Решение по гр. дело № 15495/2014 г., СРС, ІІІ ГО, 113 състав, стр.8

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 113 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Л.И, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15495 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Е.Д.С., чрез пълномощника си адв. Р.М. с надлежно учредена представителна власт по делото, е предявил срещу ответника „С. Ф.” ООД, обективно съединени осъдителени искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за заплащане на сумата от 1 165.71 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди (съобразно допуснатото изменение на предявения иск), в следствие на настъпила на 23.01.2013 г. трудова злополука, ведно със законната мораторна лихва върху претендираните суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор е работил при ответника по трудово правоотношение, като на 23.01.2013 г. по време на работа е получил травматични увреждания, тъй като при качване с палетна количка в транспортния асансьор, паднал в асансоьорната шахта, които са признати за трудова злополука с Разпореждане на Столично управление „Социално осигуряване” № 15414/01.02.2013 г. Описва подробно обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука. Поддържа, че полученото травматично увреждане е било свързано с множество прегледи и лечение, като травмата била съпроводена с болки и страдания, които търпял и понастоящем, предвид дългия възстановителен период, отразила се и в чисто личностен и сoциален план, като травмата го правила неспособен да изпълнява трудовите си задължения за продължителен период от време.

Ответникът „С. Ф.” ООД, в законоустановения едномесечен срок е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложените съображения. Навежда доводи, че злополуката е настъпила в резултат на проявена от ищеца груба небрежност, с която той е допринесъл за настъпването й, тъй като ищецът е бил с гръб към асансьора и не се е уверил преди влизане в него, че платформата е на етажа, с което е нарушил инструкцията за безопасна работа при ползване на асансьора. Излага твърдения, че след проведеното лечение неблагоприятните последици от причиненото на ищеца увреждане са отстранени и че здравословното му състояние е подобрено. При условията на евентуалност поддържа, че размера на претенцията е прекомерен. Претендира разноски.

„ЗАД „А. Б.”” АД, конституирано в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага твърдения, че към датата на събитието между „ЗАД „А. Б.”” АД и ответника „С. Ф.” ООД е бил сключен задължителен договор за застраховка „Трудова злополука”, като в резултат на предявената от ищеца претенция е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 22 102.08 лв.

ЕТ „Г.П.А.”, конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, изразява становище за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „работник консервна фабрика”.

От представеното Разпореждане на Столично управление „Социално осигуряване” с № 15414/01.02.2013 г., официален документ, издаден на осн. чл.60, ал.1 КСО от длъжностно лице при НОИ, СУ ”СО”, се установява, че на 23.01.2013 г. ищецът е претърпял трудова злополука, която е призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, като е посочено, същата е станала през време и във връзка с извършваната работа, като при качването с палетна количка в транспортния асансьор, пострадалият полита в шахтата, при което получава травма на нервите в тораколумбалната област на гръбначния стълб.

От представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Р.А.“ – гр. П. се установява, че Е.Д.С. е приет в болничното заведение на 23.01.2013 г. по спешност с диагноза „травма на нервите в тораколумбалната област на гръбначния стълб, политравма, компресивна нестабилна фрактура на Тх12 прешлен.”

От представеното по делото Експертно решение №246/16/30.01.2014г. на ТЕЛК при МБАЛ „Р.А.“ – гр. П. се установява се установява, че на ищеца са определени 52 % трайно намалена неработоспособност за срок от една година.

От представените по делото болнични листи ( 12 бр. ) се установява, че в периода от 02.02.2013г. до 30.01.2014г. ищецът е ползвал платен отпуск поради временна неработоспособност.

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че на ищеца Е.Д.С. са причинени следните телесни увреждания – счупване със смачкване на тялото на Тх12 гръден прешлен, травма на нервите в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб, които са довели до интензивни болки, ограничена подвижност – през първите три месеца след травмата, с постепенно намаляване, без да са изчезнали напълно и към настоящия момент. Установява се и, че характерът на причинените увреждания е травматичен, а механизмът на възникване на уврежданията е височинна травма, които са причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. Според заключението на експертизата приблизителният период за костно срастване при описаната фрактура е 30-45 дни, като цялостно страстване не се очаква, както и че периодът на зарастване е възможно да бъде удължен, с оглед естеството на фрактурата – нестабилна, с деформация, изискваща оперативно лечение. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза при пострадалия са налице усложнения, водещи до болков синдром, функционален дефицит, които са трайни и валидни и към настоящия момент и са налице противопоказни условия на труд – пренапрежение на гръбначния стълб.

От показанията на свидетеля Д.С.С. (баща на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл.172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след като ищецът е претърпял злополука на работното си място, бил приет в болница, като изпитвал силни болки и му били дадени препоръки за оперативно лечение, каквото не било предприето, поради липса на финансови средства. Свидетелства, че след изписването от болница, ищецът се прибрал в къщи, като за период от около три месеца бил неподвижен, изпитвал силни и непрекъснати болки, не можел да се обслужва сам, имал неспокоен сън, като родителите на ищеца се грижили за него непрекъснато. Свидетелства, че шест месеца след инцидента ищецът можел да излиза сам. Сочи, че травмата имала последици и в емоционален и социален аспект, тъй като ищецът бил много отчаян и изпитвал постоянен страх, че няма да оздравее напълно и ще остане инвалид, не контактувал с никого, тъй като не искал приятелите му да го виждат в такова състояние.

От показанията на свидетеля Л.Й.К., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на 23.01.2013 г. ищецът е претърпял злополука на работното си място, при която паднал в асансьорна шахта. Свидетелства, че вървели заедно с ищеца към товарния асансьор и разговаряли, като ищецът вървял назад с гръб към асансьора и дърпал празна палетна количка. Сочи, че не е видяла как ищецът е паднал в асансьорната шахта и след като чула писък,веднага тръгнала да търси помощ.

От показанията на свидетеля В.А.А. (служител на ЕТ „Г.П.А.”), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че свидетелят бил извикан в ответното дружество, след инцидента с ищеца и участвал в извършването на проверка на товарния асансьор, при която било установено, че заключващото устройство на асансьора е деформирано. Свидетелства, че след инцидента с ищеца били изцяло подменени касата и вратите на товарния асансьор.

От представения по делото Акт за спиране №1/30.01.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда – С. област” се установява, че на 30.01.2013 г. в резултат на извършена проверка е констатирано, че товарен асансьор, находящ се в консервна фабрика, завод „К.” – гр. П., е с неизправни механични и електрически блокировки на вратите на асансьорната шахта (вратите се отварят при липсваща асансьорна кабина на съответния етаж), поради което с оглед на констатираните нарушения на чл.173, ал.1 от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.404, ал.1, т.3 от КТ е разпоредено спирането на горепосочения товарен асансьор.

Видно от представени по делото доклад по щета №014214030000001, образувана при „ЗАД „А. Б.”” АД и платежни нареждания (4 бр.) за настъпилото на 23.01.2013 г. застрахователно събитие, което представлява покрит риск по сключената задължителна застраховка „Трудова злополука” на ищеца е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 22 102.08 лв.

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, които настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че разликата между изплатените на ищеца парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 23.01.2013г. до 31.01.2014г. и трудовите възнаграждения, които ищецът би получил, ако беше полагал труд за същия период, възлиза на сумата от 1 165.71 лв.

Относно исковете по чл.200, ал.1 от КТ

Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал.3.

Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3) вреда – имуществена или неимуществена, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата. В настоящият случай посоченият фактически състав е налице.

Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на длъжност „работник консервна фабрика”. Установи се и, че на 23.01.2013 г. ищецът е претърпял трудова злополука през време и във връзка с извършваната работа, вследствие на което на същата дата е получил травматично увреждане, изразяващо се в счупване със смачкване на тялото на Тх12 гръден прешлен, травма на нервите в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане № 15414/01.02.2013 г. на СУ „СО” по чл.60, ал.1 КСО. Същевременно процесното увреждането е причинило неработоспособност на ищеца – в случая временна неработоспособност, видно от представените доказателства.

Що се отнася до конкретно претърпените от ищеца вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно кредитираните от съда заключения на изслушаната СМЕ, в резултат на получените от процесната трудова злополука здравословни увреждания ищецът е претърпял редица неимуществени вреди – интензивни болки и страдания, ограничена подвижност – през първите три месеца след травмата, с постепенно намаляване, без да са изчезнали напълно и към настоящия момент, трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни, загуба на работоспособността за продължителен период от време, като при ищеца са налице и редица усложнения, водещи до болков синдром, функционален дефицит, които са трайни и валидни и към настоящия момент.

С оглед на това налице са всички предпоставки чл.200, ал.1 КТ за възникване в тежест на ответника на задължение за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, която по своята същност е безвиновна и обективна такава. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. С оглед на тези критерии, обстоятелството, че периодът на лечение на ищеца е причинил неудобства в ежедневния бит и обслужване, обстоятелството, че през периода на лечение на ищеца е била оказвана чужда помощ в ежедневния му бит и обслужване, а травмата без съмнение е предизвикала и интензивни болки и страдания, и състояние на дискофорт и депресия, както и че получените в резултат на травмата увреждания имат постоянен характер, съдът намира, че общото обезщетение в конкретния случай следва да бъде определено в размер на 35 000 лв. – за причинените неимуществени вреди през периода от злополуката до подаване на исковата молба.

