Р Е Ш Е Н И Е

№ …….....

гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, I-во гражданско отделение, 46-ти състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ МУЛЕШКОВ

при секретаря Й.Ц, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 53144 / 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД е предявил срещу О.Г.И. – П., Б.Т.Г. и М.Т.П. от гр. С. искове с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД – да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата от 2445,84 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № 319370 (ап. № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „Л. - Г”, бл.29, вх.2) за периода м. март 2000 г. – м. април 2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2182,39 лв. за периода 01.05.2000 г. – 10.02.2011 г., както и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.03.2011 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че през процесния период е доставял на ответниците топлинна енергия в имот с абонатен № 319370, чиято стойност не е била заплатена. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава от 01.05.2000 г., като претенцията за мораторна лихва е до 10.02.2011 г. Обосновава интереса си от установителните искове с подадени възражения по ч. гр. д. № 2653 / 2011 г. на С. районен съд.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор само от ответницата Б. Г. с твърдения, че никога не е живяла в имота и не е ползвала топлинна енергия. Това твърдение е било въведено от нея и с възражението по чл.414 ГПК.

Останалите ответници не са подали отговор на исковата молба, но по реда на чл.414 ГПК релевират възражение за изтекла погасителна давност.

По делото на основание чл.219, ал.1 ГПК като трето лице - помагач на страната на ищеца, е привлечено търговско дружество „Техем С.” ЕООД, което не изразява становище.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

На първо място съдът следва да отговори на въпроса какъв е размерът на претенциите срещу всяка една от ответниците.

В заповедното производство ищецът е твърдял, че ответниците са били ползватели на топлинна енергия и е поискал същите да бъдат осъдени да заплатят разделно общо заявените суми за главница и за мораторна лихва. Заповедта е била издадена съобразно направеното искане, като в нея не са били посочени квоти за отделните длъжници. Това означава, че съгласно заявлението и кореспондиращата на направеното искане заповед, всеки от длъжниците е бил задължен за по 1/3 част от търсените суми.

В исковата молба отново са били изложени съображения, че ответниците са били потребители на топлинна енергия и е било направено искане съдът да признае, че дължат разделно сумите за главница и мораторна лихва. Съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания ищецът да посочи какви суми претендира по отделно от всеки ответник. С уточняваща молба ищецът е конкретизирал размера на вземанията си в съотношение 4/6 към 1/6 към 1/6 съответно за О., Б. и М. Ищецът обаче не е въвел никакви фактически основания за посоченото квотно съотношение. За отстраняване на тази нередовност съдът отново е дал указания на по-късен етап, а именно – да се изложат конкретни житейски факти, които дават основание на ищеца да претендира различни суми от трите ответници. Ищецът е уточнил единствено, че ответниците са били потребители на топлинна енергия в качеството си на ползватели.

При тези обстоятелства съдът намира, че исковата молба първоначално не е следвало да бъде оставяна без движение, тъй като размерът на вземанията срещу всяка от ответниците е следвал от фактическите твърдения и е бил определяем въз основа на направеното искане. При твърдения, че ответниците са били потребители на топлинна енергия и направено искане да се призане, че те дължат разделно претендираните суми, без да бъде посочено квотно съотношение, то недвусмислено е следвал извод, че претенциите срещу всяка от тях са за 1/3 част от исковите суми. В този смисъл допълнително направеното от ищеца уточнение е било ненужно, а посочването на квоти от 4/6, 1/6 и 1/6, които не са били обосновани въпреки дадените указания, следва да се счете за неизвършено. Допълнителен аргумент за съда да приеме, че искането е за установяване на задължения при равни квоти, е и обстоятелството, че в заповедното производство сумите са били претендирани по равно от всяка от длъжниците. Фактическите твръдения и направените искания в исковото производство следва да съответстват напълно на твърденията и исканията в заповедното производство, респ. да произтичат от издадената заповед. Ищецът няма интерес и е недопустимо да претендира вземания, които да са различни по основание и размер от присъдените със заповедта по чл.410 ГПК суми.

По изложените съображения съдът приема, че искането на ищеца е да бъде установено, че всяка една от ответниците му дължи главница от по 815,28 лв. и мораторна лихва от по 727,46 лв. (тоест по 1/3 част от общо заявените главница от 2445,84 лв. и мораторна лихва от 2182,39 лв.)

На следващо място, съдът следва да прецизира доказателствата, въз основа на които ще направи своите фактически и правни изводи. С исковата молба ищецът е представил множество изравнителни сметки за друг топлоснабден имот – ап.43 в бл.29, вх.Б, с аб. № 319371. Касае се за множество изравнителни сметки с титуляр Г. И. и за една изравнителна сметка (за периода октомври 2009 г. – април 2010 г.) с титуляр О.И.Т като обаче исковите претенции са за ап.42 с аб. № 319370, то тези изравнителни сметки подлежат на изключване от доказателствения материал като неотносими по делото.

По отношение доказаността на исковете съдът приема следното:

През процесния период са действали Законът за енергетиката и енергийната ефективност отм. и Законът за енергетиката. Съгласно чл.106а, ал.4 ЗЕЕЕ отм. и чл.153, ал.1 ЗЕ облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, респ. чл.106а, ал.2 ЗЕЕЕ отм. , продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал. В настоящия случай се касае за ОУ/2002 г., ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г., които са били надлежно обявени от ищеца.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период сумите за топлинна енергия в имот с аб. № 319370 (ап.42) са били начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Вещото лице сочи, че дяловото разпределение е било въведено в сградата през м. януари 2002 г., като дотогава задълженията за топлинна енергия са били изчислявани на база отопляем обем. В имота е имало 4 бр. отполителни тела, които след въвеждането на дяловото разпределение са били с монтирани ИРРО. Отоплителните тела са били демонтирани през м. ноември 2003 г. За имота е била начислявана такса мощност до отпадането й по нормативен ред, както и сградна инсталация. Не е била начислявана топлинна енергия за общи части поради демонтиране на радиаторите в стълбището. Сградата не е захранена с БГВ (битова гореща вода) и топлинна енергия за подгряване на вода не е била начислявана.

От приетата по делото ССчЕ е видно, че за периода м. март 2000 г. – м. април 2010 г. задълженията за топлинна енергия за имот с аб. № 319370 (ап.42) възлизат общо на 2445,84 лв. Тази сума не е била заплатена.

Изводът е, че през исковия период ищецът е доставял топлинна енергия в имот с аб. № 319370, както и че нейната цена не е била заплатена от потребителите.

И тук се поставя въпросът дали ответниците са били потребители на топлинна енергия, от което обстоятелство ищецът черпи права.

Видно е от материалите по делото, че към 1991 г. и към м. януари 2002 г., когато е било въведено дяловото разпределение, ползвател на топлинна енергия е бил Т.Д.П., който е наследодател на ответниците. Същият е починал на 22.01.2003 г. Неговите задължения обаче са ирелевантни, тъй като ищецът твърди, че ответниците са били потребители на топлинна енергия на собствено основание и не обосновава наследен дълг. Ищецът не обосновава и солидарна отговорност на съпругата О. при условията на чл.25, ал.2 от Семейния кодекс от 1985 г отм. Ето защо и изхождайки от заявеното в исковата молба основание, съдът приема за недоказано, че ответниците са били потребители на топлинна енергия за времето от м. март 2000 г. до смъртта на общия наследодател на 22.01.2003 г. Предвид диспозитивното начало, съдът не може въз основа на доказателствата да извлича интереса и исканията на ищеца и да приеме, че ответниците са били задължени за посочения период, тъй като са наследили дълг. Т. обстоятелство не е било заявено в исковата молба и ищецът не черпи права от него. Само за пълнота съдът ще посочи, че задълженията на Т. П. са били и посасени по давност при завеждане на заявлението по чл.410 ГПК.

От материалите по делото се установява, че ап.42 е общинско жилище. Ответниците О. и М. не отричат, че са продължили да живеят в имота след смъртта на общия наследодател, като едва през м. ноември 2006 г. издадената през 1988 г. настанителна заповед е бил изменена с нова изрична настанителна заповед в тяхна полза.

По делото обаче не се установява Б. да е живяла в жилището в който и да е момент през процесния период. Напротив, от представените от нея писмени доказателства, неоспорени от ищеца, е видно, че от 1995 г. тя е живяла в други населени места. Настанителната заповед от м. ноември 2006 г. е издадена единствено на името на О. и М., но не и на името на Б.

И тъй като топлоснабденият имот не е собствен на ответниците, а представлява общинско жилище, то върху тях не са тегнели и специалните задължения съгласно действащите общи условия от 2002 г., от 2005 г. и от 2008 г. да декларират съвместно през ответника ползването на имота, респ. да посочат коя от тях ще бъде задължена към топлопреносното дружество. Това означава, че потребителни на топлинна енергия са били действителните ползватели (наематели) на общинското жилище, тоест О. и М., без да може да се презюмира по силата на общите условия или която и да е законова разпоредба, че Б. е била потребител на топлинна енергия само защото баща й е бил наемател на общинско жилище, респ. че майка й и сестра й са продължили да бъдат наематели на същото жилище.

