РЕШЕНИЕ

№ I-127-176

гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 127 състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.Д

при секретаря В.Й, като разгледа гр.д. № 18952 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД.

Ищцата В.Г.В. твърди, че по силата на договор на координатор в здравно заведение от 02.05.2012 г. й е била възложена работа – извършване на първоначален прием в „ДКЦ XXV – С.“ ЕООД на осигурени при ответника лица, направляването им към специалисти на здравното заведение и оформяне на необходимата документация, при уговорено възнаграждение от 4 лв. за всяко обслужено лице, платимо месечно, в десетдневен срок от приемането на съответния месечен отчет. Поддържа, че своевременно е изпращала на ответника месечни отчети за свършената работа, но за периода 01.06.2012 г. – 31.10.2013 г. не й е било платено дължимото възнаграждение. Задължението не било погасено и след отправени до дружеството покани, в отговор на които последното прекратило договора, считано от 01.11.2013 г. Ето защо претендира изплащане на сумата от 6136 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор на координатор в здравно заведение от 02.05.2012 г., дължимо за извършената работа в периода 01.06.2012 г. – 31.10.2013 г.

Ответникът „Евроинс – Здравно осигуряване ЗЕАД“ ЕАД оспорва иска при твърдението, че ищцата не е изпълнявала задълженията си по договора през процесния период. Поддържа, че ищцата е започнала да осъществява координационна функция в „ДКЦ XXV – С.“ едва от 14.01.2013 г., но в качеството си на служител на медицинското заведение, за което е получавала трудово възнаграждение и което изключвало възможността тя да е извършвала същата работа по силата на сключения договор с ответника. Преди тази дата ищцата е изпълнявала различна длъжност по трудово правоотношение в диагностично-консултативния център, поради което не е могла да изпълнява и координационна функция. Твърди, че по сключения между ответника и „ДКЦ XXV – С.“ договор последният е имал задължението да определи сред своите служители координатор, какъвто не е бил посочен преди назначаването на ищцата на тази длъжност, считано от 14.01.2013 г. Оспорва твърденията на ищцата за уговорен между страните начин и размер на плащане на възнаграждението, както и за изпращане и приемане на месечни отчети. Твърди, че приложените към исковата молба справки са представяни на ответника от името на работодателя на ищцата и не удостоверяват свършена от ищцата работа по отношение на лица, осигурени при ответното дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните през процесния период по посочения договор, по силата на което ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение съобразно уговорените единични цени и количеството извършена работа. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

От представения по делото договор на координатор на здравно заведение от 02.05.2012 г. се установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищцата е поела задължение да извършва първоначален прием в здравното заведение на осигурени при ответника лица и направляването им към специалисти на здравното заведение, както и да оформя необходимата документация и да изготвя отчет за дейността си, срещу уговорено възнаграждение в размер на 4 лв. за всяко обслужено лице (чл.7 от договора). Не се спори между страните, а и от представените сметка за изплатени суми, извлечение за извършен междубанков превод и уведомително писмо се установява, че по договора е било платено възнаграждение на изпълнителя само за м. май 2012 г. в размер на 288 лв., като правоотношението е било прекратено с едномесечно предизвестие от възложителя, считано от 01.11.2013 г.