Неоснователно е възражението на ответника, относно размера на отговорността му по отношение доказаните вреди, тъй като съдът намира, че при настъпване на злополуката ищецът не е действал при груба небрежност, като следва да се отбележи, че по делото не бяха събрани никакви доказателства, относно твърденията на ответника, че при отваряне на асансьорната врата ищецът е бил с гръб към нея. Дори и да се приеме, че ищецът е допуснал нарушение на изискванията за безопасна работа, като е теглел ръчната количка, а не я е бутал с лице към вратата на асансьора, за ищеца пак не би била налице логически и житейски предвидима възможност да съобрази съществуващата опасност от падане в асансьорната шахта, доколкото по делото беше безспорно установено, че използваният от него товарен асансьор, е бил с неизправни механични и електрически блокировки на вратите на асансьорната шахта (вратите се отварят при липсваща асансьорна кабина на съответния етаж), видно от представения Акт за спиране №1/30.01.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда – С. област”, поради което ищецът не е могъл и е бил длъжен да предвиди тези обстоятелства, за да се квалифицират действията му именно като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.

Имайки предвид обаче, че ищецът не е оспорил обстоятелството, че във връзка с процесната трудова злополука и сключената задължителна застраховка „Трудова злополука” „ЗАД „А. Б.”” АД е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 22 102.08 лв., която сума съобразно разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ следва да се приспадне от размера на дължимото обезщетение, то иска следва да се уважи за сумата от 12 897.92 лв.

Като законна последица от това следва да се присъди и законна лихва върху уважения размер от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 75 000 лв. искът следва да се отхвърли.

По отношение на обезщетението за имуществените вреди, съдът намира за установено, с оглед на изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, за периода от 23.01.2013г. до 31.01.2014г. ищецът е пропуснал трудово възнаграждение в размер на 5 417.29 лв., а е получил обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер на 4 251.58 лв. или пропусната полза е в размер на 1 165.71 лв., поради което искът следва да се уважи за пълния предявен размер.

Относно разноските по производството

При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно на уважената част от исковете в размер на 406.22 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а тези на ответника – съразмерно сотхвърлената част (чл.78, ал.3 ГПК) – в размер на 2 405.30 лв. (адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице).

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в полза на СРС върху уважените искови претенции в размер на 565.92 лв., както и съразмерна част от разноските за изслушаните СМЕ и ССчЕ в размер на 73.86 лв.

Въпреки претенцията за разноски на ЕТ „Г.П.А.”, конституиран в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника, такива не му се дължат на основание чл.78, ал.10 от ГПК.

Така мотивиран С. районен съд,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „С. Ф.” ООД, ЕИК 130215643, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. І”, бл.531, ет.1, ап.1, да заплати на Е.Д.С., ЕГН XXXX, със съдебен адрес – гр. С., ул. „К. Б. I“ № 97, ет.2 – адв. Р. М., на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 1 165.71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 23.01.2013г. до 31.01.2014г. и пропуснатото трудово възнаграждение за същия период и сумата от 12 897.92 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, призната за такава с Разпореждане на Столично управление „Социално осигуряване” № 15414/01.02.2013 г., настъпила на 23.01.2013 г.,изразяваща се в счупване със смачкване на тялото на Тх12 гръден прешлен, травма на нервите в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане - 23.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер, като неоснователен.

ОСЪЖДА „С. Ф.” ООД, ЕИК 130215643, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. І”, бл.531, ет.1, ап.1, да заплати на Е.Д.С., ЕГН XXXX, със съдебен адрес – гр. С., ул. „К. Б. I“ № 97, ет.2 – адв. Р. М., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 406.22 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН XXXX, със съдебен адрес – гр. С., ул. „К. Б. I“ № 97, ет.2 – адв. Р. М., да заплати на „С. Ф.” ООД, ЕИК 130215643, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. І”, бл.531, ет.1, ап.1, сумата от 2 405.30 лв. – разноски за производството пред СРС. ОСЪЖДА „С. Ф.” ООД, ЕИК 130215643, със седалище и адрес на управление – гр. С., ж.к. „М. І”, бл.531, ет.1, ап.1 по сметка на С. районен съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 565.92 лв. и разноски за СМЕ и ССчЕ в размер на 73.86 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „Г.П.А.”, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. „Б. Г.” бл.62, вх.Г, ет.4, ап.97, за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЕТ „Г.П.А.”, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. „Б. Г.” бл.62, вх.Г, ет.4, ап.97, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЗАД „А. Б.”” АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. Д.” № 59, като трето лице-помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8