РЕШЕНИЕ № І-25-178 от 07.03.2016г. по гр.д. № 32052/2015г. на СРС, І ГО , 25 състав, стр.2

РЕШЕНИЕ

№ І-25-178

гр. С., 07.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25-ти състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря А.М, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 32052/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 10006/08.06.2015г., с коятоЗК „УНИКА" АД, ЕИК: 040451865, със седалище и адрес на управление: адрес на управление: гр.С.,СО - район "Красно село", ул. "Ю." № 11-13, е предявило противЗД „Б. ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище иадрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № 19, иск с правна квалификация чл.213 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът ЗК „УНИКА" АД твърди, че на 05.11.2014г.,в гр. Б., е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил "Фолксваген", срег. № А 4602 КК, застрахован по имуществена застраховка "Каско" със застрахователна полица № 14182170033 при ЗК „УНИКА" АД и лек автомобил "Опел", с рег. № А 3271 КВ, гражданска отговорност на водача на който, към датата на ПТП, била застрахована по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен сответника.

За ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1528284/05.11.2014г.,от който било видно, че виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на лек автомобил "Опел",с рег. № А 3271 КВ.

Ищецът твърди, че предвид нанесените върху лек автомобил "Фолксваген", с рег. № А 4602 КК, повреди и наличието на застрахователната полица по застраховка "Каско на МПС", в ЗК "У." АД била образувана преписка по щета № 14111820240 по описа на ЗК "У." АД. Направен бил опис на щетите по автомобила. За претърпените от застрахованото лице вреди, ЗК „УНИКА" АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 444.17 лева. С писмо с изх. № 623/05.02.2015г., ЗК "У." АДпредявила регресна претенция за плащане към застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - ЗД „Б. ИНС” АД. Ищецът сочи, че към предявяване на исковата молба не била налице плащане от страна на ответника по посочената щета.

Предвид изложеното ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът ЗД „Б. ИНС” АД, да бъде осъден да му заплати, сумата от 459.17 лева, представляваща сбора от изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски по определянето му, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 08.06.2015г.до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока на чл.131 ГПК, ответникът ЗД „Б. ИНС” АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на водача на лек автомобил "Опел",с рег. № А 3271 КВ, както и че ищецът е изплатил твърдяното застрахователно обезщетение.

Оспорва исковете с възражението, че процесното ПТП ненастъпило в резултат на противоправното поведение от страна на водача на лек автомобил "Опел",с рег. № А 3271 КВ -С.С.Л. Ответникът заявява,че оспорва съдържанието на представения с исковата молба Протокол за ПТП, като счита, че досежно сочените в него обстоятелства и причина за ПТП, протоколът не се ползва с установителна сила, доколкото длъжностното лице не е възприело лично механизма на ПТП. Освен това, при липсата на изготвена схема на ПТП не можело да бъде направен и извод за местоположението на двете МПС след удара, съответно за механизма на ПТП. Ответникът счита, че ПТП е настъпило поради виновното поведение на водача на МПС 1 по протокола за ПТП, тъй като уврежданията по неговия автомобил били в областта на предната дясна част (броня, калник), а уврежданията по другия лек автомобил били в задната част. Това давало основание на ответника да счита, че ПТП е настъпило поради неспазване на дистанция от страна на водача на МПС 1, който е застигнал и ударил МПС 2. Ответникът оспорва и да е налице причинно – следствена връзка между описаното събитие и вредите по застрахования при ищеца лек автомобил. Оспорва и размера(стойността) на твърдените увреждания да е 444.176 лева. Счита, че чувствително са завишени, както стойностите затруд и така и за резервни части.Моли, исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за имуществено застраховане встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Видно от разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ, предпоставките за предвидената суброгация са: да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и установяване възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение. В случаите, когато отговорността на прекия причинител на вредите е била застрахована, застрахователят, който се е суброгирал в правата на застрахования, може да упражни и правата на последния срещу застрахователя по застраховката “Гражданска отговорност”, тъй като правата срещу причинителя на увреждането включват и правото да иска направо от застрахователя му по “Гражданска отговорност” обезщетение за щетите. В този случай следва да се установи и наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП, между ищеца ЗК „УНИКА" АДи собственика на увредения при процесното ПТП лек автомобил „Фолксваген“, срег. № А 4602 КК, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, възникнало по силата застрахователна полица № 14182170033, по време на което енастъпило предвидено в него застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди.

Не се спори и чекъмдатата на ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ЗК „Л. Инс” АД е застраховало гражданска отговорност на С.С.Л. , като водач на лек автомобил „Опел“, с рег. № А 3271 КВ.

Страните не спорят същи, че ЗК „УНИКА" АДе заплатило за обезщетяване на вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 444.17 лева.

Всички тези факти, на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, са приетиза безспорни и ненуждаещи – с определението от 23.09.2015г.

Възраженията на ответника са, че процесното ПТП не енастъпило в резултат на противоправното поведение от страна на водача на лек автомобил "Опел",с рег. № А 3271 КВ - С.С.Л., като и че не е налице причинно – следствена връзка между описаното събитие и вредите по застрахования при ищеца лек автомобил Евентуално ответникът прави довод за съпричиняване, както и релевира възражение относно размера на определеното от ищеца обезщетение, като ответникът поддържа, че същото енеобосновано високо.

С оглед възраженията на ответника, следва да бъдат обсъденидоказателствата относно фактите, които имат значение за размера на отговорността на ответника, а именно какъв е размера на вредите и налице ли са основания за намаляване отговорността на ответника.

В представения по делото Протокол за ПТП № 1528284/05.11.2014г. е посочено, че на 05.11.2014г., в 18.40 часа, в гр. Б., на бул. „Т. А.“ срещу бензиностанция „Еко“, е било реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), с участници:МПС 1 – лек автомобил „Опел“, с рег. № А 3271 КВ, управляван от С.С.Л. и МПС 2 –лек автомобил „Фолксваген“, срег. № А 4602 КК, управляван от Х.И.Д.

Като причина за настъпване на ПТП в протокола е отбелязано, че „водачът на МПС 1 извършва неубедена маневра престрояване от дясна в лява пътна лента, като допуска ПТП с движещия се в лявата лента в права посока лек автомобил „Фолксваген“, срег. № А 4602 КК“.

Описаните в протокола за ПТП видими щети по лек автомобил „Фолксваген“, срег. № А 4602 КК са „преден десен калник, предна броня“.

Протоколът е подписан от актосъставителя – мл.автоконтрольор приР.гр. Б.и двамата водачи.

Видно от Протокола за ПТП, на същата дата – 05.11.2014г., на водача на лек автомобил „Опел“, с рег. № А 3271 КВ -С.С.Л. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Т 864610/05.11.2014г.

Видно от изисканата преписка от ОД на МВР – гр. Б., въз основа на АУАН № Т 864610/05.11.2014г. е съставено Наказателно постановление № 14-0769-004665, с което началникът на ОДМВР – гр. Бурас, С.П полиция, е наложил на С.С.Л. административно наказание глобаза това, че при процесното ПТП виновно е нарушила чл.25, ал.1 ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях.

Видно от извършеното отбелязване, Наказателно постановление № 14-0769-004665 е влязло в сила на 29.01.2015г.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, обезщетените от ищеца вреди, са в причинна връзка с ПТП, чиито участници и механизъм са описани в представените по делото двустранен констативен протокол за ПТП.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема за несъмненоустановено по делото, че виновен за процесното ПТП е бил водачът на лек автомобил „Опел“, с рег. № А 3271 КВ. Водачът (С.С.Л. ), чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника е действал противоправно, тъй като е нарушила разпоредбитена чл.25,ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждащи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение (ал.1). При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента (ал.2). Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага. Предвид липсата на доказателства, опровергаващи отразените в протокола фактически констатации и оборващи установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, съдът намира, че законовата презумпция не беше оборена.

