Решение по гр. дело № 5519/2015 г., СРС, ІІІ ГО, 113 състав, стр.6

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ІІІ ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 113 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Л.И, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 5519 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът И.И.А. е предявил срещу ответника ЗАД „О.-З.” АД обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за заплащане от ответника на сумата от 11 500 лв. главница, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени неимуществени вреди и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендираната сума за периода от 04.02.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 20.07.2012 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП) в гр. К. по вина на водача на лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки, страдания и неудобства. Поддържа, че деликтната отговорност на Т.Н.П. - водач на лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ е била обезпечена от ЗАД „О.-З.” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № 23111804942285, валидна към момента на ПТП-то. Излага твърдения, че с влязло в сила Решение от 10.03.2014г. постановено по гр.д.№6689/2013г. по описа на СГС, І отделение, 1 състав, по предявения от него частичен иск с с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. му е присъдено обезщетение за причинени в резултат на горепосоченото ПТП неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., като съдът е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сумата от 37 500 лв.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който с който оспорва предявените искове по основание и по размер, като навежда твърдения за съпричиняване от ищеца и прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представения по делото препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №33/20.07.2012г., съставен от длъжностно лице при РУ на МВР гр. К. се установява, че на 20.07.2012г. около 7.15 ч. на територията на гр. К. лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ, управляван от Т.Н.П. при маневра завой на ляво е отнел предимството на мотоциклет „Х.” с рег. № СТ 2384 К, управляван от И.И.А., в резултат на което е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца И.И.А. Във връзка с посоченото ПТП е образувано ДП 533/2012г. по описа на РУ на МВР гр. К., като производството е прекратено с влязло в сила постановление от 05.02.2013г. на Военно-окръжна прокуратура гр. П.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

В настоящото производство е изслушано и прието заключение на съдебна авто-техническа експертиза (САТЕ), което настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото лице се установява, че водачът на лекия автомобил е навлязъл в платното за движение на мотоциклетиста, без да му осигури предимство, независимо, че е възприел наближаването му, но поради високата скорост и на мотоциклетиста ( около 81 км.ч., при допустима 50 км.ч.) не е успял да приключи маневрата и е настъпил удар. Вещото лице приема, че при така установената скорост на мотоциклетиста, ударът е бил непредотвратим за него.

С определение от 05.08.2015 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „О.-З.” АД, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

Ответникът не оспорва, а се установява и от представените по делото писмени доказателства (епикризи) и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице – д-р Р. Д., че вследствие на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания – счупване на таза, открито счупване на костите на дясната предмишница и изкълчване на дясна гривнена става, счупване на костите на лявата предмишница, счупване на левия горночелюстен синус с излив на кръв, разкъсно-контузни рани в дясната слабинна област, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на експертизата се установява и, че уврежданията са свързани с болки и страдания с по-интензивен характер през първите 3 месеца, затруднения в обслужването и при придвижването през първите 2 месеца, като общият възстановителен период е продължил около 6 месеца, а към настоящият момент се установява лек дефицит и болка в крайна фаза на въртене навън на дясната ръка в китката.

От показанията на свидетелката М.А.А. (майка на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и преценени по реда на чл.172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след приключване на болничното лечение ищецът продължавал да изпитва силни болки, не можел да се движи и обслужва сам, като това състояние продължило около четири месеца. Свидетелства, че на ищеца били проведени многобройни прегледи, рехабилитационни процедури, оперативно и медикаментозно лечение, като и към момента ищецът не можел да движи напълно свободно дясната си ръка,

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.226, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл.226, ал.1 КЗ отм. , урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 20.07.2012г. в гр. К. е настъпило ПТП, при което лицето Т.Н.П. с управлявания от него лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ, виновно е реализирал ПТП, следствие на което е пострадал ищеца, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП на 20.07.2012г. В причинна връзка с противоправно поведение на Т.Н.П., ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Основателно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия, тъй като видно от заключението на САТЕ пострадалият при настъпване на ПТП-то се е движил с много над максимално допустимата скорост. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат 25 %.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял тежки травматични увреждания, интензивни болки и страдания, затруднение на движението на долните крайници, необходимост от чужда помощ за продължителен период от време. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен период около 6 месеца.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 1 000 000 лв. при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай.

Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента Т.Н.П. неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв., от което следва да се приспадне процента на съпричиняване, като следва да бъде отчетено и, че с влязло в сила Решение от 10.03.2014г. постановено по гр.д.№6689/2013г. по описа на СГС, І отделение, 1 състав, по предявения от ищеца в настоящето производство частичен иск с с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. е присъдено обезщетение за причинени в резултат на горепосоченото ПТП неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.

По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер. Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба - 04.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата - от момента на причиняване на процесния деликт до окончателното й заплащане – арг. чл.84, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. – „Застрахователят заплаща обезщетение… и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.”. А безспорно делинквентът изпада в забава от момента на причиняване на вредите, без да е необходима покана – арг. чл.84, ал.3 ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., TK, II о., част от задължителната съдебна практика на ВКС, като постановено по реда на чл.290 ГПК решение.

Ответникът, по силата на сключената застраховка „Гражданска отговорност” отговаря в същия обем, като лицето, чиято отговорност е застраховал, включително за забавено плащане, върху дължимото от него обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди законна лихва от 20.07.2012г.

Относно разноските по производството

При този изход на спора на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството в размер на 2 060.00 лв., представляващи сбора от заплатените от ищеца държавната такса по исковата молба, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение, като съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е определено в съответствие с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. С.” №7, ет.5, да заплати на И.И.А., ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.” № 9, ет.2 – адв. И. Й., на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. , във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 11 500.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № 23111804942285, във връзка с реализирано на 20.07.2012г. пътно-транспортно произшествие в гр. К. по вина на Т.Н.П., водач на лек автомобил „Фиат” модел „Браво” с рег. № РВ 0189 АХ, ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2012г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. С.” №7, ет.5, да заплати на И.И.А., ЕГН XXXX, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.” № 9, ет.2 – адв. И. Й., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 060.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6