От представените допълнително споразумение към трудов договор, удостоверение от „ДКЦ XXV-С.“ ЕООД от 04.02.2015 г. и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.А.К. и С.П.А. се установява, че през процесния период ищцата е изпълнявала същите функции като служител по трудов договор с „ДКЦ XXV-С.“ ЕООД, като е отговаряла за приема на пациенти от здравно-осигурителните фондове, проверка на осигурителните им карти, попълване на амбулаторен лист към специалист в здравното заведение и уговаряне на час за преглед, за клинична лаборатория или образна диагностика. От представените договори за предоставяне на извънболнично здравно обслужване от 15.02.2005 г. и 01.04.2013 г. и показанията на свидетеля К., управител на „ДКЦ XXV-С.“ ЕООД, е видно, че в здравното заведение се е извършвало извънболнично обслужване на осигурени от здравно-осигурителни фондове (ЗОФ) лица, сред които и застрахованите от „Евроинс – здравно осигуряване“ ЕАД пациенти. Свидетелят К. разказва, че от 01.01.2012 г. в лечебното заведение са били назначени две служителки, отговарящи за ЗОФ – С. А. и В. В., като работата е била разпределена поравно между тях съобразно броя на здравно-осигурителните дружества и за осигурените от ответното дружество лица е отговаряла единствено ищцата. От показанията на всички разпитани по делото свидетели е видно, че ответникът е имал практика да сключва отделни договори за допълнително материално стимулиране с координатор от всяко здравно заведение – както свидетелят Г.Б.К., служител в „Евроинс – здравно осигуряване“ ЕАД на длъжност „директор“ на дирекция „медицински дейности“, така и свидетелката Д.Б.Ц. – Г., служител в „Евроинс – здравно осигуряване“ ЕАД на длъжност „координатор лечебни заведения“, разказват, че координатор за ответното дружество в ДКЦ XXV е била В., с която е бил сключен индивидуален договор.

С оглед на изложеното, по делото се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с посоченото съдържание, което, макар и да дублира задълженията на ищцата по трудовия й договор, представлява отделно правоотношение по граждански договор за изработка, по който възложителят дължи отделно възнаграждение съобразно уговореното. Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че идентичните трудови функции на В. В. по трудово правоотношение с трето лице не освобождават ответника от договорната му отговорност като възложител по възникналото между страните облигационно правоотношение. Както възложителят и изпълнителят, така и третото лице-работодател на ищцата, са знаели за паралелното съществуване на двете правоотношения, но без оглед на това обстоятелство ответникът се есъгласил да плаща отделно възнаграждение на ищцата по сключения с нея граждански договор за изработка. Ето защо, макар и извършваната от В. В. работа да дублира задълженията й по двата договора (частично по трудовия договор, доколкото в „ДКЦ XXV-С.“ ЕООД тя е отговаряла за пациентите и на други ЗОФ), същата има право на възнаграждение и по двете правоотношения съобразно уговореното между страните. В подкрепа на изложеното е и извънсъдебното поведение на ответника, който веднъж вече е престирал по сключения между страните граждански договор, като е платил възнаграждение на ищцата за м. май 2012 г.

Между страните не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства и приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода м.06.2012 г. – м.10.2013 г. от името на „ДКЦ XXV-С.“ ЕООД са изготвяни и изпращани месечни отчети, съдържащи информация за обслужените осигурени при ответника лица, които са получени от „Евроинс – здравно осигуряване“ ЕАД и въз основа на които последният е изплатил на здравното заведение стойността на предоставените медицински услуги. Свидетелите К. и А. разказват, че отчетите са били изготвяни от ищцата и са били подписвани от управителя на ДКЦ, който се е явявал изпълнител по договора на здравното заведение с фонда. Според показанията на С. А., В. В. е изготвяла и допълнителен отчет от свое име съобразно клаузите на сключения от нея отделен договор с ответника, който е изпращала по имейл и по пощата. По делото са представени справки за всеки месец от процесния период, подписани от ищцата и съдържащи три имена на обслужените от нея пациенти и описание на предоставената медицинска услуга, които са идентични по съдържание на изготвените от името на ДКЦ отчети, като от приложените извлечения от електронната поща е видно, че за месеците декември 2012 г., февруари 2013 г. и от април до октомври 2013 г. ответното дружество е получавало по имейл два файла – справка-декларация и отчет. Следователно, налице са доказателства, че ищцата е изпълнила задължението си по чл.4.6 от договора, като е отчитала на възложителя извършената от нея работа всеки месец отделно от отчетите, които е изготвяла от името на работодателя си.

От друга страна, свидетелите К. и Ц. – Г. твърдят, че в дружеството не са получавани допълнителни отчети от името на В. В. в качеството й на страна по гражданския договор и показанията им се потвърждават от заключението на вещото лице. С оглед на обсъдените противоречиви доказателства, може да се приеме, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на това обстоятелство, но изложеното не променя извода на съда, че В. е изпълнила възложената й през процесния период работа и същата е била приета от ответника. От събраните доказателства се установява, че в рамките на „ДКЦ XXV-С.“ ЕООД единствено В. е обслужвала пациентите, осигурени при ответното дружество, с изключение на дните, в които е ползвала платен годишен отпуск, когато е била замествана от колежката си С.А.Со, несъмнено е, че „Евроинс – здравно осигуряване“ ЕАД е приело извършеното извънболнично медицинско обслужване в посоченото здравно заведение, като е платило стойността на всички предоставени здравни услуги съобразно изготвените отчети, без да направи възражение по отношение на осигурителните права на описаните пациенти или действителното предоставяне на медицинските услуги. Ето защо, дори и да не е изготвяла и изпращала на застрахователя отделни справки за обслужените пациенти, по делото се доказва, че ищцата е изпълнявала възложената й по гражданския договор между страните работа, като за периода 01.06.2012 г. – 31.10.2013 г. е извършила прием на 1391 лица (като единствен служител в здравното заведение, който обслужва осигурените при ответника лица), за които й се дължи възнаграждение в общ размер от 5564 лв. Безспорно е, че ответникът е приел тази работа, доколкото за същите пациенти е изплатил на здравното заведение дължимата стойност на предоставените медицински услуги. Във връзка с доводите на ищцата следва да се отбележи, че същата няма право на възнаграждение за обслужените пациенти през дните, в които е ползвала платен годишен отпуск (49 дни, съобразно заключението на ССЕ). Видно е от показанията на свидетелката А., че през тези дни В. не е изпълнявала възложените й задължения, а е била замествана от своята колежка. Действително, процесният договор за изработка не е сключен с оглед личността на изпълнителя, но за да се приеме, че ищцата има право на цялото претендирано възнаграждение, следва да се установи, че през посочените дни А. е обслужвала пациентите на ответника именно по възлагане от ищцата в качеството й на страна по гражданския договор, сключен между фонда и В. В., т.е. че А. е действала като подизпълнител с оглед постигане на резултата по договора за изработка. По делото липсват доказателства в тази насока, напротив – видно от показанията на С. А., тя е замествала колежката си по време на платен годишен отпуск по силата на съществуващото между нея и ДКЦ трудово правоотношение, в рамките на което е изпълнявала същите трудови функции на координатор със ЗОФ. По делото не се установява между В. и А. да е съществувало отделно правоотношение, по силата на което последната да е заместила ищцата и като страна по гражданския договор с ответника, поради което не може да се приеме, че за описаните от вещото лице 49 дни отпуск задълженията на изпълнителя по облигационното правоотношение са били изпълнявани от ищцата чрез трето лице.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, по делото се доказва пълно и главно съществуването на облигационно правоотношение между страните с посоченото съдържание, по силата на което за периода 01.06.2012 г. – 31.10.2013 г. ищцата е обслужила лично 1391 лица, осигурени при ответника, за които й се дължи възнаграждение съобразно уговорения размер от 4 лв. Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумата от 5564 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 6136 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на направените от нея разноски съобразно уважената част от иска и представения списък по чл.80 ГПК в размер на 403,92 лв., платени държавна такса и депозити за вещо лице. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска и представения списък по чл.80 ГПК в размер на 18,64 лв., платен депозит за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА „ЕВРОИНС – ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗЕАД“ ЕАД, ЕИК 131328512, с адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, да заплати на В.Г.В., ЕГН XXXX, с адрес: гр. С., кв. „Орландовци“, ул. „Г.” № 5, по иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 5564 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор на координатор в здравно заведение от 02.05.2012 г., дължимо за извършена работа в периода 01.06.2012 г. – 31.10.2013 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 403,92 лв., разноски в производството съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 5564 лв. до пълния предявен размер от 6136 лв.

ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН XXXX, с адрес: гр. С., кв. „Орландовци“, ул. „Г.” № 5, да заплати на „ЕВРОИНС – ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗЕАД“ ЕАД, ЕИК 131328512, с адрес: гр. С., бул. „Х. К.“ № 43, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 18,64 лв., разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5