Р Е Ш Е Н И Е

№...........

Гр. С., 07.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, I-во гражданско отделение, 46-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петдесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ МУЛЕШКОВ

при участието на секретаря Й.Ц, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 57128 / 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Е.К.Б. от гр. С. е предявил срещу Гаранционен фонд – гр. С., иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ отм. - за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.05.2012 г. в гр. С. по вина на неустановен водач на лек автомобил.

Ищецът претендира и присъждане на законна лихва от 30.08.2012 г. (датата, на която ответникът е постановил отказ да изплати обезщетение) до окончателното изплащане на главницата.

Искът първоначално е бил предявен за 10 000 лв., като с молба от 15.05.2013 г. размерът на иска е бил намален на 5 000 лв.

В исковата молба се твърдят следните релевантни обстоятелства:

- че на 07.05.2012 г. ищецът е пътувал в автобус на градския транспорт по бул. „Г. Д.“ в гр. С.;

- че преди кръстовището с бул. „Б.“ и поради извършването на неподсигурена маревра от страна на неизвестен автомобил, водачът на автобуса е предприел аварийно, екстрено спиране, за да бъде предотвратен сблъсъкът между двете превозни средства;

- че в резултат на тези действия ищецът, който е пътувал прав в автобуса, е изгубил равновесие и е паднал на пода;

- че при падането ищецът е получил множество наранявания – счупване на XI ребро вляво с дислокация на елементите; счупване на X ребро вляво по средната аксиларна линия; плеврален излив в левия к. д. синус; охлузвания и натъртвания по цялото тяло;

- че претърпените увреждания са довели до трайно затруднение движението на снагата за срок от повече от 30 дни;

- че ищецът е претърпял болки и страдания от по-леките увреждания.

Ищецът твърди, че е било образувано наказателно производство, по което несъмнено е било установено, че вина за настъпването на ПТП има водачът на неизвестния автомобил, както и че наказателното производство е било прекратено, тъй като уврежданията са били квалифицирани от прокурора като лека телесна повреда. Твърди, че е предявил претенцията си пред ответника, който обаче с писмо от 30.08.2012 г. е отказал да му изплати обезщетение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 07.05.2012 г. ищецът е пътувал в автобус № 73 на градския транспорт по бул. „Г. Д.“ в гр. С. Автобусът бил управляван от свидетеля Т.С.Н около стотина метра преди кръстовището с бул. „Б.“ неустановен по делото автомобил, който се намирал в дясната лента по посоката на движение, внезапно потеглил, преминавайки вляво непосредствено пред автобуса. Свидетелят С. спрял рязко автобуса, за да избегне ПТП с автомобила. От рязкото спиране и вследствие на инерционните сили ищецът, който пътувал прав, политнал напред и паднал. Други пътници в автобуса, сред които и свидетелката Д. И., му помогнали да се изправи, както и да седне на свободно място. Ищецът идпитвал силни болки. Той слязъл на спирка „Красно село“, след което потърсил медицинска помощ в „Пирогов“.

Изложените факти се установяват безпротиворечиво с показанията на свидетелите С. и И., с представения по делото протокол за ПТП, както и с приетата и неоспорена автотехническа експертиза.

По образуваното наказателно произвоство не е било установено виновно поведение на водача на автобуса.

От представените по делото медицински документи и приетата съдебно-медицинска експертиза е видно, че в резултат на падането ищецът е получил множество наранявания – счупване на 11-то ребро вляво с разместване на фрагментите; счупване на 9-то и 10-то ребро вляво без разместване на фрагментите; малък плеврален излив в левия косто-диафрагмален синус; охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Предвид разпръснатостта на местата на увредите е било невъзможно да се намери позиция, в която ищецът да не изпитва болки при всяко дихателно движение. Б. му изписани обезболяващи лекарства. Претърпените от ищеца болки и страдания са били с висока интензивност първите 15 – 20 дни и постепенно са затихвали към края на възстановителния период, който според вещото лице е минимум 45 дни. Прогнозата на вещото лице е, че в бъдеще ищецът може да има неприятни усещания до явна болка в мястото на счупванията при рязка промяна на времето и / или при висока влажност.

От 08.05.2012 г. ищецът ползвал отпуск за временна неработоспособност за срок от 14 дни.

От показанията на свидетелката Л. Б. (съпруга на ищеца), които кореспондират със съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, е видно, че ищецът не е можел да става и да ляга сам, поради което се е нуждаел от чужда помощ. Изпитвал е болки при дишане. След изтичане на разрешения му отпуск по болест, той е ползвал и допълнителен отпуск, за да се възстанови. В продължение на близо три месеца е имал постоянни оплаквания в гърдите. Вземал обезболяващи лекарства. Впоследствие чувства болка при промяна на времето или при физическо натоварване.

Съдебно-медицинската експертиза дава заключение, че всички увреждания на ищеца могат да бъдат получени при установения по делото механизъм – падане на пътеката на автобус при рязко спиране.

При тези факти съдът намира, че е налице виновно и противоправно поведение на неустановен водач на лек автомобил, което е принудило свидетеля С. да предприеме рязко спиране на управлявания от него автобус. В резултат на това действие на водача на автобуса, което не може да бъде ценено като виновно и противоправно, ищецът е паднал и е получил множество наранявания.

Предвид въведен в писмената защита на ответника довод за заинтересованост на свидетеля С., съдът счита, че няма основание неговите показания да не бъдат кредитирани. Посоченият свидетел не е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото. Видно е от констативния протокол, че гражданската му отговорност е била застрахована в ЗК „Л. Инс“, поради което, ако той би имал вина за настъпилото ПТП, обезщетяването на вредите на пострадалия не би имало отражение върху имуществената му сфера. По делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства по чл.274 КЗ отм. , които да пораждат правото на регрес на застрахователя на гражданската отговорност срещу водача. Към датата на даване на показанията (21.04.2015 г.) хипотетичната административно-наказателна отговорност на свидетеля е била погасена по давност, а предвид възрастта от 69 години, той е пенсионер и не съществува възможност да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност от работодателя. Всички тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че при депозиране на показанията за свидетеля не е същестувала никаква вериятност да си навреди, ако каже истината. А това означава, че той не е имал никакъв интерес да дава неверни или непълни показания. И тъй като по делото обективно няма никакви други доказателства, които да оборват или поставят под съмнение показанията на свидетеля С., то съдът ги кредитира изцяло.

Съгласно чл.288, ал.1, т.1 КЗ отм. , ответникът Гаранционен фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Р.Б и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. По настоящото дело се установи, че ищецът е претърпял телесни увреждания от пътнотранспортно произшествие, което е настъпило на територията на Р.Б и което е било причинено от неидентифицирано моторно превозно средство. Тези факти обуславят имуществената отговорност на ответника. Ето защо съдът намира предявения иск за доказан по основание.

По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази броя и вида на уврежданията, интензивността на претърпените болки и страдания, срока за възстановяване и последиците от нараняванията за в бъдеще. Съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, което би репарирало претърпените от ищеца неимуществени вреди, възлиза на 4000 лв.

И тук следва да бъде разгледано въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. От показанията на свидетелката Д. И. е видно, че водачът е управлявал доста рязко автобуса, бързо и рязко е спирал на всеки светофар. Ето защо ищецът е могъл да положи допълнителна грижа за своята сигурност и да заеме някое от свободните места, чието наличие се установява от показанията на свидетеля С. Ищецът обаче се е държал за пластмасова дръжка за правостоящи, която виси надолу от метална хоризонтална тръба. Този факт се установява от неговите показания, дадени в рамките на досъдебното производство. Касае се за признание на неблагоприятен за ищеца факт, обективирано в официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който следва да бъде съобразен от съда наред останалия доказателствен материал. Освен това от показанията на свидетеля Сечански се установява, че ищецът, пътувайки прав, е четял вестник. По този начин вниманието му е било допълнително отклонено от пътната обстановка и са били занижени възможностите му за бързи и адекватни реакции. Ето защо съдът намира възражението за съпричиняване на основателно, като счита, че отговорността на ответника следва да бъде намалена с 20%. Като краен резултат, в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 3200 лв. За разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. искът подлежи на отхвърляне.

Съгласно чл.288, ал.7 КЗ отм. , ответникът дължи и законна лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като този срок не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. По делото се установява, че претенцията е била заведена на 22.06.2012 г. Макар и да е бил постановен отказ още на 30.08.2012 г., съдът приема, че предвид дадения с посочената разпоредба тримесечен срок, ответникът е изпаднал в забава на 25.09.2012 г. (при съобразяване на чл.72 ЗЗД относно броенето на сроковете). От тази дата той дължи и законна лихва върху обезщетението от 3200 лв.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските. Съгласно представените по делото списъци по чл.80 ГПК и ангажираните доказателства, разноските на ищеца възлизат на 520 лв., а на ответника -на 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи на ищеца 332,80 лв. От своя страна ищецът дължи на ответника разноски от 180 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска. Между сумите за разноски, които страните взаимно си дължат, може да бъде извършено прихващане на основание чл.104, ал.2 ЗЗД. Ето защо като краен резултат ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски в размер на 152,80 лв.

Неоснователно е направеното от пълномощника на ищеца искане, обективирано в списъка по чл.80 ГПК, за присъждане на адвокатско възнаграждениена основание чл.38, ал.2 ЗА. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че на ищеца не му е била оказана безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1 ЗАдв., а е било договорено възнаграждение в размер на „15% от полученото обезщетение“.

Воден от горното, С. районен съд

РЕШИ :

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. С., БУЛСТАТ 121446665, да заплати на Е.К.Б. от гр. С., кв. В., ЕГН XXXX, на основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ отм. сумата от 3 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.05.2012 г. в гр. С. по вина на водач на неидентифициран лек автомобил, ведно със законната лихва от 25.09.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. като неснователен.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. С., БУЛСТАТ 121446665, да заплати на Е.К.Б. от гр. С., кв. В., ЕГН XXXX, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.104, ал.2 ЗЗД направени по делото разноски в размер на 152,80 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: