РЕШЕНИЕ № І-25-153от 07.03.2016г.по гр. д. № 9221/2015г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-25-153

гр. С., 07.03.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. РАЙОНЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 25-ти състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря А.М, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9221/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 2645/20.02.2015г., с коятоГ.К.Б., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № 30, вх. Г, ет.3, ап.54, е предявил против В.Ц.Х., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр. С., ж.к. „М. л.“, ул. „664“, № 41, ап.22, иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД.

Ищецът Г.К.Б. твърди, че по силата на нотариален акт № 54, том LXXVIII, дело № 15500/96 г. за продажба на правото на строеж, е собственик на апартамент № 22, находящ се в гр. С.,ж.к. „М. л.“, ул.664, № 41, секция В, на първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи, дневна – столова, кухня, баня, тоалетна, три балкона със застроена площ от 120.92 кв.м., заедно с мазе № 1, находящо се на сутерена на секция В, с площ от 4.39 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение, правото да ползва гореописания имот на основание, чл.107, ал.1 вр. ал.3 от СК отм. , било предоставено на ответницата – бивша съпруга на ищеца.С влязло в сила решение по гр.д. № 2093/2005г., бил прекратен брака между страните, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца било предоставено на ответницата, на която било предоставено и ползването насемейното жилище – процесния апартамент № 22.

Ищецът сочи, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7886/2012г. по описа на СРС, 25 състав, ответницата била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за ползваната от нея част от апартамент № 22, а именно 45.52 кв.м., запериода от 01.11.2009 г. до 20.02.2012г., като в решението било прието, че обезщетението възлиза в различните периоди от време от 2.55 евро/кв.м. до 3.40 евро/кв.м., или средно аритметично 3 евро/кв.м.

Ищецът твърди, че В.Ц.Х. продължава да ползва 45.52 кв.м. от апартамента на ищеца и след 20.02.2012г. без да му заплаща обезщетение, поради което и ответницата дължи на ищеца обезщетение за ползата, от която е лишен, по 3 евро/кв.м., или за периода от 20.02.2012г. до 20.02.2015г. /36 месеца/, общо сумата от 4916.16 евро, равняващи се на 9615.17 лева.

Предвид изложеното, Г.К.Б., моли да бъде постановено решение, с което ответницата В.Ц.Х. да бъде осъдена да му заплати сумата от 9615.17 лева, представляваща обезщетение за ползването на 45.52 кв.м. от описания апартамент № 22, за период от 20.02.2012г. до 20.02.2015г.,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата В.Ц.Х. е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата оспорва предявенияиск с възражението, че е неоснователен. Ответницата заявява, че оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба. Заявява, че не е вярно обстоятелството, че през процесния период е ползвала 45.52 кв.м. от апартамент № 22. Твърди, че децата на страните са вече две големи момчета и ползват самостоятелно двете спални в жилището, а ответницата практически била лишена от „такъв обем ползване“ и оспорва ползването. Ответницата сочи и че претенцията на ищеца за 3 евро/кв.м. е силно завишена. Оспорва и да е ползвала мазето към апартамента.

На 07.12.2015г., ищецът е представил по делото писмена защита, в която излага съображения за основателност на иска и заявява, че пазарният наем не следва да бъде намаляван с 5 %, поради това че мазето не се ползва.

На 04.12.2015г., ответницата е представила по делото писмена защита, в която поддържа доводите си, че ползва 27.90 кв.м.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Г.К.Б. е собственик на апартамент № 22, находящ се в гр. С.,ж.к. „М. л.“, ул.664, № 41. С влязло в сила съдебно решение, бракътмежду ищеца и ответницата В.Ц.Х. е прекратен с развод, като на В.Ц.Х. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, както и ползването на семейното жилище – въпроснияапартамент № 22,докато упражнява родителските права върху децата.

За тези факти страните не спорят.

Страните не спорят също, че през процесния период - от 20.02.2012г. до 20.02.2015г., описаният апартамент № 22 продължава да се ползва от ответницата и от децата на страните.

Спорът по делото е за каква площ от апартамента ответницата дължи обезщетение, респ. какъв е размерът на обезщетението.

Ответницата не оспорва, че за процесния период, дължи обезщетение на ищеца, като признава иска за сумата от 4372.31 лева – за ползването на 27.90 кв.м., представляващи 1/3 от разликата между площта на апартамента и площта на двете стаи, ползвани от децата и площта на мазето.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите З.К.Г. и К.Г.Б.

Свидетелката Г. познава ответницата от 8 години, откогато се грижи за децата й. Свидетелката заявява, че двете стаи се ползват от децата, а ответницата е в хола, където е и багажът й. Според свидетелката, В. направила обзавеждането на апартамента, постепенно си купувала, каквото е нужно, но за двете стаи, в които живеят децата, мебели не била купувала.

К.Г.Б. е баща на ищеца. Свидетелят описва процесния апартамент подробно – една детска стая, една спалня, един голям хол отделно с трапезария, кухненски бокс, санитарни помещения и балкони. Свидетелят заявява, че той и съпругата му са правили обзавеждането на апартамента, което било луксозно, по поръчка, по проект на архитект. След развода между страните по делото, ищецът взел хладилник, пералня и холна гарнитура, но оставил обзавеждането в двете стаи и част от обзавеждането в хола (бюро в хола, три шкафа, голяма маса за хранене с 6 стола). В кухненския бокс останало обзавеждането с шкафове, вградена печка и абсорбатор

Съдът даде вяра и кредитира събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите. Същите почиват на непосредствени впечатления, дадени са под страх от наказателна отговорност и липсват събрани по делото доказателства, които да ги опровергават или разколебават, поради което и няма причини да не бъдат кредитирани.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за установено по делото, че всяко от децата и ответницата ползват по една стая в апартамента, и всички ползват общо останалите помещения. Липсват доказателства, че децата ползват и хола заедно с ответницата. Свидетелката Г. сочи, че багажът на В. е в хола, а стаите, в които децата живеят, В. не ги ползва. Не се установява, обаче, че децата ползват и хола, а този факт не може да се предполага, тъй като в апартамента има и трапезария, отделно и кухненски бокс.

Поради изложеното, съдът приема, че през процесния период, двете деца и ответницата са ползвали по 1/3 отапартамента, или по 40.31 кв.м.

Изцяло правилни са доводите на ищеца, че семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещение, включително и мазето (ППВС № 12/1971г.) Това съвсем не означава, обаче, че ответницата ползва и мазето, а не се доказва някога да е установила фактическа власт върху него. Този факт също не може да се предполага и предвид липсата за доказването му, съдът приема, че ответницата не ползва мазето към апартамента (а и чисто житейски няма никаква пречка мазето да се ползва от всяко друго лице). Ето защо, дължимото обезщетение следва да се намали с 5 % - съобразно заключението по СТЕ.

Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, средната месечна наемна цена за 1 кв.м. на подобен жилищен имот като процесния, в същия район и със сходни характеристики, обзаведен, без ползване на складово помещение възлиза на 5.80 лева – осреднено за процесния период.

В открито съдебно заседание, вещото лице заявява, че по принцип ако апартаментът е необзаведен, наемната цена е с 25 % по-ниска.

От показанията на свидетелите се установи, че след развода между страните, ищецът е взел от процесния апартамент част от обзавеждането, но по-голямата част от останалата. Поради това, и след като съобрази заключението по СТЕ, съдът приема, че средната месечна цена следва да бъде намалена с още 5 % или на 5.51 лева. Следователно за процесния период - от 20.02.2012г. до 20.02.2015г., ответницата дължи на ищеца обезщетение в размер на 7 995.89 лева (5.51 лева х 40.31 кв.м. х 36 месеца), изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК. Искът следва да се уважи до този размер, като за разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърли като неоснователен. Посочената сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2015г. до окончателното й изплащане.

Относно разноските: Притози изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени такива. На ищеца следва да се присъди сумата от 1439.73 лева от общо направените разноски в размер на 1734.61 лева (1734.61 лева х 0.83), в т.ч. за държавна такса (384.61 лв.), депозит за СТЕ (250 лева) и платено адвокатско възнаграждение (1100). На ответника следва да се присъди сумата от102 лева от общо направените разноски в размер на 600 лева (600 лева х 0.17) - платено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, С. РАЙОНЕН СЪД, 25 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА В.Ц.Х., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр. С., ж.к. „М. л.“, ул. „664“, № 41, ап.22, да заплати на Г.К.Б., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № 30, вх. Г, ет.3, ап.54,

* на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 7 995.89 лева, представляваща обезщетение за ползване на част от недвижим имот, представляваш АПАРТАМЕНТ № 22, находящ се в гр. С.,ж.к. „М. л.“, ул.664, № 41, за периода от 20.02.2012г. до 20.02.2015г.,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.02.2015г. до окончателното й изплащане и

* на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1439.73 лева -разноски по делото, като

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска по чл.59 ЗЗД, за разликата над 7 995.89 лева до пълния предявен размер от 9615.17 лева.

ОСЪЖДА Г.К.Б., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № 30, вх. Г, ет.3, ап.54, да заплати на В.Ц.Х., с ЕГН: XXXX, с адрес: гр. С., ж.к. „М. л.“, ул. „664“, № 41, ап.22,на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 102 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страни.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2