Изложеното налага извод, че през процесния период Б. не е била потребител на топлинна енергия, поради което предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Исковете са доказани по основание срещу останалите ответници за времето от смъртта на техния наследодател на 22.01.2003 г. до м. април 2010 г. Според чл.150, ал.3 ЗЕ и чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ отм. , несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ред в 30-дневен срок след публикуването им. По делото не се твърди и не се доказва ответниците да са подали възражение по посочения ред, поради което те са били обвързани с общите условия на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена. Тоест, основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на договор за продажба, но и предаването на стоката. Както се установи по делото, страните са били във валидни облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнал по закон. Ответниците О. и М. не твърдят и не доказват да са платили доставената им топлинна енергия. Освен това те не твърдят и не доказват да са правили възражения по реда и в срока по чл.33, ал.3 ОУ / 2008 г. относно качеството и количеството на доставената топлинна енергия или да са правили рекламации в срока по чл.29, ал.1 ОУ / 2008 г. след издаването на изравнителните сметки (или по реда на аналогичните разпоредби на ОУ / 2002 г. и ОУ / 2008 г.) Липсата на възражения и рекламации сочи, че ответниците са приели начислените от ищеца суми.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договор, за който се прилагат съответните правила при неизпълнение, като ответниците О. и М. като потребители са били задължени да заплатят начислената за имота топлинна енергия за периода януари 2003 г. – април 2010 г.

Посочените ответници обаче са направили възражения за изтекла погасителна давност. Възраженията са частично основателни поради следното:

Вземанията на „Топлофикация” ЕАД представляват периодични плащания, поради което и на основание чл.111, б. „в” ЗЗД всяко едно от тях се погасява с изтичането на тригодишна давност.

В настоящия случай заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността (чл.422, ал.1 ГПК), е било подадено на 10.03.2011 г. Към 10.03.2008 г. са били изискуеми (с изтекъл срок за плащане) задълженията до м. януари 2008 г. вкл. Не са били погасени по давност задълженията за периода от м. февруари 2008 г. до м. април 2010 г. Вещото лице по ССчЕ не е имало нарочна задача да определи размера на погасените и непогасените по давност задължения. Въз основа на експертизата (вкл. изготвена подробна таблица) това може да бъде сторено от съда с извършването на аритметични действия, за което не са необходими специални знания. Установява се, че общият дълг за имота за периода февруари 2008 г. – април 2010 г. възлиза на 198,20 лв. В съответствие с направеното от ищеца искане в заповедното производство за разделно осъждане на ответниците да заплятат задълженията за доставена в имота топлинна енергия, респ. с направеното от него искане да бъде установено разделно по отношение на тримата ответници, че имат задължения за заплащане на топлинна енергия, съдът намира, че непогасеният дълг на всяка от ответниците О. и М. възлиза на 66,07 лв. (по 1/3 част от общото непогасено по давност задължение от 198,20 лв.)

О. и М. са задължени и за заплащане на мораторна лихва. Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от ОУ/2005 г. – чл.32, ал.1, и ОУ/2008 г. – чл.33, ал.1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, ответниците са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било необходимо да бъдат канени от ищеца.

В изготвената подробна таблица от ССчЕ са отразени закъснителните (мораторните) лихви, начислени върху месечните вземания на ищеца съобразно падежа на всяко от тях за целия исков период. На тази база съдът определя размера на мораторната лихва на 36,79 лв. (като сбор от лихвите според падежа на всяко месечно вземане) върху непогасените по давност задължения от 198,20 лв. за периода 01.04.2008 г. – 10.02.2011 г. Съобразно твърденията и исканията на ищеца за установяване на дължимост от по 1/3 за всяка от ответниците, О. и М. дължат мораторна лихва от по 12,26 лв. върху главното си задължение от 66,07 лв. Вземанията за лихви върху погасената по давност главница са били погасени по давност за целия исков период – от изпадането в забава за съответното месечно вземане до 10.02.2011 г. (чл.119 ЗЗД).

В обобщение:

Съобразно направеното искане за разделно заплащане при квоти от по 1/3 част на общите задължения за топлоснабдения имот, всяка от ответниците О. и М. като потребители на топлинна енергия дължи на ищеца главница от 66,06 лв. за периода февруари 2008 г. – април 2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 12,26 лв. за периода 01.04.2008 г. – 10.02.2011 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК на 10.03.2011 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълните предявени размери от 815,28 лв. за главницата за периода март 2000 г. – януари 2008 г. и от 727,46 лв. за мораторната лихва за периода от 01.05.2000 г. до 10.02.2011 г., исковете подлежат на отхвърляне на две различни основания: поради недоказано качество „потребител“ за посочените две ответници за времето от м. март 2000 г. до 22.01.2003 г. (при липса на твърдения за наследени задължения) и поради изтекла погасителна давност за вземанията от 22.01.2003 г. до м. януари 2008 г.

Исковете срещу Б. за главница от 815,28 лв. и за мораторна лихва от 727,46 лв. подлежат на отхвърляне изцяло, тъй като ищецът не доказа тя да е била потребител на топлинна енергия.

При този изход на делото съдът следва да разпредели и разноските.

С т.12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, касационната инстанция прие, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съгласно съобразителната част (мотивите) на посоченото ТР, произнасянето на съда в исковото производство по дължимостта на разноските в заповедното производство, следва да стане с осъдителен диспозитив.

В настоящото исково производство направените от ищеца разноски възлизат общо на 1107,44 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК (207,44 лв. за държавна такса, 350 лв. за възнаграждения на вещи лица и 550 лв. за юрисконсултско възнаграждение). Съдът определя разноските по исковете срещу отделните ответници на 369,15 лв. (по 1/3 част от 1107,44 лв.) Общият размер на исковете срещу всяка от ответниците О. и М. възлиза на 1542,74 лв. (815,28 лв. главница + 727,46 лв. мораторна лихва). Исковете срещу тях са уважени за по 78,33 лв. (66,07 лв. главница + 12,26 лв. мораторна лихва). Съразмерно на уважената част от исковете в тежест на ответниците О. и М. следва да бъдат възложени разноски от по 18,74 лв.

В заповедното производство разноските на заявителя (ищеца) възлизат на 192,56 лв. Съобразно алгоритъма в предходния абзац, съразмерно на уважената част от исковете О. и М. следва да бъдат осъдени да му заплатят разноски от по 3,26 лв.

Ответницата Б. Г. не дължи разноски поради неоснователност на предявените срещу нея искове.

От своя страна ответниците не претендират разноски.

По изложените съображения, С. районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК в отношенията между страните, че О.Г.И. – П. от гр. С., ЕГН XXXX, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД – гр. С., ЕИК 831609046, сумата от 66,07 лв. (главница), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 319370 (апартамент № 42, находящ се в гр.С., ж. к. „Л. - Г”, бл.29, вх. Б) за периода м. февруари 2008 г. – м. април 2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 12,26 лв. от 01.04.2008 г. до 10.02.2011 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.03.2011 г. до окончателното изплащане,

като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 815,28 лв. и за периода м. март 2000 г. – м. януари 2008 г., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 727,46 лв. за периода от 01.05.2000 г. до 10.02.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК в отношенията между страните, че М.Т.П. от гр. С., ЕГН XXXX, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД – гр. С., ЕИК 831609046, сумата от 66,07 лв. (главница), представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 319370 (апартамент № 42, находящ се в гр.С., ж. к. „Л. - Г”, бл.29, вх. Б) за периода м. февруари 2008 г. – м. април 2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 12,26 лв. от 01.04.2008 г. до 10.02.2011 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.03.2011 г. до окончателното изплащане,

като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 815,28 лв. и за периода м. март 2000 г. – м. януари 2008 г., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 727,46 лв. за периода от 01.05.2000 г. до 10.02.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД – гр. С., ЕИК 831609046, срещу Б.Т.Г. от с. Г. И., обл. Пловдивска, ЕГН XXXX, искове с правно основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД – да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 815,28 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № 319370 (ап. № 42, находящ се в гр. С., ж. к. „Л. - Г”, бл.29, вх.2) за периода м. март 2000 г. – м. април 2010 г., ведно с мораторна лихва в размер на 727,46 лв. за периода 01.05.2000 г. – 10.02.2011 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.03.2011 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА О.Г.И. – П. от гр. С., ЕГН XXXX, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД – гр. С., ЕИК 831609046, направени по настоящото дело разноски в размер на 18,74 лв., както и разноски в размер на 3,26 лв., направени по ч. гр. д. № 2653 / 2011 г. на С. районен съд (заповедно производство).

ОСЪЖДА М.Т.П. от гр. С., ЕГН XXXX, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД – гр. С., ЕИК 831609046, направени по настоящото дело разноски в размер на 18,74 лв., както и разноски в размер на 3,26 лв., направени по ч. гр. д. № 2653 / 2011 г. на С. районен съд (заповедно производство).

Решението е постановено при участие на „Техем С.” ЕООД - гр. С., ЕИК 130036512, като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: