Решение № І-25-169от 07.03.2016г. по гр.д. № 61760/2014г. по описа на СРС, ГО, 25 състав

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-25-169

гр. С., 07.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря А.М, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 61760 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по искова молба с вх. № 17654/13.11.2015г., с която„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., СО - район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ № 140, е предявило против „Е.“ ЕООД,ЕИК: 121247535, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № 128, бл.1, вх.3, ет.3, ап.17,обективно кумулативно съединени установителни: иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.97, ал.1 ЗЕ и чл.107 ЗЕ и иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.

Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че сенамира в облигационни отношения с ответника „Е.“ ЕООД, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни, публикуване са в редица издания на периодичния печат и съгласночл.98а от ЗЕ които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 26.08.2011г. до 18.12.2011г. От своя страна ответникът „Е.“ ЕООД,не изпълнил задължението си да заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадените от ищеца данъчни фактури.

Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Ищецът доставял на „Е.“ ЕООД електрическа енергия в имот, находящ се в гр. С., ул. „Д. Н.“ № 6, с ИТН 200301203737. Ищецът твърди, че за периода от 26.08.2011г. до 18.12.2011г., е доставяло електроенергия на ответника, за което „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АДиздало следните фактури:

* фактура № 94298527 за периода от 26.08.2011г. до26.09.2011г., издадена на 03.10.2011г., за сумата /главница/ 1403.56 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница била начислена мораторна лихва за периода на забава от 20.10.2011г. - 24.07.2014 г. в размер на 439.21 лв.

* фактура № 95928772 за периода от 27.09.2011г. до 24.10.2011г., издадена на 03.11.2011г., за сумата /главница/ 4779.17 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница била начислена мораторна лихва за периода на забава от 22.11.2011г. - 24.07.2014 г. в размер на 1286.61 лв.

* фактура № 101111367 за периода от 25.11.2011г. до 28.12.2011г., издадена на 03.01.2012г., за сумата /главница/ 8617.50 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница била начислена мораторна лихва за периода на забава от 17.01.2012 - 24.07.2014 г. в размер на 2185.36 лв.

Ищецът твърди, че така посочените суми са станали изискуеми, тъй като ответникът не ги е погасил в 10-дневния срок, предвиден в Общите условия.Съгласно чл.19, ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

Ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от14800.23 лева – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена електроенергия за периода от 26.08.2011г. до 18.12.2011г., съставляваща сбора от сумите по посочените фактури, както и сумата от 3911.18 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва,за периода от 20.10.2011г. до 24.07.2014г.(от падежа на всяко вземане, за периода от 26.08.2011г. до 24.07.2014г.).

За посочените суми, на 04.08.2014г., ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 42401/2014г. по описа на СРС, 25 състав, и срещу ответника и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В определения от закона срок постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Предвид изложеното, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД моли съдът, да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2014г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и разноските, направени в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „Е.“ ЕООД е депозирал отговор на искова молба. Ответникът оспорва предявените искове с възражението, че са недопустими, евентуално неоснователни.Счита, че предявените искове са недопустими, тъй като за същите вземания по ч.гр.д. № 5053/2012г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е била обезсилена.

По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани.Сочи, че имотът, за който се е доставяла електрическа енергия и находящ се в гр. С., ул. „Д. Н.“ № 6, представлявала сграда, със застроена площ от 1118 кв.м., с предназначение на сградата – жилищна сграда, многофамилна. В сградата имало множество самостоятелни обекти, собственост на различни физически и юридически лица, като ответникът бил собственик на 25.34 % от всички тях. Въпреки това, ищецът отчитал единствено общата консумирана електроенергия за цялата сграда, което било в противоречие с Директива 2003/32/ЕО. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Преди да пристъпи към произнасяне по съществото на спора,съдът е длъжен и служебно да съобрази допустимостта на производството, в която връзка ответникът изрично е направил изрични възражения, доколкото е оспорил предявените искове с възражението, че са недопустими.Извършвайки проверка в тази насока, съдът намира, че установителнитеискове, предявени по реда на чл.422 ГПК са допустими,а релевираните в тази връзка оплаквания на ответника са изцяло неоснователни. Според чл.224, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта е едно от проявленията на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението, наред с установителното и регулиращото действие. Формираната по едно дело сила на пресъдено нещо се явява отрицателна процесуална предпоставка и пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор, за която съдът е длъжен да следи служебно. По делото, обаче, не е представено влязло в сила съдебно решение между същите страни и със същия предмет, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Разглежданите в настоящото производство установителни исковеса предявени по реда на чл.422 ГПК, след като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените суми. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск, за който няма спор, че е установителен. Действително за процесните вземания ищецът е депозирал и заявлението, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 5053/2012г. по описа на СРС. Ответникът признава, обаче, че заповедта за изпълнение, издадена по това дело е била обезсилена, поради което и не е съществува абсолютно никаква пречка, за същите вземания кредиторът да предяви ново заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и сл. ГПК.

Разглеждайки спора по същество, съдът намира следното:

Ищцовото дружество обосновава възникването на вземането си със закупуване от ответника на доставена в имота на ел.енергия, чиято цена ответната страна следва да заплати.

По предявения иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД - за установяване съществуването на задължение за заплащане на цена на доставена електрическа енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.

Съдът намира, че ищецът не установи съществуването на процесното вземане срещу ответника в своя полза, както и изобщо съществуването на облигационни отношения между тях за процесния период.

За облигационните отношения между страните относно доставката на ел.енергия е приложим Законът за енергетиката (ЗЕ), обн., ДВ, бр.107/09.12.2003г., в редакцията му към процесния период. Съгласно §1, т.43 ЗЕ отм. ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет”.

Доколкото ответникът е търговско дружество и не се твърдиимотът, до който е доставяна ел.енергия да е жилищен,съдът намира, че процесните суми се претендират от ищеца срещу ответната страна в качеството й на потребител за стопански нужди, а не за битови нужди. Според §1, т.43 ЗЕ качеството на потребител за стопански нужди се свързва с факта на купуването от потребителя на ел.енергия, а не с правата му върху имота, до който се доставя ел.енергия, както е при потребителите за битови нужди (§1, т.42 ЗЕ – отм. .

По делото е представен Договор за присъединяване на потребители към разпределителната електрическа мрежа, сключен между ответника и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Предмет на договора е изграждане на електропроводни линии ниско напрежение, наричани „съоръжения за присъединяване“. Съгласно чл.6 от договора, изградените съоръжения за присъединяване на обекта към разпределителната мрежа се поставят под напрежение само от дружеството („ЧЕЗ Разпределение България“ АД) в 7-дневен срок след датата на сключване на договор за продажба на електрическа енергия с потребителя и при наличието на документ за въвеждане в експлоатация на обекта по ЗУТ и декларация на потребителя за съответствие.

В този смисъл са и разпоредбите на Наредба № 6/9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ. бр.74/24.08.2004г., отм. ДВ. бр.31/04.04.2014г., чл.22 от която предвижда, че електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение в 7-дневен срок от датата на представяне на доказателства от потребителя, че е сключил:сделка за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това електроенергийно предприятие исделка(и) за пренос на потребената електрическа енергия от съответната мрежа, за ползване на мрежата и за достъп до нея съгласно чл.104 ЗЕ или договор за пренос на потребената електрическа енергия по разпределителната мрежа съгласно чл.98б ЗЕ.

Идентични са и разпоредбите на Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от ДКЕВР, в сила от 04.04.2014 г. (чл.23, ал.3).

Както беше посочено, правоотношението по продажба на електроенергия за стопански нужди възниква с присъединяване на съответния обект към електроразпределителната мрежа, което става по заявление (сделка, договор) на лицето, а не възниква автоматично по силата на придобиване на вещно право върху съответния обект, за разлика от битовите потребители. Поради това и не може да се приеме, че ответникът признава част от исковете, признавайки че е собственик на 25.34 % от обектите в сградата.

По делото не е представен сключен между страните отделен договор, касаещ процесната сграда. Договорът, представен от ищеца, освен че не е ясно за кой обект се отнася, предхожда възникването на процесната сграда, поради което и не може да се приеме, че се отнася от нея (договорът на лист 146 от делото е от 26.02.1999г.).Други доказателства в тази връзка не са представени.

Следователно доколкото не се установява ответникът да е встъпил в договорно правоотношение с ищеца чрез сключване на договор, липсват доказателства, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия за стопански нужди, съответно не се установява ответникът даотговоря за задълженията, възникнали във връзка с това правоотношение. Неоснователни са доводите на ищеца, че ответникът следва да докаже наличието на договори за отделните обекти в сградата, тъй като ищецът основава претенцията си на облигационни отношения с ответника.

Освен това, твърденията на ищцовата страна, че за отношенията им са приложими общите условия на ищцовото дружество, са недоказани. По арг. от чл.98а, ал.3 и 4 и чл.98б, ал.3 и 4 ЗЕ приложените по делото общи условия влизат в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, като публикуваните общи условия влизат в сила спрямо потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По делото не бяха представени доказателства за публикуване на представените общи условия, а публикуването им не е общоизвестен факт по смисъла на чл.155 ГПК. Следователно не може да се приеме за установено, че тези общи условия са влезли в сила (в този смисъл-уеднаквената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС: Решение №104/05.07.2010 г. по т.д.№885/2009 г. на ВКС-ІІ т.о.; Решение №29/15.07.2011 г. по т.д.№225/2010 г. на ВКС-ІІ т.о.).

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, а поради отхвърлянето на основния иск следва да се отхвърли и акцесорния иск за лихви.

Относно разноските: При тозиизход на спора, право на разноски има ответникът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски, и е представил доказателства за извършени такива.

Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – с оглед минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.072004г. (1091.34 лева).

На ответника следва да се присъди сумата от1450 лева, включваща платено адвокатско възнаграждение (1200 лева) и депозит за СТЕ (250 лева.)

Така мотивиран, С. районен съд, 25 състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., СО - район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ № 140, съдебен адрес: гр. С., ул. „Я. К.” № 8-10, ет.1, ап.4,Адвокатско съдружие „С., Д. и партньори“, против „Е.“ ЕООД,ЕИК: 121247535, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № 128, бл.1, вх.3, ет.3, ап.17, със съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“ № 19, партер, адв. С. Х., обективно кумулативно съединени:иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.97, ал.1 ЗЕ и чл.107 ЗЕ и иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникътдължи на ищеца: сумата от14800.23 лева – главница, представляваща сбора от сумите по фактура № 94298527/03.10.2011г., фактура № 95928772/03.11.2011г., и фактура № 101111367/03.01.2012г., и съставляваща стойността на доставена и незаплатена електроенергия, начислена по партида с ИТН 200301203737, за имот, находящ се в гр. С., ул. „Д. Н.“ № 6, за периода от 26.08.2011г. до 18.12.2011г., както и сумата от 3911.18 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва,за периода от 20.10.2011г. до 24.07.2014г.,

за които суми в производството по ч.гр.д. № 42401/2014г. на СРС, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., СО - район „С.“, ул. „Г.С.Р.“ № 140, да заплати на „Е.“ ЕООД,ЕИК: 121247535, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № 128, бл.1, вх.3, ет.3, ап.17, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1450 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2