Недоказани са и възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Опел“. За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на този водач, предприето в нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е останала неизпълнена.

С плащането на застрахователното обезщетение по застраховка “Автокаско”, ищецът е встъпил в правата на застрахования на основание чл.213, ал.1 КЗ срещу причинителя на вредата, респ. срещу застрахователя му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

Изложеното сочи, че се установяват предпоставките на иска по чл.213 КЗ. Относно размера на дължимото обезщетение:

Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а съгласно чл.203 КЗзастрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Същевременно, съгласно чл.208, ал.3 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на вредите, изчислена към деня на настъпване на застрахователното събитие. Тълкуването на разпоредбите на КЗ води до извода, че за определяне на размера на застрахователните обезщетения законодателят изхожда от един общ фундаментален критерий - действителната стойност на причинената вреда (арг. чл.208, ал.3 КЗ и чл.273, ал.2, изр.1-во КЗ), т.е. стойността, определена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие.

Релевантни за изчисляване размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена застраховка саименносредните пазарни цени за отстраняване на нанесените повреди, определени в съответствие с ОУ на застрахователния договор.

Противоречивата съдебна практика при тълкуването на посочените разпоредбие уеднаквена с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК

В Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. В Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства (напр. фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Изразено е разбиране, че даденото в този смисъл разрешение на правния въпрос важи както за обезщетението по чл.223 КЗ, така и при иска по чл.213 КЗ. Обезщетението не трябва да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.203, ал.2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.203, ал.3 КЗ). Ако на застрахователя бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото застраховано имущество, застрахователят дължи плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ.

В настоящия случай, липсват доказателства, че увреденият лек автомобил „Фолксваген“, срег. № А 4602 КК, е бил в гаранция, поради което и да е трябвало да бъде отремонтиранв специализиран сервиз (липсват и такива твърдения). Поради това, съдът приема, че дължимото обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени.

При определяне на обезщетението следва да се вземат предвид цените на оригиналните части, тъй като алтернативните части, макар и нови, не представляват „имущество със същото качество“ – съобразно цитираната задължителна практика.

Видно от заключението по АТЕ, стойността на ремонта по средни пазарни цени възли на 536.03 лева. Ищецът претендира по-малка сума и с оглед на диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен за сумата от 459.17 лева, представляваща сбора от изплатеното застрахователно обезщетение (444.17 лева) и обичайните разноски по определянето му (15 лева). Следователно, предявеният иск по чл.213, ал.1 КЗ е основателен и доказан и следва да бъде уважен запредявения размер от 459.17 лева.Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 08.06.2015г.,до окончателното изплащане.

Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски имат ищецът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива. На ищеца следва да се присъди сумата от 370 лева,в т.ч.: платена държавна такса (50 лева), депозит за АТЕ (200 лева) и платено адвокатско възнаграждение (120 лева).

Така мотивиран,С. РАЙОНЕН СЪД, 25 състав,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДАЗД „Б. ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище иадрес на управление: гр. С., ул. „Л.” № 19, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Д. Б.“ № 87, ет.2, да заплати наЗК „УНИКА" АД, ЕИК: 040451865, със седалище и адрес на управление: адрес на управление: гр.С.,СО - район "Красно село", ул. "Ю." № 11-13, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А.", № 11, ет.5, ап.18,адвокат Г.Б.М. от САК,на основание чл.213 от КЗ, сумата от 459.17 лева - главница, представляваща сбора от изплатеното от ищеца по застраховка „Автокаско” обезщетение за вредите по лек автомобил „Фолксваген“, срег. № А 4602 КК отзастрахователно събитие - ПТП, настъпило на05.11.2014г., в гр. Б., и ликвидицаонните разходи, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2015г.до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 370 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: