разпоредбие уеднаквена с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК

В Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност.

В Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства (напр. фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Изразено е разбиране, че даденото в този смисъл разрешение на правния въпрос важи както за обезщетението по чл.223 КЗ, така и при иска по чл.213 КЗ. Обезщетението не трябва да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.203, ал.2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.203, ал.3 КЗ). Ако на застрахователя бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано имущество, застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ.

Ако на застрахователя бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано имущество, застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ.

В случая, съгласно заключението наАТЕ, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, обезщетените от ищеца вреди, са в причинна връзка с ПТП, чиито участници и механизъм са описани в представените по делото ДКП за ПТП.

Вещото лице е посочило, чекъм датата на процесното ПТП, л лек автомобил „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХНе бил на 1 година и 5 месеца от датата от пускане в експлоатация и към датата на процесното ПТП (15.04.2014г.) е бил е в гаранцияи следвало да бъде отремонтиран в сервиз, който осигурява гаранционното обслужване на тазимарка автомобили.

Видно от заключението по АТЕ, автомобилът е нов в гаранция и е отремонтиран в гаранционния сервиз за този модел във Виена, тъй като такъв в България няма.

От показанията на свидетеля С. също се установява, че автомобилът е отремонтиран в представителството на „Б.“ около Виена, тъй като в България няма представителство на „Б.“. Свидетелят сочи, че автомобилът е гаранционен и е бил длъжен да го отремонтиран в оторизиран сервиз, за да не „загуби“ гаранцията, като при друг случай (дефект в скоростната кутия) отново е бил отремонтиран във Виена.

По делото липсват доказателства, че в България има сервиз на „Б.“ или има представителство, оторизирано да осигурява гаранционното обслужване на марката,а за да се запази гаранцията е следвало автомобилът да се отремонтира именно в такъв сервиз.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът дължи възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение по представената му от сервиза на „Б.“ фактура в размер на 9411.16 лева, към което следва да се прибави и 15 лева – обичайният размер на ликвидационните разходи.

Следователно, предявеният иск по чл.213, ал.1 КЗ е основателен и доказан и следва да бъде уважен запредявения размер - сумата от9426.16 лева.Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 27.05.2015г.,до окончателното изплащане.

Относно иска чл.86, ал.1 ЗЗД: Законната лихва като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.86 от ЗЗД се дължи тогава, когато има главен паричен дълг, който е изискуем и чието изпълнение е поискано. Когато задължението е срочно, забавата настъпва с изтичането на срока, който факт има значение на покана /чл.84 ал.1 от ЗЗД/. Това обаче е мислимо само в хипотезите на договорно съглашение – защото само срок може да има „уговорен” само там, където страните са се съгласили с датата на падежа. В конкретния случай отношенията между двете застрахователни дружества са създадени не от договор, а от закона. Вземането, което ищецът има спрямо ответника, възниква по силата на чл.213 от КЗ със самия факт, че по договор за имуществено застраховане, ЗAД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е платило обезщетение за вреди, причинени от застрахован по „гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника. Следователно главното вземане възниква когато ищецът е изпълнил задължението си да изплати обезщетението. Уговорен срок за изпълнение няма, следователно ответникът изпада в забава 30 дни след получаването на покана – съгласно чл.213а, ал.3КЗ. Такава покана е представена по делото, като не се спори и видно от известие за доставяне (обратна разписка), ответникът я е получил на 24.11.2014г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава 30 дни след 24.11.2014г. Размерът на лихвата за забава за периода - от 24.12.2014г. до 27.05.2015г. (датата на предявяване на исковата молба) върху главница от 9426.16 лева, е 406.36 лева (изчислен от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна програма), което сочи, че искът по чл.86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за предявения размер - сумата от 406.20 лева.

Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива. На ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да се присъди сумата от 1528.67 лева, включващи: платена държавна такса (427.05 лева), депозит за АТЕ (250 лева), депозит за свидетел (30 лева) и юрисконсултско възнаграждение (821.62 лева).

Така мотивиран,С. РАЙОНЕН СЪД, 25 състав,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДАЗД „Б. ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище иадрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № 19, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, ет.2, да заплати на ЗАД „А. Б.” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ К. Д.” № 59, със съдебен адрес: гр С. 1504, ул „ П.М.Б.” № 2:

* на основание чл.213 от КЗ, сумата от 9426.16 лева - главница, представляваща сбора от изплатеното от ищеца по застраховка „Автокаско” обезщетение за вредите по лек автомобил „Б. Континентал“, с рег. № СА 6996 ХН отзастрахователно събитие - ПТП, настъпило на15.08.2014г., в гр. С., и ликвидицаонните разходи, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2015г.до окончателното плащане,

* на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 406.20 лева,представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за периода от24.12.2014г.до27.05.2015г., както и

* на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 1528.67 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: